№ 65
гр. гр.Н., 25.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20242150200116 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
ул.“М.“ № *, ет.* против Наказателно постановление № 23-0304-000244 от
07.04.2023г. на Началник сектор към ОДМВР Б., РУ Н., с което на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя М. са
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Моли се съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят М. не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства.
За Началник сектор към ОДМВР Б., РУ Н., в съдебно заседание представител
не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.01.2023г., в 13.00 часа, в гр. Н., кв.К., на ул.„П.“, на кръстовището на
хотел „Свежест“, полицейски служители при РУ Н. спрели за проверка движещия се в
посока хотел „Континентал“ – гр.Свети Влас лек автомобил „Опел Инсигния, жълт
цвят, без регистрационни табели, с регистрационен номер на рамата *******,
1
собственост на жалбоподателя М. и управляван от същия. При проверката било
установено, че МПС не е регистрирано по надлежния и ред и е с прекратена
регистрация от 19.01.2023г. За така установеното нарушение на М. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, подписан от водача без възражения.
Въз основа на АУАН било образувано Досъдебно производство № 304 ЗМ-
32/2023г. по описа на РУ-Н.. С Постановление от 10.03.2023г., наблюдаващият
прокурор, като е взел предвид, че макар и формално да осъществява признаците на
престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 от НК, обществената опасност на деянието е
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, с оглед на което е прекратил
досъдебно производство, отменил е взетата мярка за неотклонение „подписка“ на
обвиняемия М. и е указал препис от постановлението да се изпрати на Началника на
РУ-Н. за налагане на административно наказание по ЗДвП на водача М. Р. М.. В
резултат на постановлението на прокурора, срещу водача М. било издадено
обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство по делото. В жалбата си същият твърди, че прекратяването
на регистрацията на автомобила му е станало служебно, за което не е бил уведомен,
както и че от описаното в наказателното постановление не ставало ясно каква била
причината за прекратената регистрация на собственото му МПС. Наред с това сочи, че
липсвали доказателства жалбоподателят да е управлявал процесния автомобил в деня
на проверката, като твърди, че не е предприемал действия по управлението на същия.
Наред с горното, жалбоподателят твърди, че не му става ясно за какво е санкциониран
– за това, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, или за
това, че е с прекратена регистрация. Също така излага доводи за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствентите правила при издаване на
обжалваното наказателно постановление. В тази връзка на първо място сочи, че АУАН
е съставен при нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на чл.42, т.7 от ЗАНН
– в присъствието на свидетели, които са служебно подчинени на наказващият орган.
На следващо място заявява, че липсва описание на фактическите обстоятелства, на
които се основават нарушенията – не е посочено мястото на нарушението, с което било
нарушено правото му на защита, съответно било достатъчно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди, че липсва материалноправна
компетентност на органа, издал наказателното постановление. На последно място
сочи, че липсва задълбочена, всестранна и пълно проверка на фактите преди
налагането на административните наказания и липса на аргументи за вид на
наказанията. При условията на евентуалност, моли да бъде изменено наказателното
постановление в санкционната му част, като бъде отменено наложеното му
административно наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, както и да бъде отменена наложената му санкция, в частта, с която на
жалбоподателя се отнемат 10 контролни точки.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административнонаказващия орган. Наказателното постановление и
акта са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия. С
2
представената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават
наказателни постановления по ЗДвП. В т.3.9 са посочени – началниците на сектори в
РУ при ОДМВР. С оглед на това, съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя за некомпетентност на наказващият орган, издал обжалваното
наказателно постановление.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно липсва описание
на фактическите обстоятелства, на които се основава нарушението. Както в акта, така и
в наказателното постановление достатъчно е конкретизирано мястото на установяване
на нарушението, а именно – гр.Н., кв.К., кръстовището на хотел „Свежест“. Описаната
в акта фактическа обстановка е възприета от наказващият орган и въпроизведена
изцяло в атакуваното наказателно постановление, и се потвърждава изцяло от
показанията на актосъставителят М. В. М. - младши автоконтрольор при РУ Н..
Последният в показанията си пред съда заявява, че на 22.05.2023г., около 13.30 часа,
колегите му Д.И. и Х.Х. поискали съдействие от него във връзка със спрян от тях
автомобил без регистрационни табели. При пристигане на място в гр.Н., на
кръстовището на хотел „Свежест“, акт.М. установил процесния лек автомобил и след
извършена справка с оперативния дежурен установил, че същият е с прекратена
регистрация от 19.01.2023г., за което съставил акт на водача.
В случая са ирелевантни причините, поради които е прекратена регистрацията
на собствения на жалбоподателя лек автомобил и непосочването им в
обстоятелствената част както на акта, така и на наказателното постановление не е
основание за отмяна на последното. Съдът намира, че непосочването на това
обстоятелство не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същият е бил наясно с цялата фактическа обстановка още с връчването му на
постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното срещу него досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Неоснователни са и изложените в жалбата възражения за допуснати
съществени нарушения при съставянето на акта и в частност, отбелязването на двама
свидетели, които са подчинени на наказващият орган. Липсва изискване в ЗАНН
свидетелите по акта да са несвързани служебно с наказващият орган лица.
Недоказани останаха и твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал
въпросния автомобил в деня на проверката. В тази връзка, съдът кредитира изцяло
показанията на свид.М., който в показанията си пред съда установява, че при
пристигане на место, установил марката и модела на спрения автомобил, както и че
същият е управляван от водача М. Р. М.. Нещо повече, акт.М. сочи, че в случая
регистрацията на управлявания от М. лек автомобил е била прекратена, тъй като
същият е бил установен преди това да шофира автомобила след употреба на алкохол,
за което му бил съставен предходен акт и са били отнети свидетелството му за
управление на МПС, регистрационния талон на автомобила и двата броя
регистрационни номера на автомобила. С отнемането на регистрационните номера,
акт.М. сочи, че се прекратява регистрацията на автомобила.
Във връзка с показанията на акт.М., съдът изиска служебно от Началника на
РУ на МВР-Н. доказателства, свързани с прекратената регистрация на управлявания от
жалбоподателя М. лек автомобил, както и такива, свързани с уведомяването му за това
обстоятелство. Видно от постъпилите по делото писмени доказателства и в частност на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000058 от
20.01.2023г./л.41/, препис от която е била връчена на същата дата на жалбоподателя М.
3
и е влязла в сила на 04.02.2023г., на последния е наложена административна мярка по
чл.171, т.2, б.б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на „Опел Инсегния“ с рег.№
*****, за срок от една година, считано от 19.01.2023г., поради това, че водачът е
системен нарушител и проявява незачитане на законоустановения ред. Последното се
потвърждава и от представената справка за нарушител/водач /л.48-61 вкл. по делото/.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно доказано по делото, че
жалбоподателят М. е бил наясно, както с прекратената регистрацията на собственото
му МПС, така и с причините за това, поради което и тези възражения в жалбата му се
явяват неоснователни и недоказани.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това М.. Цитираната разпоредба
налага забрана за водачите да управляват МПС, което не е регистрирано, като
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лева.
В настоящият случай, безспорно се установява, че на 22.01.2023г.,
жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Инсигния, жълт
цвят, без регистрационни табели, с регистрационен номер на рамата *******, който е
бил с прекратена регистрация от 19.01.2023г., за което е бил надлежно уведомен. В
тази насока са и мотивите на приложеното по делото постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 304 ЗМ-32/2023г. по описа на РУ на МВР-Н..
Предвид всичко изложено съдът счита, че нарушението е извършено виновно
от жалбоподателя, поради което същият е бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания,
съдът като взе предвид, че същите съвпадат с предвидения от закона минимален
размер, счита, че в максимална степен биха способствали за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – потвърдено, като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК вр,чл.84 от ЗАНН,
в тежест на жалбоподателя М. следва да се възложат направените от съда пътни
разноски за свидетеля М. в размер на 14,45 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0304-000244 от
07.04.2023г. на Началник сектор към ОДМВР Б., РУ Н., с което на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на М. Р. М. с ЕГН
4
**********, с адрес: гр.Б., ул.“М.“ № *, ет.*, са наложени административни наказания -
глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП..
ОСЪЖДА М. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“М.“ № *, ет.* да
заплати в полза на Районен съд – гр.Н., сумата в размер на 14,45 лева,
представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за явяване на свидетел.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5