№ 496
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504216 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. против определение от 20.11.2020 г. на СГС, ГО,
I-13 с-в, постановено по гр.д.№3061/2019 г., с което на основание чл.130 от ГПК е
прекратено производството по делото в частта по предявения установителен иск, 1/че
уволнението й, извършено със Заповед №341/09.11.2000 г. е незаконно, както и в частта, с
която е прекратено производството на основание чл.118,ал.2 ГПК по отношение на
2/исковете за установяване на дискриминация по отношение на нея от работодателката й С.
П. К. преди и след уволнението й; 3/ за възстановяване на положението преди нарушението
и 4/за обезщетение на вредите /имуществени и неимуществени/ от дискриминационното
отношение и последиците от него, независимо от цената.
Жалбоподателката прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Твърди, че то
е написано, след като тя се е „отказала“ от този съдия-докладчик заради умишлено забавяне
на делото й в периода юли-ноември 2020 г.Твърди също, че делото й не е трудово, а срещу
С. К. за вреди. Нямала и твърдения за дискриминация, както е определил съда.
Жалбоподателката е убедена, че е налице „схема“, в която са включени председателя на
СГС, определения съдия, председателя на Висшия адвокатски съвет, определяйки
некомпетентни и заинтересовани особени представители и самите адвокати-особени
представители. Моли съда да върне делото за разглеждане от СГС с нов съдия, който да е
мъж, да познава европейското право, да не е включен в схема.Иска да се разгледа в открито
съдебно заседание в първите две седмици на м.януари 2021 г.
Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със
събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:
1
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното определение, с което е прекратено производството пред СГС на посочените
основания е правилно и съобразено със закона.
Първоначалната искова молба на ищцата Л. Д. е била нередовна и многократно е оставяна
от различни състави на съда без движение, за да уточни вида на предявените искове, да
посочи и обоснове обстоятелствата, на които основава своите искания, да посочи надлежен
ответник и пр. Назначавани са й множество особени представители по допуснатата правна
помощ, които са се отказвали от защитата й, а на други тя самата се е противопоставяла.
Последният назначен особен представител по ЗПрП адв.Й. К., на когото съдът е изпратил
поредното разпореждане от 11.03.2020 г. с указание в 2-седмичен срок да отстрани
нередовностите на исковата молба, е депозирал в този срок уточняваща молба /л.205/, с
която е уточнил всички въпроси по първоначалната искова молба.
В тази коригирана искова молба изрично е посочено, че ответник по иска е С. П. К. –
директор на Институт за български език към БАН.От обстоятелствената част на молбата е
видно, че ищцата твърди, че уволнението й, извършено със Заповед №341 от 9.11.2000 г. е
незаконно и дискриминационно, като са изложени подробни съображения в тази насока.
Освен това, уволнението е осъществено по време, когато е била в платен годишен отпуск.
Ищцата многократно подавала молби до Института за български език към БАН,
представляван от ответницата, да бъде довършена процедурата по признаване на научно
звание „професор“, но същите до този момент не са удовлетворени. След уволнението си тя
продължила да извършва научна дейност, поради което твърди, че това е основание да бъде
допусната до конкурс за признаване на научно звание „професор“.
В петитума на исковата молба ищцата чрез особения си представител адв.К. е заявила, че
предявява 4 обективно съединени иска:
1/Установителен по чл.124,ал.1 ГПК с който да установи, че уволнението й, извършено със
Заповед №341 от 9.11.2000 г. е незаконно;
2/Установителен по чл.124 ГПК, с който да бъде установено, че ответницата С. К. е
осъществила дискриминация по отношение на нея преди и след уволнението й по следните
дискриминационни признаци: социален произход, образование, политически убеждения,
лично и обществено положение, имуществено положение;
3/Осъдителен иск за осъждане на ответницата да възстанови положението преди
нарушението, като възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до участие в този
конкурс;
2
4/ Осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответницата да й плати
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди – по 165 000 лева за двата
вида претърпени вреди от 9.11.2000г., когато е издадена уволнителната заповед, до датата на
подаване на исковата молба – 6.03.2019 г. – поради дискриминационното отношение и
последиците от него. Уточнява, че имуществените вреди съставляват пропуснати ползи от
неполучени трудови възнаграждение за горния период – 220 месеца по 750 лева
тр.възнаграждение =165 000 лева. Неимуществените вреди твърди, че са претърпени болки и
страдания за същия период, които вреди оценява на същата сума – по 750 лева месечно.
При така изложените факти и твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и с
оглед заявения петитум съдът е приел, че първият от предявените искове – за признаване на
уволнението за незаконно е насочен срещу лице, което не е неин работодател. Видно от
уволнителната заповед №341 от 9.11.2000 г., същата е издадена от директора на Института
за български език при БАН, като последният е неин работодател, а не неговият
директор.Поради това е прекратил производството в тази му част поради недопустимост на
иска.Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви. Следва да се добави и друга
причина за недопустимост на иска – същият е погасен п давност.Съгласно разпоредбата на
чл.358,ал.1,т.3 от КТ, иска за признаване на уволнението за незаконно, се погасява с
изтичането на тригодишна давност от връчването на заповедта. От този момент са изтекли
повече от 20 години. Следва да се отбележи, с оглед оплакванията в частната жалба, че
видно от обстоятелствената част и петитума на коригираната искова молба, е предявен
именно иск за установяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както го е
приел и първоинстанционният съд.
Останалите искове така, както са заявени, съставляват искове по Закона за защита от
дискриминация. А съгласно чл.71 от същия, тези искове подлежат на разглеждане от
районния съд. Поради това правилно производството пред СГС е прекратено и на основание
чл.118,ал.2, във вр. с чл.71,ал.1 от Закона за защита от дискриминация, е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд.
Обжалваното определение е правилно, съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2020 г. на СГС, ГО, I-13 с-в, постановено по гр.д.
№3061/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и 2 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4