ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. гр. София , 07.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на подсъдимият М. В. П., срещу
размера на определената му мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, с
протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 14.04.2021г.
по НОХД №258/2021г., 22 – ри състав, с което съдът, като изменил
изпълняваната до момента мярка за неотклонение „Домашен арест“ е
определил по-лека такава, а именно - „Гаранция в пари“ в размер на 3000лв.
С частната жалба, защитникът на подс. П. - адв.Ю. от САК оспорва
определения размер на паричната гаранция, като твърди, че същата не е
съобразена с имотното положение на подзащитния му, доколкото от
01.11.2018г. същият обективно е бил лишен от възможността да упражнява
труд, поради продължителния период на задържането му в условията на
следствения арест, а от 17.02.2021г. при същите ограничения, в изпълнение на
мярка за неотклонение „Домашен арест“. Размерът на определената му
„Гаранция в пари“ определен от първостепенният съд на три хиляди лева, не
бил съобразен и с имуществото му, което се състояло от три запорирани от
автомобила, един от които бил собственост на лизингодател, което
изключвало възможността за извършване на вещноправни разпоредителни
действия с тях, респективно да послужат за изпълнение на определената му
„Гаранция в пари“ в размер на 3000лв.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата и доводите на
страните изразени пред първостепенният съд, както и тези посочени в
частната жалба, прецени, че са процесуално допустими, доколкото са
1
депозирани срещу акт подлежащ на обжалване от процесуално легитимирани
страни. Спазен е определения от закона седмодневен срок за обжалване пред
въззивната съдебна инстанция. Частната жалба разгледана по същество,
според настоящия състав е неоснователна, а атакуваното определение е
правилно.
НОХД 258/21г. пред СНС е образувано по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК
на 11.02.2021г. с внасянето на обвинителния акт, заедно с досъдебното
производство №16/2018г. по описа на ГД“БОП“ – МВР, за разглеждане по
реда на Глава 19 НПК, като на съд е предаден въззивния жалбоподател П. и
лицето Ц.К.Ч..
Срещу подсъдимия М. В. П. с внесеният обвинителен акт е повдигнато
обвинение за участие (като ръководител) в организирана престъпна група, по
чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК с още три лица (едното от които подс.Ч.), с
користна цел, за съгласувано извършване на престъпления чл.354а НК, както
и за вторично престъпление по чл.354а ал.2 т.1 вр. ал.1вр. чл.20 ал.1 НК.
Спрямо подсъдимия М. В. П. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на 03.11.2018г. от СНС (фактическото му задържане
е от 01.11.2018г.), която е търпял до 17.02.2021г., когато е променена на
„Домашен арест“ с определение на съдебния състав, разглеждащ настоящото
съдебно производство. По молба на подсъдимият на 14.04.2021г.
процесуалната мярка „домашен арест“ е изменена в „Гаранция в пари“, в
размер на 3000лв., чийто размер е предмет на обжалване по настоящото
производство.
Първостепенният съд, е обсъдил задълбочено доказателствата по
делото, като е направил положителни изводи за наличието на поне две от
предпоставките за продължаване прилагането на процесуалните ограничения,
с оглед изпълнение на разписаните в закона в чл.57 НПК цели на мерките за
процесуална принуда.
Обсъдил е защитните доводи, посочени и във въззивната жалба, че
подсъдимият в значителен период от време е бил лишен от правото на труд,
поради прилагането на процесуални мерки за неотклонение, което
обстоятелство, правилно е било отчетено на самостоятелно основание, че
снижава степента на първоначалния риск от извършване на престъпление.
Същевременно настоящия състав се съгласява, че съвкупно премерен рискът
от извършване на престъпление не е отпаднал напълно. Съблюдавайки закона
и целите на чл.57 НПК съдът правилно е съобразил, че въпреки
продължителния период, в който подс.М.П. е бил лишен от възможността да
полага труд, видно от предходната му съдимост, може да бъде направен
обоснован извод, че източник на доходи в значителен период от време за
подсъдимия е формиран в резултат на извършване на престъпленията, за вече
които е осъден в влезли в сила съдебни актове.
2
Видно от справката му за съдимост, въззивният жалбоподател е бил
осъждан за тежки умишлени престъпления и то извършени в изпитателния
срок на две наложени наказания, а именно: по НОХД №1141/15г., по описа на
СГС, с което му е наложено наказание от 2 (две) години ЛОС, чието
изпълнение е било отложено с две години по чл.66 ал.1 НК, като присъдата е
влязла в сила на 18.08.2016г. и по НОХД №3360/14г., с което му е наложено
наказание от 2 (две) години ЛОС, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с
4(четири) години, като наказанието е влязло в сила на 24.11.2017г.
Настоящото обвинение, за което е привлечен към наказателна
отговорност е извършено в изпитателния период на отложените наказания
„лишаване от свобода“ видно от справката за актуалната му съдимост.
Въззивният състав, служебно установява, че не е отпаднало
подозрението за вероятна съпричастност на подсъдимия към обвиненията, за
които е привлечен към наказателна отговорност, като с оглед тези
обстоятелства, настоящият състав, намира че продължава да е налице риск от
извършване на престъпление, макар и с редуциран риск, произтичащ от
продължителния период на задържането му.
Съдебното производство по настоящото дело е в начална си фаза за
събирането на доказателства. Събирането на доказателствата представлява
фактически процес на тяхното натрупване, някои от които се установяват
именно чрез взаимната връзка между тях, поради което събраните
доказателства в началната досъдебна фаза, само обуславят и/или подпомагат
установяването на факти и обстоятелства в съдебната фаза на процеса, поради
което съдебната фаза на процеса, която предстои има приоритетно значение
пред подготвителната досъдебната фаза на наказателния процес. Централно
място в наказателния процес заема съдебното производство /чл. 7 НПК/.
Доколкото настоящото обвинение касае извършване на две тежки умишлени
престъпления и може да бъде направен извод, че е налице обосновано
подозрение за негова съпричастност към извършването им, то и определения
размер на мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ от 3000лв., следва да е
в такъв размер, който да предпоставя в съответната степен възпиращ ефект, за
гарантиране целите на прилагането на така определената му процесуална
мярка за неотклонение.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 от
НПК, IV въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания
наказателен съд от 14.04.2021г. по НОХД №258/2021г., 22 – ри състав, с което
е определена мярка за неотклонение на подсъдимия М. В. П. - „Гаранция в
пари“ в размер на 3000лв.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4