РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Силистра, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500235 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 371/17.06.2022г., постановено по гр.д. № 1670/2021г. по
описа на СРС, е осъден Т. И. Т. да заплати на М. В. М. сумата от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на уволнението му, незаконосъобразно извършено от ответника в
качеството му на директор на ТП ДЛС Каракуз - Дулово със заповед № 300 от
18.09.2020 г., сумата от 1619 лв., представляваща имуществени вреди от
същото уволнение (формирани от сумата от 600 лв. за ДМС за 2020 г., 305 лв.
за летни и зимни обувки за 2021 г. и 714 лв. за храна за периода от м.
септември 2020 г. до м. юли 2021 г.) заедно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2021 г., до
окончателното им плащане, като са отхвърлени исковете за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на
посоченото уволнение над така посочените размери. Осъден е Т. И. Т. да
заплати на М. В. М. направените по делото разноски съразмерно на уважената
1
част от исковете в размер на 838 лв., заедно със законната лихва от влизане в
сила на съдебното решение до окончателното им плащане, като е отхвърлено
искането за присъждане на разноски над така посочените суми. Осъден е М.
В. М. да заплати на Т. И. Т. направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 162 лв., като е отхвърлено искането
му за присъждане на разноски над така посочените суми.
Недоволен от решението в осъдителните части, е останал Т. И. Т.,
който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е неправилно в тези части и моли съда да го отмени и
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът М. В. М., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът М. В. М. претендира от ответника обезщетение за причинени
от последния имуществени и неимуществени вреди вследствие на
незаконното му уволнение. Сочи, че неоснователното обвиняване в
извършването на сериозни дисциплинарни нарушения е накърнило доброто
му име сред неговите съседи, познати и колеги, които започнали да избягват
контактите си с него и да демонстрират, че го считат за човек без морал и
ценности, като дори след отмяната на уволнението у него останали
негативните последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и
недоверието на неговите колеги и приятели. Твърди, че ответникът, в
качеството си на директор на ТП ДЛС Каракуз, предприел уволнението
въпреки знанието, че работникът не е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение, поради което счита, че той носи отговорност за поведението си
спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.
По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в трудови
правоотношение с ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ - Дулово,
където изпълнявал длъжността “горски надзирател МКЕ (мобилен контролен
2
екип)“, а ответникът и настоящ жалбоподател осъществявал ръководството на
предприятието въз основа на договор за управление от 08.10.2018 г.,
прекратен с допълнително споразумение от 08.06.2021 г. Не се спори, че със
заповед № 500 от 18.09.2020 г. на Т. Т., в качеството му на директор на ТП
ДЛС „Каракуз“ - Дулово, на М. М. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради извършено от него дисциплинарно нарушение за
неговото „виновно бездействие, като не е изпълнил основни функции и
задължения на горския стражар МКЕ - по чл. 273, ал. 1 ЗГ - за задържане на
вещите, предмет на нарушението, при констатиране на нарушения по ЗГ със
съставените актове № 2778 от 05.05.2020 г., № 2779 от 05.05.2020 г., № 2780
от 05.05.2020 г. и № 2781 от 05.05.2020 г. при проверка на 04.05.2020 г. в с.
Ножарево, извършена със съдействието на служители от Полицейски участък
Главиница“, както и „представяне на незаверени пътни листи № 542794 от
27.08.2020 г. с незаверени маршрути от инж. К. Костадинов - лесоинженер и
пътен лист № 542797 от 31.08.2020 г. с незаверени маршрути от заместващия
инж. Костадинов - Йоджан Сабри - техник лесничейство, където не става ясно
защо не са подписани“. Безспорно установено е също, че ищецът М. е
оспорил уволнението си по съдебен ред, като с влязло в сила решение № 15 от
24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 455/2020г. по описа на ДРС същото е
било признато за незаконно поради налагането на дисциплинарното
наказание след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С
решението ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност,
а работодателят е осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа - (периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г.) в общ размер
от 2663,46 лв. заедно със законната лихва.
По силата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, което не е изгубило сила,
ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена
заповедта за уволнение, отменена като незаконосъобразна, дължи на
работника или служителя обезщетение за непозволено увреждане, когато,
издавайки заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение,
за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно,
че липсват основания за уволнението. Следователно само поради назаконност
на уволнението и причинени от него вреди, не може да се ангажира
3
деликтната отговорност на служителя, издал незаконната заповед. Следва да
се установи по безспорен начин, че към датата на издаването й той е знаел, че
липсват законни основания за уволнението и въпреки това, действайки
недобросъвестно, е извършил същото, като е преследвал лични или други
цели.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят С Ф,
колега на ищеца, който заявява, че на 04.05.2020 г. техният горски екип
получил сигнал за незаконно съхранявана дървесина в с. Ножарево, въз
основа на който била извършена проверка в четири имота от населеното
място и в тях било установено държането на немаркирани дърва за огрев;
съгласно данните, получени от проверените лица, дървесината им била
предоставена от други служители на държавното горско стопанство.
Свидетелства, че първоначално директорът на стопанството Т. е наредил да
се продължи започнатата проверка, но впоследствие въпреки множеството
проведени телефонни разговори със свидетеля той спрял да оказва съдействие
на служителите си, а накрая им наредил да прекратят проверката и да се
приберат, като не задържат откритата незаконна дървесина. Заявява, че в
подобен смисъл с него били проведени телефонни разговори и от депутат от
ГЕРБ, който му отправил заплахи, че ако не преустановят проверката „ще
им разкатае фамилиите“. Сочи, че след 16 ч. на същия ден той и
ищецът организирали среща с останалите си колеги и споделили с тях
особеностите на ситуацията, както и получените заплахи, които включвали и
предупреждение, че ще бъдат уволнени. Около 17,30 ч. - 18 ч. в телефонен
разговор полицейският инспектор ИВ.н И. (също свидетел по делото)
съобщил на св. Ф, че е разговарял с директора на ловното стопанство, който
дал съгласие да се довърши проверката, но когато самият свидетел се свързал
с него, за да се организира превоза на дървесината, той продължил да
настоява за нейното прекратяване. Свидетелят обяснява, че в крайна сметка
на следващия ден - 05.05.2020 г., двамата с ищеца довършили започнатата
процедура и съставили актове за констатираните нарушения в с. Ножарево,
но други техни колеги, които следвало да установят сходни нарушения в с.
Падина, повлияни от оказаното им въздействие, не предприели действия в
тази насока, като не съставили никакви констативни протоколи или АУАН.
Пояснява, че при съставянето на АУАН ищецът и свидетелят Фикрет не са
задържали дървесината, предмет на нарушението, поради устната забрана на
4
директора Т. и поради липсата на съдействие от негова страна, изразяваща
се в неосигуряването на транспорт и работници, които да извършат
натоварването на дървения материал.
От показанията на разпитания свидетел ИВ.н И., който към този
момент полицейски инспектор към Криминална полиция към РУ - Тутракан,
се установява, че на 04.05.2020 г. той е получил обаждане от горски
служители на мобилен контролен екип за оказване на съдействие във връзка с
открита незаконно съхранявана в частни дворове дървесина в село на
територията на община Главиница. Свидетелят издирил собствениците на
имотите и предоставил техните данни на ищеца и на св. Ф с оглед вписването
им в актовете, които предстояло да бъдат съставени. Свидетелят заявява, че те
започнали да изготвят актовете, но после прекратили дейността си, тъй като
били отзовани от директора на предприятието според собствените им думи, с
които обяснили поведението си пред него. Сочи, че след това се е свързал с
директора, който при проведения разговор му обещал, че неговите служители
ще изпълнят задълженията си; същевременно установявайки забавянето при
съставянето на актовете, както и неизземването на откритата незаконно
съхранявана дървесина, а той инициирал полицейска проверка, резултатите
от която били предадени на прокуратурата.
По делото са представени 4 бр. АУАН (с номерата, посочени в
заповедта за уволнение), съставени от ищеца на 05.05.2020 г. в с. Ножарево,
чрез които е констатирано, че лицата, техни адресати, съхраняват в дворовете
си определено количество дърва от дървесен вид цер, немаркирани с
контролна горска марка, общинска или производствена. От актовете е видно,
че не са задържани материали и вещи, предмет или средство за извършване
на нарушението.
Ответникът заявява, че ищецът не е уволнен поради неизвозването на
незаконната дървесина, тъй като предприятието, със съдействието на
разследващите полицаи, следвало да организира това извозване, като за цел
тази то разполагало с три трактора и общи работници. Оспорва твърденията
на ищеца, че е давал нареждания за преустановяването на проверките и че е
забранил задържането на дървесината, като уточнява, че нарушението на М.
се изразява в бездействието му да предаде дървесината на отговорно пазене
на лицата, които са я съхранявали към този момент, което на свой ред
5
съставлява пречка за последващото й изземване. Директорът обяснява, че на
следващия ден или на по - късен етап не са направени опити за изземването
на дървесината именно поради обстоятелството, че тя не била предадена за
отговорно пазене, което според него препятствало бъдещи действия по
изземването, освен ако отново не бъдат съставени актове за установяване на
незаконното й съхранение.
Като свидетел по делото е разпитан и К К - лесоинженер при ТП на
ДЛС „Каракуз“ - Дулово, който е следвало да завери пътните листове.
Свидетелят заявява, че преди уволнението на ищеца същият му съобщил, че
едно от нарушенията, предмет на образуваното срещу него дисциплинарно
производство, се изразява в представянето на незаверени от свидетеля пътни
листи, като той си спомнил, че пътните листи са му били представени за
заверка от М., но той пропуснал да ги завери, поради което се почувствал
задължен да обясни грешката си пред директора Т. и отишъл изрично да го
уведоми, че въпросният пропуск е лично негов, а не на ищеца.
Що се касае до разпитаните свидетели на ответника, които
свидетелстват, че той се отнасял с уважение към всичките си подчинени, като
същото не може да се каже и за ищеца и св. Фикрет, които след
възстановяването си на работа публично се заканвали, че ще изгонят
директора, ще го уволнят и ще го набият, както и показанията на св. А, то
първоинстанционният съд, съпоставяйки ги с останалия доказателствен
материал, обосновано и логично е посочил защо не ги кредитира и съответно
защо кредитира показанията на св. Фикрет.
Правилно СРС е приел, че в конкретния случай по делото е безспорно
установен факта, че проверката по сигнала за незаконно съхранявана
дървесина в с. Ножарево започнала на 04.05.2020 г., но не завършила в
същия ден, тъй като в течение на процедурата служителите на ТП на ДЛС
„Каракуз“ - Дулово преустановили изпълнението на задълженията си въпреки
липсата на обективни пречки да довършат своята работа. Освен от
показанията на свидетеля Фикрет, това обстоятелство се подкрепя и от
свидетеля Али, както и от свидетеля И., като този последен свидетел разкрива
и причината за преустановяване на проверката, съобщена му към този момент
от първия свидетел, а именно отзоваването на екипа от директора на ловното
стопанство. Правилно е съобразено, че изтъкването на тази причина от св. Ф
6
пред св. И. не следва да се поставя под съмнение, тъй като провокиран от така
полученото обяснение последният се свързал с директора, за да получи от
него гаранции, че служителите на ТП на ДЛС „Каракуз“ - Дулово ще
изпълнят задълженията си по започнатата процедура. СОС се солидаризира с
довода на СРС, чие от показанията на този свидетел става ясно, че
прекъсването на проверката, както и неизземването на дървесината са били за
него факти, достатъчни да породят съмнения в законосъобразното протичане
на започналото административнонаказателно производство, поради което той
инициирал полицейска проверка по случая, след чието приключване
събраните материали били предадени в прокуратурата. В подкрепа на
твърдението си за оказан натиск св. Фикрет посочи, че колегите му, които
през същия ден следвало да съставят АУАН за нарушения, констатирани в с.
Падина, не направили това нито на 04.05.2020 г., нито на по - късен етап, като
тези негови твърдения, индициращи оказан натиск за прекратяване на
проверките, не са опровергани от насрещната страна, макар да се основават
на данни, които могат да бъдат проверени въз основа на съхраняваните в ТП
на ДЛС „Каракуз“ - Дулово документи. Настоящата инстанция се
содлидаризира с извода на първоинстанционния съд, че така изложените
аргументи подкрепят достоверността на показанията на свидетеля Фикрет,
въпреки че той е заинтересуван от изхода на делото, тъй като кореспондират с
неговата позиция, че именно забраната на директора на предприятието и
липсата на съдействие от негова страна са били причините, поради които той
и ищецът не са извършили изземването на дървесината, за чието незаконно
съхранение са съставили АУАН, нито са предоставили същата на отговорно
пазене на лицата, в чиито дворове тя се е помещавала. Правилно е съобразено,
че от обясненията на самия ответник става ясно, че той не е санкционирал
своите служители заради незадържането на дървесината, съзнавайки, че
нейното изземване не би могло да се осъществи без съдействието му като
ръководител на предприятието с оглед осигуряването на съответната
транспортна техника и работна сила за товаро - разтоварната дейност; същите
били наказани заради непредаването на дървения материал за отговорно
пазене, изтъкнато от него като причина за невъзможността за изземването му
на по - късен етап. От обясненията му става ясно, че именно с този пропуск на
актосъставителите той оправдава последвалата пасивност на управляваната от
него структура да изземе в полза на държавата вещите, предмет на
7
установените от тях нарушения, което съдът правилно не е приел като
основателно обяснение за бездействието му, при положение че в близките
дни, докато незаконната дървесина не е била транспортирана на друго място,
той не е осъществил опит за изземването й, нито е сторил това в по - късен
период. Става ясно, че ответникът в качеството си на ръководител на ТП на
ДЛС „Каракуз“ - Дулово не е организирал задържането на дървесината, т.е.
натоварването и превоза й, нито е възложил конкретни задължения в тази
насока на други лица, поради което санкционирането на ищеца за именно
това бездействие представлява недобросъвестно упражняване на неговите
правомощия на работодател, при положение че е възложил отговорността за
собствената си пасивност в тежест на подчиненото му лице.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на СРС, че налагането
на дисциплинарното наказание би било оправдано, единствено ако при опит
за изземване на дървесината, същата вече не е била налична в двора на
съответния нарушител, но по делото става ясно, че подобна липса не е била
установена, тъй като никой не е проявил инициатива да завърши процедурата
по чл. 273, ал. 1 ЗГ. Правилно СРС е посочил, че тази пасивност на ответника
не би могла да се отдаде на пропуска на ищеца да предаде вещите за
отговорно пазене, тъй като подобен пропуск е основание за по - голяма
експедитивност при организиране на изземването с оглед предотвратяване на
опасността от укриването на дървесината и отпадане на възможността за
отнемането й в полза на държавата като предмет на извършено нарушение по
ЗГ. В този смисъл бездействието на директора разкрива стремежа му да
прекрати проверката от 04.05.2020 г., който стремеж е изведен и в
показанията на св. Фикрет за събитията от този и следващия ден, и
потвърждава тяхната достоверност, въпреки заинтересуваността му от изхода
на делото, наложила по - задълбочена проверка на изложената от него
информация и подробно аргументирана от съда. Оказването на натиск от
ответника върху неговите подчинени да преустановят проверката и
изземването на незаконната дървесина компрометира действията му по
последващото уволнение на ищеца, тъй като се установява, че той му е
вменил дисциплинарно нарушение, допуснато поради осъщественото от
самия него неправомерно въздействие, заставящо служителя му да наруши
задълженията си по чл. 273, ал. 1 ЗГ. Горното представлява недобросъвестно
упражняване на работодателските му правомощия, тъй като в качеството му
8
на орган на дисциплинарна власт му е било известно, че санкционираното
бездействие на ищеца е съответствало на собствените му нареждания, което
обосновава незаконосъобразна мотивация за извършеното спрямо него
уволнение. В тази връзка и не на последно място правилно е отбелязан и
факта на закъснялото реализиране на работодателските правомощия на
ответника, изразяващо се в пропускане на сроковете на налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, което подкрепя извода, че целта на
наказанието е излизала от рамките на трудовото правоотношение на ищеца,
тъй като в противен случай не става ясно защо отговорността му не е
реализирана своевременно, докато прилагането и би имало значение от
гледна точка на трудовата дисциплина.
Съобразявайки така установената фактическа обстановка, правилно
СРС е заключил, че ответникът, злоупотребявайки с работодателската си
власт спрямо своя служител, е реализирал елементите на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД и дължи обезщетение на ищеца за вредите,
претърпени от него в резултат на незаконното му уволнение, надхвърлящи
тези, компенсирани от работодателя по реда на чл.225, ал. 1 КТ.
Що се касае до размера на подлежащите на възмездяване
неимуществени вреди, то настоящата инстанция счита следното:
От свидетелските показания се установява, че ищецът е преминал през
тези негативни преживявания, които са се отразили в неблагоприятна насока
върху неговия темперамент и душевно състояние; отделно от това е
установено, че неговото уволнение е накърнило авторитета му в обществото,
тъй като е станало повод за съмнения относно неговия морал и почтеност,
дали основание на много от познатите му да се дистанцират и да редуцират
контактите си с него. Тези негативни психически последици следва да бъдат
компенсирани чрез заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което
настоящият състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, определя по
справедливост на сумата от 2 500 лв., отчитайки интензитета на неприятните
преживявания, срока на оставането на ищеца без работа, възлизащ на период
от около 10 месеца, след което е настъпила неговата реабилитация не само в
професионален план, а и в личен и обществен, с отмяна на уволнението и
възстановяването му на работа.
По отношение на имуществените вреди е установено от изготвената по
9
делото ССЕ, че през 2020 г. на служителите в ТП ДЛС Каракуз - Дулово са се
полагали средства за ДМС от фонд СБКО в размер на 600 лв., които не са
били изплатени на ищеца от работодателя, средства за зимни и летни обувки,
определени със заповед № 426 от 17.12.2020 г. за 2021 г. в размер на 350 лв.
(също неизплатени), както и месечни ваучери за храна в размер на 60 лв. за
2020 г. и в размер на 80 лв. за 2021 г. Правилно СРС е посочил, че при
нормалното развитие на трудовото правоотношение на ищеца той би получил
посочените плащания, поради което същите формират размера на
пропуснатите от него ползи в резултат на неправомерното му уволнение и в
този смисъл представляват претърпени от него имуществени вреди.
Посочените вземания се дължат по трудовото правоотношение на служителя,
чието прекратяване се явява деликтът, основание на предявените претенции,
поради което причинната връзка между незаконосъобразните действия на
ответника и настъпилите вреди за насрещната страна е очевидна, при
положение че непостъпването на коментираните приходи в имуществото на
ищеца е непосредствена последица от това прекратяване. Неоснователни са
възраженията на ответника, че правото на ищеца да претендира обезщетение
за тези вреди било преклудирано, тъй като той вече е потърсил по съдебен ред
обезщетение за оставането си без работа от работодателя - на първо място
тези претенции са били разгледани в друго производство, по което
ответникът не е бил страна, а освен това различните имуществени вреди (за
трудови възнаграждения, ДМС, средства за облекло и храна) произтичат от
различни факти, поради което не представляват едно вземане, чийто размер е
установен със сила на присъдено нещо с решението по трудовия спор. Поради
всичко това, правилно СРС е приел, че ответникът следва да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1619 лв.,
формирано от сумата от 600 лв. за ДМС за 2020 г., 305 лв. за летни и зимни
обувки (в този размер е предявената на това основание претенция) и 714 лв. за
храна (сбора от полагащите му се ваучери за периода от м. септември 2020 г.
до м. юли 2021 г., като се приспаднат сумите от 36 лв. и от 50 лв., заплатени
му съответно за месеците септември 2020 г. и юли 2021 г.).
Въззивната жалба не налага промяна в гореизложените мотиви.
Доводите за недопустимост на иска спрямо ответника и неправилна
правна квалификация, са неоснователни. Съгласно разясненията, дадени в ПП
на ВС РБ № 4/1975 г. при незаконност на уволнението се търси деликтната
10
отговорност именно на служителя, издал незаконната заповед, който в случая
е точно ответникът, като отговорността е именно по чл. 45 ЗЗД.
Не е налице и бланково преразказване от районния съд на основанията,
нито избирателен подход при мотивиране на решението. Съдът изключително
подробно и задълбочено е коментирал и съпоставял целия наличен
доказателствен материал и правилно е приложил материалния закон, без да е
налице „изкривяване“ на основни законови дефиниции, заложени в Закона за
Горите, ЗАНН, и подзаконовите нормативни актове, като е съобразил и
разясненията, дадени в Постановление № 4/30.10.1975 год., на ПГГОС на РБ.
Подробно е обяснено и мотивирано от първостепенния съд, съгласно
доказателствения материал и относимите правни норми, че издавайки
заповедта ответникът недобросъвестно е ползвал служебното си положение,
за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно,
че липсват основания за уволнението.
Не е налице произносяне на съда, в нарушение на
съдопроизводствените правила, относно законността на уволнението,
извършено от Т. Т., спрямо ищеца М. М., а е правен анализ, с оглед
приложението на чл. 45 ЗЗД в случая и наличието на предпоставките,
посочени в Постановление № 4/30.10.1975 год., на ПГГОС на РБ за
реализиране на отговорността на длъжностното лице в настоящия казус.
Що се касае до липсата на посочена банкова сметка от ищеца в
исковата му молба, то това не е съществено процесуално нарушение.
Несъстоятелни са и доводите във въззивната жалба, че съдът
неправилно е тълкувал задълженията на ищеца съобразно посочените
нормативни актове и съответно ги е вменил във вина на ответника. СРС
изрично е коментирал, в съпоставка с нормативните актове и другите
доказателства по делото, че оказването на натиск от ответника върху неговите
подчинени да преустановят проверката и изземването на незаконната
дървесина компрометира действията му по последващото уволнение на
ищеца, тъй като се установява, че той му е вменил дисциплинарно
нарушение, допуснато поради осъщественото от самия него неправомерно
въздействие, заставящо подчинения му служител да наруши задълженията си
по чл. 273, ал. 1 ЗГ, като това представлява недобросъвестно упражняване на
работодателските му правомощия, тъй като в качеството му на орган на
11
дисциплинарна власт му е било известно, че санкционираното бездействие на
ищеца е съответствало на собствените му нареждания, което обосновава
незаконосъобразна мотивация за извършеното спрямо него уволнение.
Съдът не приема и довода в жалбата, че СРС не е установил причинна
връзка между поведението Т. Т. и вътрешните изживявания на ищеца, през
периода докато не е бил на работа. Свидетелите Ш и Ф свидетелстват за
промяна в поведението на ищеца и неговото психическо състояние,
настъпили именно след уволнението.
Поради така изложеното решението на СРС следва да бъде потвърдено
в частта за присъдените имуществени вреди, а в частта за неимуществените
вреди следва да се отмени за присъдената горница над 2 500 лв.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция решението на
СРС следва да се отмени и в частта за разноските, като в полза на всяка от
страните се присъдят разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
На ищеца и настоящ ответник следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на 1305,65 лв. съобразно уважената част от исковете.
Направените от него разноски възлизат общо на 1 558 лв. / 1000 адвокатски
хонорар, 268 лв. – заплатена ДТ, 270 лв. – депозит за ВЛ и 20 лв. – депозит за
свидетел/. На жалбоподателя следва да се присъдят такива в размер на 261,16
лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Направените от него разноски
възлизат общо на 1 612,40 лв. / 1000 адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред СРС и 500 лв. за такова пред СОС, 113 лв. – заплатена
ДТ/.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 371/17.06.2022г., постановено по гр.д. №
1670/2021г. по описа на СРС, в частта, в която е осъден Т. И. Т. с ЕГН
********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, да заплати на М. В. М. с ЕГН
********** от с. Черник, общ. Дулово, сумата над 2 500 /две хиляди и
петстотин лева/ до присъдените такива в размер на 4000 лв. (четири хиляди
12
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на уволнението му, незаконосъобразно извършено от
ответника в качеството му на директор на ТП ДЛС Каракуз - Дулово със
заповед № 300 от 18.09.2020 г., заедно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2021 г., до окончателното
им плащане, в частта, с която е осъден е Т. И. Т. да заплати на М. В. М.
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 838 лв., заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното
решение до окончателното им плащане, както и в частта, в която е осъден М.
В. М. да заплати на Т. И. Т. направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 162 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. М. против Т. И. Т. иск за заплащане
на сумата над 2 500 /две хиляди и петстотин лева/ лв. до присъдените 4
000/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на уволнението му, незаконосъобразно
извършено от ответника в качеството му на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ -
Дулово със заповед № 300 от 18.09.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371/17.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 1670/2021г. по описа на СРС, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ.
Силистра, ул. „Орфей“ № 32 да заплати на М. В. М. с ЕГН ********** от с.
Черник, общ. Дулово, ул. „Люлин“ № 28 направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 1 305,65 лв. /хиляда триста и пет лева и 65 ст./.
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН ********** от с. Черник, общ. Дулово, ул.
„Люлин“ № 28 да заплати на Т. И. Т. с ЕГН ********** от с. Калипетрово,
общ. Силистра, ул. „Орфей“ № 32 на направените по делото разноски пред
двете съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете в
13
размер на 261,16 лв. (двеста шейсет и един лев и 16 ст./.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14