№ 16343
гр. ***, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Д. А. А.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110125889
по описа за 2023 година
Предмет на делото е претенция по чл. 200 КТ от С. Н. Н. с ЕГН ********** срещу *** с
ЕИК *** за заплащане на имуществени вреди, които ще възникнат за в бъдеще от трудова
злополука на 23.08.2022г. конкретно за закупуване на протеза за ходене и отделно протеза за
баня за периода от 01.01.2028г. до 01.01.2055г. – на всеки 4 години по една протеза на
стойност 5977,50 лева /или общо двете протези 11 955 лева/, или за посочения период се
искат 23 910 лева за протези за ходене и 23 910 лева за протези за баня. Иска законна
лихва от завеждане на делото и разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Ищцата твърди, че вследствие на пътен инцидент на 23.08.2022г. рано сутринта
около *** по време на извозване на ищцата и други служители на ответника до работното
им място в с. ***, местност ***, в участъка около с. *** бусът, с който се возели, аварирал –
завъртял се и спрял. Всички пътници слезли и застанали вдясно до микробуса извън
платното. Тогава последвал удар с с лек автомобил, камион и спрелия бус, като ищцата
помни само, че е била откарана в болница и са искали съгласието й да ампутират десния
крак. Приета била в болница *** – *** и останала там на лечение до 05.09.2022г. Установено
било, че има полифрагментарна фпактура на дясна зигоматична кост, фрактура латерална
стена на десен максиларен синус с кръвни локации на същия, диафизарна фрактура на ляв
радиус с дислокация на фрагмента /предмишница/, диафизарна фрактура на бедрена кост в
проксималната част с дислокация на фрагменти.
Ответното дружество ***, оспорва исковете по основание и размер, иска отхвърлянето им.
Няма изявление за разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника *** с ЕИК ***, оспорва исковете.
1
Твърди, че има съпричиняване, което е в степен пълното отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
е работила като „***“ с място на работа Централен склад на *** в с. *** по Трудов договор
№ ***
Не се спори още, че на 23.08.2020г. възниква ПТП, което за С. Н. има характер на трудова
злополука – придвижване на работници до работното място. Така в Разпореждане на НОИ
№ 32313 от 24.01.2023г. /в кориците на първоначално заведеното пред СГС гр.д.
3478/2023г./.
В хода на делото пред настоящия съд бе сключена и одобрена Съдебно спогодба относно
признаване и изплащане на имуществени и неимуществени вреди – л. 79 и следв. от делото,
като видно от същата споразумелите се ищцата, ответникът – нейн работодател и третото
лице – застраховател на работодателя – приемат, че на 23.08.2022г. ищцата е претърпяла
трудова злопополука и че с изплащането на договрената сума /213 680 лева общо/ се
изчерпват претенциите й във връзка с тази злополука от имуществен и неимуществен
характер. Впоследствие при одобряването на спогодбата в о.с.з. производството по
предявената искова молба се прекратява с изключение на исковете за бъдещи сигурни вреди.
Видно от Решение на ТЕЛК от 17.10.2023г. на С. Н. Н. й е определен коефициент 91 %
трудова неработоспособност с водеща диагноза „травматична ампутация на ниво между
тазобедрената и коленната става“ и така придобита липса на крак над коляното. Няма
приложено разпореждането колко инвалидна пенсия ще получава С. Н..
Дадените показания от св. Б. К., също участник като пътуващ в микробуса, в
процесната злополука, казва следното. Бусът, в който се движели както всяка сутрин до
работното си място, се завъртял, ударил в мантинелата и спрял. Имало 9 души пътници,
всичките работници в ***. Тогова шофьорът В. Й. Т./който умира при ПТП/ им казал да
застанат да безопасно място зад мантинелата. Било тъмно и леко влажно, движели се по
пътя с. *** – с. *** извън магистралата. Слезли и след една минута свидетелят видял фарове,
които приближават, били на завой и нямало видимост. Последвал нов сблъсък между
дошлия друг бус и спрелия такъв. Свидетелят заедно с друг пътник – С., с който стояли до
мантинелата, отдясно на буса, скочили зад нея в храстите. Шофьорът бил отпред на буса и
повече не го видели. След удара свидетелят и останалите се търсели дали всички са налице.
