Определение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Постъпила е жалба от А. П., З. на подс. Ф. С., против присъда № 1863/29.ІІІ.2011 г., постановено по НОХД № 58/11 г. по описа на РС – гр.Р..

Сочи се в същата, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен и необоснован.При разглеждане на делото били допуснати съществени процесуални нарушения. Такива били налице и в стадия на изготвяне на ОА. Развити са съображения в тази насока. Моли се съда да отмени присъдата на РС.

В съдебно заседание подсъдимата се представлява от адвокат. Последният поддържа изцяло депозираната жалба, като не сочат нови доказателства.

ОП-Б. намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което потвърди първоинстанционната присъда. Заедно с това при условията на алтернативност счита, че са налице условия за нейната отмяна и връщане на делото на фазата на ДП с цел отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на правата на пострадалия. Също не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция е признала подсъдимата Ф. А. С., ЕГН – *, родена на ... година в гр.Я., живуща в с.К., У." № 23, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, за виновна в това, че на 14.07.2010 година в с.К., община гр.Б., О.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у С. Ю. Ш., от с.К. – Началник Пощенска станция в с. К., че е упълномощена да получи сумата от 385, 45 лв, представляваща пенсията на С. М. Г., от с.К. за месец юли 2010 година и с това причинила на Н. –РУ”Социално осигуряване” гр.Б. имотна вреда в размер на 385, 45 лв, като деянието е маловажен случай - престъпление по чл. 209, ал.3 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.209 ал. 3 вр. ал. 1 вр.чл. 57 ал.1 вр.чл. 54 вр. чл. 42а ал. 2 т. 1, т.2 и т. 3 вр. ал. 3 т. 1 и т. 3 вр. чл.42б ал.1 от НК вр. чл.303 ал.2 от НПК я ОСЪЖДА И Й НАЛАГА НАКАЗАНИЕ "ПРОБАЦИЯ", включваща пробационни мерки, както следва:

- по чл.42а ал.2 т.1 - задължителна регистрация по настоящ адрес - С., О.Я., У." № 23, като явяването и подписването пред пробационен служител се извършва два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

- по чл.42а ал.2 т.2 - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок ШЕСТ МЕСЕЦА;

- по чл.42а ал.2 т.6 - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100часа за срок от шест месеца; като я оправдава деянието да е извършено по основния състав на чл. 209 ал.1 от НК.

С. била осъдена да заплати разноските по делото в размер на 30 лв по сметка на РС-Р., както и 5 лева – такса за издаване на изпълнителен лист на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Видно от материалите по ДП №507/2010 г. по описа на РУ”Полиция” – гр.Р. е, че със съответно постановление от 08.11.2010 год. Ф. С. е била привлечена в качеството на обвиняема за описаното по идентичен начин по-горе престъпление. Същият текст е бил възпроизведен в диспозитива на ОА, а по-късно и в този на първоинстанционната присъда. От обстоятелствената част на последните два документа се установява, че както прокуратурата, така и РС са приели за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. живее в С. в съседство на свид.С. Г.. Нямали лоши отношения, познавали се като жители на селото. Последната е пенсионер, като пенсията си в размер на 385.45 лева, получавала в пощенска станция на С., чийто началник бил свид.Ш.. Пенсията се изплащала по изплащателен картон № * от РУ”СО”- Б.. Предаването на сумите ставало от свид.Г. след полагане на подпис от нейна страна в изплащателния картон за конкретния месец. Подсъдимата С. знаела за реда, по който ставало получаването на пенсиите от жители на селото . На 14.07.2010г. отишла в пощенската станция и казала на свид.Ш., че свид.Г. я праща да й вземе пенсията, защото била болна и не можела да дойде сама. Свид.Ш. познавал както свид.Г., така и подсъдимата С. като жители на селото, и с оглед възрастта на която била свид.Г. решил, че действително последната може да е болна, не се усъмнил в думите на подсъдимата и й дал пенсията в размер на 385.45лева. За предадената й сума подсъдимата се подписала в личния картон на Г. за получена пенсия за месец юли 2010г. След като взела парите С. се прибрала в дома си и на следващия ден похарчила една част от същите за дрехи и храна за детето и семейството си. Няколко дни по-късно свид.Г. отишла в пощенската станция, за да вземе пенсията си и свид.Ш. й казал, че е изплатил същата на подсъдимата. След като научила това Г. уведомила полицията като депозирала жалба. С лед няколко дни С. предала с протокол за доброволно предаване сумата в размер на 100 лева на свид.А., полицай при РУ”П”-Р..

От заключението на изготвената съдебно-графическа експретиза се установява, че подписът положен в графа „получател” в 4-та колона на ред за месец VІІ от изплащателен картон № */2010г. на РУ”СО”-Б. не е изпълнен и положен от свид.С. М. Г., а от заключението на съдебно-графическа експретиза – протокол № 68 се установява, че подписа положен в графа получател в 4-та колона на ред за месец VІІ от изплащателен картон № */2010г. на РУ”СО”-Б. е изпълнен и положен от подсъдимата Ф. С..

Същевременно с писмо изх.№К-98/28.І.2011 г. до РС, Н.-РУ”СО”- Б. е уведомил последния, че в същото не е постъпвал сигнал или информация за неправилно изплатена пенсия през м.юли 2010 г. в пощенска станция в С.. В отговор на нарочно писмо от страна на въззивния съд, Н. е отговорило, че дължимата месечна сума за пенсия за м.07/2010 г. – 385.45 лв. на С. М. Г., ЕГН-*, е преведена по съответния ред на „Български пощи”ЕАД на 30.VІ.2010 г., Ч. които се извършвало прякото плащане на пенсионерите. Документите по това изпълнение се предоставят на съответните пощенски служители, които доставят сумите лично на правоимащите лица по изплащателен картон срещу подпис на лицето или на надлежен пълномощник, което се отразява в картона на пенсионера. Процедурата е уредена в раздел ІІІ на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл за ТП на Н. – Б. няма възникнала щета, тъй като пенсията е законосъобразно отпусната по основание и размер, и като такава е дължима на лицето. Няма данни преведената сума за пенсия да е възстановена от Български пощи, т.е. плащането от страна на ТП на Н. е редовно извършено.

Предвид изложеното съдът намира въззивната жалба за основателна.

При наличието на тези данни както обвинението, така и първоинстанционният съд са счели, че в случая пострадал от престъплението се явява Националния осигурителен институт – РУ”СО” – гр.Б.. Този извод не почива на изяснените обстоятелства по делото, поради което и се явява необоснован. Същият е в основата на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода на ДП, довело до накърняване на правата на пострадалия в процеса. Аргументи:

Обективен елемент от състава на престъплението по чл.209 ал. 1 от НК се явява причиняването на имотна вреда. Последната се състои в неблагоприятно засягане на правата на лице в имуществената сфера, под формата (в случая) на пропусната полза – сигурно бъдещо увеличение на имуществото, което е било осуетено от действието на извършителя на престъпното деяние. Създавайки неверни представи у свид. Ш. относно това, че действа от името и със съгласието на С. Г., подсъдимата е получила неправомерно сумата от 385.45 лв., представляваща пенсията на първата. Като е действала по този начин, с цел да набави за себе си имотна облага, С. съзнателно е възбудила заблуждение у Ш. и с това е причинила другиму, т.е. на Г., имотна вреда в размер на посочената сума. Такава не е налице по отношение на Н.-РУ”СО”-Б. или „Български пощи”ЕАД, тъй като изплащането на паричната сума е извършено на законово основание – правото на Г. да получава ежемесечно пенсията си. Т.е. за юридическите лица липсва вреда под каквато и да е форма – претърпяна загуба или пропусната полза. Ето защо пострадал в разглеждания казус по смисъла на НПК се явява единствено С. Г..

Неправилната преценка от страна на обвинението още в хода на ДП относно тези обстоятелства е довела до това, че в текста на постановлението за привличане на обвиняем и в ОА не е било посочено надлежното пострадало лице. Оттук органите на ДП, в рамките на правомощията си в процеса, не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 75 от НПК. Неуведомяването на Г. по съответния ред за образуването на ДП (при положение, че в подадената до полицията жалба същата изрично е посочила адреса си), неразясняването на правата й в процеса, а оттук и неосигуравяне на възможност за участие в производството са отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените, които са засегнали правата на пострадалия в процеса. Тези пропуски не само не са били констатирани от първоинстанционния съд, но и са били преповторени в неговия краен акт. Същите не могат да бъдат отстранени от настоящата съдебна инстанция.

Изложеното налага отмяната на пръвоинстанционата присъда на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1, пр.2 от НПК. Заедно с това делото следва да бъде върнато на прокурора от стадия на съставяне на постановление за привличане на обвиняем, в което С. Г. следва да бъде посочена като лице, на което е била причинена имотната вреда. По отношение на последната следва да бъдат извършени и всички действия, гарантиращи правата й на пострадал в процеса.

За пълнота на настоящото изложение ОС намира, че следва да изложи и становището си по алтернативно направеното искане на прокуратурата. Въззивният съд не счита, че с неуведомяването на ЮЛ (Н. или „Български пощи”ЕАД) от страна на органите на ДП, е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като намира, че такова задължение по отношение на този вид правни субекти за тези органи в НПК не съществува. В тази насока намира са необходимо да посочи, че с Рамковото решение на СЕС относно правото положение на жертвите в наказателните процедури, ратифицирано на 15.ІІІ.2001 г., под понятието „жертва” се разбира единствено „физическо лице, претърпяло вреди Ч.….”. Нашият НПК също предоставя процесуални права за участие на досъдебната фаза на наказателното производство на лица, които са претърпели вреди от престъплението. Съгласно законовата лексика и правата, с които са снабдени, те могат да бъдат разделени на две групи – пострадали(отнасящите единствено до физическите лица – арг. от чл.74, ал.2 и др НПК) и ощетени юридически лица (вж.чл.24, т.9, чл.73 , ал.2, чл.213, ал.1, чл.243, ал.3, 6 и 9, чл.250, ал.3, чл.255, ал.1 и 2, чл.257 от НПК). В съдебната фаза на процеса първите могат да бъдат конституирани и като частни обвинители, докато вторите – единствено като граждански ищци. Правата в досъдебната фаза на процеса на ощетените юридическите лица са по-ограничени от тези на пострадалите – напр. да бъдат уведомени за отказ да се образува ДП и да обжалват този отказ пред горестоящия прокурор, да поискат обезпечаване на бъдещия граждански иск, който ще предявят във втората фаза на НП, да получат препис от постановлението за прекратяване на ДП и да го обжалват пред съда. От всичко това е видно, че за разследващият орган няма каквито и да било процесуални задължения във връзка с осигуряване на тези им права в ДП. По тази причина и само на това основание искането на ОП се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 1863/29.ІІІ.2011 г., постановено по НОХД № 58/11 г. по описа на РС – гр.Р..

ВРЪЩА делото на Районнна П. – гр.Р. от стадия на съставяне на постановление за привличане на обвиняем.

ПРИ осъществяване на новите процесуални действия органите на ДП следва да се съобразят с указанията на съда, изложени в обстоятелствената част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :