№ 21833
гр. С, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140389 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление грС,представлявано от П П. и М Ц,против В. И. М.,ЕГН
**********,и А. К. Х.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят парични суми,както следва : спрямо В. И. М. – 283,27 лева
главница,представляваща топлинна енергия за периода м.09.2022 г. до
м.04.2024 г.,39,40 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 17.06.2024
г.,1,73 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2023
г.,0,69 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
16.10.2022 г. до 17.06.2024 г.; спрямо А. К. Х. – 141,63 лева топлинна енергия
за периода м.09.2022 г. до м.01.2024 г.,19,70 лева мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. до 17.06.2024 г.,0,86 лева сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г.,0,34 лева мораторна лихва за периода
16.10.2022 г. до 17.06.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответниците са клиенти на топлинна
енергия и като такива са задължени да заплащат стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
ответниците са допуснали неизпълнение на свои договорни задължения и
незаплатената парична сума за топлинна енергия възлиза на 424,90 лева,която
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Поддържа
се,че ответницата М. отговаря за изпълнение на 2/3 от задължението,а
ответницата Х. – за 1/3 от задължението при съобразяване притежаваните
1
идеални части от правото на собственост. Ищецът твърди,че предвид липсата
на плащане в срок е начислявал и мораторна лихва,чието заплащане
претендира. Моли съда да уважи исковете.
Ответниците в подадения писмен отговор изразяват становище,че са
заплатили претендираните с исковата молба парични суми,за което представят
доказателства. Молят съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С договор за продажба на държавен недвижим имот,сключен на
30.09.1970 г.,К. П. М. и В. И. М. се легитимират като собственици на ***** на
ж.к.“*****“ на трети етаж с площ от 61,60 кв.м.
Според удостоверение от ГИС С адрес ж.к.“*****“ бл.5 е идентичен с
адрес *****.
Видно от договор,сключен между „Б България“ООД и етажните
собственици в бл.5 на *****,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от договорно правоотношение,според което етажните собственици
приемат да поставят индивидуални разпределители,а дружеството се
съгласява да реализира дялово разпределение. Договорът е сключен в
изпълнение на приетото решение от общото събрание на етажните
собственици от 20.08.2002 г.
Приет е по делото договор,сключен на 09.06.2020 г.,между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,съгласно който „Б“ООД се съгласява да осъществява дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща за реализираното дялово разпределение.
С фискален бон от 26.08.2024 г. е заплатена сумата от 696,49 лева в
полза на „Т С“ЕАД на основание плащане по съдебно дело.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,при което дружеството,доставило топлинна енергия има право да
получи цената,на която се равнява стойността на доставената топлинна
енергия. С исковата претенция по чл.79 от ЗЗД една от страните по
договорното правоотношение реализира правото си да получи реално
изпълнение на договорно задължение на насрещната страна,когато липсва
доброволно такова. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба на топлинна
енергия,докато ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им
на съсобственици на топлоснабдения имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а в конкретния случай
ответниците притежават право на собственост върху имота,съответно са
клиенти на топлинна енергия. Това означава,че за ответниците е възникнало
2
задължение да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Провеждането на доказване факта на плащане стойността на
доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответниците,които
следва да докажат точното изпълнение на своите договорни задължения. От
представените по делото доказателства се установява,че ответниците са
изпълнили своите задължения в хода на производството,в която насока съдът
отчете представения фискален бон. Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът е
длъжен да отчете настъпилите в хода на производството факти и
обстоятелства,които са от значение за спорното право. Фактът на плащането
представлява такова обстоятелство,което следва да бъде взето предвид при
постановяване на съдебното решение,а в конкретния случай с оглед това,че
ответниците изцяло са заплатили главниците и мораторните лихви,както и
законната лихва до датата на плащане,липсват предпоставки за уважаване на
исковете – ищецът е получил плащане и с получаване на плащането е
удовлетворена съдебно предявената искова претенция. Изложените
съображения мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че причината исковете да
бъдат отхвърлени е реализираното плащане в хода на производството съдът
приема,че ответниците отговарят за разноски,но с оглед това,че са заплатили
дължимата държавна такса,в полза на ищеца следва да бъде присъдено
единствено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление грС,представлявано от П П. и М Ц,против В. И. М.,ЕГН
**********,и А. К. Х.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,за
осъждане на ответниците да заплатят парични суми,както следва : В. И. М. –
283,27 лева главница,представляваща топлинна енергия за периода м.09.2022
г. до м.04.2024 г.,39,40 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до
17.06.2024 г.,1,73 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до
м.04.2023 г.,0,69 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 16.10.2022 г. до 17.06.2024 г.; А. К. Х. – 141,63 лева топлинна енергия
за периода м.09.2022 г. до м.01.2024 г.,19,70 лева мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. до 17.06.2024 г.,0,86 лева сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г.,0,34 лева мораторна лихва за периода
16.10.2022 г. до 17.06.2024 г.,поради направено плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА В. И. М.,ЕГН **********,и А. К. Х.,ЕГН **********,и двете
ответници с адрес гр.С да заплатят на основание чл.81 от ГПК на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление грС,представлявано
от П П. и М Ц сумата от 100 (сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4