Всички се обадили, само С. - не. Свидетелят светнал в фенерче и я видял паднала по лице и
неконтактна. Други пътници С. и С. тръгнали да я вдигат, но в този момент се чуло, че идва
камион от другата посока на движение и свидетелят изтичал да му светне да спре. Чул се
още един удар.
От изготвената по делото Съдебно – медицинска експертиза съдът приема за установено
2
следното. Подмяната на протезата се налага заради постепенното износване на вложените
материали и подвижните части и модулите. В процесния случай протезата е сложна и от
няколко компонента. В общия случай подмяна на протезите се налага на 4 години при
сегашните достижения на науката. Наложително е да има два вида протези: за ходене и за
баня поради използването на водоустойчиви модули и материали при изработването на
отделните протези. Не може да се даде категоричен отговор каква е пазарната стойност на
всяка протеза, защото първо вече няма Държавен център за протезиране /който преди бил в
***/ и второ – заради избрания доставчик и производител, които влагат различни материали
и дават различни гаранции. Целевата помощ към момента съгласно Заповед на министъра на
труда и социалната политика от 2019г. /приложена по делото на л. 66 и следв./ е в размер на
3 580 лева. Вещото лице изразява становище, че с голяма степен на вероятност целевата
помощ за изработване на необходимата протеза няма да бъде достатъчна.
Изготвената по делото САТЕ дава заключение по механизма на ПТП както следва.
На посочената дата в тъмната част на сутринта водачът на буса поради избрана от него
скорост и действията си, реализира удар в мантинелата и така микробусът след ротация се
установява насрещно в платното за движение. Пътниците слизат и застават около буса до
мантинелата. Впоследствие насрещно движещо се МПС навлизащо откъм с. *** реализира
удар в спрелия микробус, от който се осъществява и удар върху пътничката С. Н., намираща
се пред мантинелата. По уврежданията й може да се направи извод, че ударът от МПС е бил
върху тялото на С., от което тялото й е отхвърлено през мантинелата, където е установено.
По описаните в Протокола останали пътници те са стояли встрани на микробуса и от
техническа гледна точка са избегнали настъпване на удара, тъй като някои от тях са успели
да реагират и своевременно да заемат различна по-безопасна позиция спрямо идващото
МПС, което удря спрелия бус.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Искът е доказан по основание. В случая е доказано, че ищецът е работил по трудов
договор при ответника, също че случилото му се на 23.08.2023г. е трудова злополука,
вследствие на която същият е търпял увреждания.
По характера на увреждането и трайното съС.ие на ампутиран крак, съдът намира,
че ищцата безспорно ще се нуждае от периодична подмяна на протезата. Доказа се още, че
са необходими два вида протези – за ходене и за къпане по спецификата на използваните
материали. Доколко обаче същите са установени по размер, съдът приема следното. По
дадените уточнения на петитума съдът счита, че е сезиран и искане за присъждане на
необходими за смяната на протезите средства от 01.01.2028г. до 31.12.2055г. Твърди, че
подмяната ще се налага на всеки 4 години. Така се налага извод, че искат по 5977,50 лева на
всеки 4 години да бъде задължен ответникът да заплаща – за всяка от протезите: за ходене и
за къпане.
3
Доказана е според настоящия състав необходимостта от бъдеща подмяна. Дали
обаче ще се налага на 4 години, отсега е трудно да се предвиди. Дали също така
нормираното подпомагане от държавата /понастоящем в размер на 3 580 лева/ ще остане в
същия размер, също не може с категоричност да се изведе. Не е сигурно и дали в бъдещ
момент няма да имаме отново Държавен център за протезиране. С големи надежди за
предстоящо по-благоприятно развитие на науката и отчитайки проблематичното
икономическо развитие в световен и местен мащаб, съдът намира, че следва да се придържа
към среден размер, който да се определи като необходим за изготвяне на нови протези.
Съдът трябва да присъди обезщетение, отчитайки държавното подпомагане, като се извади
неговата стойност от дължимата цена на протезата, както обаче се отчете и обективното
повишаване на цените. Сега подпомагането е в съотношение приблизително 65 %. Ако се
заложи увеличение на цените, и се предположи, че размерът на подпомагането ще
компенсира това увеличение, това означава че за плащане на бъдещата протеза на С. ще са й
необходими по 5900,00 лева за всяка от протезите на всеки 4 години. По изложеното се
налага извод, че искът е основателен до този размер.
Що се касае до периода, според настоящия състав, за да няма основания за
погрешно тълкуване на решението, следва да се установят конкретни периоди, за които се
дължат сумите. Посоченото в исковата молба като период до 2055г., т.е. до 31.12.2055г. е
неоснователно. Настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение за още 4
протези, или за периодите: първи от 01.01.2028г. до 31.12.2032г., втори от 01.01.2033г. до
31.12.2037г., трети от 01.01.2038г. до 31.12.2042г. и четвърти от 01.01.2043г. до 31.12.2047г.
Така предявеният иск до 2055г. е неоснователен. Твърде много неща биха се случили както в
научно-медицински, така и в икономически аспект, поради което определянето на по-голям
период е рисково.
Що се касае до възражението на третото лице помагач за съпричиняване съдът
намира следното. По изготвената САТЕ и свидетелските показания се доказва, че никой друг
от пътниците не е пострадал. Шофьорът, който губи живота си в инцидента, доказано е казал
на всички, че следва да се отдалечат на безопасно място. Всички са го чули, с изключение на
С.. Не се установява защо тя не изпълнява указанията, дали е била далеч от него и не го
чува, дали в тъмното не се ориентира. При всяко положение обаче в действията й няма
умисъл, но има непредпазливост. Категорично ако беше изпълнила указанието на водача,
нямаше да има увреждания изобщо – както останалите пътници. Непремереното й
поведение има лоши за нея последици. Съдът отчита, че станалото е за твърде кратък
времеви момент, С. не е имала време да реагира, и по небрежност се е озовала на
неподходящото място в лош момент – когато идва другия микробус и удря първо нея, след
това спрелия бус. Затова съдът приема, че поведението е от категорията на съпричиняване,
но в по-малка степен, а именно – 30 %. В цифрово изражение това означава, че доказаният
размер на иска следва да се намали с 30% от стойността му /1770,00 лева/ и възлиза на
сумата 4130,00 лева, която и ще бъде присъдена – за всяка от протезите на 4 години.
4
По разноските
С оглед изхода на делото и по направените искания страните си дължат разноски по
съразмерност.
Ищецът претендира да се определи възнаграждение на адв. Е. Л. по чл. 38 от ЗАдв. Съдът
намира това искане за основателно – по факта, че е възнаграждението е уговорено като
платимо именно по този ред и посоченият адвокат представлява ищцата реално в
проведените съдебни заседания. Съдът определя дължимо на ищцовата страна
възнаграждение от 400,00 лева с ДДС при уважения размер на исковете, без да се държи
сметка за съразмерност, тъй като възнаграждението по този ред се определя направо върху
уважения размер на иска.
Ответникът няма конкретно искане за разноски, поради което такива не му се следват.
Третото лице помагач по силата на чл. 221, ал. 1 ГПК има също правото да иска разноски.
Доказват се деловодни такива 287,00 лева –списък на л. 151 от делото и отделно се дължи
юрисконсултско възнаграждение. По съразмерност се дължат 150,00 лева деловодни и
300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважения размер,
а именно – 660,80 лева по сметка на СРС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА чл. 200, ал. 1 от КТ *** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Н. Н. с ЕГН **********, и адрес: *** , сумата по 4130,00 /четири хиляди сто и
тридесет/ лева за периода от 01.01.2028г. до 31.12.2047г. на всеки изтекли четири години или
до настъпване на законна причина за прекратяване или изменяване на размера на
задължението, за закупуване на протеза за ходене и 4130,00/четири хиляди сто и тридесет/
лева при същите условия и период за закупуване на протеза за баня, ведно със законната
лихва от датата на изискуемост до изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълно предявения размер от 5977,50 лева на всеки четири
години и за период до 2055г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Й. Л., с адрес:
гр. ******, сумата 400,00 /четиристотин/ лева с ДДС, дължимо адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на *** *** АД с ЕИК ***у
и седалище: гр. ***, ***, сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева деловодни разноски по
5
сързмерност и 300,00 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Софийския районен съд сумата 660,80 /шестстотин и шестдесет лв. и 80 стотинки/ лева
дължима държавна такса.
Решението е постановено при участието на *** *** АД като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6