Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,17.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
при секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1732 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД от С. И.Т.–
МО ЕООД*********срещу С.Т. ЕООД ЕИК *********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е сключил с ответника Договор № 07/02/22.02.2013г.
от 22.02.2013г., като продавач на стока на взривни вещества, огнестрелни
оръжия, боеприпаси и изделия с двойна употреба. Твърди, че ответникът като
купувач е изпълнил задължението си и заплатил цената на стоката с подписване на
договора. Същият обаче не е изпълнил друго свое основно задължение да получи
цялата стока, в уговорените с договора срокове. Твърди, че в договора има
уговорена неустойка от + % за всеки ден забава за получаване на стоката и
предвид реализираната забава от страна на ответникът същият му дължи така
договореното обезщетение . Твърди, че за предходни периоди има постановени
решения, с която на ищеца неустойката е била присъдена. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати дължимото обезщетение в размер на договорената неустойка
за периода 13.02.2014г. до 12.02.2015г.
в общ размер от 332 910.04 лв. с ДДС. Претендира и законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска и до окончателното й събиране и
направените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва искът изцяло, твърди че не е виновен
за забавата, а причината е значителното количества боеприпаси, разпръснатостта
на стоката на множество обекти на ищеца, сложния разрешителен режим и забавяне
на разрешения от страна на представители на МО, липсата на предлагане на
складови пощи за този вид стока, както и че с предоставяне на ново разрешение
изрично е посочвано, че предходните условия се отменят, или следователно срокът
се подновява и в този случай неустойка не се следва. Прави възражение за погасяване по давност на
вземането за неустойка за периода 13.02.2014г. до 08.05.2014г. Прави
възражение, че неустойката, както е уговорена в чл.10.3 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Моли искът
да бъде отхвърлен.
.
СГС, като
взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства
намира, за установено следното:
Между страните няма спор за конкретни факти, а именно безспорно е
сключването на процесния договор за покупко-продажба на боеприпаси, съответно
че същият е действащ и продължава да се изпълнява. Не се спори и относно
получената и оставащата за получаване стока, както и относно моментите, в който
стоката се изтегля, и разрешителния режим при който това се прави.
Спорния момент е , в забава ли е ответникът за получаване на стоката и
обусловено ли е това от поведението на ищеца.
Видно от съдържанието на договора и неговото
приложение, при покупката на стоките ответникът като купувач е бил запознат със
вида на стоките, изрично е посочен и режима и специалните мерки за сигурност, при които същите следва да се получават,
тяхното местоположение и съответно срокът, който е шестмесечен от датата на
издаване на разрешението от компетентния орган на МО.
Видно от представените по делото множество нареждания от различен период
след сключване на договора за изтегляне на стоките се установява, че първите
нареждания са от 08.05.2013г. и от този момент следва да тече и договорения 6 месечен срок. Видно от телефакс изх.№ 1761/23.10.2015г.
срокът на издадените нареждания на ответника по този договор за извозване на
боеприпасите е удължен до 18.12.2015г. Удължаването на сроковете и новите план
графици за изтегляне на стоката обаче е
ставало по вина на ответникът, същият не е могъл да изтегли цялото количество
закупена стока до изтичане на първия шестмесечен срок .
Съдът не споделя становището на ответникът, че
забавата е резултат от поведението на ищеца. Действително първото нареждане е
от м.май 2013г. , но договора изрично предвижда шестмесечния срок да тече от
този момент. Освен това самото закъснение би дало възможност ответникът да
организира извозването на стоката от складовете на ищеца, тъй като предаването
й става там. Оказва се, че две години след началото на изпълнение на договора
ответникът не е могъл да създаде необходимата организация за да извози стоката,
па било то от десет отделни обекта. Страните при подписване на договора са уговорили, че срокът следва да е
шестмесечен. Ищецът неколкократно е удължавал срока, като е издавал нови
нареждания и план графици, поради което съдът намира, че и тук ищецът не е
забавял процеса на получаване на стоката, като е съдействал с издаване на
новите документи във връзка с исканията на ответника. Всяка една от страните
при това неизпълнение е могла да прекрати договора, но не са го сторили.
Предвид на тези факти настоящия състав намира, че ответникът с поведението си –
липса на човешки и материален ресурс, което се установява от разменената
кореспонденция и самия му отговор, за
изпълнение на задълженията си по договора е допринесъл за забавеното получаване
на стоката. Задължението за изнасяне на
стоката е на ответника и със неполучаването й в първия договорен шестмесечен срок
ответникът изпада в забава. Във всяко ново нареждане няма преуреждане условията
по договора. Текста, че всяко ново нареждане отменя предходното в неизпълнената
му част не касае уговорки между страните във връзка с клаузи по договора, а
следва да се съобразява предмета на нареждането, а именно там е посочена
стоката и съответните графици или отменя се предходния в частта за неизнесената
стока. Ищецът, видно от разменената кореспонденция е предлагал изрично
подписване допълнително споразумение за удължаване срока на договора, но такова
не е сключено между страните, поради което не е налице постигнато съгласие различно
от изразеното с договора. Предвид на
изложеното настоящия състав приема, че ответникът е в забава да изпълни
задължението си да получи стоката в уговорените срокове за процесния период
13.02.2014г.-13.02.2015г..
Страните в чл.10.3 от договора са договорили
неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества стока, в
сроковете по чл.10.2 от договора или в срока на действие на договора. Установи се , че ответника
е в забава да изпълни задължението си да получи стоката и на осн.чл.10.3 от
договора дължи договореното обезщетение за така реализираната забава за
процесния период. Предходните периоди са били предмет на други дела, което се
установява от представените две решения. Доколкото за същите не са представени
доказателства да са влезли в сила съдът
намира, че не може да ги съобразява по отношение основанието на вземанията,
поради което го обсъжда самостоятелно.
Предвид, че е направено възражение относно
погасяване по давност на задължението за част от процесния период съдът следва
да разгледа същото. Исковата молба е предявена на 09.05.2017г. , а исковия
период е от 13.02.2014г. вземането за неустойка, като вземане за обезщетение
съгласно чл.111 от ЗЗД се погасява с три годишна давност, поради което
направеното възражение, че вземането предмет на иска за периода от 13.02.2014г.
до 08.05.2014 г. е погасено по давност е изцяло основателно.
По отношение размера на претенцията за неустойка по
делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като обективна и компетентна . Вещото лице е
изчислило размера на неустойката за целия период, предмет на иска, въз основа
на договореното от 3 % върху стойността на оставащото за изтегляне количество
стока, като е получило общ размер от 329 286.80 лв., като м. февруари тук
не е включен. Доколкото имаме направено възражение за изтекла погасителна
давност за периода до 08.05.2014г. и съдът е приел, че това възражение е
основателно, съответно неустойката за месеците март и април, всяка от по
38 106.93 лева не следва да се присъжда. За осемте дена от м.май 2014 г.
неустойка също не се следва или от общо дадената сума на неустойката следва да
се извади размера за периода, за който вземането е погасено по давност, а той
възлиза на сумата от 86047.90 лв. . Предвид, че процесния период включва само
12 дена от месец 02.15г., а в експертизата размерът е посочен за целия месец то
съответно сумата следва да се съобрази с дните или за 12-те дена на м.02.15г. размерът на неустойката възлиза в
размер на 6 592.21 лв. Следователно вземането за неустойка е
основателно за периода от 09.05.2014г. до 12.02.2015г. и възлиза в размер на 234 449.29
лв.
Ответникът
е направил възражение, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Съдът намира, че това възражение също е неоснователно. Неустойката
следва да се преценява, към момента на изпълнение на договора и доколкото тя
има обезщетителна, наказателна и обезпечителна , т.е. превантивна функция съдът
намира, че в конкретния случай така договорена тя осъществява всяка една от
трите функции и след като не е довела до принуждаване на ответника купувач да
изпълни задължението си, т.е. в случая нейната обезпечителна функция не е
довела до точно изпълнение на договора, то се пораждат останалите действия,
обезщетително и наказателно действие. Ответникът следва да понесе тежестта на
размера, за да може ищецът да бъде обезщетен за своите загуби от забавата. Доколкото
се касае за продукция със специално предназначение, срок за получаване на
стоката е от значение за дейността на доверителя възложил продажбата
Министерство на отбраната. Предвид на това, че ищецът е действал като
комисионер и съответно от свое име, но за сметка на доверител – Министерство на
отбраната, при сключване на договора е съобразен неговия интерес от бързото
получаване на стоката. Видно от разменената кореспонденция във връзка сключване
допълнителни споразумения за удължаване на срока, стоката е старо производство
и освобождаването от нея е необходимо да се извърши в срокове, които да дават
възможност за обновяване. Наред с това доверителя продължава да е натоварен с
отговорност за тази стока, която по своя характер не е безопасна, което също
формира у последния определени разноски. До получаване на стоката от купувача
рискът е у доверителя и съответно неустойката обезпечава и този риск.Предвид на
това е обоснован размера на неустойката и не се явява прекомерен, а самата
уговорка не е нищожна.
При така изложените съображения ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 234 449.29 лв. неустойка за
забава за периода 09.05.2014г. до 12.02.2015г. Върху сумата се дължи и
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното й изплащане
на осн.чл.86 от ЗЗД.
При този изход на процеса ответника следва да
заплати направените от ищеца разноски в размер на 22 004.40 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ С.Т. „ ЕООД *** да заплати на „С. ИТ.– М.“
ЕООД ЕИК *******, ГР.СОФИЯ, УЛ.*******сумата
от 234 449.29 лв. / двеста тридесет
и четири хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки/ неустойка на осн.чл.92 от ЗЗД вр.чл.10.3 от договор от 22.02.2013г., в
едно със законната лихва от предявяване на иска 09.05.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 22 004.40 лв. /
двадесет и две хиляди и четири лева и четиридесет стотинки / разноски на
осн.чл.78 ГПК , като ОТХВЪРЛЯ искът за главницата за разликата до пълния
предявен размер, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: