Решение по дело №6020/2019 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            10.12.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На четиринадесети ноември                                                две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 6020 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от *****., с която претендира да бъде осъдено *****”, със седалище и адрес на управление:***,  да му заплати сумата от:  10 лв., представляваща частично заявена претенция от общо 330 лв. – дължимо и неплатено застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – увреждания по лек автомобил *****застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г., за което е образувано преписка по щета № 0020-030-0734/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 В исковата молба се сочи, че на 18.05.2017г. ищецът сключил с ответното застрахователно дружество Договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. за лек автомобил марка – *****. Ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 470,71лв. при сключване на застраховката, когато бил извършен и оглед на автомобила. Ищецът сочи, че във връзка с настъпило на 09.05.2018г. застрахователно събитие е завел на 14.05.2018г. при ответника щета 0020-030-0734/2018г., като негов представител е извършил опис на автомобила, при който са установени увредена предна броня. Въпреки надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователното събитие съгласно Общите условия, приети от ответното дружество, то неоснователно не заплатило дължимото обезщетение. Прави възражение за нищожност на т. 19.1 от ОУ на застрахователя поради противоречие с императивни правни норми. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно правоотношение между ищцата и ответното застрахователно дружество по застрахователна полица 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. за лек автомобил марка – *****и настъпило застрахователно събитие. Застрахователят твърди, че по заведената щета е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,08 лв., с което са обезщетили напълно нанесените имуществени вреди по процесния автомобил съобразно действителната им стойност. Сочи, че обезщетението е определено по експертна оценка съобразно изричната уговорка в договора и Общите условия и искане в този смисъл от застрахованото лице.   Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени преписи от:  застрахователна полица № 0020090201700706 от 18.05.2017г. с общи условия по застраховка ,,Каско на МПС“ на *****и квитанция за платена застрахователна премия; свидетелство за регистрация I част № *********; копие на опис на техническа експертиза по щета № 0020-030-0734/2018г.; уведомление за щета от 14.05.2018г.; опис - техническа експертиза по щета № 0020-090-0734/2018г. с калкулация; доклад по щета № 0020-090-0734/2018г. от 16.05.2018г.; платежно нареждане от 20.06.2018г.,  се установява, че:   на 18.05.2017г.  между *****. и *****” бил сключен договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. за лек автомобил марка – *****. Застрахованият заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 470,71лв. при сключване на застраховката. Във връзка с настъпило на 09.05.2018г. застрахователно събитие застрахованият е завел на 14.05.2018г. при *****” щета 0020-030-0734/2018г., като негов представител е извършил опис на автомобила, при който са установени увредена предна броня. На 20.06.2018г. *****”  изплатило на *****. сумата от 86,08лв с посочено основание обезщетение по щета № 0020-090-0734/2018г.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че уврежданията описани от застрахователя е възможно да са в резултат от ПТП – съприкосновение с твърд тъп предмет и отговарят на описания от застрахования механизъм. Стойността на разходите – материали и труд, за възстановяването на увреждания по предна броня по средни пазарни цени е  335,97 лева. В случая стойността на вредите изчислени по експертна оценка, съобразно одобрена от КФН методика на застрахователя приета във връзка със застраховки „ГО“, е 109,80 лв. 

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

            Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.

Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка "Каско на МПС", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.

 По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден договор застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. за лек автомобил марка – *****.

 

 

 

 

Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата на огледа –  14.05.2018г., както и че застрахователят е  изплатил обезщетение от 86,08 лв.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

 

 

 

 

 

 

 

 

Досежно размерът на вредите, съдът кредитира заключението по приетата САТЕ, която не е оспорена от страните по делото и приема, че стойността му към момента на настъпване на застрахователното събитие е  335,97  лева, с което конклудентно е признал претенцията по основание, поради което спорен е само въпроса по размера й.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.  

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещото лице сочи стойност на тези вреди в размер на 335,97 лв. В тази насока следва да се приеме за основателно възражението на ищеца, че клаузата на чл. 19 от общите условия определяща друг ред за определяне на обезщетението е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на цитираната императивна правна норма от КЗ /в т.см. пр. решение № 155/05.12.2016г. по т.д. № 1092/2015г. на ВКС/.

Дори и да се приеме, че тези уговорки в общите условия са в рамките на свободата при договарянето, с начина им на формулиране /с дребен шрифт в полицата относно приложимост на едностранно изготвени от застрахователя ОУ, препращащи към налична  в неизвестно кои офиси на застрахователя методика/, те нарушават потребителските права на застрахования с двусмислие и неяснота,  вместо изрично ясно да го уведомяват, респ. да отразяват неговото недвусмислено съгласие още при сключване на договора, че разбира и приема риска да получи по-малък размер на обезщетение за настъпило застрахователно събитие от действителните пазарни разходи необходими за възстановяване на вещта му.

Следва да се отбележи, че в случая не е налице и волеизяление от застрахования за приложимост на чл. 19 от ОУ и определяне на обезщетението му единствено по експертна оценка – нито при сключване на договора, нито за конкретната щета.

Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание  чл. 405, ал.1 от КЗ следва да се уважи изцяло за сумата 10 лева, частично от общо 330 лв., като се съобрази дължимостта й до присъдения размер /10лв./ и след извършеното плащане по застрахователната претенция преди завеждане на иска.

            Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 500 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ   *****”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***  да заплати на *****. ЕГН ********** сумата от:  10 лева, представляваща частично заявена претенция от общо 330 лв. за дължимо и неплатено застрахователно обезщетение, за настъпило застрахователно събитие – увреждания по лек автомобил *****застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0020090201700706 със срок на валидност от 18.05.2017г. до 18.05.2018г., за което е образувано преписка по щета № 0020-030-0734/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като част от обезщетението на стойност 86,08 лв. е платена на 20.06.2018г.

 

  ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  *****”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на *****. ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи сторените разноски в производството за държавна такса и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: