Р Е
Ш Е Н
И Е № 146
гр. Хасково 17.12.
2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет и седми ноември .………………………….………...................................
през две хиляди и
осемнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря Женя Григорова. …………………......................................
в присъствието на
прокурора .............Николай
Гугушев …......……………….......като разгледа докладваното от
.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 609........ по описа
за 2018 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 83/16.10.2018 г., постановена по НОХД № 973/2018 г. Районен съд-Хасково е признал подсъдимия В.И.Д. *** за виновен в това, че на 17.12.2017 година в гр.Хасково държал акцизни стоки без бандерол, а именно: 64 броя кутии с цигари марка „Gold Mount“ на стойност 480 лева, 14 броя кутии с цигари марка „Karelia Ome super slims“ с надпис „DUTY FREE“ на стойност 105 лева, 55 броя кутии с цигари марка „Karelia slims“ с надпис „DUTY FREE“ на стойност 412,50 лева, 44 броя кутии с цигари марка „777 Classic“ на стойност 330 лева, 90 броя кутии с цигари марка „Assos slims“ с надпис „DUTY FREE“ на стойност 675 лева, 22 броя кутии с цигари марка „Victory slims deluxe“ на стойност 165 лева и 5 броя кутии с цигари марка „Murati“ с надпис „DUTY FREE“ на стойност 37,50 лева, всички на обща стойност 2 205 лева, когато такъв бандерол се изисква по закон съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, както и чл.2 т.2 и чл.99 ал.2 т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.234 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“, както и „глоба в размер на 1 200 лева“. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три, осъдил е подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски, предметът на престъплението е отнел в полза на държавата.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който атакува същата с доводи за неправилност. Заявява се неточна оценка на събраните по делото доказателства, които не подкрепяли, а оборвали обвинителната теза, в разрез с което бил постановен осъдителния съдебен акт. Конкретно се твърди, че съдът не отчел безспорно установения по делото факт, че част от инкриминираните безакцизни стоки /цигари/ не само че не били закупени от подсъдимия, но и той не знаел за тяхното съществуване. Тези, обособени според защитника кутии с цигари, неправилно не били описани разделно от останалите в огледния протокол, с което още към момента на съставяне на постановлението за привличане като обвиняем било нарушено правото на защита, още повече че към същия този момент нито обвиняемият, нито защитникът били запознати с материалите от досъдебното производство. Липсата на умисъл относно част от инкриминирания предмет опровергавал съставомерността на извършеното, заради което искането на защитника е за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. В същата насока са и поддържаните в хода на съдебните прения искания, основанията за които се допълват с възражения срещу законосъобразността на извършения оглед на веществени доказателства и иззетите при него дактилоскопни следи, за които се поддържа неустановеност на повърхността, върху която са открити в контекста на липсващата според защитата идентичност между описаните в протокола вещи и тези, върху чиято повърхнина са намерени пръстовите отпечатъци.
Подсъдимият поддържа аргументите на своя защитник. Личната му защита е рамкирана в твърденията за отсъстваща представа в дома му да се намират вещи, надхвърлящи броя на поставените в кашон, които той закупил за своя лична употреба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и аргументираща съставомерността на извършеното с подробен коментар на всички защитни възражения. Отхвърляйки на свой ред поддържаните в жалбата доводи, прокурорът прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
При провеждането на съдебното производство по общите съдопроизводствени правила не са били допуснати нарушения, накърняващи правото на защита. Доказателствените способи са приложени съобразно законовата регламентация, а оценъчната дейност е базирана на надлежно събрани доказателства и валидни доказателствени средства без да са допуснати отклонения от правилата за формиране на вътрешното убеждение, в това число от изискването за преценка на установените факти в тяхната взаимна връзка и отношение към предмета на доказване. Така, законосъобразно проведената доказателствена дейност е установила следните фактически положения: Подсъдимият Д. ***, на който адрес се намирал и стопанисвания от него търговски обект – магазин за хранителни стоки. Жилищната сграда, състояща се от няколко жилищна имота, складово помещение и други прилежащи постройки, било обитавано както от него, така и от свидетелката М.Г. /фактическа съпруга на Д./, свидетелката Р.Д. /негова майка/ и свидетеля Б. Д. /негов брат/. На 17.12.2017 година в обитаваното от подсъдимия и семейството му жилище било извършено претърсване по повод получен от свидетеля Р.П. оперативен сигнал, че в стопанисвания от Д. хранителен магазин се продават цигари без акцизен бандерол. Претърсването действително установило наличието на такива цигари. Те били намерени в прилежаща, обслужваща жилищната сграда постройка, използвана като склад. Кутиите с цигари, описани по марки и брой в съставения протокол, обективиращ резултатите от приложения способ, били поставени на две места съгласно същия протокол – в дървен скрин, намиращ се в дясната част на постройката и в захваната за входната метална врата пощенска кутия. Кутии с цигари били установени и в спалното помещение на жилището. Намерените при претърсването вещи били иззети. В същия ден – 17.12.2017 година, те били огледани. По време не огледа от три броя стекове с цигари от марките „Gold Mount“, „Karelia slims“ и „Assos slims“ били иззети дактилоскопни следи /номерирани с № 1-3/, експертното изследване на две от които показала идентичност с иззетите за сравнителен анализ образци от съответно десен среден пръст и ляв безименен пръст на подсъдимия Д..
