№ 294
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002518 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 984 от 13.07.2020 г. по т.д. № 2588/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 3 състав „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София е осъдено да
заплати на „Микс - ПС“ ООД - гр. София на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и
чл. 236, ал. 1 от ЗЗД сумите : 78 000 лева, с включен ДДС, представляващи цената за
ползване на движима вещ по договор за наем от 20.08.2018 г. и допълнително споразумение
към него, за периода от м. януари 2019 г. до м. октомври 2019 г. и 7 800 лева, с включен
ДДС - разноски по чл. 4 и чл. 6 от договора, ведно със законната лихва, считано от 3.12.2019
г. до окончателното й погасяване ;
отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от „Микс -
ПС“ ООД - гр. София срещу „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София за сумата 122 850 лева,
представляваща неустойка по чл. 56 от договора за наем от 20.08.2018 г., начислена върху
сумите по чл. 4 и чл. 6 от договора, считано от падежа на всяко едно от вземанията до
31.10.2019 г.
1
Срещу решението, в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, е
подадена въззивна жалба от „Микс - ПС“ ООД - гр. София, в която са изложени оплаквания
за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
В нарушение на чл. 154 от ГПК, относно тежестта на доказване, съдебният акт противоречал
на доклада - правоизключващото възражение следвало да бъде установено от ответника.
Решението било постановено при смесване на фактическите състави на чл.82 и чл.92 от ЗЗД
и в противоречие с чл.92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД - ищецът нямал задължение да доказва
вреди, настъпили от неизпълнението на ответника, поради характера на неустойката и
нейните функции.
Неточно били приложени критериите по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС, ОСГТК на ВКС при преценката за противоречие на клаузата за неустойка с добрите
нрави, като направените в тази връзка правните изводи били необосновани.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго
решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София, в писмения отговор
я оспорва като неоснователна по следните съображения.
Правилно съдът приел, че договора за наем е нищожен в частта относно размера на
неустойката, определен на 1% на ден върху забавеното плащане,като противоречащ на
добрите нрави. Този размер далеч надхвърлял идеята за репариране на евентуално
претърпени от наемодателя вреди вследствие на закъснението на наемателя. Надвишението
не било незначително и се съизмервало в около 35-36 пъти спрямо размера на законната
лихва.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София е подало насрещна
въззивна жалба срещу решението, в неговата осъдителна част, с оплакване, че е неправилно
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът необосновано приел за доказани твърденията на ищеца. Липсата на оспорване не
била еквивалентна на признаването на иска, затова в тежест на ищеца било да установи,
настъпването на изискуемостта
2
- 3 -
на задължението за наемна цена и ползването на веща от наемателя след изтичането на
срока на наемното съглашение, а това не било сторено.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение,
с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Ответникът по насрещната въззивна жалба „Микс - ПС“ ООД - гр. София в съдебното
заседание на 21.04.2021 г. я оспорва като неоснователна
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими - подадени са в
установените процесуални срокове от надлежни страни в процеса, които имат правен
интерес от обжалването на самостоятелни части от подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Микс - ПС“ ООД - гр. София твърдял, че на 20.08.2018 г.
сключил с ответника „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София договор за наем на балираща
машина, в изпълнение на който на 17.09.2018 г. предал машината на посочената от
наемателя площадка в гр. Попово. Въпреки многократните покани ответникът не заплатил
дължимата наемна цена за ползването на машината в размер на 7 800 лева, с включен ДДС,
за периода от м. януари до м. октомври 2019 г. Освен тези суми дължал и мобилизационни
разходи в размер на 7 800 лева, с включен ДДС. Общият размер на задълженията бил 85 800
лева.
Според чл.56 от договора при забава на което и да е от плащанията наемателят дължал
неустойка в размер на 1 % от дължимото плащане за всеки ден. Начислената върху
месечната наемна цена от 6 500 лева неустойка за периода от м. януари до м. октомври 2019
г. възлизала общо на сумата 105 950 лева. Съобразно уговорените срокове за плащане на
мобилизационните разходи, неустойката за забава в изпълнение на посоченото задължение
по чл.6 от договора възлизало на сумата 16 900 лева.
3
С нотариална покана, връчена на 10.10.2019 г., ответника бил поканен да изпълни
задълженията си, но не го сторил.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, както
следва : дължимата месечна наемна цена по
чл. 4 от договора в размер на 78 000 лева, с включен ДДС, за периода от м. януари до м.
октомври 2019 г., както и мобилизационни разходи по чл.6 от договора в размер на 7 800
лева, или общо сумата 85 800 лева ; на основание чл.56 от договора неустойка за забавено
изпълнение на задълженията по чл.4 и чл.6 от договора в общ размер 122 850 лева, ведно
със законната лихва върху сумите 85 800 лева и 122 850 лева, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София в писмения отговор оспорил иска за
заплащане на неустойка като неоснователен.
Посочил, че в частта, предвиждаща плащането на неустойка в размер на 1 % на ден върху
размера на забавеното плащане договора бил нищожен, като противоречащ на добрите
нрави. Този размер далеч надхвърлял идеята за репариране на евентуално претърпени от
наемодателя вреди вследствие на закъснението на наемателя. Надвишението не било
незначително и се съизмервало в около 35-36 пъти спрямо размера на законната лихва.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната
фактическа обстановка на спора.
С договор за наем на балираща машина, сключен на 20.08.2018 г. „Микс - ПС“ ООД
предоставило на „Еко Инвест Север“ ЕООД - гр. София за временно и възмездно ползване
балираща машина „Flexus Balasystem АВ“, представляваща мобилна система за пресоване,
балиране и опаковане на битови и промишлени отпадъци, фуражи и др. Машината следвало
да се използва за твърди битови отпадъци площадка на наемателя, находяща се в гр.Попово,
до където наемодателят се задължил да я транспортира и инсталира.
Уговорената в чл.4 наемна цена била 6 500 лева на месец, дължима от деня на доставянето
на машината на площадката. Според чл. 6 наемателят трябвало да заплати еднократни
разходи за мобилизация на машината и транспортирането й от складовата база в
Кремиковци - София до площадката в Попово на обща стойност 10 500 лева, без включен
4
ДДС, в която били включени следните разходи : 1) подготовка на машината в базата в гр.
София - 3 000 лева ; 2) транспортиране до гр. Попово с лифт-камион с ремарке - 1 500
лева ; 3) инсталиране на машината на площадката, пробни изпитания (шеф-монтаж), вкл.
обучение на персонала, времетраене 5 до 8 дни - 6 000 лева.
Съгласно чл.12 месечната наемна цена се заплащала в срок до пето число за текущия месец
срещу издадена от наемодателя фактура, като първата наемна вноска била дължима за дните
до края на месеца, през
- 5 -
който е направена доставката на площадката на наемателя. Цената за мобилизация по чл.6 се
заплащала при подписването на договора, а цената за демобилизация - преди извършването
на демобилизацията, след като наемателя извести наемодателя за датата на предстоящата
демобилизация.
Според чл. 20 срокът на наема бил минимум 6 месеца, считано от деня на доставяне на
машината на площадката на наемателя и можело да бъде удължен по взаимно съгласие
между страните с анекс.
В приемо - предавателен протокол, съставен на 17.09.2018 г. в гр. Попово, е удостоверено
транспортирането и инсталирането на балиращата машина на площадката на наемателя,
провеждането на технологични проби и обучение на персонала на наемателя.
В допълнително споразумение от 14.11.2018 г. страните определили окончателния размер на
сумата за еднократни разходи за мобилизация по чл. 6 от договора на 6 500 лева, без
включен ДДС, която трябвало да бъде заплатена по следния начин : 1 500 лева, без включен
ДДС - в срока за плащане на наемната цена за м. декември 2018 г. ; следващи пет плащания
от по 1 000 лева, без включен ДДС- в срока за плащане на наемната цена за следващите пет
месеца.
С нотариална покана, peг. № 20052, том V Б, на нотариуса В. Б., връчена срещу разписка на
10.10.2019 г., ответника бил поканен в петдневен срок получаването й да заплати сумите :
85 800 лева, представляваща задължения по чл. 4 и чл. 6 от договора и 85 800 лева,
представляваща неустойка, начислена по чл. 56 от договора.
В съдебното заседание на 24.06.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Г., от което се установява следното.
5
Ищецът издал общо 10 фактури с данъчна основа 6 500 лева и начислен ДДС 1 300 лева с
основание: „Плащане съгласно чл. 4 от договор за наем“, както следва : № 1458 от
21.01.2019 г. за периода от 1.01.2019 г. до 31.01.2019 г. ; № 1442 от 18.02.2019 г. за периода
от 1.02.2019 г. до 28.02.2019 г. ; № 1491 от 18.03.2019 г. за периода от 1.03.2019 г. до
31.03.2019 г. ; № 1500 от 12.04.2019 г. за периода от 1.04.2019 г. до 30.04.2019 г. ; № 1469 от
13.05.2019 г. за периода от 1.05.2019 г. до 31.05.2019 г. ; № 1476 от 14.06.2019 г. за периода
от 1.06.2019 г. до 30.06.2019 г. “ ; № 1521 от 12.07.2019 г. за периода от 1.07.2019 г. до
31.07.2019 г. ; № 1535 от 13.08.2019 г. за периода от 1.08.2019 г. до 31.08.2019 г. ; № 1544 от
17.09.2019 г. за периода от 1.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и № 1567 от 17.10.2019 г. за периода
от 1.10.2019 г. до 31.10.2019 г.
Определен според уговорката в чл. 56 от договора, размера на неустойката за един ден бил
65 лева (1 % от 6 500 лева). Размера на неустойката върху сумите по всяка една от
описаните фактури за периода от 6-то число на месеца до 31.10.2019 г. (съгласно чл. 12 от
договора), бил следния : по № 1458/ 21.01.2019 г. за 299 дни - 19 435 лева ; по № 1442/
18.02.2019 г. за 268 дни - 17 420 лева по № 1491/ 18.03.2019 г. за 240 дни - 15 600 лева; по №
1500/12.04.2019 г. за 209 дни - 13 585 лева ; по № 1469/ 13.05.2019 г. за 179 дни - 11 635 лева
; по № 1476/ 14.06.2019 г. за 148 дни -9 620 лева ; по № 1521/ 12.07.2019 г. за 118 дни - 7 670
лева ; по № 1535/ 13.08.2019 г. за 87 дни - 5 655 лева ; по № 1544/ 17.09.2019 г. за 56 дни -
3 640 лева и по № 1567/ 17.10.2019 г. за 26 дни - 1 690 лева.
Общият размер на неустойката бил 105 950 лева.
По отношение на мобилизационните разходи съгласно уговорките в чл. 6 от договора и чл. 1
от допълнителното споразумение дължимата неустойка върху сумата по първото плащане
била 15 лева на ден (1 % от 1 500 лева), а върху сумата по петте следващи плащания била 10
лева на ден (1 % от 1 000 лева).
Размера на неустойката върху сумите по всяко едно от общо шестте плащания за периода от
6-то число на месеца до 31.10.2019 г. бил следния :
първото плащане за сумата 1 500 лева за забава 330 дни - 4 950 лева ; второто плащане
за сумата 1 000 лева за забава 299 дни - 2 990 лева ; третото плащане за забава 268 дни - 2
680 лева ; четвъртото плащане за забава 240 дни - 2 400 лева ; петото плащане за забава 209
дни - 2 090 лева и шестото плащане за забава 179 дни - 1 790 лева.
Общият размер на неустойката бил 16 900 лева.
При тази фактическа обстановка, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК,
настоящият състав на въззивната инстанция приема от правна страна следното.
6
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени: иск с правно основание
чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По основателността на първия иск съдът съобрази следното.
Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение, произтичащо от валидно
сключен договор за наем на движима вещ, който след изтичането на минимално уговорения
срок от 6 месеца от деня на доставяне на машината на площадката на наемателя, следва да
се счита продължен за неопределен срок, тъй като по делото няма нито твърдения, нито
данни за противопоставяне на наемодателя вещта да бъде ползвана от наемателя след тази
дата. Ответникът не оспорва и нито едно от твърденията на ищеца относно неизпълнението
на задължението за плащането на наемната цена.
- 7 -
Изявленията на страните в приемо - предавателния протокол от 17.09.2018 г. установяват
изпълнението от страна на наемодателя на задължението му по чл. 230 от ЗЗД - да предаде
вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета. Неоспорените от
ответника десет фактури (на л. 20 - 25), които са подписани от негов представител за
„получател“, установяват възникването на задължението на наемателя да плати в срок до
пето число на текущия месец дължимата наемна цена за съответния месец, съгласно
уговорката в чл. 12 от договора. Изпращането на нотариална покана, изявлението в която не
се оспорва от ответника, сочи на това, че наемателят не е изпълнил задължението да плати
наемната цена за периода от м.януари до м. октомври 2020 г. Ответникът не е
противопоставил нито твърдения, нито доказателства за плащането на цената.
Изложеното обуславя извода за основателност на исковата претенция с правно основание
чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД в нейния пълен размер - за сумата 78 000 лева.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съдът приема следното.
Възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради противоречието й
с добрите нрави следва да бъде обсъдено при съобразяване с разясненията в т. 3 на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСTK, съгласно
които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от
страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
7
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
Сам по себе си начина, по който е уговорена неустойката за забава към деня на сключването
на договора за наем - 1% от предмета на неизпълненото задължение за всеки ден забава, без
краен предел на срока и размера до който може да нараства, не обуславя нищожността й,
тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на неизправния длъжник и е в
съгласие с призната в чл. 9 от ЗЗД свобода на договорящите
да определят съдържанието на договора, включително да придадат превес на санкционната
функция на неустоечната клауза.
Едновременно с това, обаче следва да бъдат взети предвид вида и размера на задължението,
което тази неустойка обезпечава, както и съотношението между нейния размер и очакваните
за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на наемодателя.
За конкретния случай дължимата неустойка за забава, така, както е уговорена в чл. 56 от
договора, е в размер на 365 % годишно и надхвърля с около 35 пъти законната лихва, с която
се съизмерва евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на
длъжника, чийто размер, определен по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, е в рамките на 11 % - 12 %
годишно.
Затова според настоящия състав, в този си размер, уговорената между страните мораторна
неустойка не отговаря на присъщите й цели - да обезпечи изпълнението на поетото от
наемателя задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на
длъжника, нито на придадената й от договарящите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключването на наемния
договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Допълнителен аргумент в
подкрепа на изразеното разбиране е и липсата на уговорена в подобен смисъл неустойка при
забава на изпълнение на задълженията на наемодателя.
В съответствие с изложеното и като съобразява приетото в Решение № 181 от 26.02.2015 г.
по т.д. № 4386/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съдът намира, че уговорената в наемния договор
неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в
търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
8
Нищожността на уговорката за неустойка обуславя неоснователността на исковата
претенция, заявена на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед крайния изход на спора разноски за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 984 от 13.07.2020 г. по т.д. № 2588/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10