Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 18.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от съдията АД № 354 по описа за 2022 година на Административен
съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производството е по реда на чл.44 т.2 б.“б“ от Регламент (ЕИО) № 952/2013
относно създаването на Митнически кодекс на Общността, във вр. с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.220 ал.2 от ЗМ.
Административното
дело е образувано по жалба на „Н.2.“ООД- ***, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Н., против Решение №
32-347961/13.10.2022г. към MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021г., постановено от
Директор на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение с рег.№
Р-496/32-388861/11.11.2022г. на Директор на Агенция „Митници“, с което е
отказано предоставянето на преференциално третиране по чл.56 параграф 2 б.“г“ от Регламент
952/213 във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация
Швейцария по отношение на осъществен внос на автомобил, разпоредено е да се
коригира подадена МД и дружеството е задължено да доплати публични държавни
вземания за мито 532,63лв. и за ДДС 106,52лв., представляващи разликата между
реално платените и подлежащи на плащане публични вземания. В жалбата се излагат
доводи, че решението на ТД Митница Варна е незаконосъобразен административен
акт, поради неговото противоречие с материалния закон- Регламент № 952/2013г. и
с процесуалните норми. Според жалбоподателя, при подаване на МД от декларатора
жалбоподател е представено надлежно изявление за произхода на стоката и същият
не е запознат с извършената последваща проверка
на осъществен от него внос на автомобил от Швейцария. Отправеното към съда
искане е за отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност.
В
открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява представител- адв.Г. при
АК-Бургас, която представя писмено доказателство- удостоверение в заверен
превод от дружеството- продавач на автомобила и поддържа искането за отмяна на
оспорения акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът– Директор на ТД Митница Варна,
чрез процесуалния си представител– юрисконсулт Т., надлежно упълномощена,
пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли, като присъди
деловодни разноски на ответната страна и прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на ответната страна.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд Шумен приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.11.2021г.
от „Н.2.“ООД- ***, в качеството на декларатор и вносител в ТД Митница Варна
била подадена митническа декларация MRN № 21ВG002005069671R0 за допускане за свободно
обращение на употребяван автомобил марка “Ауди”, модел „S5 SB“, тип 3.0, цвят сив, с шаси № *********, с държава на изпращане- Конфедерация Швейцария и код
по ТАРИК № 87032390 00, която е приложена на стр.50-51 по делото. Представени
били транзитна декларация, регистрационен талон и фактура за закупуване на
автомобила от 30.10.2021г. с декларация за произход, съставена върху фактурата
от “E.C.Export
Center SA”/стр.53/, по която платежната
цена е в размер на 2650 CHF. Вносителят
ползвал преференциално тарифно третиране, което е регламентирано в
Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните
държави- членки и Конфедерация Швейцария като на
основание чл.20 § 3 б.“г” от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г.
преференциалната ставка на митото е 0 %. В МД е посочен код на държава на
преференциален произход EU, метод на
определяне на стойността- договорна стойност на внасяните стоки по чл.70 от
Кодекса, като била декларирана фактурираната цена- 2650 CHF, при обменен курс
1,82124 и статистическа стойност- 5326,29лв., въз основа на която е изчислен
размер на ДДС- 1065,26 при ставка 0,200. Декларирани са и разходи за транспорт,
товаро-разтоварни операции и застраховка в размер на 500,00лв.
Видно от
писмо рег.№ 32-41461/07.02.2022г. и регистрационно-контролна карта/стр.49/,
Директор на ТД Митница Варна изпратил в ЦМУ на Агенция Митници селектирани по
избор фактури, сред които и процесната фактура от 30.10.2021г., съдържаща декларация
за произход с искане за извършване на последваща проверка по линия на
административното сътрудничество. Швейцарските митнически власти извършили
проверка на декларацията за произход, при която е установено, че износителят на
автомобила не е издавал и подписвал доказателството за произход, съответно
колата следва да се приеме като такава с неустановен произход и доказателството
за произход официално е невалидно. Резултатите от извършената проверка от Федерален
офис за митническа и гранична сигурност FOCBS, Митница Юг, Лугано са обективирани в Писмо от
05.05.2022г. с рег. Индекс 32- 225671/06.07.2022г., получено в Агенция
“Митници”, като същото е допълнително представено в заверен превод от английски
език/стр.97/. В писмото е посочена като предмет на проверка фактура с дата
30.10.2021г. и референтен номер на запитването от българските власти, който
отговаря на приложеното по делото писмо рег.№ 32-41461/07.02.2022г., съдържащо
изброени няколко фактури, сред които само процесната е с посочената дата.
Поради което, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
писмото има абстрактно съдържание, от което не може да се установи, фактурата и
издателя ѝ.
С писмо
рег. № 32-236795/ 15.07.2022г./стр.46/, доставено на 18.07.2022г. на
управителя, била дадена възможност на дружеството жалбоподател да вземе
становище в 30- дневен срок по установеното в последваща проверка от
швейцарската митническа администрация за невалидност на деклариран от него
произход на стока, като същото е уведомено, че ще бъде издадено решение за
определяне на нов размер на държавните вземания.
С
Решение № 32-347961/13.10.2022г. към MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021г., на
Директор на ТД Митница Варна било отказано предоставянето на преференциално
третиране по чл.56 параграф 2 б.“г“ от
Регламент №952/2013 във връзка със Споразумение между Република България и
Конфедерация Швейцария по отношение на осъществения внос на автомобила. При
издаването му митническият орган се е позовал на получения отговор от
митническите власти на Конфедерация Швейцария за резултатите от извършена
последваща проверка на сертификат за движение на стоки, при която произходът на
автомобила не бил потвърден. Разпоредено било да се коригира подадена ЕАД MRN №
21ВG002005069671R0 и дружеството било задължено да доплати публични държавни
вземания за мито 532,63лв. и за ДДС 106,52лв., представляващи разликата между
реално платените и подлежащи на плащане публични вземания, като е определена
дата на възникване на митническото задължение- 18.11.2021г. Определен бил 10
дневен срок за плащане, като е посочено е, че при неплащане в срок се дължи
лихва за забава.
Оспореното
решение било съобщено на управителя на дружеството– жалбоподател на 15.10.2022г./стр.41/
и обжалвано с Жалба от 25.10.2022г. по административен ред пред Директора на
Агенция “Митници”– гр. София, който със свое Решение рег.№
Р-496/32-388861/11.11.2022г. отхвърлил жалбата на търговското дружество като
неоснователна. Издаденото решение било съобщено на оспорващото дружество на 18.11.2022г.
(стр.36), като жалбата срещу Решението по съдебен ред е подадена в
законоустановения срок до Административен съд – Шумен на 25.11.2022г.
По делото е приобщена административната
преписка, включваща митническата декларация, ведно с придружаващите я документи.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно § 1 т.9 от
ДР на ЗМ, чл.101 §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19
ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ, вр.чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г.- Директор
на ТД Митници Варна. С това е изпълнено императивното изискване за материална
компетентност на издателя на обжалвания акт.
Атакуваният
по съдебен ред акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и при спазване на административно-процесуалните
правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ.
С оспореното решение за дружеството се създават задължения, произтичащи от
прилагането на митническите разпоредби, поради което същото представлява административен
акт по см. на § 1 т.13 от ДР на ЗМ, подлежащ на оспорване по реда на АПК
съгласно чл. 220 от ЗМ. Актът съдържа подробно изложение на възприетите
относими за случая юридически факти, като
е цитирана приложимата правна
уредба и същият подлежи на съдебна проверка за неговата материална
законосъобразност.
Спорът
между страните е формиран единствено по въпроса дали законосъобразно митническите
органи са отказали тарифна преференция на внесената стока. По делото няма спор
относно определянето на митническа стойност и размер на допълнително
начисленото мито и ДДС. В тази връзка неотносимо е твърдението в по т.5 от
жалбата, че не е възможно определяне на стойност по реда на чл.74 от Регламента,
понеже реално такова липсва в настоящия казус. Митническите задължения са били
начислени по реда на чл.70 от Регламента, съобразно Митническата тарифа на ЕО спрямо
договорната стойност, тоест действително платената, посочена във фактурата,
приложена към митническата декларация и декларирана от самия жалбоподател, а
именно- 5326,29лв.
Съгласно
чл.56 от Регламент №952/2013, дължимите вносни и
износни мита се основават на Общата митническа тарифа, като същата включва преференциалните
тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени
страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива
държави или територии/чл.56 параграф 2 б.“г“ от Регламента. Съгласно Споразумението
за свободна търговия между Европейските общности и техните държави- членки и
Конфедерация Швейцария тарифни преференции се предоставят при представяне от
вносителя на доказателства за движение/произход. Съгласно чл.15 от Регионална
конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2013/94/ЕС),
продуктите с произход от някоя от договарящите страни се ползват, при внос в
друга договаряща страна, от разпоредбите на съответните споразумения при
представяне на едно от следните доказателства за произход: сертификат за
движение EUR.1, чийто образец е представен в приложение IIIа; сертификат за
движение EUR-MED, чийто образец е представен в приложение IIIб и декларация за
произход, направена от износителя върху фактура, известие за доставка или друг
търговски документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да
даде възможност те да бъдат идентифицирани. В настоящия казус, съдът установи,
че реквизитите на декларацията върху фактурата напълно съответстват на
посочените в Приложение IVб от Конвенцията.
Съгласно член 16 от Протокол 3 на
Споразумението, с цел да се осигури правилното прилагане на същото,
държавите-членки на Общността и Швейцария си оказват взаимопомощ чрез
посредничеството на техните митнически администрации относно контрола на автентичността
и редовността на сертификатите за движение. В случая, по реда на
административното международно сътрудничество, от швейцарските митнически
власти е получено Писмо от 05.05.2022г. с рег. индекс 32- 225671/06.07.2022г.,
в което е посочено, че износителят на автомобила нито е издавал, нито е
подписвал доказателството за произход, съответно колата следва да се приеме
като такава с неустановен произход и доказателството за произход официално е
невалидно. В съответствие с писмото, митническите органи законосъобразно са констатирали,
че деклараторът на стоката не е доказал произхода на автомобила, поради което
моторното превозно средство следва да се счита като такова с неопределен
произход.
По своята
правна същност, писмото на швейцарските митнически власти представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като е
изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред
и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
в него факти и обстоятелства. В случая, оспорващият отрича материалната
доказателствена сила на писмото с твърдението, че удостовереното в него не
отговаря на действителното фактическо положение. Представя в подкрепа на
твърденията си писмено доказателство- Декларация от 04.01.2023г. от
дружеството- износител, в заверен превод от италиански език, в което се сочи,
че на дружество „Н.2.“ООД-гр.Шумен се заявява, че автомобил Audi S5 SB 3.0 TFSI с номер на рама ********* е получен от декларатора след инцидент. Декларацията,
заверена от фирмата е изготвена от декларатора в качеството му на представител
на дружество Е.К. Център СА за износ/стр.69 по делото/. Но видно от процесните Митническа
декларация MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021г. и фактура към нея, автомобилът
посочен в писмото на износителя и декларираният са с различни номера на рама,
поради което съдът приема, че изявлението на третото лице- износител е
неотносимо към предмета на доказване по делото. Следователно, доказателствената сила на отговора на швейцарските
митнически власти, че износителят не е представил доказателства за произхода на
въпросният автомобил, не е оборена от жалбоподателя и следва да се приеме, че фактите,
предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в
документа, а именно, че не е установена държавата на произход на стоката.
Внесеният автомобил деклариран с ЕАД MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021г. не
следва да се ползва от преференциално третиране и постановения отказ от
митническата администрация е законосъобразен. В този смисъл е постановената
съдебна практика на ВАС по аналогични казуси- Решение № 12427 от 8.10.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 6541/2020 г., I о., Решение
№ 1710 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15716/2014 г., I о. и др.
По
делото своевременно са претендирани съдебно-деловодни разноски от ответника,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на правния спор,
съдът следва с решението си да възложи в тежест на жалбоподателя деловодните
разноски на ответника в размер на
100.00лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144
от АПК.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.2.“ООД- ***, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя М.П.Н., против Решение №
32-347961/13.10.2022г. към MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021г., постановено от
Директор на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение с рег.№
Р-496/32-388861/11.11.2022г. на Директор на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА „Н.2.“ООД- ***, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.П.Н. да заплати на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция
„Митници“ направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: