Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Теодора
Чавдарова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия
Станислава Стоева КАНД № 1911/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Директор Дирекция
“Инспекция по труда” - Варна против Решение № 327/07.03.2022г., постановено по
АНД № 5236/2021 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-014405/20.10.2021 година на Директор Дирекция
“Инспекция по труда” - Варна, с което на „СТАР ПОСТ” ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
С жалбата се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и при установяване основателността на изложените от
касатора доводи, след отмяна на решението на първостепенния съд, да се
постанови друго, с което процесното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, ведно със законните последици от това.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Б. Н ,
който в пледоарията си по съществото на касационния спор изцяло поддържа
жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
административнонаказващия орган, като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София
чрез процесуален представител – адв. М. Д. в писмен отговор оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли въззивното Решение да бъде
оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора
и претендира разноски за настоящата инстанция, като представя писмена защита по
съществото на спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият състав
на съда, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни
основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл.218 ал. 2 АПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. С НП № 03-014405/20.10.2021
г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 5000,00 лева на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ.
Изпълнителното деяние е осъществено като дружеството-работодател е допуснал до
работа лицето П.А.Д., на длъжност „куриер“ в обект – офис „Стар Пост“, находящ
се в ---------, стопанисвано от касатора, с определено работно време,
декларирано от лицето от 09:00 часа до 14:00 часа, определено трудово възнаграждение,
с определени почивни дни – събота и неделя, без да е сключен трудово договор в
писмена форма между страните по трудово правоотношение. Нарушението е
установено с писмени документи – декларация от П.Д. от 06.08.2021г. Въз основа
на събраните писмени документи и след събиране и на гласни доказателства,
районният съд е приел, че в хода на съдебното производство не се установява по
безспорен начин, че зад сключения граждански договор стои прикрито трудово
правоотношение, тежестта за което е била на административнонаказващия орган. От
страна на последния не са представени безспорни и категорични доказателства за извършено
нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ, тъй като се
установява, че П.Д. е извършвала работа в изпълнение на сключен граждански
договор – транспортни услуги, за всеки курс на които е получавано
възнаграждение по 30 лв. Отделно от това, в НП е посочено, че нарушението е
установено в офиса на дружеството, където лицето Ж М М е установено да полага
труд, което според съда е довело до неяснота на волята на наказващия орган
досежно конкретното физическо лице, с допускането на което до работа е прието,
че е осъществен състава на административното нарушение. С горните мотиви
въззивният съд е отменил процесното НП.
Оспореното
решение е правилно.
Изводите на
районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от
настоящия тричленен състав на Административен съд - Варна, поради което
препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 АПК.
Наведените в
касационната жалба доводи за съставомерност на извършеното са неоснователни и
не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и ал.2
от НПК за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. За да възникне трудово правоотношение между две страни е необходимо
да се споразумеят относно три задължителни елемента – място на работа, характер
на работа и трудово възнаграждение. От Декларацията по чл. 399 от КТ, попълнена
собственоръчно от П.Д. е видно, че лицето декларира, че няма сключен трудов, а
има сключен граждански договор. Освен това е посочило, че получава дневно по 30
лева, както и че последното получено плащане е на 05.08.2021г. и това е денят преди проверката, което е още едно
доказателство за това, че се изпълнява възложена по граждански договор работа –
транспортни услуги срещу заплащане на всеки курс. При преценката на естеството на договорните
отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на уговорките
между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от другите
видове правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се
характеризират с различни права и задължения на страните по тях. Основната
разлика между трудовия договор и договора за изработка се състои в елементите
работно време, работно място, трудово възнаграждение, йерархическа зависимост
между страните. Целта на сключване на гражданския договор е извършване на
дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря
на конкретни критерии за качествено изпълнение. Изпълнителят дължи определен
резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно
време и работно място. За разлика от гражданския договор по силата на трудовия договор едно физическо
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа и дължи
продължително и многократно изпълнение, за което получава трудово
възнаграждение, има работно време и работно място. Със сключването на трудов
договор за работника възникват право на гарантирано трудово възнаграждение, на
почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално
осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни
условия на труд и други. В случая правилни са изводите на районния съд, че П.Д.
е изпълнявал задълженията си по граждански договор – извършване на транспортни
услуги. За това му се е дължало възнаграждение по 30 лв. на курс, което
означава, че формирането на възнаграждението
е въз основа на постигнатия от него резултат и следователно, ако не извърши
нито един курс, не би получил заплащане. Видно от горното следва извод, че между
страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на
възнаграждение и в този смисъл не е налице основен елемент на трудовото
правоотношение, а именно трудово възнаграждение.
Предвид
горното, се налага извод, че районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба
пороци и следва да се остави в сила.
При този
изход на спора и своевременно заявеното искане претенцията на
касационния ответник за присъждане на разноски е основателна. Съгласно
приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК "СТАР ПОСТ" ООД
претендира разноски в размер на 580 лева без ДДС, или 696 лева с ДДС.
На основание чл. 221 ал. 2, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 327/07.03.2022
г. постановено по АНД № 5236/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна да
заплати на „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление: -------
представлявано от управителя Д.Д.В.сума в размер на 696 /шестстотин деветдесет
и шест/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.