Р Е Ш Е Н И Е
№ 260421/18.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА Н.А
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 606 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Р.Д. срещу
Наказателно постановление № 436а-5/17.01.2020 г.,
издадено от началника на 02 РУ – Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗакрД е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв.
Въззивната страна В.Р.Д. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно като бланкетно заявява, че не се
счита за виновна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна изразява становище, че не е извършила нарушение на материалния закон.
Моли за намаляване на размера на наложеното административно наказание „глоба“.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна 02 РУ – Варна, редовно призована, не се представлява. Преди даване ход
на делото пред въззивната инстанция на основание чл.
84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени
възражения срещу подадената въззивна жалба от ст.
юрисконсулт К.Л. - А.(процесуален представител на въззиваемата
страна). Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.09.2019 г. за времето от 07,30 ч. до 16,00
часа жалбоподателката В.Р.Д. била на работа в магазин
„Май Маркет“ на
адрес гр. Варна, ул. „Ген. Киселов“ № 7, стопанисван
от „Марчела Трейдинг“ ООД.
На същата дата св. А.А.М.
– служител в СПС при ОДМВР – Варна получил сигнал от оперативната дежурна част
на 02 РУ – Варна за необходимостта от извършването на проверка за паднало лице
в района на 02 РУ – Варна. На посоченото от дежурния служител място св. М.
установил детето Я.А.М., родена на *** г., като около нея били струпани и други
деца, които споделили, че някакво момче я бил накарал да пие алкохол.
Намиращите се на място деца отвели св. М. до магазин „Май Маркет“,
находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Ген. Киселов“ № 7, като посочили, че от него е закупен
алкохолът.
По случая била извършена последваща
проверка от св. И. Н. И. (полицейски инспектор във 02 РУ – Варна), който
установил, че на процесната дата следобед на работа в
магазин „Май Маркет“ на ул. „Ген. Киселов“
№ 7 в гр. Варна е била жалбоподателката В.Р.Д., която
продала на два пъти алкохол на деца от обкръжението на Я.А.М. – бутилка водка
на П.Х.М., род. на *** г. и бутилка мента на
В.Ц.Д., род. на *** г.
По случая е била образувана преписка № 13446/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна, по която на 23.12.2019 г. наблюдаващият прокурор издал
отказ за образуване на досъдебно производство и прекратил преписката.
На 17.01.2020 г. началникът на 02 РУ – Варна издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. А.А.М. и св. И. Н. И. и
писмени доказателства: заповед на директора на ОДМВР – Варна; материалите по
пр. пр. № 13446/2019 г. по описа на РП – Варна; график на работните смени на
магазин „Май Маркет“, находящ
се в гр. Варна, ул. „Ген. Киселов“ № 7, стопанисван
от „Марчела Трейдинг“ ООД за м. юли, август и септември 2019 г.; писмо от
„Марчела Трейдинг“ ООД от 26.10.2020 г. и справка за продажбите на алкохол от 15.09.2019
г. с номера и часове на фискалните бонове, издадена от „Марчела Трейдинг“ ООД.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се
установява на първо място от показанията на св. А.А.М.
и св. И. Н. И., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а
освен това съответстват и на представените по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло. От показанията на св. М. се установява,
че при извършената от него проверка на място е установил няколко деца, които
пред него са заявили, че Я.А.М. е употребила алкохол, който е бил закупен от
друго момче. Установените на място свидетели отвели св. М. до магазина, от
който бил закупен алкохолът. От извършената проверка се е установило, че на
работа в магазина се намира само една жена. При извършената впоследствие
полицейска проверка св. И. установил, че алкохолът е бил продаден от жалбоподателката Д., като първо е продала бутилка водка на
13-годишния П.Х.М., а впоследствие е продала бутилка мента на 13-годшния В.Ц.Д..
Обстоятелството,
че алкохолът е продаден от жалбоподателката се
установява и от събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно от
представения график, от който се вижда, че жалбоподателката
е била на работа на процесната дата от 07,30 ч. до
16,00 ч., като от всички установени по преписката деца сочат, че алкохолът е
закупен преди 16,00 ч. На следващо място от приетата като писмено доказателство
по делото справка за продажбите на алкохол от 15.09.2019 г. с номера и часове
на фискалните бонове, издадена от „Марчела Трейдинг“ ООД, се установява, че
през целия ден има една единствена продажба на бутилка мента „Пещера“ в
15:27:54 часа, когато жалбоподателката е била на
работа. Тази покупка на алкохол е последната направена от децата, поради което
и съдът изключва възможността алкохолът да е продаден от друг служител „Марчела
Трейдинг“ ООД.
Съдът
намира за достоверни приетите по делото и посочени по-горе писмени
доказателства, поради това, че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, съдът направи въз основа на
същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 5б, ал. 1 ЗЗакрД забранява предлагането и
продажбата на алкохолни напитки на деца. Дефиницията за дете се съдържа в чл. 2
от ЗЗакрД, съгласно която разпоредба дете по смисъла
на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Съдът
намира, че жалбоподателката Д. е извършила от
обективна страна нарушение на посочената разпоредба, тъй като от
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 15.09.2019 г.
в гр. Варна, на ул. „Ген. Киселов“ № 7, в магазин
„Май Маркет“ е продала алкохолна напитка на
13-годишния П.Х.М..
От
субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. В.Д. е продала алкохол на дете с
ясното съзнание, че същото не е навършило 18 години. Съдът намира, че
13-годишните деца не изглеждат като 18 годишни, като дори и да е възможно
подобно объркване, жалбоподателката Д. е следвало при
всяка продажба на алкохол да изисква документ за самоличност и едва след като
се убеди, че купувачът е пълнолетен, да извърши продажбата на алкохол.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – извършената продажба на алкохол на
непълнолетно лице е довела до консумирането на алкохол от друго непълнолетно
лице - Я.А.М., която впоследствие е била
приета по спешност ва УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,
Катедра по педиатрия, Първа детска клиника, където е била лекувана в
продължение на два дни чрез стомашна промивка, урбазон,
вливания на глюкозо-солеви разтвори в режим на форсирана
диуреза.
По отношение на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 45 ЗЗакрД предвижда налагането на административно наказание глоба от 2000 до
4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален
закон или деянието не съставлява престъпление, на лице, което продава алкохолни
напитки на деца.
При
определяне на размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът констатира като отегчаващо отговорността
обстоятелство настъпването на увреждане на здравословното състояние на
непълнолетно лице, което е употребило от продадения алкохол.
При баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало
да бъде определено около средния размер, предвиден в чл. 45 ЗЗакрД,
но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният
съд няма право да влошава положението на жалбоподателката,
то наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – 02 РУ - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, чл. 37 ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид това, че по делото са представени единствено писмени бележки,
без страната да е представлявана от юрисконсулт в откритото съдебно заседание,
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 436а-5/17.01.2020 г., издадено от началника на 02 РУ – Варна, с
което на В.Р.Д. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗакрД е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА
сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: