Решение
гр.
София, 21.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски граД.и съд, Гражданска колегия,
І-18 състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3110 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „Б.Д.”
ЕАД твърди, че на 15.07.2008 г. сключил с ответника договор за ипотечен кредит
за сумата от 150 000 евро (усвоени на 15.08.2008 г.) при издължаване чрез
изплащане на 360 анюитетни месечни вноски. За обезпечаване на кредита са
ипотекирани имоти на „С.“ ЕООД – апартамент в спа-комплекс в гр. Велинград и
дворно място в гр. София. С Анекс № 1 от 15.07.2010 г. размерът на кредита е
намален на 142 650 евро, като са ипотекирани нови пет апартамента в гр. София,
собственост на същата фирма, и е договорено да се заличи ипотеката върху
дворното място. В последствие отношенията между страните отново са били
преуредени със споразумение от 24.01.2013 г., като е предвидено, че банката се
отказва от вземането си за наказателна лихва в размер на 615, 04 евро, а ако
кредитът стане предсрочно изискуем, капитализацията отпада и капитализираните
суми се считат отново за дължима лихва. Договорено е, че при неплащане на две
поредни погасителни вноски по новия погасителен план, банката начислява
сторнираната наказателна лихва и същата се дължи от клиента. Уговорен е лихвен
процент от 7, 79%. През м. август 2013 г. не е внесена пълна вноска, като
непогасени са останали и тези за м. септември, октомври и ноември. Изтъква се,
че в съответствие с т. 20.2 от Раздел VІІ на ОУ при настъпилата забава на
плащане над 90 дни, банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с покана, получена лично на
18.09.2015 г. На 29.09.2015 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На
2.10.2015 г. банката е подала пред СРС заявление по чл. 417 г., по което е
образувано гр.д. № 59117/15 г., СРС, и с което са претендирани главница от 140
682, 57 евро, договорна лихва 25 186, 74 евро за периода 4.08.2013
г. – 1.10.2015 г., санкционна лихва 241, 73 евро за периода 29.09.2015
г. до 1.10.2015 г., заемни такси от 4176, 21 евро. Последните включват
такси „управление“, застраховки и такса „изискуемост“, съгласно молба-уточнение
от 21.11.2016 г. – л. 108. Издадена е заповед за изпълнени и изпълнителен лист
в полза на банката, но ответникът е депозирал възражение. Ето защо ищецът
претендира да се признае за установено, че ответникът дължи посочените по-горе
суми, ведно със законната лихва върху главницата от 2.10.2015 г. Претендира
разноски и оспорва тези на ответната страна.
Ответникът Х.Х.К.
оспорва иска. Оспорва връчването на уведомлението, като сочи, че не е
установено кой е пощенския оператор извършил доставката, както и че не е ясно
какво е имало в пратката. Оспорва, че подписът положен при получаване на
уведомлението е на Х.К.. Отделно сочи, че от текста на писмото на банката не
става ясно защо кредитът е станал предсрочно изискуем. Поддържа, че не се дължи
разликата между първоначално договорената и претендираната от ищеца по
настоящем лихва, тъй като същата е изчислена по силата на неравноправни клаузи
без кредитополучателят да е бил надлежно уведомяван. Позовава се на чл. 147б от
ЗЗПотр. относно задължението на банката да извършва надлежно уведомяване.
Оспорва заемните такси. Претендира
разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
заявление, подадено по пощата на 1.10.2017 г. ищецът „Б.ДСК“ ЕАД е поскал по
гр.д. № 59117/15 г., СРС, 142 с-в, да се издаде заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу Х.Х.К. за главница от 140 682, 57 евро, договорна лихва 25 186,
74 евро за периода 4.08.2013 г. – 1.10.2015 г., санкционна лихва 241, 73 евро
за периода 29.09.2015 г. до 1.10.2015 г., заемни такси от 4176, 21 евро и
законна лихва от 2.10.2015 г., както и разноски. Посочено е, че претенцията се
основава на неизпълнение по договор за ипотечен кредит от 15.07.2008 г., анекс
и споразумение към него, както и поради упражняване на правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно т. 20.2 от ОУ. Представено е
извлечение от сметка към 2.10.2015 г., в която са посочени претендираните суми.
Приложен е договорът за ипотечен кредит, сключен между банката и ответника,
като в същия е отразен, че кредитът от 150 000 евро е предоставен при
условие, че се погасява на 360 месечни вноски по погасителен план. Според т. 7
лихвата се определя от базов лихвен процент за конкретния вид кредит, формиран
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма УЮТ,
като при сключването това са 4,19 % базов лихвен процент и стандартна надбавка
от 3,10 %, или общо 7, 29 %. Посочено е, че неразделна част от договора са и
общите условия, както и че кредитополучателя заплаща такси, съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните
услуги. С Анекс № 1 от 15.07.2010 г. размерът на кредита е намален на 142 650
евро, а със споразумение от 24.01.2013 г. е прието между страните, че остатъка
по кредита е в размер на 144 503, 28 евро (след капитализиране на всички
редовни лихви), от които главница 138 388, 91 евро, редовна лихва
3 964, 85 евро, наказателна лихва 615, 04 евро и заемна такса 1534, 48
евро. Предвидено е, че банката се отказва от вземането си за наказателна лихва
в размер на 615, 04 евро, а ако кредитът стане предсрочно изискуем,
капитализацията отпада и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. Договорено е, че при неплащане на две поредни погасителни вноски по
новия погасителен план, банката начислява сторнираната наказателна лихва и
същата се дължи от клиента. Уговорен
е лихвен процент от 7, 79%.
По
делото е представено писмо изх. № 01-20-06571/14.09.2015 г., изпратено от
банката до длъжника К., в което е отразено, че поради забава в погасяването на
задълженията, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на
получаването на писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Видно от разписка за връчване, пратката е
доставена на Х.Х.К. срещу подпис на 18.09.2015 г. Според приетите по делото две
СПочЕ подписът е положен от лицето, сочено за автор.
От
приетото заключени на ССЕ е видно, че сумата от 150 000 евро е постъпила
по разплащателната сметка на Х.К.. Посочено е, че погасяванията са били на
части и със закъснение. Преустановяването на плащанията по главницата е с
начална дата от 15.09.2013 г., а по възнаградителната лихва – от 15.08.2013
г. Изчислено е, че към момента на
подаване на заявлението пред СРС на 2.10.2015 г. неплатеният остатък по
главницата е 140 682,57 евро, непогасената възнаградителна лихва е
25 186, 73 евро за периода от 15.08.2013 г. до 1.10.2015 г., неплатената
санкционираща лихва е в размер на 241, 73 евро за периода от 29.09.2015 г. до
1.10.2015 г., а неплатените заемни такси са 4176, 21 евро, в които са включени
годишни такси за управление, застраховка на обезпечението, такса за изискуемост
на кредита. Вещото лице е установило, че лихвения процент двукратно е бил
увеличен с 0,5 % - от 21.10.2008 г. и от 17.09.2013 г., като е достигнал от
7,29 % до 8,29 %. Възнаградителната лихва от датата на усвояване до 1.10.2015
г. при първоначално договорения лихвен процент от 7,29 % е 74 243,40 евро. Изчислената
възнаградителна лихва при 7,29 % само за периода, за който са постъпили плащания
(до 15.08.2013 г.) е 52 370, 33 евро. Посочено е, че получените плащания
за възнаградителна лихва общо са 55 448, 99 евро, с които са погасени
изцяло вноските с падеж до 15.07.2013 г. и част от 8,66 евро от вноска с падеж
15.08.2013 г. Изчислената разлика между платената лихва и изчислената лихва при
7,29 % за периода на платените задължения е 3078, 66 евро.
Разпитан
е св. Т.Й.И.. Същият е посочил, че ответникът Х.К. бил негов служител и по
предложение на мениджъра на клон „Гео Милев“ при „Б.ДСК“ - И. Т., договорът за
банков кредит се сключил с физическото лице, макар че всъщност се претендирало
фирмено кредитиране. Свидетелят предполага, че това се наложило тъй като
фирмата вече имала голяма кредитна експозиция към друга финансова институция.
Погасяванията обаче се правели от фирмата, като се превеждали по сметка на
служителя-ответника К.. Свидетелят сочи още, че няма спомен да са получавали
известие от „Б.Д.“. Дружеството спряло да обслужва кредита към края на 2012 г.
– началото на 2013 г., когато изпаднало в неплатежоспособност и се открило
производство по несъстоятелност. Разказва, че при сключването на договора се
опитали да договорят фиксирана лихва, тъй като били наясно, че в един момент
може да се вдигат лихвите, но това им било отказано. И тъй като фирмата вече,
така да се каже, предварително била похарчила тези средства, договорът бил
подписан при предложените от банката условия и средствата били усвоени. Според
свидетеля от банката казали, че няма никаква възможност да се променят
условията по договора и да се контактува със служител на по-високо ниво с
думите „или взимате или не взимате“. Окончателен вид на договора бил представен
едва към датата на подписване в клона.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 60,
ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащането на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост съставлява
форма на изменение на договора. За нейното настъпване е необходимо
волеизявление на една от страните и наличие на още две предпоставки -
обективният факт на неплащане на задължения от длъжника и упражняване от страна
на кредитора на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Необходимо
е изрично изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък
от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж,
които не са изискуеми към момента на изявлението. По своето естество правото да
се трансформира вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно
- с упражняването му една от страните едностранно внася промяна в съдържанието
на облигационната връзка. Ето защо за да настъпят правнорелевантните
последиците от упражняването на това право е необходимо изявлението да достигне до насрещната страна. В този
смисъл предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, и то в случай, че към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигната в договора
предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем автоматично и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до кредитополучателя. В
този смисъл т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013
г.
По изложените
съображения за основателността на иска по чл. 422 ГПК на първо място е необходимо
да се установи обстоятелството дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем и
това изявление да е достигнало до длъжника. В този смисъл и практиката -
решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., IV ГО на ВКС, решение №
85 от 21.10.2015 г. по т. д. № 597/2014 г., I ТО на ВКС, и пр. В настоящия
случай ищцовата страна поддържа, че длъжникът е забавил и преустановил
плащанията и уведомление за предсрочна изискуемост е надлежно направено. Съдът
приема, че това твърдение кореспондира с наличните по делото доказателства –
установява се, че физическото лице-длъжник е спрял да обслужва кредита считано
от м. септември 2013 г. и банката (две години след това) е изпратила цитираното
по-горе писмо, с което е обективирала пред неизправния длъжник воля да направи
предоставения кредит предсрочно изискуем. Съдът не възприема доводите на
ответника, че няма яснота относно съдържанието на изпратената пратка. От страна
на банката са представени доказателства, че връченото лично на К. (срещу
подпис, според категоричното мнение на двете приети СПочЕ) писмо съдържа
изявление на кредитора досежно промяна в отношенията с длъжника. Единствено
оспорването на ответника, че във връчената пратка не се е намирало конкретното
писмо не може да обоснове извод за основателност на същото – длъжникът не е
заявил твърдения какво е било съдържанието на писмото, още по-малко е ангажирал
доказателства в тази насока. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите възражения, което ответника в
случая не е сторил.
Предвид казаното
по делото се установява, че длъжникът е изпаднал в забава, че банката е
упражнила надлежно правото си (уговорено в договора) да направи остатъка от
кредита предсрочно изискуем като е съобщила това на ответника. Приетата по
делото ССЕ установява, че всички претендирани със заявлението в заповедното
производство суми са надлежно изчислени и дължими - към момента на подаване на
заявлението пред СРС на 2.10.2015 г. неплатеният остатък по главницата е 140 682,57
евро, непогасената възнаградителна лихва е 25 186, 73 евро за периода от
15.08.2013 г. до 1.10.2015 г., неплатената санкционираща лихва е в размер на
241, 73 евро за периода от 29.09.2015 г. до 1.10.2015 г., а неплатените заемни
такси са 4176, 21 евро, в които са включени годишни такси за управление,
застраховка на обезпечението, такса за изискуемост на кредита. Във връзка с
възраженията на ответника досежно естеството и дължимостта на посочените суми
съдът намира следното:
Неоснователни са
възраженията, че няма яснота относно претенцията за заемни такси. Соченото
понятие е пояснено (макар с техническа грешка при посочване на валутата) в
нарочна молба от 21.11.2016 г., като в ССЕ е установено, че сумата е формирана
от няколко компонента – такси за управление, застраховки и такси за настъпила
изискуемост. Тези такси са били посочени в общите условия и тарифата на
банката. С тях ответника се е съгласил при подписване на договора за кредит и
дължи плащането на конкретните суми.
Съдът не възприема оплакването на ответника,
че в случая е бил лишен от възможност да влияе върху условията, при които е
получил кредита. От събраните гласни доказателства с категоричност се
установява, че служител на банката (мениджър на клон) е подходил индивидуално
при отпускането на посочения кредит, като е консултирал кредитополучателя. Не е
предмет на обсъждане в настоящото производство поведението на действителния ползвател на кредита
(дружеството, в което ответника е работил), с което са заобиколени изискванията
на банката досежно платежоспособността на кредитополучателя. От значение е
факта, че на К. е предоставен кредит при условията на банката, с които той се е
съгласил след проведени разговори и преговори. Освен това, следва да се
изтъкне, че по делото са налични последващи съглашения – анекс и допълнително
споразумение, в които са уговорени редица условия, различни от типизираното
развитие на облигационните отношения по един договор за кредит – в случая
страните са предоговорили обезпеченията по кредита, предвидили са правила, при
които лихвите са капитализират, респ. такива, при които е възможно сторниране и
пр. Или с други думи отношенията между страните са се установили в резултат на
конкретни преговори между тях, отразяващи спецификата на казуса и потребностите
на участниците в договорната връзка. Твърдението на св. И., че банката отказала
да променя условията по договора не доказва факта, че длъжникът не е можел
равноправно да участва в преговорите. Показанията могат само да установят, че
банката не е възприела определени предложения от ответната страна –
кредитополучател, тъй като с оглед конкретния кредитен статус на ползвателя на
кредита е приела същите за рискови и неподходящи.
Следва да се
отбележи, че настоящият състав възприема становището, закрепено в приложения акт
по гр.д. № 2486/16 г., СГС, VІ ТО, където е посочено, че в разглеждания казус
не е налице неравноправна клауза, тъй като кредитополучателят в качеството му
на потребител е имал възможност при несъгласие с изменение на лихвения процент
да погаси задължението си при старите условия – т. 24.3 от ОУ. Отделно от това
в хода на процеса се установява, че длъжникът не само не е възразил срещу
размера на остатъка от дълга при променен лихвен процент и срещу увеличението
на последния, а напротив - подписал е допълнително споразумение, в което
изрично се е съгласил и потвърдил новия размер на дълга и че лихвата по
договора вече възлиза на стойност от 7, 79 %.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно становището
на ответника, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК е недопустим като
преждевременно предявен. Допустимостта се определя от наличието на възражение, като правно ирелевантно към настоящия момент е дали същото е
предхождало или следвало датата на предявяване на иска.
С оглед казаното
съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи.
При този изход
на спора на ответника не се следват разноски, а ищецът има право на такива в
размер на 7261,06 лв. за настоящото производство и 12 202,39 лв. в заповедното.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, по иск предявен от „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу Х.Х.К., ЕГН **********, че Х.Х.К. дължи
на „Б.Д.“ ЕАД по договор за ипотечен кредит от 15.07.2008 г. главница в размер
на 140
682, 57 евро, ведно със законната лихва от 2.10.2015 г. до
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 25 186, 74 евро за
периода 4.08.2013 г. – 1.10.2015 г., санкционна лихва в размер на 241,
73 евро за периода 29.09.2015 г. до 1.10.2015 г. и заемни такси в
размер на 4176, 21 евро.
ОСЪДЖА Х.Х.К. да
заплати на „Б.ДСК“ ЕАД разноски пред настоящата инстанция в размер на 7261, 06 лв.,
а за заповедното производство - в размер на 12 202, 39 лв.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: