Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 350 26.06.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 2134 по описа за 2017г., по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1, чл. 99,ал.3-4 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД .
Ищецът „Финанс Инфо
Асистанс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, район Оборище, ул.”Врабча” № 8, представлявано от Д.П.М.,
действащ чрез пълномощник юрк.И.У., твърди в исковата
си молба, че ответниците А.М.М.,
ЕГН **********–кредитополучател и Н.А. Б., ЕГН ********** -поръчител, двамата
от гр.Търговище, като солидарни длъжници, не
изпълнили в срок задължението си за заплащане на дължимите суми по Договор за
потребителски заем № 35400КР-АА-3429/16.06.2008г., сключен с ЦКБ в размер на 6024.45
лв., цедирано
на ищеца с Договор за цесия от 29.09.2012г., което ищецът обявил за предсрочно
изискуемо, считано от 17.05.2017г. и уведомил за това ответниците,
но последните не изплатили задължението, при което ищецът се снабдил със Заповед
по чл. 410 от ГПК № 932/11.10.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1743/2017г. по
описа на РСТ, връчена на длъжниците в хипотезата на
чл. 47,ал.5 от ГПК., при което ищецът счита, че за него е налице от предявяване
на настоящия установителен иск за съществуването на
посоченото вземане, претендира законната лихва и разноските в заповедното и
настоящото производство. В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява, постъпили са писмени бележки от
процесуалния му представител, в които се иска уважаване на претенцията изцяло, с
оглед признанието на иска от ответниците и не претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмени отговори от ответниците, действащи чрез а..Р.З.-САК, претенцията се признава изцяло по основание и размер; признава се валидното съобщаване и на цесията; излага се, че длъжниците са започнали изплащане на дълга на части; направили са искания по чл. 78,ал.2 от ГПК.В съдебно заседание а..З.-САК не се явява, както и ответниците, постъпило е становище от а..З.-САК с искане за уважаване на иска изцяло, не претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че по Договор за потребителски заем № 35400КР-АА-3429/16.06.2008г., сключен с ЦКБ, е налице обявено за предсрочно изискуемо, считано от 17.05.2017г. задължение на ответниците, като солидарни длъжници, в размер на 6024.45 лв., цедирано на ищеца с Договор за цесия от 29.09.2012г., като ответниците признават и обстоятелството, че цесията им е надлежно съобщена, както и това, че са получили изявлението на цесионера-ищец за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението.Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства по делото. Не е спорно и обстоятелството, че за посоченото вземане ищецът се е снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК № 932/11.10.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1743/2017г. по описа на РСТ, приложено по настоящото дело. С оглед на изложеното и доколкото ответниците признават изцяло иска по основание и размер, съдът счита, че следва да зачете това признание съобразно разпоредбата на чл. 237,ал.4 от ГПК, поради което следва да се приеме, че предявения установителен иск за съществуване на признатото вземане за сумата от 6024.45 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем, цедирано на ищеца от „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 год. до окончателното плащане на главницата, за която е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 932/11.10.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1743/2017г. по описа на РСТ, е основателен и доказан в предявения размер и следва да бъде уважен, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1, чл. 99,ал.3-4 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Доколкото ищецът се е отказал от
исканията си за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район Оборище, ул.”Врабча” № 8, представлявано от Д.П.М., действащ чрез пълномощник юрк.И.У., против А.М.М., ЕГН ********** *** –кредитополучател и Н.А. Б., ЕГН ********** ***-поръчител, като солидарни длъжници, за сумата от 6024.45 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем, цедирано на ищеца от „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 год. до окончателното плащане на главницата, за която е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 932/11.10.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1743/2017г. по описа на РСТ, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1, чл. 99,ал.3-4 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: