Р Е Ш Е Н И Е № 524
гр. МОНТАНА, 10
декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 25 ноември 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 459 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Б.А.С.,*** против
Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0294-000213
г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС.
В жалбата оспорващият не оспорва
обстоятелството, че на посочената дата 07.08.2021 г., около 15.55 часа, в гр. Лом
по Б*** шосе, е управлявал лек автомобил Р*** Р*** с рег № М*** , собственост
на Н*** Т*** Н*** . Извършена му е проверка за алкохол, при която техническото
средство А*** 7510 е отчело 0 промила, като при поискване да му бъде извършена
проба и за употреба на наркотични вещество приел за умишлено и отказал. Посочва,
че разбира, че законът не толерира подобно поведение, но мисли, че наложеното му
наказание и много строго, а той нищо не е направил. Притежава повече от
10-години свидетелство за управление на МПС, изкарва хляба на семейството си с
този автомобил, това е първата му допусната грешка, първото му нарушение на
ЗДвП, не е санкциониран по никакъв начин, поради което моли за разбиране и
снизхождение. Така наложеното му наказание се оказва несъразмерно тежко, с
оглед извършеното от него нарушение, за което искрено се разкайва и което е
първи и единствен случай в живота му на водач на МПС. Моли за решение, с което
се отмени като незаконосъобразно, наложеното му, с посоченото наказателно
постановление наказание, ведно със законните последици. В с.з. се представлява
от адв. К*** , който поддържа жалбата и моли за отмяна на издаденото Наказателно
Постановление, както и присъждане на направените разноски.
Ответната страна Началник РУ Лом към
ОДМВР Монтана, в писмо от 21 10 2021 г. на Адм съд Монтана моли обжалваната
Заповед да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, в случай че е налице такова представителство.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Сьс Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0996-000213/09.08.2021 г. на Началник РУ Лом към ОД на МВР Монтана, на
оспорващия временно е отнето СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена затова, че на 07.08.2021 г. около 15:55 часа в гр. Лом на ул. Б*** шосе управлява МПС - Р***
Р*** с per. № М*** , с
посока на движение от квартал Момин брод към център град Лом, собственост на Н***
Т*** Н*** , като при покана да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози водача отказва пробата. Издаден му е талон за
медицинско изследване с номер 090032, като отказва да даде кръвна проба за
изследване пред медицинско лице. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство А*** 7510 null с фабр номер ARDM-0225, като уреда отчита 0 промила алкохол.
Със
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана Областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от
07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на РУ Лом при
ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени оспорените заповеди.
По делото оспорващият дава обяснения,
като заявява, че цялата случка за него е била закономерна, защото е спрян извън
града и е принуден да отиде до районното в Лом и там да бъде направен тест. Контролните
органи са му взели документите и са му казали да кара пред тях до районното. Не
са му показали някаква заповед, за да го заведат там, нито нещо друго. След като
пристигнали е попитал защо го водят там, при условие, че като са го спрели са
проверили документите и са му направили тест за алкохол, на което му казали, че
има акция в цялата държава за алкохол и наркотици, а машината, която прави тези
тестове, представлява куфар и няма място в колата им. Пита защо не са имали в
тях тестове? Не са имали и заповед за задържането му, като така са го лишили от
правото му на свободно придвижване.
По делото са представени още справка за
нарушител, АУАН № GA482310 от 07 08 2021
г., Талон за медицинско изследване № 090032, фиш от спешна медицинска помощ, в
който е отразено, че лицето отказва да даде кръв за наркотични вещества.
С Определение от 02.11.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства. В
съдебно заседание е направен и доклад на делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 20 10
2021 г., видно от поставения при ОД на МВР щемпел /л. 4/, а Заповедта е
получена на 12 10 2021 г., видно от разписката към заповедта /л. 6/, поради
което същата се явява допустима за разглеждането й по същество.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Наложената принудителна административна
мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл. 171, т.
1, б. „б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца, с която са отнети свидетелството за управление на МПС и контролният
талон, е наложена за това, че на посочената дата и час, оспорващият управлява
МПС като отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство, която фактическа обстановка не се оспорва.
По своето същество ПАМ не представлява и
не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на
административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла,
както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а
именно да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява
и преустановява административни нарушения.
С текста на чл. 171 от ЗДвП,
законодателят допуска употребата на наркотични вещества или техни аналози да
бъде установявано, с което и да е от изброените в нормата средства, т.е. всяко
едно от тези алтернативно посочени средства е годно доказателство, което да
установи наличието или липсата на тези вещества. Същевременно и обратно на тази
цел, всеки един отказ от извършване на проверка или изследване, което в момента
да установи употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставлява
основание за налагане на ПАМ. Това е така, тъй като преценката за издаване на
ПАМ следва да бъде направена именно към момента на извършване на проверката, а
обратното разбиране би обезсмислило смисъла и целта на този правен институт.
Целта на наложената ПАМ е да предотвратява евентуална опасност на движението по
пътищата, което изначално не може да бъде осъществено, ако всеки водач отказва
проверка с техническо средство и/или тест, които резултати на момента да
покажат наличието или липсата на съответните вещества. По тази причина, за да
не се допуска заобикаляне на закона, респ. за да се постигнат реално и
обективно преследваните с нормата цели, правната норма предвижда, че ПАМ се
налага и на лице, което откаже да
бъде проверено, с което и да е от алтернативно изброените средства, т.е. след
като водачът е отказъл да бъде изпробван с техническо средство, на същия правилно
е наложена процесната ПАМ, която не е Наказателно постановление.
Самият факт на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, без значение каква е тяхната
концентрация, е достатъчен, за да обуслови издаването на ПАМ, което означава,
че законодателят презумира такава съществена промяна в поведението на водача,
което създава непосредствена опасност за движението по пътищата, поради което и
правните последици при отказ от извършване на проверка са приравнени на самата
употреба на такива вещества или техни аналози. Обратното разбиране, би довело
до заобикаляне на закона и неприложимост на правната норма, което не е целта и
смисълът на законодателя.
Неотносими към
предмета на спора са възраженията за липса на други нарушения, тъй като срокът
на наложената ПАМ е предвиден от закона, а както се каза по-горе тази мярка не
е с вид и характер на наказание. Без правно значение е и обстоятелството, че
оспорващият изкарва прехраната си и тази на семейството си с въпросното МПС,
тъй като законът не допуска да се черпят права от собствено виновно поведение.
Неотносими са
възраженията изложени в с.з. и касаещи задържане на оспорващия. От една страна
задържане по смисъла на закона не се установява да е извършвано /оспорващият
също не сочи такива обстоятелства, твърди единствено, че е посетил РУ във
връзка с необходимостта от извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества, което е различно от задържане/ограничаване правото му на придвижване/.
Времето, в което следва да се извърши проверка, както за алкохол, така и за
наркотични вещества, което е в правомощията на контролните органи, не
представлява задържане по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. От друга страна,
законосъобразността на евентуално задържане по реда и условията на чл. 72 от ЗМВР е предмет на обсъждане в друго производство.
Неоснователни са и възраженията, че към
момента на проверката полицейските служители не са имали тестове за изследване
употребата на наркотични вещества, което е наложило отиване в РУ. От една
страна това възражение се навежда едва в с.з. и в противоречие с твърдението в
жалбата, че след като е проверен за наличие на алкохол в кръвта, е отказал
проверка за наличие на наркотични вещества, а от друга това обстоятелство няма
правно значение по отношение на извършения отказ за проверка, а от там и върху законосъобразността
на оспорената Заповед.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.А.С.,***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0294-000213 г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със
заповед номер 301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОДМВР - Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :