О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 408 06.03.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на шести март през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева въззивно частно гражданско дело № 190 по описа за 2019г. на
Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 423
от ГПК.
Постъпило е възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК с вх. № 5051/01.02.2019г. от
„ЕЛЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Ивайло“ № 69А, ет. 1, представлявано от А. И. К. чрез адв. Стефан
Лазов с адрес: гр. Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ № 4 по ч.гр.д. № 7173/2018г.
по описа на РС Бургас.
„ЕЛЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД чрез своя
представител сочи, че на 02.01.2019г. при опит на управителя на дружеството да
изтегли парична сума от банка установило, че вземанията му са запорирани от
частен съдебен изпълнител. Твърди, че изпълнителното дело било образувано въз
основа на изпълнителен лист по Заповед за изпълнение на парично задължение, по
която счита, че не дължи вземането. Сочи, че на дружеството не е връчена
надлежно издадената заповед за изпълнение, тъй като призовкарят посетил адреса
два пъти на 10.10.2018г. и на 24.10.2018г., което счита, че е в нарушение на
чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47 ГПК. Твърди, че адресът не е посетен 3 пъти за един
месец, на вратата на офиса не е залепвано уведомление, а ако е било залепено то
не се е виждало или съсед го е отлепил без да уведоми управителя, не било
отразено дали има или не информационна табела за фирмата или надпис на пощенска
кутия или врата. Сочи, че на офиса имало табела на фирмата с телефон. Връчителят
не бил събрал необходимата информация за причините, по които не намерил
представляващия, не били разпитани съседи и домоуправител, а кооперацията не
била с контролиран достъп.
Моли да се уважи възражението и да се спре изпълнението на издадената
заповед като делото се върне с указания за надлежно връчване на заповедта.
В подкрепа на твърдението си,че е уведомен за заповедта на 02.01.2019г.
представя протокол по чл. 44, ал.2 ГПК по изп.д. № 2234/2018г. на ЧСИ Таня
Маджарова, дата на уведомяване 02.01.2019г. чрез юрисконсулт Мирослава Радева,
уведомено лице- А. К., управител на фирмата длъжник, изготвена ПДИ
34921/20.12.2018г.
С определение № 250/12.02.2019г. по в.гр.д. № 190/2019г. по описа на БОС
производството е оставено без движение. С молба – уточнение от 25.02.2019г. „ЕЛЕМАР
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е представило доказателства за заплатена държавна такса и е
уточнило, че иска спиране на производството като последица от евентуално
уважаване на възражението по чл. 423 ГПК.
Съдът след като взе предвид доказателствата по делото и доводите, изложени
от подателя, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представения протокол по
чл. 44, ал. 2 ГПК А. К., управител на фирма длъжник е уведомен за изпълнително
дело 2234/2018г. на ЧСИ Таня Маджарова и е изготвена покана за доброволно
изпълнение. Съдът счита, че от така представения протокол по чл. 44, ал. 2 ГПК
не може да се направи обоснован извод, че изпълнителното производство по изп.д.
№ 2234/2018г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано именно въз основа на
изпълнителен лист, издаден по процесната заповед за изпълнение, поради което и
не се подкрепя твърдението на молителя, че е узнал за заповедта именно на
02.01.2019г. В този смисъл не може да се приеме, че възражението е подадено в
едномесечния преклузивен срок и на това основание то не следва да бъде прието. Въпреки
посоченото съдът намира за нужно да посочи, че не са налице и оплакванията за
ненадлежно връчване на заповедта.
От приложеното ч.гр.д.№ 7173/2018 г. по описа на РС Бургас е видно, че в
полза на заявителя Н.В.Н. ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № 3631/08.10.2018г. срещу
длъжника „ЕЛЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 69А, ет. 1, представлявано от А. И. К. за
заплащане на сумата от 6226 лева – главница, представляваща неизплатени
задължения по договор от 01.07.2018г. за изработка, доставка, монтаж на мебели
за обект находящ се в гр. С., ж.к. Р., бл. ***, ап. **, ведно със законна лихва от
05.10.2018г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 524,52
лева – разноски, от които 124,52 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за
изплатено адвокатско възнаграждение.
Изпратено е съобщение до „ЕЛЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за издадената заповед за
изпълнение на 09.10.2018г. на адрес: гр. Бургас, ул. Ивайло № 69А, ет. 1. На
10.10.2018г. съдебен служител е удостоверил, че на посочения адрес няма офис и
служители на дружеството и е залепил уведомление на същата дата на вратата на
адреса. Отбелязано е, че няма пощенска кутия.
Съгласно резолюция от 12.10.2018г. е разпоредено ново залепване на
уведомление. На 24.10.2018г. съдебен служител отново е посетил адреса: гр.
Бургас, ул. Ивайло № 69А, ет. 1 като е посочено, че няма офис и служители на
дружеството, не открива получателя. На същата дата е залепено уведомление на
вратата на адреса, отбелязано е, че няма пощенска кутия.
С разпореждане РС Бургас е приел, че заповедта е редовно връчена на
длъжника на 07.11.2018г., когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на
книжата от канцеларията на съда след
залепването на уведомлението.
Съгласно служебна справка в ТР на АВ длъжникът е вписан със седалище в гр.
Бургас и адрес на управление гр. Бургас, ул. Ивайло № 69А, ет. 1 като
вписването е извършено на 05.12.2013г.
Именно на посочения адрес са изпратени съобщенията до длъжника.
Разпоредбата на чл. 50 ГПК определя начина на връчване на търговци и юридически
лица. Същата е специална по отношение на чл. 47 ГПК като се отнася само за
определен кръг субекти – търговци и юридически лица. Към търговците и
юридическите лица се прилагат по –строги правила като същите следва да полагат
грижата на добър търговец. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се
залепва. Връчването на търговци и юридически лица се извършва на мястото,
където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в
съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в
съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат
връчени. Тази уредба е различна от уредбата в чл. 40 и 41 ГПК, отнасяща се физическите лица. Само
при тях има задължение за посещение на адреса в интервал от време около месец,
защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от месец
не ги задължава да съобщят съдебен адрес. За ЮЛ и търговци, тъй като връчването
е в канцеларията на лице-служител, което се съгласи да получи книжата и се
предполага че такова лице винаги има през работно време, а ако променят адреса
си, са длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден месечен срок, в който
да се посещава адреса на регистрация на тези лица. Затова чл. 50, ал. 4 ГПК постановява, че ако връчителя не
намери достъп до канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен да
получи книжата, залепя уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Няма законово изискване в този
текст за посещение на адреса на управление няколко пъти в продължение на около
месец и за допълнителен акт на съда, с който да разпорежда залепяне на
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Няма и изискване в продължение
на две седмици уведомлението да стои залепено на вратата (така Определение №
398 от 3.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2823/2014 г., I г. о., ГК).
В случая Заповедта за изпълнение е била издадена след влизане в сила на
изменението на ГПК с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. и разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, установяваща изискване за
най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко
от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това изискване
обаче продължава да не се прилага досежно връчването на съобщения и призовки на
юридическите лица. Това е така, защото с изменението на закона липсва изменение
на чл. 50, ал. 4, която препраща само относно образеца на залепяното
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но не и по отношение
изискването за посещение на адреса няколко пъти в рамките на един месец. Посоченото
следва от логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. трето ГПК, където е указано, че адресът се посещава три пъти в рамките на един
месец. Както се посочи и по-горе за физическите лица не е налице изискване за
постоянно пребиваване на техния постоянен и настоящ адрес, поради което и за да
се установи тяхното отсъствие следва да се положи по-голяма процесуална
активност с оглед динамичността на ежедневието на гражданите и участието им в
трудовия процес. Вписаният в Търговския регистър адрес на управление на
търговските дружества е мястото където последните чрез своите служители
ежедневно в рамките на работната седмица и спецификите на работното време за
всяко дружество, осъществяват дейността си. Поради което и за удостоверяване
липсата на дружеството на посочения в Търговския регистър адрес е достатъчно и
необходимо едно посещение. Аргумент в този смисъл е и изискването по чл. 47, ал. 1 ГПК най-малко едно от посещенията да
е в неприсъствен ден, тъй като търговските дружества осъществяват дейността си
посредством ангажиране на работници и служители, които полагат труд в рамките
на работната седмица и само по изключение – при ненормирано работно време и в
неприсъствените дни. Законодателната промяна, която въведе изискването за
удостоверяване липсата на лицето с най-малко три посещения в рамките на един
месец реципира трайно установената съдебна практика, установяваща изискванията
за редовност на процедурата по връчване на съобщения чрез залепяне на
уведомления на физически лица. Досежно юридическите лица, такова изискване
съдебната практика не въвежда, в който смисъл е и произнасянето на Върховния
касационен съд по горепосоченото Определение № 398/03.07.2014 г. по ч. гр. д. №
2823/2014 г. Г. К., І г. о.
С посещението си на адреса на 10.10.2018г. съдебният служител е удостоверил,
че на адреса няма лице, което да получи съобщението и е залепил уведомление, изрично
е посочено, че липсва пощенска кутия, на която да се залепи уведомление. С
посоченото е осъществена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, в който изрично е
предвидено, че второ уведомление не се залепва. Въпреки това адресът е посетен
повторно на 24.10.2018г. като отново не е установено лице, което да получи
съобщението и е залепено ново уведомление, от което е започнал да тече
двуседмичен срок за получаване на книжа от канцеларията на съда.
Липсват доказателства, които да подкрепят и твърдението, че уведомление
никога не е поставяно, че има табела на фирмата, пощенска кутия. Удостоверяването
от съдебния служител на основание чл. 44, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, поради което се приема, че е установен фактът на
залепяне. Изискването на закона е да бъде залепено уведомление, а последващи евентуални
и недоказани по делото злонамерени действия на трети лица не могат да влияят на
редовността на връчването.
По изложените съображения възражението е неоснователно и същото не се приема.
Предвид неприемането на възражението е неоснователно и искането за спиране на изпълнението
на издадената заповед и същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражението по
чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК на „ЕЛЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 69А, ет. 1,
представлявано от А. И. К. чрез адв. Стефан Лазов по ч.гр.д. № 7173/2018г. по
описа на РС Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК за
спиране на изпълнението на издадената заповед.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.