Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9486
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес в ***, против „Е.П.“ АД, с
правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с
което да признаете със сила на присъдено нещо, че не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: ***,
сумата в размер на 6639,14 лв. по фактура № ********** от 04.06.2019г. за
периода 26.05.2017г. до 25.05.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес на потребление в ***.
Ищцата твърди, че е страна по договор за доставка на ел.енергия, за обект находящ се в ***, с клиентски № ********** и аб.№ **********. В началото на месец юни 2019г. ищцата
получила писмо от ответника, с приложена фактура на стойност 6639,14 лв.
Ищцата възразява, че не дължи посочената сума. Счита същата за неправомерно
начислена. Твърди, че не е била уведомена, нито е присъствала на извършената
проверка по КП№ 926/21.05.2019г.
Излага, че с оглед отмяната на чл.47 ПИКЕЕ, след 14.02.2019г. не е налице законоустановена възможност за извършване на корекция.
Сочи, че новите правила от м.април 2019г. имат действие за напред и са
неприложими към извършена проверка на 25.05.2018г.
Ищцата твърди, че от представените документи не става ясно, от кои момент
електромерът е започнал да отчита в скрит регистър, дали ел.енергията е
действително потребена и освен това не се установява
електромера да е монтиран с нулеви показатели в обекта. Излага, че експертизата
на електромера в БИМ е извършена цяла година след демонтажа му. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на Е.С.АД, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на 25.05.2018г. е извършена
проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол
№ 1202229. Установило се, че в невизуализирания регистър 1.8.3 има показания.
Излага, че на 04.06.2019г. „Е.П.“ АД издава фактура № фактура № **********
на ищцата.
Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър, е
реално доставена и потребена от абоната-ищец, но
същата не е заплатена от него. Поради което твърди, че процесната
сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 79 ал.1, вр. чл.200, ал.1, предл.1
от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1202229 на 25.05.2018 г. служители на "„Е.С.“"
АД са извършили проверка в обект, находящ се в *** демонтирали
са СТИ за проверка в БИМ с показатели 1.8.1-004621, 1.8.2-007535, 1.8.3-036375 и 1.8.4-00000. Протоколът е
съставен в присъствието на двама свидетели.
Видно от КП за метрологична
експертиза на средство за измерване № 926/21.05.2019г. на БИМ гр. Русе, при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 3- 036375.1 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Видно от становище от 31.05.2019г. за периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г. е начислено допълнително количество
ел. енергия в размер 36375 кВтч.
До абоната С.Т. са изпратени писма с изх. № 53091_КП
1202229_1 от 31.05.2019 г. и с изх.
№ 53091_КП 1202229_2 от 04.06.2019 г. за извършената корекционна
процедура.
Ищцата не ангажира доказателства предвид направеното
оспорване на заключението по СТЕ. От същото прието от съда, като обективно и
компетентно
се
установява, че процесният електромер е с
метрологична годност 6 години и към момента
на проверката е бил годно техническо средство. Налице са били техническите
предпоставки за извършване на допълнително изчисляване на 4ел.енергия по чл.50
от ПИКЕЕ. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 36375 кВтч
е отчетена от процесния СТИ. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само в следствие на човешка намеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него по в размер на на 6639,14 лв. по фактура № ********** от
04.06.2019г. за периода 26.05.2017г.
до 25.05.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№
**********, с адрес на потребление в *** сума е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
В разглеждания случай енергийното дружество е
формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за
реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с
решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./,
в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по
показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и
неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
В случая не е установена грешка при
измерване на консумираната енергия, която следва да се отчита на тарифите, въз основа
на които се извършва отчитането на ел.енергията и които са видими за
потребителите. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. В резултат
от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа , която освен че не
осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване,
което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой
часови диапазон е потребявана натрупаната в
скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена
от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на
монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана . Начисленото за доплащане
количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да
обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено
от абоната, каквито са твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен
момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия,
за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон
е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 25.05.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски, за такса съд.удостоверение- 5 лв. /преди осв.от
разноски по делото/.
На осн. чл. 78, ал. 6
от ГПК, и с оглед на факта, че ищеца е освободен от внасянето на
държавна такса по това дела на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВРС сумата 265,57 лв. – дължима дж.такса.
По делото е
направено искане за разноски от ищцата, като бъде присъдена на адв. Е., на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. На л.6 от делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. В случая следва да се присъди
възнаграждение определено по чл.7, ал. 2, т.2 от Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 414 лева, за
което следва да осъди ответната страна по предявения иск да го заплати.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес в *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, сумата от на 6639,14 лв. по фактура № ********** от
04.06.2019г. за периода 26.05.2017г. до
25.05.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№
**********, с адрес на потребление в ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес
*** сумата от 5 лв. (пет лева) разноски по делото, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС сумата от 265,57 лв. (двеста шестдесет и пет лева и 57
стотинки ), за държавна
такса, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат Е.Г.Е., член на Варненска адвокатска колегия сумата от 414.00 (четиристотин и четиринадесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: