Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 2787 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 5, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 28838 от 05.03.2020г. по описа на Софийски градски съд,
подадена от К.Б.Б. - трето лице по изпълнението, срещу въвод във владение от 15.01.2020
г. по изп. дело № 20198520400070 по описа на ЧСИ К.П., рег. № 852, с район на
действие Софийски градски съд (СГС).
В жалбата се
твърди, че е подадена от трето лице, което е било във владение на целия имот
преди предявяване на исковата молба, по която е издаден изпълнителен лист,
решението по който се изпълнява. Оспорва се въвода и като лице, което е в имота
и не е осъдено и срещу което от 2019 г. взискателите по изпълнението са внесли
насрещен иск по гр. дело № 16081/2018г. по описа на СГС, с искане тя да бъде
осъдена да им предаде имота. Поддържа, че обжалва и отказа на ЧСИ до прекрати
изпълнителното дело, който отказ е обективиран в протокол от 14.01.2020г.,
връчен ѝ на 15.01.2020г. със съобщение с изх. № 00099/14.01.2020г.
Жалбоподателката
К.Б.Б. твърди, че съдебният изпълнител не може да я извади от жилището, като
трето лице, живеещо в апартамента от 1997г. От 2000-та година е адресно
регистрирана на същия адрес, а още повече след като срещу нея е заведено дело в
СГС от взискателите да им предаде апартамента. Поддържа, че за да бъде уважена
жалбата ѝ е достатъчно да бъде установен само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. Излага, че след като е била
адресно регистрирана на този имот още през 2000-та година, то не е имало пречка
още при образуването на делото през 2006г. пред СРС, взискателите по
изпълнителното дело и ищци по делото пред СРС да заведат делото и срещу нея, а
са го направили едва с насрещния си иск в края на 2019г. В този смисъл
жалбоподателката иска съдът да отмени насроченият въвод и да се дадат
задължителни указания на съдебния изпълнител да уважи искането ѝ за
прекратяване на изпълнителното дело. Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, чрез надлежно
упълномощен представител – адв. Н.Й.Б. от САК, поддържа жалбата си. В хода на
устните състезания пледира за уважаване на жалбата. Представя писмена защита, в
която развива доводите си за основателност на жалбата, като се позовава на
приетото в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК. Не претендира разноски.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателите С.Д.С., Е.Д.С. и Н.И.Б.,
чрез упълномощения адв. А. В. И. от САК, с който я оспорват, като недопустима,
а при условията на евентуалност и като неоснователна. Излагат съображения, че изпълнителното
дело е образувано през 2009г. срещу длъжниците Б. и Г. Ботеви, а по това време
жалбоподателката К.Б. е била на около десет години. Поддържат, че
жалбоподателката не е нито владелец, нито дори ползвател на имота, а единствено
обитател на имота, държан неправомерно от нейния баща. Позовават се на приетото
с определение № 2758/12.08.2019г. по ч. гр. дело № 3924/2019г. на САС, както и
на определение № 162/20.01.2020г. по ч. гр. дело № 133/2020г. на САС, влезли в
сила, с които съдът е приел, че К.Б. няма защитими права, които да налагат
спиране на изпълнението. Твърдят още, че жалбоподателката е навършила
пълнолетие на 09.11.2013г., която дата е след завеждане на делото, поради което
и не би могла в периода, в който е малолетна, да обърне обитаването на имота във
владение. Сочат доказателства.
В открито
съдебно заседание, взискателите чрез пълномощника си, оспорват жалба и пледират
за отхвърлянето ѝ, като неоснователна. Претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Представят списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им (лист 47-49 от делото).
Длъжниците по
изпълнителното дело Б.Н.Б. и Г.И. М.-Б., редовно призовани, не се явяват и не
се представляват в открито съдебно заседание. Не изразяват становище по жалбата
и не сочат доказателства.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ К.П., с които е заявено становище за недопустимост на
жалбата. Поддържа се, че жалбоподателката е трето лице, което не попада в
хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, тъй като тя не е владяла имота преди предявяване
на иска, решението по който се изпълнява. Поддържа, че искът е заведен на
12.05.2006г., а към тази дата К.Б. е била малолетна, тъй като е родена на ***г.
и като такава не е могла да свои имота. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане,
като недопустима.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198520400070 по описа на ЧСИ К.П. е образувано на 03.12.2009г.,
най-напред като изп. дело № 593/2009г. по описа на ЧСИ И.Ч., въз основа на
изпълнителен лист от 30.11.2009 г., по гр. дело № 1748/2009г. от Софийски градски
съд, ГО, ІV-Б въззивен състав. Видно от този изпълнителен лист съдът е осъдил
на основание чл. 38а от ЗЖСК Б.Н.Б. и Г.И. М.Б., да предадат на Д.С.Г.,
апартамент № 56, със застроена площ от 155,93 кв.м., в сградата, находяща се в гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „*****“ № ********, ведно с мазе № 4, при
посочени площ и граници.
От
приложеното копие на изп. дело № 20198520400070 на ЧСИ К.П. се установява, че с
протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп. дело № 20198520400070 (лист 292-294 от
изп. дело), взискателите Н.И.Б., Е.Д.С. и С.Д.С., чрез упълномощения адв. А. В.
И. от САК, са били частично въведени във владение на 8 500/20 595 идеални
части от описания в изпълнителния лист имот. В протокола е отразено, че
намереното в имота трето лице К.Б. е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение. ЧСИ се е мотивирал, че към 12.05.2006г. лицето
е било малолетно и не е могло да свои имота. Т.е. третото лице няма как да е
владяло имота. Протоколът е подписан от присъстващите трети лица К.Б. и Н.Б., както и от адв. А.И..
От представеното с жалбата незаверено копие на удостоверение за настоящ
адрес с изх. № 1422/08.08.2017г. на Столична община, район „Триадица“ се
установява, че К.Б.Б.
има заявен последен настоящ адрес *** от 23.03.2000г. (лист 11 от делото).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед наведените основания за обжалване и събраните
доказателства, жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения:
Законът
изрично указва пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
Правото на
жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно
поради това както предпоставките за възникването на това право, така и
способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на изложеното,
право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да
възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността
за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е
предвидена, то действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на
контрол по пътя на инстанционното производство. В разпоредбата на чл. 435, ал.
1-5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват
тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действията, които
не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Последното
произтича от процесуалната разпоредба, която има императивен характер и не може
да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. Следва, че
за всички други действия на съдебния изпълнител, извън изброените в
разпоредбата на чл. 435 от ГПК, не съществува право на обжалване и същите не
могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по пътя на обжалването на
действието.
Според чл. 435, ал. 5 от ГПК въвод във владение на
недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение
на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако
пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
В случая с
жалбата са изложени твърдения, че към дата 15.01.2020 г. К.Б.Б. е намерена в
недвижимия имот, който факт съдът приема за установен по делото, с оглед на съставения
протокол за извършен на същата дата въвод по изп. дело № 20198520400070 по
описа на ЧСИ К.П..
Страните не
спорят, а и видно от посочения ЕГН в удостоверението за настоящ адрес, че К.Б.Б. е родена на ***г.
Спорен е въпросът
дали К.Б.Б. е била във владение на възлагания имот, преди завеждане на делото,
по което е постановено изпълняваното решение, или е била само негов обитател.
Според
даденото легално определение с чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Т.е. за да се приеме, че едно
лице осъществява владение над определен имот, то следва не само да държи тази
вещ, но и да може правно валидно да обективира намерението си да свои вещта.
Настоящият
съдебен състав споделя доводите на представителя на взискателите, както и
изразеното от съдебния изпълнител становище, че след като К.Б.Б. към момента на
предявяване на иска, решението по който се изпълнява е била малолетна, то тя не
е могла сама валидно да обективира воля за неговото своене. Последният извод се
подкрепя от приетото в чл. 3, ал. 1 от Закона
за лицата и семейството (ЗЛС), който постановява, че лицата, които не са
навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Законодателят изрично е приел в чл.
3, ал. 2 от ЗЛС, че вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители
или настойници.
Нито в
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, нито с изп. дело №
20198520400070 по описа на ЧСИ К.П., са представени документи от които може да
се обоснове извод, че преди 12.05.2006г. (релевантната
дата на която е заведено делото, по което е постановено изпълняваното решение) К.Б.Б.,
чрез родителите си е обективирала воля за
своене на апартамент № 56, със застроена площ от 155,93 кв.м., в сградата,
находяща се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „*****“ № ********. Следва
също да се отрази, че по делото не се съдържат твърдения и не са представени
доказателства родителите на К.Б.Б., да са били лишени от родителски права,
респ. друго лице да е имало настойнически права по отношение на
жалбоподателката към релевантната дата. След като не се установява К.Б.Б. да е
могла да формира правно значима воля и да я обективира, то тя не е владелец,
доколкото не е държала, лично или чрез другиго имота, като свой. Т.е. по
отношение жалбоподателката не се установява наличието на субективния елемент на
владението, поради което и жалбата срещу въвода във владение на недвижимия имот
е неоснователна.
Съдът приема,
че не се установява и настъпването на някоя от предпоставките на чл. 433, ал.1
от ГПК, т.е. липсва основание за прекратяване на изпълнителното дело, с
постановление от ЧСИ.
Изцяло
неотносими за настоящия спор са изложените от жалбоподателката доводи относно
извършените от страните действия по гр. дело № 16081/2018г. по описа на СГС,
както и позоваването на приетото в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
т. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Съображенията, които са изложени от
представителя на жалбоподателката в хода на устните състезания и в писмената
защита, по своето естество са правилни, но не са приложими по настоящия спор, тъй
като К.Б.Б. не е владелец на възлагания
имот, преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното
решение. Без правно значение за спора е причината поради която е била в имота
преди 12.05.2006г.
Предвид изложеното
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
съдът приема следното:
При този
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на взискателите следва да
се присъдят разноските, които възлизат общо на 1 500 лв. От представените
договори за правна защита и съдействие от 30.01.2020г. се установява, че всеки
от тримата взискатели реално е заплатил разноски за един адвокат в размер на
500 лева.
Своевременно
направеното от представителя на жалбоподателката възражение за прекомерност на заплатеното
от взискателите възнаграждение за адвокат, по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 5, предл. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
процесната жалбата се разглежда в открито заседание, минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лв. По настоящото дело са насрочени и проведени повече от
две съдебни заседания, извършени са и различни процесуални действия, вкл. и
представяне на писмена защита от пълномощника на взискателите, поради което
съдът приема, че заплатеното възнаграждение за представляващия ги адвокат не е
прекомерно.
По изложените
съображения съдът осъжда К.Б.Б. да заплати на всеки от взискателите по 500 лева
– разноски по делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 28838 от 05.03.2020г. по описа на Софийски градски съд, изходяща от К.Б.Б. с ЕГН ********** – трето лице по изпълнително дело № 20198520400070 по описа на ЧСИ К.П., рег. № 852 по КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по частно гр. дело № 2787 по описа за 2020г. на Софийски градски съд;
ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Е.Д.С., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по частно гр. дело № 2787 по описа за 2020г. на Софийски градски съд;
ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Н.И.Б., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по частно гр. дело № 2787 по описа за 2020г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./