М О Т И В И към НОХД 1093/2012 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимия Л.С.Г., с
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан,
със средно образование, безработен, с постоянен адрес - с. П, настоящ адрес -
град С З, към настоящия момент в Затвора в град Л., за това, че в периода от
време от 22.12.2011 г. до 07.01.2012 г. в град Велико Търново, при условията на
продължавано престъпление, по специален начин - с особена ловкост, отнел от
владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно
да присвои чужди движими вещи, както следва:
на
22.12.2011 г. на кръстовище на ул. "Славянска" и ул. "Никола
Габровски" - дамска чанта с намираща се в нея парична сума в размер на
6938 лева, собственост на М.Х.К., мобилен апарат, марка „Сони Ериксон",
мобилен апарат марка „Нокия", модел „1616", собственост на Е.П.В. -
всички вещи на обща стойност 7036 лв.;
на 30.12.2011 г. на кръстовище на ул.
"Тодор Балина" и бул. "България" -дамска чанта с намиращите
се в нея парична сума в размер на 200 лв., дамско портмоне от естествена кожа,
3 броя червила „Ейвън", 3 броя обикновени червила, спирала за очи
„Орифлейм", спирала за очи „Ейвън", щипка за вежди, ножичка,
нокторезачка, 2 броя пилички за нокти, дезодорант „Рефан", дезодорант
„Буржоа", сгъваема четка за коса, 10 броя ваучери за храна към фирма
„Спиди" - всички вещи на обща стойност 324 лева, собственост на А.Н.А.,
на 03.01.2012 г. на кръстовище на ул.
"Никола Габровски" и ул. "Георги Измирлиев" - дамска чанта,
с намиращите се в нея парична сума в размер на 230 лева, 100 евро /195.58 лв./
- всички вещи на обща стойност 437,58 лв. собственост на И.С.Р.;
на 07.01.2012 г. на кръстовище на ул.
"Магистрална" № 6 - дамска чанта с намиращите се в нея парична сума в
размер на 86 лв., портмоне „Ейвън", спирала „Орифлейм", парфюм
„Ейвън", парфюм „Джордани", рол „Нивея", огледалце
„Орифлейм", трикотажна блуза, чорапи, вълнени ръкавици - на обща стойност
170.30 лв., собственост на С.Й.И.;
всички вещи на обща стойност 7967.88 лв., като
кражбата извършил при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл. 29, буква "а" и буква "б" във връзка
чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на ВТРП поддържа обвинението
така както е повдигнато. Предвид производството по реда на глава 27 от НПК и
чл.373 ал.3 от НПК, твърди , че наказанието следва да се определи съгласно чл.58а
ал.1 от НК. При постановяване на присъдата следва да се има предвид направените
самопризнания от подсъдимия и съдействието му за приключване на наказателното
производство.
Подсъдимият се признава за виновен при
условията на глава 27, чл.370ал.2 от НПК вр.чл.371т.2 от НПК и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. Съгласен е да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, а да се ползват съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения. Моли за минимално наказание
лишаване от свобода. Служебният защитник на подсъдимия, счита, че следва да се
наложи минимално наказание.
Граждански иск е предявен от М.Х.К.,
ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „М.К. 6772”, ЕИК.., със седалище и адрес
на управление: гр. В. Търново, срещу подсъдимия Л.С.Г., за сумата от 6 938.00
/шест хиляди деветстотин тридесет и осем/ лв., представляваща имуществени вреди
в резултат на престъплението по обвинителния акт, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 22.11.2011 г. до окончателното плащане;
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства при условията на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.С.Г. е осъждан с влязла в сила
на 17.07.2009 г. присъда по НОХД № 21/2009 г. на Районен съд град Царево за
извършено на 21.07.2006 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, наложено
му е наказание три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. С
присъда по НОХД № 5/2011 г. на Окръжен съд град Стара Загора, влязла в сила на
29.09.2011 г., е осъден за извършено на 29.09.2009 г., престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, наложено му е наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
Подсъдимият Г. ***,
въпреки че живеел в град Стара Загора. Тъй като нямал средства за препитание
решил да започне да извършва кражби в различни градове от страната, включително
и в град Велико Търново, като избрал необичаен за това начин, а именно да
извършва кражби на дамски чанти, намиращи се в автомобили, управлявани от жени.
Тъй като нямал личен автомобил, предложил на Б.К. да го откарва в град Велико
Търново. На 22.12.2011 г., с управлявания от К. лек автомобил, марка
„Форд", модел „Галакси", подсъдимият Г.,***, като за извършената
услуга Г. платил на К. сумата от 100 лв. Подсъдимият заявил на К., че има
ангажимент в града и го помолил да го изчака. К. се съгласил и паркирал
автомобила зад сградата на пожарната в град Велико Търново. Л.Г. ***. Стигнал
до кръстовището, образуващо се от ул. „Славянска" и „Никола
Габровски", където видял пострадалата свидетелят Е.П.В., която чакала с
автомобила си на светофара. Подсъдимият се уверил, че в близост няма никой,
бързо отворил предната дясна врата на автомобила и издърпал, поставена на
предната дясна седалка дамската чанта, заедно с намиращите се в нея парична
сума в размер на 6938 лв., представляваща дневния оборот на фирма ЕТ „М.К.
6772", мобилен апарат, марка „Сони Ериксон" и мобилен апарат, марка
„Нокиа", модел 1616. Бързо побягнал в посока ул. „Славянска", където
го чакал Б.К.. Качил се на задната седалка в автомобила, като скрил дамската
чанта зад гърба си, за да не я води К., след което потеглили към град Стара
Загора. Подсъдимят проверил съдържанието на чантата и взел намиращата се в нея
паричната сума в размер на 6938 лв. По пътя помолил К. да спре и изхвърлил
дамската чанта, заедно с намиращите се в нея вещи. Впоследствие парите от
извършената кражба, Г. похарчил по заведения.
След като свършил парите
подсъдимият решил да извърши отново подобна кражба в град Велико Търново.
Свързал се с Б.К. и отново го помолил да го закара в град Велико Търново.
Разбрали се за услугата и този път да му плати 100 лв. Подсъдимият решил да
сподели с К. причината заради която посещава града, но последния категорично
заявил, че не го интересува и не иска да знае. На 30.12.2011 г., привечер
пристигнали в град Велико Търново. Подсъдимият Г. казал на К. да спре в района
на стадиона в града, слязъл от автомобила и тръгнал в посока бул.
„България", тъй като знаел, че в близост има разположен светофар. Стигнал
до кръстовището и изчакал известно време, за да набележи подходящ автомобил. В
този момент на стигнал червено спрял автомобил марка „Форд", модел
„Фиеста", с рег. № …., управляван от пострадалата А.Н.А.. Подсъдимият
веднага отворил предната дясна врата на автомобила, което изключително много
изплашило А.. Грабнал дамската й чанта, оставена на седалката до нея с
намиращите се в нея вещи, а именно парична сума в размер на 200 лв., дамско
портмоне от естествена кожа, 3 броя червила „Ейвън", 3 броя обикновени
червила, спирала за очи „Орифлейм", спирала за очи „Ейвън", щипка за
вежди, ножичка, нокторезачка, 2 броя пилички за нокти, дезодорант „Рефан",
дезодорант „Буржоа", сгъваема четка за коса, 10 броя ваучери за храна към
фирма „Спиди" и веднага хукнал в посока сградата на стадиона в град Велико
Търново. Пострадалата А. все пак успяла да запази хладнокръвие, въпреки силната
уплаха и тръгнала след подсъдимия. Г. я забелязал и се навел, симулирайки че
взема предмет, с който да я удари. В този момент А. го видяла в близост.
Започнала да вика за помощ, но наоколо нямало никой, изплашила се и се върнала
при автомобила си, тъй като последния бил оставен без надзор на кръстовището. Подсъдимият
продължавал да бяга, като преди да стигне до мястото, където го чакал Б.К.,
намалил, скрил открадната дамска чанта зад гърба си и влязъл в колата. Седнал
на задната седалка в автомобила и потеглили за град Стара Загора. Докато
пътували подсъдимият проверил какво има в чантата. Взел паричната в сума в
размер на 200 лв., а останалото съдържание изхвърлил по пътя. След като
стигнали в град Стара Загора, двамата се разделили.
На 03.01.2012 г. по
познатия начин двамата пак пристигнали в град Велико Търново, този път с
автомобил „Шкода", модел „Фабия". Подсъдимият бил решил да причака
автомобил на друго кръстовище в града. Накарал К. да спре на паркинг,
разположен на изхода на града, в посока град София. Г. се насочил към близкото
кръстовище, намиращо се в квартал „Бузлуджа". Започнал да наблюдава
автомобилите и да чака „подходящ". В това време спрял автомобил, марка
„Тойота", модел „Ярис", с рег. , управляван от пострадалата свидетеля
И.С.Р.. Подсъдимият Г. веднага я забелязал и въпреки, че на кръстовището имало
и други автомобили, той рязко отворил предната дясна врата, викнал „ооо,
маце", и взел дамската й чанта с намиращи се в нея парична сума в размер
на 230 лева и 100 евро /195.58 лв./, оставена на предната дясна седалка и
веднага побягнал в посока автогара „Запад". Пострадалата Р. изпаднала в
шок от силния стрес, потърсила помощ, но никой не се отзовал. Опитала няколко
пъти да запали автомобила си, но треперела от страх и не успявала. Обадила се
на сина си, който пристигнал на място и двамата отишли в Районното управление,
за да подадат сигнала. Подсъдимият Г. и този път успял да избяга, въпреки
разположените на всяко кръстовище в града, полицейски служители. Качил се в
автомобила на Б.К. и тръгнали към град Стара Загора. По пътя за град Стара
Загора, по молба на Г. спрял автомобила. Г. предварително бил взел намиращите
се в чантата пари, а самата чанта, заедно с документите изхвърлил.
Няколко дни след поредната кражба, подсъдимият
Г. *** Търново и да извърши същата кражба. На 07.01.2012 г. Б.К. го докарал в
града. Спрял на ул. „Магистрална", над бензиностанция ОМВ. Подсъдимият
преминал, през намиращия се в близост парк и слязъл на светофара до
бензиностанция ОМВ, където било разположено голямо кръстовище. Видял, че като
първи автомобил на червен сигнал спряла пострадалата свидетеля С.Й.И., с
автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", с рег. . Подсъдимият по
заучения начин отворил дясната врата, знаейки, че там се намира дамската чанта,
на управляващата го дама. Бързо я грабнал, заедно с намиращите се в нея парична
сума в размер на 86 лв., портмоне „Ейвън", спирала „Орифлейм", парфюм
„Ейвън", парфюм „Джордани", рол „Нивея", огледалце
„Орифлейм", трикотажна блуза, чорапи, вълнени ръкавици и избягал. И. не
успяла да реагира. Светофарната уредба светнала червено и намиращите се зад нея
шофьори започнали да й свирят. Силно притеснена и много изплашена от случилото
се, И. потеглила и отишла на работното си място. Чак там осъзнала какво се е
случило и споделила с колежките си. Веднага били сигнализираните органите на
МВР. След извършената кражба подсъдимият се качил в автомобила на К. и
потеглили за град Стара Загора. По познатия начин изхвърлил чантата по пътя,
като взел от нея само парите.
На 16.01.2012 г. подсъдимият
заедно с К. бил отново в град Велико Търново и се подготвял за поредната
кражба. Решил да се разположи до кръстовището, образуващо се от улиците „Тодор
Балина и бул. „България", където бил извършил втора си по ред кражба. На
кръстовището спрял лек автомобил, марка „Пежо", подсъдимият отворил
вратата, за да открадне дамската чанта, но жената в автомобила бързо реагирала
и хванала дамската си чанта. Пострадалата започнала да вика за помощ, което
изплашило подсъдимият и последния се опитал да избяга. Създалата се суматоха
веднага, била забелязана от намиращите се на кръстовището полицейски служители
- свидетелят Д. Т. и Т. Г., които видели Г. ***. Настигнали го и го заловили.
Веднага бил откаран в Районното управление, където пред полицейските служители М.
М. и Д. С. признал с подробности за извършените кражби. Последното деяние е
квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, наблюдавало от Окръжна прокуратура
град Велико Търново, приключило със споразумение и наложено наказание в размер
на 3 г. лишаване от свобода.
От назначената в хода
на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на вещите предмет на престъплението възлиза на 7967.88 лв.
При така установеното
от фактическа страна Л.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, буква
"а" и буква "б" във връзка чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деянията на престъплението са осъществени чрез действие - подсъдимият
е отнел чужди движими вещи - от владението на собствениците, без тяхно
съгласие. Кражбата е извършена по специален начин - с особена ловкост - способ,
който е необичаен и се отличава съществено по своите психофизични белези -
използвани са особени умения при осъществяване на отнемането, такива каквито не
притежават по-голямата част от гражданите. Всяка от кражбите представлява
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК, по
отношение на обвиняемия Г., тъй като от справките за съдимост се установява, че
престъплението е извършено след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено
по реда на чл. 66 от НК, както и след като са осъждани два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение
не е отложено на основание чл. 66 от НК. Едновременно с това не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на наказанията по предходните присъди.
От субективна страна деянията са извършени виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от
деянието - че лишава от фактическа власт владелеца на вещите, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици преминаването им в неговата
фактическа власт, и е искал настъпването на този именно резултат - да установи
своя фактическа власт върху тях, като е действал с намерение противозаконно да
ги присвои - да се разпореди с тях след деянието. Престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив.
СМЕКЧАВАЩИ
отговорността обстоятелство - направено самопризнание в хода на досъдебното производството
и критично отношение към извършеното.
ОТЕГЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства - предходни осъждания/без тези обосноваващи опасен
рецидив/ и отрицателни характеристични данни за личността, както и механизъм на
деянията.
С оглед на изложеното и като взема
предвид личността на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението,
като отчете наличието на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и
това, че производството е по реда на глава 27 по чл.370ал.2вр.чл.373ал.3 от НПК
и с оглед целите на генералната и специална превенция, съдът на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 29, буква "а" и буква "б", във връзка чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54, чл. 58а, ал. 1 от НК, при условията на чл. 373, ал. 2
от НПК, му налага НАКАЗАНИЕ шест години лишаване от свобода, като намалява така
определеното наказание с 1/3 и налага за изтърпяване наказание лишаване от
свобода в размер на четири години при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
На основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, ГРУПИРА наложените наказание на Л.С.Г.
по НОХД №131/2012 г. по описа на ВТРС, НОХД №152/2012 г. по описа на ВТОС и
настоящото НОХД №1093/2012 г. по описа на ВТРС, като определя за изтърпяване
общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл. 24 от НК увеличава определеното общо най-тежко наказание със шест месеца,
като определя за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на четири
години и шест месеца при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип. На основание чл. 23, ал. 3
от НК, присъединява към така определеното наказание и наказанието ГЛОБА в
размер на 2 000.00 лв., наложено по НОХД №131/2012 г. по описа на ВТРС.
На основание чл. 25,
ал. 2 и чл. 59 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА от общо определеното наказание лишаване
от свобода, времето на предварителното задържане, времето, през което е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, времето, през което е бил
постановен домашен арест и изтърпяното наказание лишаване от свобода по
присъдите по съвкупността, ако е имало такива.
По отношение на
допуснатия за разглеждане гражданския иск. Съдът го намери за основателен и
доказан и го уважи срещу подсъдимия Г. за заплащане на сумата от 6 938.00лева, която представлява имуществени вреди, т.е. парична равностойност на
отнета парична сума. По делото се
доказаха и установиха признаците на фактическия състав, пораждащ отговорността
за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Освен, че съставляват престъпление, според съда това деяние на подсъдимия по
първата кражба от обвинението, следва да
се квалифицира и като граждански деликт. Налице са обективните признаци –
деяние, вредоносен резултат, причинна връзка, както и субективния признак –
вина. Несъмнено гражданския ищец е претърпял имуществени вреди в резултат на
престъплението, изразяващи се в намаляване на неговото имущество. Тази вреда, е в пряка и непосредствена последица
от извършеното и е в причинно-следствена връзка с него. Присъдена беше законна
лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Присъдени бяха
направените по делото разноски и ДТ върху уважения размер на гр.иск.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: