Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 23.11.2015 год.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври , две хиляди и петнадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Деянов
при участието на съдебният секретар Н.С., като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 789/ 2015 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Г.С.Л., ЛНЧ – ********** с
адрес *** , обжалва Наказателно постановление № 75/ 12.06.2015 год., изд.от
Кмета на Община Кюстендил, с което за нарушение на.чл.19 ал.4 от Наредбата за дейността на
религиозните общности на територията на на Община Кюстендил и на основание чл.19, ал.4 от същата и е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 / осемстотин лева/.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на
постановлението.
Ответният АНО редовно призован, се представлява от ю.к. И.М.
КРС, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото
от фактическа страна и ги обсъди по отделно и в съвкупност приема за установено
следното:
На 11.04.2015 год. в 11,20 часа
служители към управление „Общински имоти” ,респективно „Общинска охрана” гр.
Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения по охрана и опазване на
общественият ред и спокойствие на гражданите. При обхода в района на
площад „ 1 ви май” гр. Кюстендил
забелязали хора, които
раздавали брошури. Решили
да извършат проверка и в хода на същата установили, че раздаваните брошури
съдържат религиозна тематика. Самите брошури били илюстровани с изображения на
Исус Христос, мъж, жена и дете, като на задната им страна разчели надпис
„издават Свидетелите на Йехова”. С тази дейност се занимавали около шест
човека. Служителката при „Общинска охрана”, Г.И.Т. в качеството и на
актосъставител считайки, че се извършва нарушение на чл. 19 от „Наредбата за
дейността на религиозните общности на територията на на Община Кюстендил”,
съставила АУАН № ********** вписвайки като нарушител жалбоподателят Г.С.Л.. Така съставения
АУАН е подписан от свидетелите Д.Г.С. и А.С.А..
В диспозитива на така съставеният и подписан от тях и нарушителя АУАН
отбелязали: На 11.04.2015 година около 11,20 часа, улица „Цар Освободител” в
района на площад „ 1ви май” , горепосоченото лице извършва религииозна агитация
посредством раздаване безплатни печатни материали/брошури, диплянки/ на
„Изповедание на Свидетелите на Иехова в България”.
Квалифицирали тази
дейност като нарушение разпоредбата на чл. 19 от „Наредбата за дейността на
религиозните общности на територията на на Община Кюстендил”. Извършилите
проверката, неясно по какъв начин /очевидно не по редът на глава четиринадесета
раздел пети от НПК/ иззели един от раздаваните печатни екземпляри , които
екземпляр останал във владение на проверяващите. В последствие приложили същият
към писмените доказателства по делото. Така очевидно с формалното изпълнение на
задълженията си те нарушили разпоредбата на ЗАНН, чл.41 като не иззели по редът
на закона вещественото доказателство свързано с установяването на нарушение.
В следствие на така
съставения АУАН, Кмета на Община Кюстендил издал и атакуваното НП № 75/12.06.2015
година.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва напълно от показанията на разпитаните в ОСЗ
свидетели, както и от материалите съдържащи се административно-наказателната
преписка.
Съобразявайки изложеното
съдът счита, че подадената жалба е допустима като подадена в срок и от лице,
имащо право на такава, а по същество основателна, макар и не по наведените в
нея доводи, поради което атакуваното постановление ще се отмени.
Мотивите на съда са
следните:
На първо място съдът
приема за безспорно установено това , че На 11.04.2015 година около 11,20 часа,
улица „Цар Освободител” в района на площад „ 1ви май” , горепосоченото лице
извършва религииозна агитация посредством раздаване безплатни печатни
материали/брошури, диплянки/ на „Изповедание на Свидетелите на Иехова в
България”.Безспорен факт е и влязлата в законна сила „Наредбата за дейността на
религиозните общности на територията на на Община Кюстендил”. Съдът счита, че в
настоящето производство следва да се даде отговор относно това, доказано ли е
извършването на забранена от закона религиозна агитация. И ако е извършвана
такава то начинът на извършването и доказва ли до степен на несъмнено извършено
административно нарушение от обективна страна. В атакуваното от жалбоподателят
НП е посочено само, че той е раздавал в района на площад „1 ви май” безплатни
материали /брошури, диплянки/ на „Изповедание на Свидетелите на Йехова в
България”. Твърди се, че подобна дейност се забранява чрез разпоредбата на
чл.19 от „Наредбата за дейността на
религиозните общности на територията на на Община Кюстендил”, тъи като според
процесуалният представител на АНО тази Наредба е влязла в законна сила. При
това възниква въпросът: „Възможно ли е да бъдат черпани права чрез прилагането
на един подзаконов нормативен акт, чието съдържание е в очевидно противоречие
със Закона за вероизповеданията и Конституцията на Република България”? В
същото време не е ли това превишаване на нормотворческият лимит на местната
власт, ограничен от разпоредбата на чл. 22, ал.1 от ЗМСМА. А и само защото една
забрана се въвежда за да защитава обществения ред, значи ли, че престъпването и
води автоматично до извод за наличието на административно нарушение, след като
АНО за пореден път не сочи доказателства относно материалната правоспособност
на служителите извършили проверката и съставили АУАН.
Изхождайки от
Конституцията на Република България в частност и разпоредбата на: „ чл. 39.(1) Всеки има право да изразява мнение
и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин.(2) Това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността.” За
непредубеденият е очевидно, че в тази му
част нормотворчеството на Община Кюстендил чрез въвеждането на подобни забрани
под предтекст „защита на общественият ред” е незаконосъобразна. Разбирането
изразено чрез съдържанието на разпоредбата в чл.19 от „Наредбата за дейността
на религиозните общности на територията на на Община Кюстендил” е и опасно.
Простото разпространение на книжни религиозни материали извън култовите места
само по себе си не може да бъде прокламирано и възприемано за нарушение на
общественият ред. Ноторно известен факт е, че има вероизповедания, които
използуват съвременни форми / озвучаване в околното пространство, често
надхвърлящо параметрите на храма/ на разпространяване същите, както и такива,
които изключват необходимостта от култови места за упражняването им. Редица
обредно - ритуални дейности от официалната източно православна - християнска
религия се извършват извън храма в присъствието на множество лица, без това да
налага извод за нарушаване на общественият ред и спокойствие на гражданите. При
това записаният за нарушен текст от Наредба на Община Кюстендил не става ясно
кога, къде и как е приет, къде е обнародван и от кога е влязъл в сила.
Водим от разбирането за
прилагане върховенството на закона настоящият състав на съдът счита, че е
очевиден факт извършеното нарушаване разпоредбата на чл.22 , ал.1 от ЗМСМА,
чрез формалното вписване в горепосочената Наредба съдържанието на чл.19, без да
се посочи дефинитивно, против кои елементи от съдържанието на понятието
обществен ред са насочени подобни изяви и по какъв начин увреждат общоприетите
обществени отношения. Цитираната от АНО нарушена норма на чл.19 от „Наредбата за дейността на религиозните
общности на територията на на Община Кюстендил”, очевидно противоречи на норми
от нормативни актове с по-висока степен: чл.9, ал.2 от КПЧОС, чл. 37 от КРБ, и
чл.5 както и чл.7 от ЗВ, които норми в достатъчно ,безусловно несъмнено и ясно
регулират свободата на вероизповедание. За разлика от АНО настоящият състав на
съдът счита, че е обвързан с правилото на чл.15, ал.2 от ЗНА т.е. е задължен да
приложи разпоредбите на нормативния акт от по-висока степен. Така допуснатото от него нарушене във връзка с прилагането на закона е довело до
нарушаване правото на жолбоподателя да изповяда свободно религията си.
Гореизложеното води до извода, че издаденото от АНО но атакувано от жалбоподателката НП № 75/12.06.2015 година, в този му вид и с посочените от АНО доказателства е негодно да ангажира административно наказателна отговорност на жалбоподателката. Като незаконосъобразно, то следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО- Наказателно постановление №75/12.06.2015 година, изд.от Кмета на Община Кюстендил, с което на Г.С.Л., ЕГН/ЛНЧ –
********** и адрес *** за нарушение на чл.19 ал.4 от Наредбата за дейността на религиозните
общности на територията на на Община Кюстендил
и на основание чл.19, ал.4 от същата му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 / осемстотин
лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК по реда на АПК пред
Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :