РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 327/21.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти март през
две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: Г. ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 146 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по
жалба на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, срещу Решение №6 от 06.01.2021г., постановено по а.н. дело № 1391 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г., в частта с
което е отменено Наказателно
постановление № 20-1006-001397 от 05.06.2020 г., издадено от Началник Група в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, Пазарджик, в частта с която на Г.Й.С., с
ЕГН: **********, от адрес ***, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал. 6 във вр. с чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
Касационните основания се субсумират в извода,
че отмененото с атакуваният съдебен акт наказателно постановление е постановено
в съответствие с административно производствените правила, т.е. касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
За необоснован се счита извода на районния съд,
че непосочването в акта за установяване на административно нарушение на
обстоятелството, че се отнася до административно нарушение, извършено при
условията на повторност, е съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита С. и представляващо самостоятелно
основание за отмяна наказателното постановление в тази част. Счита се, че
нормата на чл.42 от ЗАНН, която установява съдържанието на акта за установяване
на административно нарушение, не включва изискване в акта да се включват и
обсъждат и предходни нарушения. В тази насока се поддържа, че образуването на
административно наказателно производство и производството по налагане на
наказания са отделно развиващи се, като актът, с който се налага наказанието е
именно наказателното постановление, поради което в него санкцията се
индивидуализира не само съобразно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а
и е оглед наличието или липсата на повторност. Според жалбоподателя,
административно наказващия орган е този който извършва допълнителната проверка
преди да се произнесе по конкретното деяние. Сочи се, че съгласно константната
съдебна практика, повторността е обстоятелство, отнасящо се до санкционната
част на наказателното постановление, т. е. ролята на актосъставителя се
изчерпва, с констатиране на признаците на извършено нарушение и правната му
квалификация, а преценката за повторност е изключително правомощие на административно
наказващия орган.
Възразява се също така, че първоинстанционния
съд не е обсъдил факта, че има изготвено писмо рег. №100600- 8028 от 2020г. до нарушителя С., с което той е уведомен, че
при издаването на наказателното постановление ще бъде санкциониран по чл.183
ал.6 от ЗДвП.
Сочи се още, че нарушителя С. знае за наличие на друго
наказателно постановление, влязло в законна сила, с което за същото такова
нарушение - управление на МПС при несъобразяване със светлинните сигнали му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и кога е
влязло в сила това наказателно постановление. При това положение си счита, че
за никакви неизвестни факти, за които С. следва да се защитава не става въпрос
в обжалваното наказателно постановление и не е налице приетото от състава на Районен
съд Пазарджик съществено нарушение, ограничило правото на защита на нарушителя.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а
наказателното постановление потвърдено в процесната негова част.
3. Ответника по касационната жалба Г.Й.С., с ЕГН: **********, от адрес ***, не
взема конкретно становище.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Счита се, че в случая не е изяснено, при какви обстоятелства е прието, че е
налице повторност на нарушението .
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от С. срещу НП № 20-1006-001397 от 05.06.2020 г., издадено от
Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, Пазарджик, като по т. 1
от същото, на С., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.
6 във вр. с чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Същото
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 524266 от 14.05.2020г., съставен от Виктор Р., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР,
Пазарджик. Обективираните по т. 1 от акта констатации се свеждат до следното:
На 14.05.2020 г., в 15:25 часа в гр. Пазарджик,
на кръстовището на ул. „Пловдивска“ и ул. „Мария Шутич“, С. управлява лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с peг. № РА7287КК, собственост на Иванка Георгиева
Стамболиева ЕГН: **********, като навлиза и преминава на забраняващ червен
светлинен сигнал на нормално работеща трисекционна светофарна уредба. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на адресата на 14.05.2020г., в хипотеза на отказ да бъде подписан
и получен от нарушителя С..
Описаните в АУАН факти,
обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от
наказващия административен орган.
В наказателното постановление, като
осъществено от С. противоправно деяние е посочено : Повторно не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1
от ЗДвП. При това положение на основание
чл.183, ал. 6 във вр. с чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е представени :
- Писмо рег. №100600- 8028 от 2020г., на
Началник Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Пазарджик, адресирано до Г.С., в което е
указано, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е извършено повторно, като
спрямо него е налице предходна Наказателно постановление № 19-1006-00295 от 08.02.2019г., на Сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР, Пазарджик, с което на основание чл. 185, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 100лв. Посочено е, че
наказателното постановление е влязло в сила на 10.09.2020г. ;
- Наказателно постановление № 19-1006-00295 от 08.02.2019г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР, Пазарджик, според което на
31.01.2019г., в 21:45часа, в гр. Пазарджик, на кръстовище на ул. Цар Шишман и
бул. България, С. управлява лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № РА5054ВР, като
преминава на червен сигнал на светофара при нормално работеща трисекционна
светофарна уредба
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване
на контролна дейност по ЗДвП, като на началниците на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР е предоставено правомощието да издават наказателни постановления за
нарушения в рамките на обслужваната територия;
- Справка за нарушител/водач Г.Й. Георгиев, от
която е видно, че за периода от издаване на свидетелство за правоуправление на 23.10.2017г.
до момента, спрямо него са установени 17 административни нарушения за които са
издадени наказателни постановления ; издадени са 16 електронни фиша и са
наложени две принудителни административни мерки. По отношение на НП № 19-1006-00295 от 08.02.2019г. е посочено, че
е влезнало в сила. ;
- Справка относно регистрацията и собствеността
на лек автомобил „Мерцедес С63АМГ“, с рег. № В1111НМ.
8. В
съдебно заседание е бил разпитан служителя съставил акта за установяване на
административно нарушение, който е пояснил обстоятелствата при които е било
установено процесното административно нарушение. Заявил е че след като е
констатирано, че С. е преминал на червена светлина на светофара, акта е бил
съставен не на местото на което е извършено нарушението, а в КАТ Пазарджик. Това
е потвърдено и от посочения в акта и разпитан по делото свидетел Коев.
Разпитани са били и свидетелите Трендафилов и
Нуриев, които са пътували в автомобила. Двамата са заявили, че на въпросното
кръстовище, автомобила е навлезнал при
зелена светлина на светофара. Сочат, че акта е бил съставен около 20-30 минути,
след като са пристигнали в КАТ.
9. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, съдът е приел, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление в частта относно процесното нарушение, са били допуснати
съществени процесуални нарушения, драстично засягащи правото на защита на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице.
Според решаващия съд, описанието на нарушението
възведено в акта за установяване на административно нарушение е възпроизведено
в наказателното постановление, но описателната му част е допълнено, че водачът
„…повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали…“. Сочи се, че отговорността
на жалбоподателя за извършването на това нарушение е ангажирана на основание
чл. 183 ал.6 във вр. с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която санкционна норма се
прилага при повторно извършване на нарушение, изразяващо се в нарушение на
забраната за водача да преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, но това квалифициращо обстоятелство не е посочено, нито в АУАН,
нито в словесното описание на нарушението в наказателното постановление. Според
първоинстанционния съд, по този начин жалбоподателят се санкционира за
нарушение, което не му е вменено, че е извършил. Счетено е, че в описанието на
нарушението в наказателното постановление освен, че следва да бъде посочен
признака повторност, следва да се посочат и обстоятелствата обосноваващи
повторността на извършеното нарушение, доколкото всички тези обстоятелства са
елементи от фактическия състав на нарушението и те трябва да бъдат посочени
както в АУАН, така и в НП при описанието на същото. Според районния съд е
следвало актосъставителят да извърши надлежна проверка и установявайки
обстоятелството досежно повторността, да го посочи в АУАН, което да обоснове и
ангажирането на по-тежка административно наказателна отговорност по реда на
чл.183 ал.6 от ЗДвП.
Относно правната квалификация на нарушението,
съдът е посочил, че в АУАН и НП, тя не е
точно и конкретно посочена, тъй като липсва кое предложение от т.1 на чл.6 от ЗДвП е нарушено.
ІV. За правото :
10. Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съобразно чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва
се с глоба 100 лв. водач, който: преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването, а според чл. 183, ал. 6 от ЗДвП, когато нарушението по
ал. 5, т. 1 или 2 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец.
Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа : описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават
11. В рамките на тази процесуална, материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на становищата страните
в първоинстанционното производство, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани като краен
резултат изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
12. Становището
на касационния жалбоподател за това, че непосочването в акта за установяване на
административно нарушение на обстоятелството, че се отнася до противоправно
деяние, извършено при условията на повторност, не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правило е правилно. Действително, на практика не
винаги е възможно, а и не е необходимо, контролния орган, който е констатирал
извършването на конкретно административно нарушение да извършва проверка и да
установява, дали то е осъществено в условията на повторност. Извършване отново
на същото административно нарушение, за което вече нарушителя е бил наказван с
влязъл в сила акт, налага в предвидените от нормативния акт случаи, то да бъде
квалифицирано като „повторно“ и административно наказващия орган да наложи административното
наказание или наказания, предвидени именно за това повторно извършено
нарушение. Преценката в тази насока е на административно наказващия орган, а не
на контролния административен орган. Това обаче означава, в обстоятелствената
част на наказателното постановление да се посочат всички факти и всички обстоятелства
при които са проявени, които определят квалификацията на деянието като
повторно, като се приложат и съответните доказателства за това.
В случая,
както е констатирано от районния съд, в наказателното постановление освен посочването
„…повторно не съобразява поведението си…“, административно наказващия орган не
е посочил никакви други факти и обстоятелства, и не е приложил никакви факти и
обстоятелства в тази насока. Действително, налице е Писмо рег. №100600- 8028 от 2020г., отправено до нарушителя С., с което той е уведомен, че
при издаването на наказателното постановление ще бъде санкциониран по чл.183
ал.6 от ЗДвП. Представено е и цитираното в писмото Наказателно постановление
№ 19-1006-00295 от 08.02.2019г., издадено
от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР, Пазарджик. Тези данни обаче,
не са посочени в процесното наказателно постановление, поради което не е
възможно да се направи несъмнен извод, че точно те са послужили като основание
за административно наказващия орган да квалифицира процесното деяние, като
осъществено в условията на повторност.
Според §
1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от
физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за
нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от
същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Преценката
относно наличието на предпоставките за налагане на наказание в хипотеза на
повторност, възведени в цитирания нормативен текст, несъмнено налагат, административно
наказващия орган да посочи в обстоятелствената част на наказателното
постановление всички факти въз основа на които е направил своята преценка и да
приложи писмените доказателства в тази насока. Това каза се, в случая не е
сторено.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №6 от 06.01.2021г., постановено по а.н. дело № 1391 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г., в частта с което е
отменено Наказателно постановление № 20-1006-001397 от 05.06.2020 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, Пазарджик, в частта с която на Г.Й.С., с ЕГН: **********,
от адрес ***, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал. 6 във
вр. с чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/