РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500947 по описа за 2021 година
С Решение № 260707 от 20.11.2020г., постановено по гр. дело №
2811/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Оданс Травел“ ООД
със седалище гр. София да заплати на М. Г. К. и И. Б. К. – двамата от гр. С.
сума в размер на 11 341 лева, представляваща връщане на платеното по
развален договор за туристически пакет № 17119/24.01.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.03.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1 358, 64 лева за направените по делото
съдебни разноски.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана
въззивна жалба от „Оданс Травел“ ООД със седалище гр. София, с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен. В жалбата се посочва, че при постановяване на
решението, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като не е уведомил страните, че ще се произнесе с
неравноправни клаузи в потребителския договор, не е дал възможност на
1
страната да изрази становище и да представи доказателства, което действие
на съда е в противоречие с чл. 7, ал. 3, изр. второ от ГПК и чл. 146, ал. 1 и ал.
3 от ГПК. В жалбата се посочва, че решението на съда е в противоречие с
материалноправните норми, тъй като ищците не са посочили доказателства,
че е налице невъзможност да се изпълни договора от тяхна страна на датата
на прекратяването му от тях, не обосновават и пряка причинно[1]следствена
връзка между непреодолимостта и невъзможността за изпълнение на
договора. В жалбата се посочва, че към момента на волеизявлението на
ищците за прекратяване на договора няма забрани поради епидемията от
коронавирус нито за напускане на територията на Република България, нито
за влизане на територията на дестинацията – Бразилия, Аржентина, Уругвай и
Парагвай, нито хотелите, в които трябва да бъдат настанени туристите не
работят, нито превозът с авиокомпанията е отменен, а доказателство за това е
обстоятелството, че организираното пътуване по тази програма, се е състояло,
както е описано в нея, поради което и липсва доказване на предвидените в чл.
89, ал. 5 от Закона за туризма предпоставки. В жалбата се посочва и
обстоятелството, че когато пътуващият прекрати договора без да се позовава
на (б. 89, ал. 5 от ЗТ (обективни обстоятелства), а на основание чл. 89, ал. 1 от
ЗТ (по свое желание) той е задължен с договора за пакет и на основание чл.
89, ал. 3 от ЗТ да заплати такса за прекратяване. Посочва се, че изводът на
съда, че клаузата на т. 16.3 противоречи на императивна законова норма (чл.
89, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ), поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД е неправилен, както е и неправилен и следващия извод на съда, че тази
клауза на общите условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 от ЗЗП,
тъй като позволява на търговеца да задължи заплатени от потребителя суми, в
случай, че последния откаже да изпълни договора, като същевременно не
предвижда прано на потребителя да получи обезщетение на същата стойност
при неизпълнение на договора от страна на търговеца.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален
представител – адвокат Кръстева поддържа жалбата и счита, че следва да
бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо
него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което
2
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба – М. Г. К. и И. Б. К. –
двамата от гр. С. чрез своя процесуален представител депозират по делото
писмен отговор, в който посочват, че не се споделя твърдението на
въззивното дружество, че при постановяване на първоинстанционното
решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Посочва се,
че се оспорва и твърдението на жалбоподателя, че решението е постановено в
противоречие с материалноправните норми. Сочи се, че е правилен извода на
съда, че клаузата на т. 16.3 от Общите условия на туроператора противоречи
на императивната норма на чл. 89, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ, поради което е и
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и правилно съдът е
достигнал до извода, че тази клауза не е индивидуално уговорена между
страните по договора и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 от Закона
за защита на потребителите и като така е нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено. Отправя се
искане да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не се
явяват и не изпращат представител. Депозират по делото писмено становище
по основателността на въззивната жалба, като сочат, че същата е
неоснователна и атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М. Г. К. и И. Б. К. – двамата от гр. С. против
„Оданс Травел“ ООД със седалище гр. София, с който претендират да бъде
осъдено ответното дружество да им заплати следните суми – сума в размер на
11 341 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху сумата от 11 341 лева от датата на подаване на молба за
обезпечаване на бъдещите искове до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че на 24.01.2020г. между страните е сключен
Договор № 17119/24.01.2020г. за туристически пакет, по силата на който
договор ответното дружество се е задължило да организира и проведе
екскурзия до Бразилия, Аржентина, водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай,
3
започваща от 11.03.2020г. и приключваща на 22.03.2020г., като в договора е
уговорено, че пътуването ще се осъществи със самолет и уговорена пакетна
цена в размер на 4 980 евро или 9 740 лева и допълнителни мероприятия –
общо – на стойност от 11 341 лева. В исковата молба се посочва, че отчитайки
неочаквано бързото разпространение на болестта Ковид-19 в Италия, вкл.
голямото количество починали лица, вследствие на заразяване с този вирус и
имайки предвид възрастта на ищците на 09.03.2020г. от името на своите
родители – Б. К. е отправил електронно писмо, с което е уведомил
туроператора, че те отказват да пътуват за Буенос Айрес през Рим, Италия.
Пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор на
исковата молба, в който се посочва, че ищците са били надлежно и детайлно
информирани от страна на ответното дружество за всички условия, вкл. и за
условията на прекратяване на договора. В отговора се посочва, че ответното
дружество е започнало изпълнението на договора след подписването му от
ищците и внасяне на депозита от 27.01.2020г. чрез закупуване на самолетни
билети, извършване и плащане на резервации за нощувки, сключване и
заплащане на медицински застраховки. Посочва се, че ответното дружество е
осъществило обявеното пътуване, като групата успешно е заминала от
Летище София на 11.03.2020г., като на 10.03.2020г. от страна на Алиталия е
направена промяна на вече закупените билети и полетът от София се
прекачва на летище Амстердам, от където излита за Буенос Айрес, а ищците
не са се явили на обявената среща за заминаване от Терминал 2. Посочва се,
че екскурзията е приключила с успешното прибиране на всички участници в
България, както и че от представените от ищците доказателства се
установява, че те по свой личен избор са се отказали от участието си в
екскурзията само 2 дни преди отпътуване на сформираната група. Посочва се,
че ищците са подписали Договор и Общите условия към него и са се
съгласили на изрични срокове и условия на прекратяване на Договора,
включително и на условието, че при отказ от страна на потребителите в срок
по-малък от 30 дни Туроператорът удържа 100% от цената на екскурзията.
Посочва се, че групата пътуващи по екскурзията изобщо не са кацали и
пребивавали на територията на Италия, поради което и не следва да се
приема, че към 09.03.2020г. са съществували непреодолими и извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 89, ал. 5 от ЗТ - както в мястото на
дестинацията на организираното пътуване, така и по маршрута на превоза на
4
пътниците.
В отговора се твърди, че ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора, а и категорията на риск при пътуване към
датата на отказа от страна на ищците е категория 3, както се признава и в
електронното писмо на Б. К., с което се отказва пътуването.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че
за ищците е съществувало валидно правно основание да развалят процесния
договор за туристически пакет на основание чл. 89, ал. 5 от ЗТ, а за
туроператорът не е налице основание за задържане на заплатената от ищците
цена, която следва да им върне на основание чл. 89, ал. 6 от ЗТ.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение
на наведените в жалбата съображения за правилността на атакуваното
решение, настоящата инстанция намира следното:
По делото е представен Договор за туристически пакет № 17119 от
24.01.2020г., от който е видно, че М. Г. К. и И. Б. К. – двамата в качеството им
на потребители и „Оданс Травел“ ООД в качеството му на туроператор са
сключили договор по силата на който туроператорът се е задължил да
организира екскурзия, при която потребителите ще пътуват до Бразилия,
Аржентина, Водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай. В представения по
делото договор е описан изключително подробно маршрута на екскурзията с
обща пакетна цена в размер на 11 342 лева. Видно на основание чл. 16.3 от
представения Договор за туристически пакет пътуващият има право да
прекрати договора при следните условия – в случай, че отказът на
потребителя за пътуване е извършен в срок по-малък от 30 дни преди
обявената дата за пътуване дата при самолетните екскурзии – туроператорът
удържа 100 % от цената на екскурзията.
По делото не се спори, а и от представените – Фактура от
27.01.2020г. и платежно нареждане от 24.01.2020г. се установява, че от страна
на ищците е заплатена обща сума в размер на 11 342 лева в полза на „Оданс
Травел“ ООД.
По делото се установява и обстоятелството, че на 26.02.2020г. на
адреса на електронната поща, посочена в Договора от страна на ищците е
5
изпратено писмо с подробно съдържание за графика на екскурзията, от който
е видно, че полетът при заминаването е на 11.03.2020г. от гр. София до гр.
Рим, Италия в 20.00 часа и от гр. Рим, Италия – 21.45 часа до гр. Буенос
Айрес в 07.55 часа на 12.03.2020г. Видно от представения списък връщането
в Европа след приключване на екскурзията е на 22.03.2020г. в Рим, Италия –
07.00 часа и заминаване за гр. София в 15.20 часа. Впоследствие на
посочената електронна поща е изпратено още едно писмо с промяна на
полетната информация, но тя също включва излитане от Рим за Буенос Айрес
По делото не се спори, че на 10.03.2020г. е изпратено електронно
писмо от страна на синът на потребителите до „Оданс Травел“ ООД, в което
изрично се посочва, че предвид нововъзникналата обстановка през
последните часове и дни с нарастващ брой заразени и починали от
коронавирус в Италия, както и новопоявилите се случаи в България –
неговите родители М.К. и И.К. отказват на пътуват на 11.03.2020г. за
Аржентина през Рим, Италия с номер на Договора 17119/24.01.2020г.
Изрично в писмото се посочва, че решението им е продиктувано от тяхната
възраст – 75 и 69 години, която ги поставя в най-високата рискова група,
изричните указания на националния здравен инспектор да не се предприемат
екскурзионни пътувания към момента и обявеното от Министерството на
Външните работи с дата – 09.03.2020г. повишено ниво на риск за пътуващи
към Италия. В изпратеното писмо изрично се претендира да бъде презаписана
екскурзията за есента на 2020г., а в случай, че това е невъзможно се
претендира средствата, които са заплатени за двете екскурзии да бъдат
възстановени.
По делото е представено писмо, от което е видно, че
Авиокомпания Алиталия – Сочиета е възстановила на туристическата агенция
„Оданс Травел“ ООД стойността на самолетните билети на М.К. и И.К.
възлизаща на сума в размер на 1 405, 72 лева за всеки билет.
На основание чл. 89, ал. 1 от Закон за туризма пътуващият има
право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди
започване на изпълнението на туристическия пакет.
На основание чл. 89, ал. 5 от ЗТ пътуващият има право да прекрати
договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на
туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай
6
на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в
мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е
основателен. С оглед на цитираната разпоредба, Законът за туризма
предвижда възможността пътуващият да прекрати договора за туристически
пакет по всяко време на пътуването без да плаща такса в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в
мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията.
От събраните по делото доказателства, действително се
установява обстоятелството, че ищците са сключили Договор за туристически
пакет на 24.01.2020г. и са платили цената по този договор още на същата дата,
но ноторен факт е обстоятелството, че за първите случаи на заразени
пациенти в Европа и в частност в Република Италия се съобщава през месец
февруари – 2020г., тоест около месец след като ищците са сключили договора
за туристическия пакет и са заплатили цената по него, а през месец март –
2020г. се съобщава за разпространение на вируса във всички области на
Италия, като вече са регистрирани и смъртни случаи. Ноторен факт е и
обстоятелството, че с Решение на Народното събрание във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до
13 април 2020г. (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г.), а на 17.03.2020г. със
Заповед на Министъра на туризма временно се преустановяват всички
организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически
услуги, по смисъла на Закона за туризма, на български граждани извън
страната, а започнатите до влизането в сила на тази заповед туристически
посещения се прекратяват по най-бързия обективно възможен начин. Както
бе посочено по-горе, пътуването на ищците до Буенос Айрес, Аржентина е
следвало да се осъществи с полет от София до Рим и от Рим до Буенос Айрес
(с престой в Рим за около 2 часа) и обратно по същата дестинация, за да се
7
върне групата в гр. София (с престой в Рим за около 8 часа). При това
положение, настоящата инстанция намира, че следва да се приеме, че са
налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на
дестинацията – в конкретния случай мястото на прекачване на полета, а
именно – летище Фиумичино – Рим и това засяга значително превоза на
пътници до дестинацията.
Следва изрично да се отбележи, че по делото няма данни до
знанието на ищците да е достигнало обстоятелството, че прекачването на
полета им до Буенос Айрес е променено от Рим на Амстердам – по делото е
представено единствено копие от самолетен билет на името на Тереза Пенева,
посочена като водач, пътуващ с групата, но от този документ не може да бъде
направен извод за промяна полетите за групата и още повече – не може да
бъде направен извод, че тази евентуална промяна е сведена до знанието на
двамата ищци. В този смисъл, съдът намира, че направеното във въззивната
жалба възражение, че е била променена дестинацията на прекачването на
полета на двамата ищци е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на въззивното дружество, че
съдът не е приложил разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и преодоляване на последиците, тъй като
още с изпращане на поканата за връщане на сумата, платена по договора или
за определяне на нови дати за пътуване, ответното дружество не е
удовлетворило така отправената покана, а е посочило единствено, че ищците
не са изпълнили условията по така сключения договор. От друга страна – в
конкретния случай нормата на чл. 25 от е неприложима, тъй като е налице
отказ от страна на ищците да осъществят своето пътуване, а не отмяна на
пътуването от страна на туроператора.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че за ищците е
възникнало правото да се откажат от Договора за туристически пакет от
24.01.2020г. по реда на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ – без да заплащат
такси за прекратяване, тъй като към 12.03.2020г. са били налице
непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на
дестинацията, които засягат значително превоза на пътниците до
дестинацията и съответно – изпълнението на туристическия пакет. В този
8
смисъл, съдът намира, че за ответното дружество не съществува причина да
задържат заплатената цена за туристическия пакет от страна на ищците и
същата подлежи на връщане – по делото няма данни сумата да е
възстановена, поради което и съдът намира, че задължението на ответното
дружество не е погасено, поради което и същото следва да бъде осъдено да
върне така получената сума.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид обстоятелството, че
направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи съвпадат с
тези, които е направил първоинстанционния съд в атакуваното решение,
съдът намира, че то следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към
мотивите на Районен съд – Бургас на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на ответната страна – М. Г. К. и И. Б. К. и да им бъдат присъдени направените
във въззивното производство разноски в размер на 900 лева съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие от 06.04.2020г. и
доказателство за извършено плащане на 16.02.2021г.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260707 от 20.11.2020г.,
постановено по гр. дело № 2811/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Оданс Травъл“ със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, район Средец, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 15, ет. 1, ап. 3, представлявано от Управителя Иванка Георгиева
да заплати на М. Г. К., ЕГН ********** и И. Б. К., ЕГН ********** – двамата
от гр. С., ул. „Р.“ № * сума в размер на 900 (деветстотин) лева,
представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за адвокат
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10