МОТИВИ към присъда № 41 от 09.03.2016
г. по НОХД № 697/2016 г., БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 588/2015 г. по описа на 04-то РУ, гр. Бургас, ДП № 2549/2016 г. по описа на БРП, като е повдигнала обвинение
срещу С.М.Т. с ЕГН ********** за това, че на 08.06.2015 г.,
около 03.20 часа, в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово”, ул. „Амур” № , при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр.
дамаска блуза, тъмно синя на бели цветя, на стойност 14.00 лева; 1 бр. дамско
бельо - бикини, на стойност 6.00 лева; 1 бр. дамско бельо - комплект бикини и
потник, на стойност 5.60 лв.; 1 бр. черен панталон дамски 7/8, на стойност
14.00 лева; 1 бр. панталон дамски, черно и сиво на цвят, на стойност 13.00
лева; 1 бр. дамско дантелено бельо - бикини, на стойност 7.00 лева; 1 бр.
дамски спортен панталон марка „Адидас”, на стойност 18.00 лева; 1 бр. дамска
блуза, черна на бели точки, на стойност 14.00 лева; 1 бр. черна дамска блуза на
стойност 7.00 лева; 1 бр. дамска блуза светло синя на цвят с розови цветя, на
стойност 12.00 лева; 1 бр. черен дамски потник с ламени нишки, на стойност 6.00
лева; 1 бр. дамски потник сив на цвят, на стойност 8.00 лева; 1 бр. дамски асиметричен
блузон, черен на цвят със сиви петна, на стойност 19.00 лева; 1 бр. дамски
спортен клин 7/8 с розови маншети в долният си край, на стойност 12.00 лева и 1
бр. спортна блуза в сив и черен цвят, на стойност 13.00 лева, всичко отнето на
обща стойност 168.60 лева, от владението на Д.Д.С., ЕГН **********, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.
371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изцяло
изяснена. Моли след редукцията по чл.
58а от НК на подсъдимия да бъде определено наказание в размер на две години
„лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор.
Служебният
защитник на подсъдимия също счита фактическата обстановка по делото за
изяснена, предвид направеното от неговия подзащитен самопризнание, като относно
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, моли
наказанието да бъде индивидуализирано в неговия законов минимум.
Подсъдимият се
присъединява към казаното от неговия защитник и в дадената му последна дума
посочва, че няма какво да каже повече.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.М.Т. е с ЕГН ********** и е роден на ***
***, българин, български гражданин, без образование - неграмотен, безработен,
неженен, осъждан. Понастоящем подсъдимият се намира в Следствения арест в град
Бургас.
С.Т. е
осъждан многократно, като осъжданията, които имат отношение към квалификацията
по чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК са следните:
С определение
по НЧД № 3213/2013 г. на РС Бургас, влязло в сила на 06.10.2013 г., при
условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно
общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода”, което да се
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Така определеното общо наказание
е изтърпяно на 16.10.2014 г.
Деянията по НОХД № 4424/2009 г. и НОХД № 366/2010 г. и
двете по описа на Районен съд-Бургас са извършени при условията на реална
съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. По отношение
тези две деяния по НЧД №2054/2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в
сила на 18.07.2010 г. е определено и наложено едно общо най-тежко наказание в
размер на 11 месеца „лишаване от свобода”, като е постановено това наказание да
бъде изтърпяно при първоначален „общ режим” в затвор от открит тип. Така
определеното общо наказание е изтърпяно на 02.03.2011 г.
Деянията по НОХД № 1686/2009 г. и по НОХД № 77/2010 г.
и двете по описа на Районен съд-Бургас също са извършени в условията на реална
съвкупност с деянията по НОХД № 4424/2009 г. и НОХД № 366/2010 г. и двете по
описа на Районен съд-Бургас, но съгласно чл. 29, ал.2 от НК не следва да се вземат
предвид при квалифициране на процесното деяние като извършено при условията на
чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, тъй като са извършени от подсъдимия като
непълнолетен.
Пострадалото лице – св. Д.Д.С. живеела на адрес ***. Вечерта
на 07 срещу 08.06.2015 г. си легнала да спи след като простряла пране на
простор в двора на къщата си, за да съхне. На 08.06.2015 г. св.С. се събудила
към 03,20 часа от лая на кучетата, които също се намирали в двора на къщата й и
тя излязла да види причината за така раздразнения им лай.
В двора до простора тя видяла подсъдимия С.М.Т., който
вече бил събрал на вързоп част от дрехите, а именно: 1 бр. дамаска блуза, тъмно
синя на бели цветя; 1 бр. дамско бельо - бикини; 1 бр. дамско бельо - комплект
бикини и потник; 1 бр. черен панталон дамски 7/8; 1 бр. панталон дамски, черно
и сиво на цвят; 1 бр. дамско дантелено бельо - бикини; 1 бр. дамски спортен
панталон марка „Адидас”; 1 бр. дамска блуза, черна на бели точки; 1 бр. черна
дамска блуза; 1 бр. дамска блуза светло синя на цвят с розови цветя; 1 бр. черен
дамски потник с ламени нишки; 1 бр. дамски потник сив на цвят; 1 бр. дамски
асиметричен блузон, черен на цвят със сиви петна; 1 бр. дамски спортен клин 7/8
с розови маншети в долният си край и 1 бр. спортна блуза в сив и черен цвят. Т.
извършил тези свои действия, след като взел решението за това спонтанно,
минавайки в близост до двора на св.С..
Виждайки св.С., подсъдимият се уплашил и избягал,
отнасяйки със себе си вързопа със събраните дрехи, като се отдалечил на голямо
разстояние и успял да установи своя фактическа власт върху предмета на
процесното деяние.
Впоследствие органите на МВР установили подсъдимия С.М.Т.,
като в негово владение били установени част от откраднатите дрехи на стойност
общо 150 лева, които били върнати на пострадалата, а останалите вещи не са установени.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, като
видно от заключението на вещото лице (л. 31-32 от ДП), описаните по-горе и
отнети от подсъдимия движими вещи са със следните
стойности, както следва: 1 бр. дамаска блуза, тъмно синя на бели цветя, на
стойност 14.00 лева; 1 бр. дамско бельо - бикини, на стойност 6.00 лева; 1 бр.
дамско бельо - комплект бикини и потник, на стойност 5.60 лв.; 1 бр. черен
панталон дамски 7/8, на стойност 14.00 лева; 1 бр. панталон дамски, черно и
сиво на цвят, на стойност 13.00 лева; 1 бр. дамско дантелено бельо - бикини, на
стойност 7.00 лева; 1 бр. дамски спортен панталон марка „Адидас”, на стойност
18.00 лева; 1 бр. дамска блуза, черна на бели точки, на стойност 14.00 лева; 1
бр. черна дамска блуза на стойност 7.00 лева; 1 бр. дамска блуза светло синя на
цвят с розови цветя, на стойност 12.00 лева; 1 бр. черен дамски потник с ламени
нишки, на стойност 6.00 лева; 1 бр. дамски потник сив на цвят, на стойност 8.00
лева; 1 бр. дамски асиметричен блузон, черен на цвят със сиви петна, на
стойност 19.00 лева; 1 бр. дамски спортен клин 7/8 с розови маншети в долният
си край, на стойност 12.00 лева и 1 бр. спортна блуза в сив и черен цвят, на
стойност 13.00 лева, всичко отнето на обща стойност 168.60 лв.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на
свидетелите Д.Д.С. /стр.37/, Зорка Стефанова Кръстева /л.38/, Семо Минков
Димитров /л.39/, писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване на
вещи от 10.06.2015 г. /стр.17 – 18/, справка за съдимост, както и съдебно-оценъчна
експертиза /л.41-42/.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият С.М.Т. с ЕГН:
********** с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А” и „Б” от НК.
От обективна
страна на 08.06.2015 г. около 03.20 часа, в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово”,
ул. „Амур” № 5, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 168.60 лева от владението на Д.Д.С., ЕГН **********, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което
престъплението е довършено.
Квалификацията на деянието на подсъдимия по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б.„Б” от НК в случая е обусловена от
посочените по-горе в настоящите мотиви осъждания на Т., като същевременно по
отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по тези осъждания, към момента
на извършване на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Предвид изложеното, н
е са налице
пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 от НК за приложението на чл. 29, ал.1, б.
„а” и „б” от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е,
че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, че извършва деянието
след като е осъждан с посочените присъди, че установява своя фактическа власт
върху вещите, като е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои
вещите.
По вида и размера на наказанието:
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете осъжданията,
които са извън правната квалификация на деянието като извършено при условията
на опасен рецидив, а като смекчаващи - оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК, младата му възраст, изразеното
съжаление за стореното, както и невисоката стойност на инкриминираните вещи и
това, че по-голямата част от тях са върнати на собственика им.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер, а
именно три години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на
подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода. Неговата
престъпна деятелност се характеризира основно с престъпления против собствеността
на гражданите, поради което съдът намира, че не следва да бъде определяно на Т.
наказание преди редукцията на чл.58, ал.1 от НК в размер на 2 години „лишаване
то свобода”, тъй като едно такова наказание не само не би способствало за поправянето
му, но не би оказало и възпиращ ефект.
Към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от
свобода” за престъпления от общ характер, поради което по отношение на същия не
са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т. 2 и
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим на
изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода”, което следва да
бъде изтърпяно в затвор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 34,96 лева за изготвената оценъчна експертиза, както и по
сметка на РС Бургас сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О.:К.А.