О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260598
гр. Пловдив, 24.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 2705 по
описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв.
А.Б., в качеството ѝ на пълномощник на ищеца „ЕРС КОМЕРС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“
№ 20, вх. Б, против определение № 8984 от 09.10.2020 г., постановено по гр.
дело № 10201/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с-в, с което е прекратено
производството по гражданското дело и същото е изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд.
В жалбата се твърди, че районният съд е издал
неправилно и незаконосъобразно определение, при чието постановяване не е
съобразил нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, уреждаща специална местна
подсъдност на исковете за обезщетения по КЗ на увреденото лице срещу
застраховател. В т.н. се развиват съображения и се сочи, че компетентен да
разгледа иска е Районен съд – Пловдив, а възражението на ответника за
неподсъдност е неоснователно. Моли се атакуваното определение да се отмени и
делото да се върне на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
частната жалба от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, чрез юрк. А.
П., в който отговор се излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Твърди се, че в случая приложения не намирала разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, доколкото предявеният иск не бил за вземане, произтичащо от непозволено
увреждане, а такова, дължимо въз основа на договорно правоотношение. В т.н.
сочи съдебна практика. Допълнително се излагат аргументи за неприложимост и на
чл. 113 от ГПК, тъй като ищецът нямал качеството „потребител“. Сочи се и че
ищецът не черпил права от застрахователното правоотношение, а от договор за
цесия, поради което не можел да се полза от процесуалните норми за специалната
местна подсъдност. По тези съображения се моли обжалваното определение да се
потвърди и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд на
основание чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като там се намира седалището на
ответника.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите в частната жалба и отговора към нея и взе предвид
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба
от „ЕРС КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен частичен иск против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК *********, за вземане за застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка със застрахователна полица „Електронно
оборудване“ № **********R00048
от 20.02.2019 г., по която ответникът е застраховател, а застрахован е „ОТП
Лизинг“ ЕООД клон Пловдив, ЕИК 1313913690030. Твърди се, че в резултат на
настъпило застрахователно събитие – наводнение, представляващо покрит риск по
застраховката, били причинени щети по застрахованото имущество, собственост на
застрахования, за които щети се дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Процесното вземане за застрахователното обезщетение било прехвърлено на ищеца
от „ОТП Лизинг“ ЕООД клон Пловдив с договор за цесия от 20.02.2019 г.
В законен срок с отговора на исковата молба е
направено възражение от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, за местна
неподсъдност на спора, като са изложени съображение в т.н., идентични с тези в
настоящия отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, първата
инстанция е намерила така заявеното възражение за допустимо, и е приела, че в случая
за коректното определяне на местнокомпетентния съд приложение следва да намери
общата норма на чл. 108, ал. 1 от ГПК, доколкото не била налице някоя от
хипотезите на особената местна подсъдност. По тези съображения и с оглед на
това, че седалището на ответното юридическо лице е в гр. София, Районен съд –
Пловдив е прекратила делото пред себе си и е го изпратила по подсъдност на
Софийски районен съд.
Настощият съдебен състав споделя изложеното в
атакуваната определение, че в конкретната хипотеза приложения намират общите
правила на чл. 108, ал. 1 от ГПК за определяне на местнокомпетентния съд, а не
специалната разпоредба на чл. 115, ал. 2 от ГПК, като съображенията за това са
следните.
Съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК исковете за
обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред
съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. От систематично и логическото
тълкуване на нормата е видно, че тя урежда специална изборна местна подсъдност
в полза на увреденото от деликт лице, когато то предявява иска за обезщетение
срещу застрахователя на делинквента. Следователно тази разпоредба не намира
приложение при всички искове по КЗ, а само при тези, при които се обезщетяват
вреди от непозволено увреждане. В т.н. е и цитираната в отговора на частната
жалба съдебна практика – Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2870/2019 г., I т. о., ТК.
Видно от твърденията в исковата молба, щетите по
увреденото имущество не са причинени от деликт, респ. не е прехвърлено вземане
за обезщетение от непозволено увреждане. Напротив, прехвърлено е вземане по
договорно правоотношение – договор за имуществена застраховка, поради което
преференциално определената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не
намира приложение в настоящия случай. Още повече, че дружеството „ЕРС КОМЕРС“
ООД е цесионер и черпи права от договора за цесия. В т.н. следва да се
отбележи, че ищецът няма качеството на увредено лице по смисъл на КЗ, което
лице пък единствено е активно процесуално легитимирано да предявява осъдителен
иск пред съд – местно компетентен на основание чл. 115, ал. 2 от ГПК (вж. пак
Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о.,
ТК).
Въззивната инстанция споделя също така твърденията в
отговора на частната жалба, че в случая приложение не следва да намери и
нормата на чл. 113 от ГПК, тъй като ищцовото дружество няма качеството
„потребител“, доколкото съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП такова качество може
да притежава само физическо лице.
Както и първоинсатнционния съд е приел, не е налице
и някоя от другите хипотези на особена местна подсъдност, обуславящи
компетентност на Районен съд – Пловдив. Следователно правилно с атакуваното
решение е приложена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, с оглед и на
своевременното заявено възражение в т.н., и делото е било прекратено и
изпратено по компетентност на Софийски районен съд, предвид това, че седалището
на ответника е в гр. София. За пълнота следва да се посочи, че спорът не касае
преки отношение с клон или поделение на застрахователното дружество, находящо
се в гр. Пловдив, за да се приложи хипотезата на изр. второ на чл. 108, ал. 1
от ГПК.
С оглед на гореизложеното жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.
Предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК вр.
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8984 от 09.10.2020 г., постановено по гр. дело
№ 10201/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с-в, с което е
прекратено производството по гр. дело № 10201/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр. с-в и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Въззивното определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./