Тази фактическа обстановка е била установена както от писмените доказателствени средства – протоколи за претърсване, оглед и изземване на сравнителни образци, така и от гласните такива – обяснения на подсъдимия и показания на свидетели. Защитата не е възразила срещу валидността, а от тук и срещу доказателствената стойност на обективиращите приложените способи протоколи, а служебната проверка върху съдържанието на същите не установи нарушения, които да променят регламентираната в чл.131 от НПК процесуална функция. Това, срещу което защитата възразява и то в аспекта на поддържаното незнание за поставянето на част от инкриминираните кутии с цигари във въпросния дървен скрин, е необособяването от разследващия орган на намереното в кашон от това, което е било сложено в найлонова торба. Липсата на описание, позволяващо диференциация на двете групи вещи, действително е недостатък на документиращия претърсването акт, но не такъв, който да опорочи както самия протокол, така и самото следствено действие, доколкото отсъствието на определени факти в съответния протокол обуславя невъзможност за доказването им чрез писмения документ, а не порок на последния, отхвърлящ доказателствената му стойност за действително отразеното. В случая въпросът – кои от кутиите с цигари са били поставени в хартиения кашон и кои в найлоновата торба, е бил изяснен чрез друг доказателствен източник, който на практика е потвърдил сведенията от снимковия материал, приложен към протокола за претърсване и онагледил състоянието на вещите преди тяхното изземване от разследващия орган. Това са показанията на свидетелката М.Г., която неумело опитвайки се да потвърди заетата от живеещия с нея на съпружески начала Д., е описала в показанията си марките и броя на „закупените от нея, но неоповестени пред подсъдимия“ цигари - „Karelia slims“ и „Assos slims“, съответно пет и седем стека. Затова, а и след като подсъдимият е твърдял, че именно това са цигарите, за чието съществуване в дома си той не е знаел, то липсата на диференциация в протокола за претърсване, следва да се прецени като незастрашаваща правото му на защита и позволяваща доказване на лансираната версия за отсъстващите субективни представи относно част от инкриминираното. Всъщност показанията на свидетелката Г., които правилно са приети за недостоверни в частта им относно несподеленото със съпруга й закупуване на сложените в найлоновия плик цигари, в останалата им част са подкрепили, а не отхвърлили обвинителната теза, както смята защитата. И това е така, защото дактилоскопната следа, номерирана с № 2 от експерта В., е именно иззетата от стек с цигари от марката „Karelia slims“ /каквито от друга страна липсват в кашона/ и е установено, че тази следа е оставена от ляв безименен пръст на подсъдимия. При това положение защитното твърдение, че подсъдимият не е знаел за наличността на тези цигари в дома му, очевидно е в противоречие не само с експертното заключение, но и с тази част от показанията на Г., в която тя е поддържала поредицата от случайности, довели до незнанието на съпруга й за тези вещи, към който разказ съдът е проявил разбираема критичност и то не само заради очевидната заинтересованост на свидетеля, а и заради явната колебливост и непоследователност на представеното, чиято относителна конкретика е постигната с помощта на множество уточняващи въпроси и дори преразпит, провокиран от спонтанното изявление на Г., че присъствайки на разпита на свидетелката Д., се е породил спомен за събития, за които първоначално е изразила неувереност. Поради същите съображения следва да бъде отхвърлена верността и на казаното от свидетелката Р.Д. – майка на подсъдимия, според която част от цигарите държала именно тя, „заделяйки“ в различни интервали от време малки количества, които солидарната с вредния й навик снаха й предоставяли, а тя самата укривала в пощенската кутия. Макар и разбираеми, опитите на Д. да подкрепят защитната версия, са неуспешни. Освен житейски нелогично, описаното от свидетелката е в противоречие със сведенията, съдържащи се в протокола за претърсване, според който във въпросната пощенска кутия са намерени цигари от марки, които Д. не заявява, че ползва при изброяването на „дамските, по-леки цигари“, които „кътала“ на посоченото място, криейки тютюнопушенето от двамата си сина, но пък запасявайки се с 48 на брой кутии от различни марки. Всъщност дори казаното от Д. да беше вярно, то само по себе си не променя авторството на инкриминираната дейност, доколкото предполага предхождащо от подсъдимия държане, което установената от другиго фактическа власт не е прекъснала, а само изменила фактическото местоположение на вещите при запазване на субективните представи за съществуването им в определени пространствени параметри.
Възражението на защитата, че при извършения оглед на намерените при претърсването вещи са били иззети следи от повърхности, които не са били описани в протокола, е основателно, но неподкрепящо инкорпорираното в него искане за отхвърляне на годността на този доказателствен способ и на изводимите от него доказателствени резултати. Вярно е, че извършилият огледа разследващ орган е описал вещите като „кутии цигари“, чийто брой и марки е отразил без да посочи дали същите кутии са били опаковани по определен начин. Снимките към огледа обаче сочат, че опаковки всъщност са били налице и това ясно е онагладено на фотос № 1 и направеното към него разяснение „възлова снимка на кутии и стекове с цигари“. Последното очевидно отразява, че съвкупност от вида „стекове“ е били налице, поради което не може да се счита, че следите са иззети от несъществуващи повърхности или пък че изземването е било манипулирано и затова доказателствено негодно. Изпълнението на останалите изисквания при прилагането на способа – присъствие на поемни лица, ненаправили възражения или бележки при огледа, допълнително потвърждава извода за автентичност на обективираните в протокола обстоятелства, а от тук и за неоснователност на защитните възражения.
Анализираният дотук доказателствен материал правилно е бил третиран от първоинстанционния съд като обосноваващ в достатъчна и в същото време несъмнена степен авторството на инкриминираното държане на акцизни стоки без изискващия се по закон бандерол. Правилно е преценено също, че поведението не разкрива маловажност на случая, както заради количеството и цената на стоките, така и заради разнообразието им, и не на последно място – близостта на цигарите до стопанисвания от подсъдимия търговски обект и изводимата на тази база опасност от накърняване на защитения обект и извън рамките на инкриминираната дейност. Тук следва да се посочи, че без каквото и да е значение за съставомерността на извършеното е целта, с която цигарите са били държани – за лична употреба, за предоставяне на близки или за разпространение. Престъплението по чл.234 ал.1 от НК в разновидността на изпълнителната дейност „държи“ е формално и безрезултатно. Обществените отношения, които нормата защитава, са накърнени с факта на упражняваната фактическа власт, като целта или намерението на извършителя са ирелеватни, а съставът е реализиран независимо от тях. На тази плоскост претенциите на защитата за квалифициране на случая като маловажен или пък наказуем по административен ред заради установяващото се /но не и доказано по делото/ намерение цигарите да бъдат лично консумирани, правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд като несъстоятелна.
Несъстоятелен е и доводът, че в хода на досъдебното производство е било нарушено правото на защита, тъй към момента на привличането му като обвиняем Д. не бил запознат с доказателствата, които имал предвид досъдебният орган, за да повдигне обвинението. Доказателствените средства по делото сочат, че Д. е бил привлечен като обвиняем за първи път на 02.02.2018 година, когато са разяснени правата му по чл.55 от НПК и му е било връчено постановлението на разследващия орган. Обективираните в протокола за привличане и извършени в присъствието на защитник процесуални събития не сочат възражения срещу обезпечаващите правото на защита задължения на досъдебния орган, а дадените непосредствено след привличането обяснения, предхождани от потвърждаващи разяснителната дейност изявления от страна на обвиняемия, не визират непознаване на основанията за предприетото наказателно преследване. Вярно е, че в тези обяснения подсъдимият е посочил, че ще направи допълнения след като се запознае с доказателствата, въз основа на които му е повдигнато обвинението, но това не означава, че той не е бил запознат със съдържанието на тези доказателства, какъвто всъщност е и законодателния смисъл на употребения в чл.55 ал.1 от НПК израз: „да научи какво за престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства“. В тази връзка следва да се посочи, че за разследващия орган съществува задължението да предостави на обвиняемия и защитника материалите по делото и им осигури възможност за тяхното проучване, но това задължение възниква на друг процесуален етап и той е уреденият в чл.226-228 от НПК - предявяването на материалите от делото. В този смисъл възможността за реализация на гарантираните от закона права на подсъдимия не е била компрометирана в хода на досъдебното производство, но дори такъв порок да беше налице, то характерът на съдебната фаза като централна и осигуряваща разгръщане на пълния обем от защитни и доказателствени механизми за подсъдимия изключва отмяната на съдебния акт на претендираното от защитника основание. Незаяването пък на последното в обсъжданията по чл.248 от НПК е предизвикало преклудиращото съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 основание евентуалният процесуален недостатък да бъде поддържан в съдебното заседание пред първоинстанционния или въззивния съд.
Що касае наложеното на подсъдимия наказание, то последното не може да се счита за несправедливо. При неговата индивидуализация решаващият съд е подложил на задълбочен анализ всички относими към отговорността факти, които са били установени по делото. Преценил е същите като съвкупност, която обуславя признака „многобройност“ на смекчаващите такива, което е мотивирало решението наказанието да бъде наложено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е. в размер под предвидения от закона минимален такъв. Подробни са и аргументите, въз основа на които съдът е определил размера на кумулативното наказание „глоба“, като е отчетено, че то следва да балансира установеното имотно състояние и социално положение на подсъдимия и наказателната репресия, която не следва да надхвърля нуждите за постигането на поправителните и превантивни цели. Конкретно определеният от съда размер на глобата е съобразен с тези принципни положения, а санкцията като цяло – със заложените от закона очаквания за преосмисляне на социалното поведение и отношението към установения ред.
Изложеното сочи, че атакуваната присъда не страда от пороците, които се поддържат в жалбата, нито от други нарушения, които да налагат нейната отмяна или изменение. Затова тя следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83 от 16.10.2018 г., постановена по
НОХД № 973/ 2018г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.