№
93 от 13.04.2020 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 295 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от С.Б.Г., с ЕГН ********** и К.П.Г., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Заповед № РД-01-05-182/20.05.2019 г., издадена от кмета на община Кочериново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ им е наредено да премахнат следните незаконни строежи: подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда, изградени от С.Г. в уличната регулация по плана на с. Б., община Кочериново (улица с осови точки (о. т.) 93-94 и улица с о. т. 93-30). По наведените в жалбата доводи, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, се иска да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна.
Жалбата се поддържа от процесуалните представители по пълномощие на жалбоподателите – адвокат Д.С. и адвокат М. М.. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът – кметът на община Кочериново, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат М.З., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.12.1987 г. С.Г. и К.Г. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността по отношение на празно дворно място, съставляващо парцел III-178 в кв. 29 по плана на с. Б., целият с урегулирано пространство от 630 кв. м, с неуредени придаваеми места, при съседи: от две страни – улици, П. С. Г. и А. П. З., въз основа на договор покупко-продажба, сключен по време на брака им (сключили са граждански брак на 15.05.1977 г.), обективиран в Нотариален акт № 190, том III, дело № 1375/1987 г. по описа на съдия в Районен съд – С. Д. В писмо с рег. № РД-01-11-С-56/19.05.2015 г. на кмета на община Кочериново е посочено, че по действащия кадастрален и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. – улична регулация, и Заповед № 1057/21.03.1934 г. – дворищна регулация, УПИ III-178 в кв. 29 е ъглов имот с достъп от две улици, който се осъществява от черен път, общинска собственост, попадащ в уличната регулация. Плановете за уличната и дворищна регулация не са изменяни, като уличната регулация не е приложена на място. Няма одобрен инвестиционен проект и финансиране за изграждане на улиците.
Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт № 2/18.03.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-01-05-90/14.03.2019 г. на кмета на община Кочериново, в състав: инж. Б. М. Г. – старши експерт „Контрол по строителството” при Община Кочериново, инж. К. В. М. – главен експерт „Общинска собственост и кадастър” при Община Кочериново, С. К. С. – техническо лице при Община Кочериново, и Б. Г. – кмет на с. Б.. Комисията е назначена във връзка с извършване оглед на място и по документи на 18.03.2019 г. относно трасиране на улици в с. Б., с оглед постъпило в Община Кочериново писмо с вх. № РД-01-02-21/28.02.2019 г. от областния управител на област Кюстендил по повод жалба от М. А. З. собственик на УПИ IV-177 в кв. 29 по плана на с. Б. (жалбата e във връзка с твърдян от Златарски незаконен строеж от собствениците на УПИ III-178 в кв. 29 по плана на с. Б.).
На 18.03.2019 г. комисията, в присъствието на С.Г., извършила проверка на подпорна стена, масивна ограда, ажурна ограда и масивна сграда, находящи се в УПИ III-178 в кв. 29 по плана на с. Б., при която било установено, че от югозападната част на УПИ III-178 е изградена ограда от опъната мрежа и бетонови колове, с дължина 33,50 м и височина 1,40 м, попадаща в улицата, граничеща югозападно с имота. В същата улица попада и подпорна стена с дължина 6,50 м и височина 1,70 м, изградена от камъни и бетон. В улицата, граничеща северозападно с УПИ III-178, е изградена масивна ограда от камъни и бетон, с височина 0,90 – 1,10 м (плътна част) и ажурни елементи с височина 1,10 м, като общата дължина на оградата е 10,80 м. В същата улица, като продължение на масивната ограда, е изградена ограда от опъната мрежа и бетонови колове, с дължина 20,60 м и височина 1,50 м. В улицата, граничеща северозападно с УПИ III-178, попадат и масивна сграда с размери съгласно окомерната скица в акта, с височина от 1,10 м до 2,65 м поради наклонения терен. За горепосочените строежи не са представени строителни книжа и документи. При проверката е използвана и скица-заснемане за допълване на одобрения кадастрален и регулационен план на с. Б., изготвена от „К – П” **** гр. Благоевград и представена от С.Г. *** със заявление с вх. № РД-01-11-С-98/20.06.2018 г. За констатираните при проверката нарушения е съставен горепосоченият констативен акт, като в същия е отбелязано, че С.Г. отказва да го подпише (отказът е удостоверен с подпис на един свидетел – Д. А.), а „копие под индиго му е връчено на 18.03.2019 г.” при свидетели: К. В. Г. и С. В. С. С. и К. Г. са подали жалба с вх. № РД-01-11-222/21.03.2019 г. срещу акта.
Въз основа на Констативен акт № 2/18.03.2019 г. кметът на община Кочериново е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че в улица с о.т. 93-94 и улица с о.т. 93-30 са изградени от С.Г. без строителни книжа и без правно основание подпорна стена с дължина 6,50 м и височина 1,70 м (от камъни и бетон), масивна ограда (от камъни и бетон) с височина 0,90 – 1,10 м (плътна част) и ажурни елементи с височина 1,10 м, като общата дължина на масивната ограда е 10,80 м, и масивна сграда с височина 2,65 м (като поради денивелацията сградата е полувкопана), които са незаконни по смисъла на чл. 225а, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Посочено е, че строежите са изградени в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.
По искане на жалбоподателите по делото са разпитани като свидетели Д. С. В. и Г. Ф. В.. В. заявява, че жалбоподателите са му предоставили ключ от имота и той се грижи за него в тяхно отсъствие, когато е необходимо. Сочи, че имотът е ограден от четирите му страни с мрежа, граничи с черен път и стръмно дере, откъм дерето в имота има стеничка, висока около метър, и барака, която се ползва, но не знае кога и от кого е построена. Сочи и че преди около пет години Г. засипал черния път, който бил много стръмен, сложил отдолу циментови тръби, и оттогава по него се минава спокойно с кола. Свидетелят В. заявява, че има имот в с. Б., съседен на имота на С. и К. Г.. Сочи, че Г. е направил подпорна стена в имота си (от бетон и нагоре мрежа) – от двете страни на къщата, за да не се наводнява, тъй като в имота има наклон около 25-30%.
Като свидетели са разпитани и длъжностните лица при Община Кочериново, извършили проверката – Б. Г., К. М. и С. С.. От показанията им се установява, че улиците съществуват на място, но не са асфалтирани, както и че на 18.03.2019 г. С.Г. ги е пуснал в имота да извършат замерване. При проверката са присъствали и двама полицейски служители – Д. А. и М. Г., както и кметът на с. Б.. Замерването било извършено от Б. Г. и К. М. с ролетка, и било установено, че изградените в имота подпорна стена, масивна ограда и стопанска постройка попадат изцяло в улица. Свидетелят М. заявява, че Б. Г. е уведомила С.Г., че ще съставят констативен акт, последният бил съставен на място, като на Г. била дадена възможност да прочете акта преди да го подпише, както и че той го подписал на място, а впоследствие отишъл в Община Кочериново и заявил, че бил заблуден какво подписва, поради което проверяващите подменили последната страница на акта, като го оформили при отказ на Г. да го получи, при двама свидетели, и скъсали страницата, подписана от него.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключения с вх. № 6111/02.12.2019 г. и вх. № 1217/04.03.2020 г. по описа на съда. В заключението с вх. № 6111/02.12.2019 г. вещото лице сочи, че от извършения оглед на място се установява наличието на описаните в Констативен акт № 2/18.03.2019 г. огради, подпорна стена и масивна сграда. С цел уточняване на техническите параметри е извършено геодезическо заснемане, представено в Приложение № 3 към заключението. Посочено е, че от северния край на поземления имот при т. 19 от извършеното геодезическо заснемане се установява, че в посока югозапад до т. 17 е изградена ажурна ограда от бетонови колове и прозирна мрежа, с обща дължина 16,25 м. Пространството между т. 17 и т. 16 представлява метална врата за достъп до дворното място. От т. 16 на югозапад до т. 14 е реализирана масивна ограда (11,13 м), последвана от прозирна мрежа до т. 13 (5,60 м). С дължина от 6,26 м между т. 13 и т. 12 е изградена подпорна стена с височина 1,70 м и ширина 0,25 м, служеща и за ограждане на имота. От т. 12 до края на дворното място (т. 42) е поставена паянтова ограда (20,43 м). Посочено е и че сградата, описана в процесния констативен акт, представлява едноетажна масивна стопанска постройка с размери, обозначени на Приложение № 3. При изслушването му в съдебното заседание на 31.01.2020 г. вещото лице заявява, че по регулационния план процесните масивна ограда, подпорна стена и масивна сграда се намират в уличната мрежа и в Община Кочериново няма строителни книжа във връзка с изграждането им. Сочи и че на място не е реализирана улица, а има черен път. В заключението с вх. № 1217/04.03.2020 г. вещото лице сочи размерите на подпорната стена на четири места, равномерно разположени по дължината ѝ – на около 2,10 м едно от друго, са както следва: височината от страната на пътя е константна – 0,55 м, а от страната на имота варира – от 1,50 м в югоизточната ѝ част до 1,70 м в северозападния ѝ край, като в централната ѝ част достига най-голяма стойност – 1,85 м. Средната ѝ ширина е 0,20 м. Върху подпорната стена е монтирана прозирна телена мрежа със средна височина 0,90 м. При изслушването му в съдебното заседание на 13.03.2020 г. вещото лице заявява, че процесната подпорна стена е изцяло масивна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е от легитимирани правни субекти, при наличие
на правен интерес от оспорване (с
процесната заповед С.Г. изрично е задължен да премахне изградените от него
незаконни строежи, а доколкото в диспозитивната част на заповедта е наредено
връчването ѝ за изпълнение и на К.Г., и тя се явява субект, спрямо когото
заповедта създава задължение да премахне незаконните строежи (вж. в т. см. Определение № 14144/26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2014 г., II о. и Решение № 8927/26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2014 г., II о.), и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ.
Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, които съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ са шеста категория, и с оглед местоположението им компетентен да разпореди премахването им като незаконни строежи съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на община Кочериново или упълномощено от него длъжностно лице.
Заповедта е издадена в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. Изложените в нея мотиви съответстват на конкретното правно предписание.
Доколкото заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, не е налице основание за прогласяване на нейната нищожност. С оглед наведените в жалбата доводи за нищожност на заповедта поради наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване целта на закона, съдът намира за необходимо да отбележи, че за да бъде един административен акт нищожен, следва да е налице съществен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. От визираните в чл. 147 от АПК пет порока на административния акт установяването на нарушения на изискванията за компетентност и форма могат да доведат до нищожност на постановения акт. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външният начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Останалите пороци на административния акт – допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, биха могли да доведат до неговата унищожаемост, но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като властническо волеизявление (вж. в т. см. Решение № 8991/23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №14484/2014 г., VII о.).
В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта е издадена въз основа на констативен акт, който видно от представеното по делото Удостоверение с рег. № ЧР-04-87/13.11.2019 г., издадено от кмета на Община Кочериново, е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата за допуснати в производството съществени процесуални
нарушения поради съставянето на констативния акт без С.Г. да е изрично уведомен
за предмета и обхвата на извършената на 18.03.2019 г. проверка, и
без на К.Г. да е връчен констативният акт. Разписаните в чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ процедурни правила не
изискват предварително уведомяване на адресата на заповедта за извършената
проверка на място. Със съставянето на констативния акт и заповедта не се
преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа,
включително в съдебното производство, което в случая е направено (вж. в т. см.
Решение № 13153/07.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 280/2019 г., II о., Решение №
5133/08.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №11946/2018 г. и Решение № 3901/18.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 9519/2018 г.).
Констативният
акт е връчен на К.Г. по реда на §
4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ. За
връчването е съставена служебна бележка на 28.03.2019 г., в която е посочено,
че съобщението е залепено на строежа и поставено на информационното
таблото в сградата на Община Кочериново. Съдът намира, че констативният акт не
е надлежно връчен на Г., доколкото липсват доказателства и не е удостоверено по
надлежния ред – с подписите на две длъжностни лица, че тя не може да бъде
намерена на адреса, което от своя страна препятства възможността за връчване на
съобщението посредством залепването му на недвижимия имот, за който се отнася. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е
съществено и не е основание за отмяна на заповедта, доколкото К.Г. не е била
лишена от възможността да участва като страна в производството по издаване на
процесната заповед. Както бе посочено по-горе, тя и С.Г. са подали жалба с вх.
№ РД-01-11-222/21.03.2019 г. срещу констативния акт. Същата е
разгледана от административния орган при постановяване на обжалваната заповед,
но изложените в нея възражения не са приети.
Обжалваната заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. Административният орган е приел, че строежите са незаконни, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Както бе посочено по-горе, процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда представляват строежи по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и същите са от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Съдържащите се в констативния акт и в заповедта фактически обстоятелства за вида, местонахождението и параметрите на процесните строежи не са опровергани от жалбоподателите в съдебното производство. Потвърждават се от заключенията с вх. №6111/02.12.2019 г. и вх. № 1217/04.03.2020 г. на вещото лице.
Правилен е изводът на административния орган, че процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда са незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно посочената норма строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП). От събраните по делото доказателства се установява, че процесните строежи са изградени в общински имоти, отредени за улици. В приложеното по делото писмо с рег. № РД-01-11-С-56/19.05.2015 г. на кмета на община Кочериново е посочено, че действащият кадастрален и регулационен план на с. Б. е одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. – улична регулация, и Заповед № 1057/21.03.1934 г. – дворищна регулация, плановете за уличната и дворищна регулация не са изменяни, като уличната регулация не е приложена на място. В обжалваната заповед изрично е посочено, че строежите попадат в улица с о.т. 93-94 и улица с о.т. 93-30. При изслушването му в съдебното заседание на 31.01.2020 г. вещото лице заявява, че по регулационния план процесните масивна ограда, подпорна стена и масивна сграда се намират в уличната мрежа на Община Кочериново. В случая е без значение дали отчуждаването е извършено и улиците са приложени на място, след като същите са предвидени по действащ, неотменен и неизменен регулационен план. След като процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда (стопанска постройка) попадат в улици, налице са незаконни строежи, като извършени в несъответствие с предвижданията на ПУП (вж. в т. см. Решение № 2782/20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2019 г., II о.).
Съдът намира, че процесните строежи са незаконни и на другото, визирано в оспорената заповед основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – като извършени без разрешение за строеж. Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Според чл. 147, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж съответно за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1 (т. 1), подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти (т. 5) и плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 (т. 7). Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Според чл. 151, ал. 1, т. 4 и 11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти (т. 4) и леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот (т. 11). От заключенията на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, се установява, че подпорната стена с дължина от 6,26 м (между т. 13 и т. 12 на геодезическото заснемане) служи и за ограждане на имота, като височината ѝ от страната на пътя е константна – 0,55 м, а от страната на имота варира – от 1,50 м в югоизточната ѝ част до 1,70 м в северозападния ѝ край, като в централната ѝ част достига най-голяма стойност – 1,85 м. При това положение, по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗУТ, законността на подпорната стена се предпоставя от разрешение за извършването на строежа. Процесната масивната ограда също не попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, доколкото е с височина на плътната част 0,90 – 1,10 м, видно от констативния акт. По делото не се представи разрешение за строеж по отношение на процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда. При изслушването му в съдебното заседание на 31.01.2020 г. вещото лице заявява, че в Община Кочериново няма строителни документи по отношение на процесните строежи.
Характеристиката на процесните строежи като незаконни е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконните строежи са налице предпоставките за търпимост на същите. В хипотезата на § 16 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ е предвидено, че търпими са строежите, които са изградени до 7 април 1987 г. (ал. 1), започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г. (ал. 2) и започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон (ал. 3), за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. С хипотезата на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) по същество е предоставен нов, четвърти период за определяне търпимост на строежите – от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. (влизането в сила на ЗУТ), доколкото е посочено, че търпими са и строежите, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. По делото липсват категорични данни относно годината/годините на извършване на процесните строежи. С оглед обстоятелството, че към датата на закупуването му от С. и К. Г. – 23.12.1987 г., парцел III-178 в кв. 29 по плана на с. Б. е представлявал празно дворно място, следва да се приеме, че процесните строежи са извършени след тази дата. В оспорената заповед е посочено, че в жалбата срещу констативния акт С.Г. сочи като година на извършване на строежите 1989 г. Дори да се приеме за безспорно, че процесните строежи са извършени през 1989 г., с оглед обстоятелството, че не е налице изменение на действащия кадастрален и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед №41/28.02.1934 г. – улична регулация, и Заповед № 1057/21.03.1934 г. – дворищна регулация, строежите са недопустими и съгласно нормите на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ), действащи към 1989 г. и до момента на отмяна на тези нормативни актове, тъй като обектите отново са попадали в уличната регулация, а и са били изградени без разрешение за строеж. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) всички строителни работи в населените места и в извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно-техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството, а съгласно чл. 55 от ЗТСУ (отм.) строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) също предвижда, че строежите се извършват въз основа на разрешение за строеж.
Обжалваната заповед е постановена в съответствие с целта на закона. Твърдяното от жалбоподателите предназначение на процесната подпорната стена и на част от процесната масивната ограда – да предпазят имота от наводнения и свличане на земни маси, не променя този извод на съда. Целта на специалния закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол гарантират безопасност и защита на интересите на лицата, участващи в процеса на изпълнение на заповедта (вж. в т. см. Решение №1301/02.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2009 г., II о.).
Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от С.Б.Г., с ЕГН ********** и К.П.Г., с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, срещу Заповед № РД-01-05-182/20.05.2019 г., издадена от кмета на
община Кочериново.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: