№ 200
гр. гр. Д., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500471 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. срещу
решение №260423/16.06.2021 г. по гр.д.№226/2021 г. на Д.кия районен съд,с
което е признато за установено в отношенията между З. АЛ. ЗЛ. с ЕГН
********** и въззивника,че З. АЛ. ЗЛ. не дължи на „Водоснабдяване и
канализация Д.“ АД с ЕИК ********* сумата от 785,05 лева,представляваща
претендирана от дружеството стойност на консумирана вода от 227 куб.м. по
реален отчет на водомер с №263366 в имот в град Д.,улица *** за периода
21.09.2020 г.-22.10.2020 г. по фактура №**********/23.10.2020 г.,като
въззивникът е осъден да заплати на З. АЛ. ЗЛ. разноски по делото в размер
на 50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.Според
въззивника първоинстанционното решение е неправилно.Въпреки че
правилно установил,че водомерният възел в обекта на потребление бил без
пломба за метрологична годност,съдът оставил без обсъждане факта,че това
може да се дължи на обстоятелството,че водомерът е бил в имота на другата
1
страна и само тя и лица от домакинството са имали достъп до него.Само
последните могли да го повредят умишлено или поради небрежност,а след
това да потребяват вода и да твърдят,че начисленото количество не е
потребено от тях,а водомерното устройство не отговаря на техническите
изисквания,поради което не дължат претендираната от доставчика на ВиК-
услуги сума.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
иска,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете
инстанции.
В писмен отговор въззиваемият З. АЛ. ЗЛ. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.Сочи,че въззивникът не навел нови факти и
обстоятелства,които да променят изводите на районния съд.По делото не
били събрани никакви доказателства за действителното ползване на услуги и
тяхното отчитане и начисляване от дружеството-въззивник,на което била
разпределена доказателствената тежест за това.Нямало житейска и правна
логика в предположението на въззивника,че собствениците на имота сами са
повредили средството за измерване,защото,ако било така,то нямало да отчита
консумация вместо да ги обременява с непотребени количества
вода.Въззиваемият претендира сторените от него разноски в настоящата
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
17.06.2021 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 23.06.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 01.07.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно и следва да бъде
2
потвърдено поради следните съображения:
Гр.д.№226/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от
З. АЛ. ЗЛ. от гр.Д. срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. за
установяване в отношенията между страните,че ищецът З. АЛ. ЗЛ. не дължи
на ответника „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД сумата от 785,05
лева,представляваща претендирана от дружеството стойност на консумирана
вода от 227 куб.м по реален отчет на водомер с №263366 в имот в
гр.Д.,ул.*** за периода 21.09.2020 г.-22.10.2020 г. по фактура
№**********/23.10.2020 г.
Изложено е в исковата молба,че на 23.10.2020 г. от служител на
ответното дружество било извършено отчитане на консумацията на вода в
имота на ищеца на посочения по-горе адрес,при което било констатирано
показание на водомера от 0594 куб.м,докато при предходно отчитане на
22.09.2020 г. показанието било 0367 куб.м.Според горните данни ищецът бил
изразходил за един месец 227 куб.м вода.Очевидно това показание не
отговаряло на действителната консумация,която обичайно била около 3-4
куб.м.За проверката бил съставен констативен протокол,като била установена
липса на пломбата за метрологична годност на водомера.Ответното
дружество издало предписание от същата дата за подмяна на отчитащото
устройство.На 06.11.2020 г. старият водомер бил демонтиран и монтиран нов
с показание 0 куб.м.Старият водомер бил иззет от ответното дружество и
изпратен на проверка,при която се установило,че водомерът не съответства на
одобрения тип.Въпреки резултата от проверката била издадена фактура от
23.10.2020 г. за потребени 227 куб.м вода на стойност 785,05 лв.Съгласно
чл.39 ал.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи при нарушаване пломбите на водомера служебно се начислява
количество изразходвана вода,определено въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.В
случая последното не било сторено от ответника.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като
неоснователен и настоява за отхвърлянето му.Липсата на пломба за
метрологична годност на водомера означавала,че устройството е
3
манипулирано от потребителя и че пломбата била отстранена,за да направи
водомера негодно измервателно устройство и да не се заплаща реално
консумираната вода.Всички действия на служителите на дружеството били
правомерни и сумата по посочената фактура се дължала.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по
делото не е спорна.Не е спорно по делото,че ищецът З. АЛ. ЗЛ. е потребител
на В и К-услуги за обект в гр.Д.,ул.*** с клиентски №16139.На 23.10.2020 г.
при отчитане показанията на водомера в обекта е било отчетено количество
разходвана вода за периода 21.09.2020 г.-22.10.2020 г. вкл. в размер на 227
куб.м на стойност 785,05 лв.Сумата е начислена на база разлика между старо
показание 367 куб.м. от отчет на 21.09.2020 г. и ново показание 594 куб.м.
към 22.10.2020 г.На същата дата 23.10.2020 г. е извършена от служители на
ответното дружество проверка на водомера и е съставен констативен
протокол №008687/23.10.2020 г.Съгласно констатациите в протокола
водомерът е без държавна пломба.Издадено е предписание
№044090/23.10.2020 г. за смяна на отчитащото устройство в срок до 14 дни
поради констатирана липса на държавна пломба.На 06.11.2020 г. водомерът е
демонтиран и е монтиран нов с показания 0 куб.м.Съставен е констативен
протокол №035899/06.11.2020 г. за монтажа,като в него е посочено,че
демонтирането на стария водомер е заради унищожаване на държавната
пломба по вина на абоната.Видно от представеното свидетелство от проверка
№К 117/13.11.2020 г.,издадено от Лаборатория за контрол и метрологична
проверка „Арттест-Б“ ЕООД-гр.Бургас,съгласно извършените измервания
водомерът не съответства на одобрения тип съгласно изискванията на
Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен
контрол,като е отчетена грешка при измерванията значително над
допустимата.
Не е спорно по делото,че в процесната фактура №**********/23.10.2020
г. е начислено и остойностено количество вода от отчет за реално
потребление на 227 куб.м вода за периода 21.09.2020 г.-22.10.2020 г. на база
разлика между старо и ново показание на водомера.Такова начисляване обаче
е допустимо само при отчет на изправен водомер.В случая е установено от
изброените по-горе писмени доказателства,че процесното устройство не е
изправно и е с отстранена държавна пломба за метрологична годност.При
тази хипотеза изразходваното за горния период от един месец количество
4
вода не се отчита според показанията на повредения водомер,а по други
способи,посочени в Общите условия на ответното дружество.Така според
разпоредбата на чл.51 от ОУ на ответното дружество при нарушаване на
целостта на пломбите /с изключение на случаите,когато нарушението не е
породено от действия на потребителя/ и когато чрез физически въздействия
върху водомерите потребителят причини тяхната повреда или неточност на
показанията им,количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.49
от ОУ,т.е. по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/сек. за периода до предишен реален
отчет,но не по-дълъг от 6 месеца.Горната отговорност възниква при
констатация за повреда на водомера или нарушаване целостта на
пломбите,причинени виновно от потребителя /умишлено или по
небрежност/.При установяване на повреда на водомера извън визираните
хипотези на чл.51 от ОУ /при липса на вина на потребителя/ количеството
изразходвана вода се определя по друг ред,а именно по реда на чл.20 ал.3 от
ОУ.През периода на повредата според чл.20 ал.3 от ОУ и до изтичане на
срока на даденото по реда на чл.20 ал.1 от ОУ предписание за отстраняване на
повредата количествата изразходвана вода се определят по реда на чл.26 ал.2
от ОУ,т.е. според средномесечния разход за съответния период от
предходната година,а при липса на данни за средномесечния разход за
съответния период по изключение операторът начислява потребление за
срока на предписанието по чл.20 от ОУ по реда на чл.25 ал.8 от ОУ-по 6
куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател;по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда за
сезонно ползване,жилища и офиси без постоянен обитател;по 0,5 куб.м за
всеки куб.м застроен обем на сграда в строеж.
Начислявайки количество вода като при редовен отчет на изправен
водомер и неприлагайки горните клаузи на ОУ,регламентиращи други начини
за начисляване на потребеното количество вода при повреден водомер или
такъв с отстранена пломба,ответното дружество е действало в нарушение на
собствените си ОУ.Поради изложеното ищецът З.З. не дължи на „В и К Д.“
АД процесната сума.Искът е основателен и правилно е уважен от
първоинстанционния съд,чието решение като законосъобразно и обосновано
следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78
5
ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца по делото.
При този изход от производството ответникът по делото и въззивник
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. няма право на разноски нито за
първата,нито за въззивната инстанция и такива не следва да му се
присъждат.Право на разноски за въззивната инстанция има на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ищецът по делото и въззиваем З.З.,който е претендирал
такива с отговора на въззивната жалба.Същият е сторил разноски в размер на
300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна
защита и съдействие на лист 18 от делото на ДОС,която сума следва да се
присъди в полза на З..
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260423/16.06.2021 г. по гр.д.№226/2021 г.
на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД-гр.Д.,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Трети март“ №59
да заплати на З. АЛ. ЗЛ. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6