Р Е Ш Е Н И Е№564/25.9.2018г.
25.09.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 18.09 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова.
гражданско дело № 437 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против В.П.Л., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 285,74 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 26.05.2016-19.10.2017 г. в общ размер на 20,86 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.10.2017 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани. По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я., за което бил открит и съответния клиентски номер.Ищецът бил изправна стана, като за периода 19.03.2016 – 28.06.2016 год. доставил на обекта на ответницата ел.енергия на обща стойност 285, 74 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 20,86 лв. Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в законния срок отговор се посочва,че приложените към исковата молба писмени доказателства – фактури обосновават основателност на претенцията.
В съдебно исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът се представлява от особен представител, който не оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №*** г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумите – 285, 74 лв.- главница, 20,86 лв. – лихва за забава за периода 26.05.2016 – 20.10.2017 г., законна лихва от датата на заявлението- 20.10.2017 г. , както и 175 лв. – разноски по делото. Предвид , че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от сметка за клиентски номер ***, за обект на потребление находящ се в гр. Я. ул.ж.к.“*** , за периода 19.03.2016 – 28.06.2016 год.
Представени са копия от 4 броя фактури за исковия период, издадени от ищеца с получател ответника и касаещи гореописания обект на потребление, като във всички тях е отчетено потребено количество енергия. Фактурите не са оспорени от ответника.
Ищецът е приложил още ОУ към договорите за пренос на електрическа енергия и решение № *** год. на ДКЕВР , с които същите са одобрени, включително копие от в-к *** от 27 май 2008 год., в който са публикувани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на посочените суми, за които са били издадени и надлежно осчетоводени фактури, представени от ищцовото дружество. Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение. Ищецът претендира свое материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.
Процесуалната легитимация на ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия произтича от чл. 28 , ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, по смисъла на който битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
В процесния случай не се спори, че ответникът е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД. Налага се извод, че ищецът е краен снабдител на електроенергия по смисъла на чл. 98а ЗЕ, а ответникът има качеството на битов клиент. Отношенията между страните се уреждат по силата на приетите от ответника ОУ на договорите за продажба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.Наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставяне на ел. енергия за процесния обект също е безспорно между страните, като ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба, размера на фактурираната потребена ел.енергия за процесния период.По делото не са релевирани твърдения , нито ангажирани доказателства да е извършено частично или пълно плащане на сумите. Ето защо претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Направено е възражение за прекомерност на определения размер на юрисконсултското възнаграждение от страна на особения представител на ответницата, което съдът намира за основателно. В чл. 26 на Наредбата за заплащане на правната помощ е посочено ,че възнаграждението за заповедното производство е в размер от 50 до 150 лв. В чл.37 ал. 1 и чл. 38 ал. 1 на ЗПП е посочено , че заплащането на правната помощ е съобразно вида , количеството и качеството на извършената дейност. От съдържанието на заповедното производство се установява , че вида и количеството на правната дейност ,която е извършена се състои в изготвяне на заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК . При тези обстоятелства и защитаван интерес в размер 306,60 лв. от юрисконсулта на заявителя, настоящият състав счита, че възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв. В горния смисъл и практиката на ОС – Я. – Определение от 01.08.2017 г. по в.ч.г.р.д № *** г. и др. Ето защо ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, които съобразно представения списък са в размер на 675 лв. – адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и заплатена държавна такса. Отново е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото обаче е представено пълномощно за представляващия ищцовото дружество адвокат, в което нито е определен договорен размер на адвокатско възнаграждение, нито има представени доказателства такова да е заплатено. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 375 лв. – депозит за особен представител и заплатена държавна такса, за които са представени и доказателства, че са действително сторени.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Л., ЕГН **********, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от 285, 74 лв.- главница, 20,86 лв. – лихва за забава за периода 26.05.2016 – 20.10.2017 г., в едно със законна лихва от датата на заявлението- 20.10.2017 г. , до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА В.П.Л., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.П.Л., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив сумата от 375 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: