Определение по дело №642/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. В. от Б. против определение № 1779 от 29.05.2012г., постановено по НЧХД № 208/2009г. на РС-С., с което –на основание чл.306,ал.1,т.4 НПК- е осъден да плати 100 лева адвокатско възнаграждение на Р. и А. М по н.д. № 16/2012г. на ВКС и 150 лева разноски, представляващи адвокатски хонорар по същото касационно дело на подсъдимите по същото – Г. Р., И. З. и В. З..

Твърди се от жалбодателя В., че обжалваното определение е недопустимо, като постановено от първоинстанционен съд за сторени пред касационна инстанция разноски и на следващо място- незаконосъобразно, като постановено от докладчик, различен от първоначалния по делото пред СРС и затова че са присъдени върху тъжителя разноски по прекратено поради давност наказателно производство. В който смисъл се иска от съда да отмени атакуваното определение.

По жалбата възражения от ответниците по нея не са постъпили.

Като подадена в законоустановения срок и от заинтересована страна частната жалба на В.В. е допустима. Разгледана по същество същата обаче е неоснователна по следните съображения:

На 13.10.2008г. В. е депозирал частна тъжба в РС-Б. против г.Р., И. З., В. З., А. М., Р. М., Й.М., Ал.З., М. В., П.С. и Ст.В. за извършени от тях престъпления по чл.148,ал.1,т.1 и т.2 НК. След като са се отвели всички наказателни съдии от БлРС, делото е било изпратено за разглеждане на РС-С.. Състав на последния /съдия С Я/ е признал подсъдимите по едно от обвиненията за виновни и ги е освободил от наказателна отговорност с налагане на глоба по реда на чл.78а НК, а по другото обвинение ги е оневинил, като ги е осъдил и да заплатят на тъжителя сторените от него в производството пред решаващия съд разноски. Тази присъда е била обжалвана в осъдителната й част от всички подсъдими чрез защитниците им и състав на ОС-Кюстендил с решение от 12.10.2012г. по ВНЧХД № 16/2011г. е отменил присъдата на СРС в атакуваната част и е прекратил наказателното производство срещу всички подсъдими- на основание чл.332,т.4 НПК и чл.24,ал.1,т.3 НПК- поради изтекла давност, като е отменил присъдата и в частта относно разноските и е осъдил тъжителя да заплати да заплати сторените от Г. Р. разноски пред първата инстанция в размер на 300 лева и 300 лева разноски, направени от последния и под.И.З. и Вл.З. пред въззивната инстанция. Това решение на КОС е било обжалвано пред ВКС от В. В., състав на който с решение №63 от 22.02.2012г. го е потвърдил изцяло. Пред ВКС е направено искане от А.Д.- защитник на подсъдимите Р., В. З., И. З., Р. М. и А. М. за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски от доверителите й в размер на общо 250 лева. Произнасяне по този въпрос липсва в решението на ВКС, поради което същото е отнесено по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК пред РС-С. с нарочна молба за това от 28.05.2012г. на А.Д., уважена изцяло с атакуваното определение на РС-С. /съдия П/.

Не е допуснато процесуално нарушение с произнасянето от СРС по въпроса за направени пред касационната инстанция разноски, нито, че това е сторено от съдебен състав, различен от този постановил присъдата. Аргументите за това се съдържат в разпоредбата на чл.306,ал.1,т.4 НПК- произнасянето по въпроса за разноските /а и веществените доказателства/ не е обвързано със срок и неизменност на състава, като законът позволява съдът да се произнесе в закрито съдебно заседание без призоваване на страните. Отделно от това, съгласно ТР № 36/06.11.1990г. съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено.

По законосъобразността на атакуваното определение: съгласно буквалния прочит на закона /чл.190ал.1 НПК/, а така и съдебната практика /вж. Р.№ 350/12.09.2011г. на 3 н.о. на ВКС/ не се прави разлика в основанията за прекратяване на образуваното наказателно производство, респ.- при кои от тях разноските следва да се заплатят от подсъдимия. Т.е. и при прекратяване на наказателното производство поради давност се прилага нормата на чл.190,ал.1 НПК, като подсъдимият по дело, образувано по тъжба на частния тъжител е равнопоставен с този, срещу когото обвинението е повдигнато от прокурора. В този смисъл, ако подсъдимият по дело от частен характер бъде оправдан или спрямо него-прекратено наказателното производство на което и да е от основанията, визирани в чл.24,ал.1 и ал.4 НПК, същият не следва да заплаща на частния тъжител или на съдебните инстанции направените по делото разноски. Систематическият анализ на нормите в раздел 3 на глава 15 на НПК „Разноски и възнаграждение” сочи на следното: по дела за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от тъжителя, вкл. и в случаите на направени от него доказателствени искания, за разлика от такива /искания/, направени от подсъдимия по такива дела, които се поемат от бюджета на съда /аргумент от ал.2 и ал.3 на чл.187 НПК/. В разпоредбата пък на чл.189,ал.3 НПК законодателят изрично, подробно е посочил, че освен сторените деловодни разноски върху осъдения подсъдим се възлагат и тези за служебно назначения му защитник, както и направените такива от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Горният анализ на нормите в посочения раздел на НПК, а така и СП на ВКС /вж. Р. № 41/13.03.2002г. по н.д. № 686/2001г./ сочи на извода, че разноските, направени за адвокатска защита на договорно основание от оправдан подсъдим, респ.- такъв, спрямо когото наказателното преследване е прекратено, остават за негова сметка, когато обаче се касае за дела от общ характер. Това е така по аргумент за противното от цитираната разпоредба на чл.189,ал.3 НПК, като оправданият подсъдим по дело от общ характер може да ги възстанови, предявявайки иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изхождайки от горната правна постановка, се извежда изводът, че не така стои въпросът в случаите на оправдан подсъдим по НЧХД или при прекратено наказателно производство по такъв вид /аргумент от чл190,ал.1,НПК и константната практика на ВКС/. При неоснователно заведена тъжба и съответно- оправдаване на подсъдимия, закономерно е тъжителят да поеме както деловодните разноски, така и сторените такива от подсъдимия, вкл. и за А.. С оглед приравняването в нормата на чл.190,ал.1 НПК на оправдаване и прекратяване на наказателното производство без разлика в основанията за това, то следва да се приеме, че и във втората хипотеза /на прекратено НП/ разноските за адвокатско възнаграждение на подсъдимия се възлагат върху тъжителя. Настоящият съдебен състав споделя съжденията на жалбодателя В., че прекратяването на наказателното производство в конкретния казус е „благодарение” на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимите и защитниците им /поради което е несправедливо той да заплаща сторените от тях разноски за А./, но с оглед императивния характер на цитираните норми /чл.187-190 НПК/ е длъжен да се съобрази с тях и приложи правилно закона.

Така мотивиран и на основание чл.341 и сл. от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1779 от 29.05.2012г. на РС-С., постановено по НЧХД № 208/2009г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: