Р Е Ш Е Н И
Е № 2912
гр.Пловдив, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 552 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявен от Н.С.З., ЕГН ********** против М.Н.З., ЕГН ********** чрез неговата *** и
законен представител М.И.Т. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на
установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер от 2280 лв. (38 х 60 лв.), представляваща сбор от
неплатени месечни издръжки от по 60 лв. за периода от месец ноември 2010 г. до
месец декември 2013 г. включително, ведно със законните последици, за които суми има издаден изпълнителен лист
от 16.05.2018 г. по гр.д. № 1384/2007 г. по описа на ПРС и образувано
изпълнително дело ***, като погасени по давност. Претендира разноски.
Ищецът посочва, че със законния
представител на ищеца са бивши съпрузи и родители на ответника. Посочва, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 1384/2007 г. по описа на ПРС бракът му със
законния представител на ответника е прекратен, като родителските права са
предоставени на ***та, а ищецът е осъден да заплаща издръжка в размер на 60 лв.
на месец, считано от 25.02.2008 г., ведно със законните последици/ настъпване
на законоустановени причина за изменение или прекратяване на издръжката. Въз
основа на така постановеното решение законният представител на ответника се е
снабдил с изпълнителен лист за присъдената издръжка и било образувано
изпълнително дело. На 07.01.2019 г. на ищеца е връчена покана за доброволно
изпълнение по така образуваното
изпълнително дело за дължими вземания в общ размер от 13254,41 лв., включваща
сумата от 5880 лв.- главници за месечна издръжка в размер на 60 лв. за М.З. за
периода от 01.12.2010 г. до 01.01.2019 г.
общо 98 месеца х 60 лв., ведно с още 2х60 лв., без отразен период на
претенция или общо 6000 лв., 2417,30 лв.- лихви върху главниците, считано от
падежа на всяка главница до 01.01.2019 г., 996 лв.- адвокатски хонорар по
делото, 108, 90 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, 1131,37 лв.- по т. 26 от ТТР ЗСЧИ,
както и присъединени публични вземания на основание чл. 458 ГПК. Твърди се, че по отношение на претенцията за
главница и лихви за периода от ноември 2010 г. до декември 2013 г. е изтекла
предвидената в закона погасителна давност. В тази връзка се цитира и съдебна
практика. Изложени са и твърдения, касаещи отношенията между съпрузите след
брака, които обаче не са предмет на настоящото производство, доколкото като
основание за заявената претенция е посочено единствено и само, че същата е
погасена по давност и съответно не е дължима. Моли се исковете да се уважат.
Исковата
молбата е редовна, а предявените искове – допустими, поради което делото ще се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който признава предявените искове. Не
оспорва фактите изложени в исковата молба във връзка с твърденията за издаден
изпълнителен лист, образувано изпълнително дело, предприети изпълнителни
действия и съответно изтичане на предвидения от закона срок на погасителна
давност по отношение на претенциите. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения, касаещи отношенията между страните и предприети действия след
прекратяване на брака от страна на съпругата, които обаче не са предмет на
спора. Моли да се постанови решение при
признание на иска, като в тази връзка желае отхвърляне на претенциите за
разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК и разноските да се възложат в тежест на ищеца, тъй като с поведението си ответникът
не е станал повод за завеждане на делото и признава иска.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание
на иска по реда на чл. 237 ГПК в открито съдебно заседание, като същото е
уважено. Претендира направените по
делото разноски, като счита, че същите не са прекомерни.
Ответникът оспорва искането на ищеца за
присъждане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът
не дължи на ответника претендираните суми, поради погасяването им по давност.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право не съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявените искове.
При
този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят разноските, които са
направени в настоящото исково производство. Съдът счита за неоснователни
твърденията на ответника, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото. Съгласно Определение
№709/28.12.2012 по дело №592/2012 на ВКС, ГК, I г.о. Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно,
за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. В случая сезирането на съда е условие за установяване
на обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност, като следва
да е налице правен интерес от предявяване на иска. Доколкото ответникът е
поискал от съдебния изпълнител да събере всички вземания по издадения на
16.05.2018 г. въз основа на влязло в сила на 08.05.2008 г. решение, то същият е
станал причина за завеждане на настоящото производство. Ищецът не би могъл да
осъществи защитата си срещу насоченото срещу него принудително изпълнение за
цялото вземане, включително и погасеното по давност, по друг, различен от
съдебния ред за това. Предвид така изложеното съдът счита, че не са налице
кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради и което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и
съответно материалния интерес е основателно. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 389,60 лв. с ДДС. Настоящото производството съдът счита, че не се отличава
с фактическа и правна сложност и предвид липсата на процесуални действия по
събиране на допълнителни доказателства, то на основание т. 3 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ, заплатеното
възнаграждение следва да се намали до размер близък до предвидения в Наредбата
минимум, а именно: до размера от 400 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в общ размер от 491,20
лв., включваща 91,20 лв.- платена държавна такса и сумата от 400 лв.-
намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Н.С.З.,
ЕГН ********** не дължи на М.Н.З., ЕГН **********, чрез неговата *** и
законен представител М.И.Т. сумата в общ размер от 2280 лв. (38 х 60 лв.),
представляваща сбор от неплатени месечни издръжки от по 60 лв. за периода от
месец ноември 2010 г. до месец декември 2013 г. включително, ведно със
законните последици, за които суми има издаден
изпълнителен лист от 16.05.2018 г. по гр.д. № 1384/2007 г. по описа на ПРС и
образувано изпълнително дело № ***, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М.Н.З., ЕГН **********, чрез
неговата *** и законен представител М.И.Т. да заплати на Н.С.З., ЕГН ********** сумата от общо 491,20 лв. - разноски, от които сумата от 91,20 лв. – държавна такса и 400 лв. – намалено поради прекомерност
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено на
основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