Решение по дело №8731/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О    Р Е Ш Е Н И Е        

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

№ 986/11.03.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8731 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „С.Д.1.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, с която срещу ЕТ „Р. – А. А.“, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 952,66 лв. по договор за доставка на стоки от 10.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, 31 състав.

В исковата молба се излага, че на 10.10.2012 г. страните са сключили договор за търговска продажба, по силата на който ищецът в качеството си на продавач е доставил на ответното дружество – купувач, стоки, за които са издадени фактури № № * г. и № * г. за сумите от 342,71 лв. с ДДС, съответно 609,95 лв. Стоките били приети от ответника без забележки и съобразно условията на договора от 10.10.2012 г. той следвало да ги заплати в срок от тридесет календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата. Плащане обаче не последвало. По изложените доводи се настоява за уважаване на иска и присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТ „Р. – А. А.“  не е депозирал отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, 31 състав, срещу длъжника ЕТ „Р. – А.А.“  за заплащане на посочените в заповедта суми, включително претендираната в настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 50, ал.2 от ГПК. Ето защо на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е депозирана на 05.06.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В проведено по делото на 11.02.2019 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, които съдът приема, че възлизат в общ размер на 650,00 лв. – по 25,00 лв. за държавна такса и по 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „Р. – А. А.“, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, дължи на „С.Д.1.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, сумата от 952,66 лв. (деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща неплатена цена по договор за доставка на стоки от 10.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, 31 състав, на основание чл. 422 вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА ЕТ „Р. – А.А.“, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Д.1.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, сумата 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, 31 състав, както и сумата 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: