Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 08.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на седми ноември

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А. Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 3048 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.Д.К. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,  във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 10.11.2014 г. около 17,40 ч. пресичала на пешеходна пътека на бул. „Цариградско шосе“ в района на № 238 и била ударена от товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № *****КВ, управляван от И.В.Ч., вследствие на което на ищцата са причинени  следните увреди: фрактура на дясната подбедрица, фрактура на проксималните части на тибията и фибулата на лява колянна става, контузия на главата, сътресение на мозъка. Ищцата твърди, че търпяла изключително интензивни болки и страдания, търпи ги и сега и до края на живота си. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114000996206 валидна от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.11.2014 г. в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ в района на № 238, виновно причинени от водача И.В.Ч. управлявал товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № *****КВ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02114000996206 валидна от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2014 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на водача И.В.Ч.. Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалата, която е пресичала пътното платно без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Оспорва иска по размер с твърдението, че претендираната сума е твърде завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди. Твърди, че застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит.

Моли съда да отхвърли предявения иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски, за които е представил списък на разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която моли съда да насрочи делото за разглеждане.

В срока за допълнителен отговор такъв не е депозиран от ответника.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Заявява възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли съда да отчете и приложената по делото оправдателна присъда, макар и да няма данни същата да е влязла в сила. Поддържа, че е налице фактическият състав на чл.15 от НК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол № 1149 от 10.11.2014 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 10.11.2014 г., скица, фотоалбум към него, от разпита на свидетелите очевидци В.Ц.С., К.Б. Чакалова и И.В.Ч., както и от заключението на приетата по делото основна и допълнителна САТЕ се установява, че на 10.11.2014 г. в гр. София на бул. „Цариградско шосе“, л.а.м. „Ситроен Ц2“ с ДК № *****КВ, управляван от водача И.В.Ч., се движи с посока на движение от автомагистрала „Тракия“ към ул. „Павел Красов“ и в района на № 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ЗДвП, удря навлизащата на пешеходната пътека ищца. Ударът е с предната броня на автомобила, след което пешеходката се качва на преден капак и се плъзга до удара с главата в предно стъкло, което се чупи и след спирането на автомобила същата изпада на пътното платно.

От показанията на свидетелите и заключението на вещото лице се установява, че ударът е настъпил в крайна лява лента, на около 1,1-1,3 м вдясно от левия край или бордюра на разделителния остров. При това място на удара и съобразно заключението на вещото лице, ударът за водача на процесното МПС е бил непредотвратим. Установява се, че при скорост на автомобила от 50 км/ч, опасната зона е 29 м, а ищцата е навлязла на пътното платно, когато автомобилът е бил на около 29,32 м. Установява се, че ищцата е имала обективна възможност да види автомобила. От своя страна водачът е имал ограничена видимост наляво от мантинелата и намалена видимост от тъмнината.

С присъда от 09.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 4556/2015 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, за която няма данни по делото да е влязла в сила, И.В.Ч. е признат за невинен в това, че на 10.11.2014 г. около 17,40 часа в гр. София, при управление на МПС-л.а.м. „Ситроен Ц2“ с ДК № *****КВ по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от автомагистрала „Тракия“ към ул. „Павел Красов“ и в района на № 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.2 ЗДвП, чл.47, ал.3 ППЗДвП, чл.119, ал.1 ЗДвП и е оправдан по повдигнатите му обвинения.

От представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и от представеното копие на застрахователна полица се установява, че по отношение на л.а.м. „Ситроен Ц2“ с ДК № *****КВ, към момента на настъпване на процесното събитие-10.11.2014 г., е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № 02114000996206 от 01.04.2014 г., валидна от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г.

 От изслушаната и неоспорена от страните основна и допълнителна СМЕ се установява, че травматичните увреждания, които е получила ищцата, вследствие процесното ПТП са: счупване на горния край на костите на лява подбедрица, причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на латералния /външен/ кондил /върга/ на дясна голямопищялна кост в областта на коляното, причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, контузия на главата с охлузни рани, сътресение на мозъка със зашеметеност. Установява се, че болките и страданията, които е търпяла ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмата, след наместването и имобилизацията по спешност, след оперативната интервенция, в началото на раздвижването. За в бъдеще при интензивно натоварване, при промени във времето може да има болка и дискомфорт в местата на увредите. Установява се, че на 12.04.2016 г. ищцата е претърпяла оперативна интервенция по отстраняване на остеосинтезния метал, след костно срастване на счупванията в горния край на двете кости на лява подбедрица и счупвания на външния кондил на дясната голямопищялна кост. Поради несрасване на счупването на малкопищялната кост вдясно, извършена остеопластика с кост по съседство. Болките, които е претърпяла ищцата в резултат на операцията са били най-интензивни следоперативно, при вертикализирането, след сваляне на конците, с общ възстановителен период около един месец. Към момента е налице остатъчен дефицит в двете коленни стави, налице са оперативни белези от извършената оперативна процедура на двата долни крайника, като същите са извършени при последната операция по старите оперативни белези и са по-груби и големи в областта на лява подбедрица.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 10.11.2014 г. по отношение на увреждащото МПС.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не е налице осъществяване на непозволено увреждане от водача на л.а.м. „Ситроен Ц2“ с ДК № *****КВ-И.В.Ч., който поради нарушение на правилата за движение по пътищата да причинил на ищцата травматични увреждания.

В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.

Според настоящия съдебен състав в случая горната хипотеза е налице.

Безспорно наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре, но това задължение възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. От своя страна при преминаване през обозначена пешеходна пътека, пешеходецът има задължение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, както и да не навлиза внезапно на пътното платно.

В конкретния случай ищцата е нарушила и двете си задължения. В момента, в който ищцата е навлязла в лентата за движение на лекия автомобил, последният се е намирал на разстояние на 29,32 м от мястото на удара, при опасна зона 29 м, т.е. ударът е бил непредотвратим, тъй като ищцата е навлязла в опасната зона за спирането на автомобила.

Водачът в случая би носил отговорност при условията на съпричиняване, ако бе нарушил правилата за движение относно скоростта, каквото нарушение не се установява. От заключението на САТЕ се установява, че скоростта на автомобила е била разрешената-50 км/ч.

Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той има намерение да премине през нея.

В случая обаче водачът каквото и да е направил, той не е бил в състояние да предотврати настъпването на обеществено-опасните последици.

При липса на виновно поведение на застрахования водач, то и за застрахователя му не може да възникне отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което и предявения иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските направени от него в настоящото производство.

Ответникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 14.07.2015 г., направил е разноски в размер на 200 лв.-депозит вещо лице и 60 лв.-депозит свидетел.

Основателно е възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

При материален интерес в размер на 80 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 2 930 лв. Съдът като съобрази, че по делото са проведени четири съдебни заседания намира, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до размера от 3 200 лв.

При това положение ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3 460 лв.-разноски направени от него пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Д.К., ЕГН **********,*** против З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,  във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./ обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 10.11.2014 г. в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ в района на № 238, виновно причинени от водача И.В.Ч. управлявал товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № *****КВ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02114000996206 валидна от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2014 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 460 лв. /три хиляди четиристотин и шестдесет лв./ разноски направени от ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: