РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6850/2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове от „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** против Б.У.Г. с ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца главница в размер на 30 226.22 лв.
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14557 от 29.11.2006г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.05.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 3 714.09 лв.
договорна лихва за периода 10.03.2017г.-27.04.2018г., сумата от 631.99 лв. наказателна лихва за периода
10.03.2017г.-21.05.2018г., сумата от 28.76
лв. начислени такси за управление на кредита за периода
11.02.2017г.-21.05.2018г., сумата от 172
лв. – начислени такси за администриране на просрочен кредит за периода
11.02.2017г.-21.05.2018г., сумата от 105.60
лв., представляваща направени разноски за платена нотариална такса за
връчване на нотариална покана от 15.02.2018г. за предсрочна изискуемост на
кредита, сумата от 60 лв.,
представляваща адвокатски хонорар за изготвяне на нотариалната покана и сумата
от 67.22 лв., представляваща
заплатена от банката застрахователна премия
по договор за застраховка на недвижим имот по застрахователен сертификат
към полица № 111404010888 от 13.12.2017г.
В исковата молба
се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL
14557 от 29.11.2006г., по силата на който банката предоставила на ответника
кредит в размер на 34 000 лв. за покупка на недвижим имот. Сумата била
предоставена на ответницата на 28.12.2006г. За обезпечаване на кредита била
вписана законна ипотека върху недвижимия имот. Ответницата поела
задължение да върне кредита на равни
месечни вноски за срок от 180 месеца, като вноските включвали главница и лихва.
По силата на чл. 3, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от
БЛП на банката за жилищни кредити, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5 пункта. Към договора за
кредит били сключени 4 допълнителни споразумения – от 30.07.2012г.,
31.05.2013г., 13.10.2014г. и от 17.06.2016г., по силата на които начислените
просрочени договорни лихви са включени в размера на редовната и непогасена
главница, като вследствие на така извършените капитализации размерът на
задължението станал 42 557.59 лв. С последното Допълнително споразумение
от 17.06.2016г., по силата на чл. 4, ал.1 и ал.3 бил въведен 6 месечен период
на облекчено погасяване – при вноска от 170 лв., през който се начислява
годишна лихва в размер, равен на сбора от действащия към същата дата референтен
лихвен процент 6-М СОФИБОР на банката за жилищни кредити плюс договорна
надбавка от 6,22%. След периода на облекчено погасяване уговореният лихвен
процент бил сборът от референтен лихвен процент 6-М СОФИБОР на банката за
жилищни кредити плюс договорна надбавка от 10,96%. Съгласно чл.3, ал.2 от
договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По
силата на чл. 4 кредитопучателят се задължил да плаща годишна такса за
управление на кредита в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница.
По силата на чл. 10, т.3 той се задължил да плаща и разноските, свързани със
застраховане на обезпечението, както и разноските по организиране и провеждане
на принудително изпълнение за събиране на задължението. Освен това по силата на
чл.11 от Допълнително споразумение от 30.07.2012г. кредитополучателят дължи и
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на една
или повече месечни вноски, в размер съгласно действащата към момента на
забавата тарифа на банката. Поради неиздължаване на месечната вноска с падеж
10.02.2017г. на основание чл. 18, ал.1 от договора кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което на ответницата била връчена нотариална
покана на 27.04.2018г.
Правното
основание на предявените искове чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен такъв от назначения на ответницата особен представител. Не се
оспорват исковете.
По делото са събрани писмени
доказателства. Прието е неоспорено заключение на ССчЕ.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна се
установява следното:
Страните
не спорят и от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че същите са сключили Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 14557 от 29.11.2006г., по силата на който банката
/с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД/ е предоставила на Б.У.Г. кредит в размер
на 34 000 лв. за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на
сбора от Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
в размер на 5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на
7%. Съгласно чл. 3, ал.3, при просрочие кредитополучателят дължи лихва за
времето на забавата в размер на лихвата за редовна главница плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен на 180
месеца от датата на откриване на сметка по кредита. Съгласно чл. 6, кредитът се
погасява на равни месечни вноски с падеж 28-мо число на месеца, всяка в размер
на 408.06 лв. съгласно чл. 4 от договора за кредит, кредитополучателят заплаща
следните такси: такса за управление – 1,5% върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при усвояването на кредита и 2. В началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита – годишна
такса за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница към
същата дата.
Съгласно чл. 14 от
договора за кредит кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения за
обезпечаване недвижим имот, а в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски и неплащане на годишната застрахователна премия банката превежда на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и
с размера на тази сума се увеличава задължението на кредитополучателя.
Съгласно чл. 11 от
допълнително споразумение от 30.07.2012г. кредитополучателят заплаща на
кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит съгласно чл. 7 от
договора за кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, в размер, определен съгласно действащата към момента на
забавата тарифа на банката.
Съгласно чл. 18, ал.1
от договора за кредит, при непогасяването на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпъленние от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
С Допълнително споразумение
от 30.07.2012г. е констатирано, че непогасените задължения са в размер на
438.01 лв. просрочена главница, 1 372.48 лв. просрочена лихва, 85 лв.
просрочени такси и 28 571.56 лв. редовна главница. При подписване на
споразумението кредитополучателят заплаща сумата от 40 лв., която банката
използва за частично погасяване на просрочени задължения. След приспадане на
платената сума, останалите просрочени и непогасени задължения се преоформят
чрез натрупване към редовната главница. Уговорен е 6 месечен период на
облекчено погасяване, считано от следващия падеж. През периода на облекчено
погасяване върху дълга се начиславя годишна лихва в размер на действащия към
тази дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута, намален с 8,9 пункта,
като през този период кредитополучателят заплаща месечни погасителни вноски в
размер на 40 лв. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата съгласно
чл. 5, се начислява годишна лихва в размер на сбора от на действащия към същата
дата БЛП плюс договорна надбавка в размер на 7,02 пункта, като погасяването е
на равни месечни вноски. Към датата на подписване на анекса, БЛП за жилищни
кредити в лева е в размер на 10,5%.
С
допълнителното споразумение от 31.03.2013г. е уговорен 3 месечен период на
облекчено погасяване с прилагане на референтен лихвен процент Прайм и договорна
лихвена надбавка в размер на 7,1 пункта, като към момента на сключване на
споразумението референтния лихвен процент прайм за жилищни кредити е посочен на
4,9 процента, при което лихвеният процент по кредита е 12%.
С
допълнителното споразумение от 13.10.2014г. е уговорен 6 месечен период на
облекчено погасяване при лихва, определена от референтен лихвен процент,
съставляващ 6 месечния СОФИБОР и договорна надбавка от 8,745%, а след
изтичането му – при лихва, съставляваща сбора от 6 месечния СОФИБОР и надбавка
от 10,105 пункта, като към момента на подписване на споразумението действащия
референтен лихвен процент е 1,345%.
С
допълнителното споразумение от 17.06.2016г.
е уговорен 6 месечен период на облекчено плащане, при приложима лихва,
равна на сбора от референтен лихвен процент, съставляващ 6 месечен СОФИБОР,
който към момента на подписване на споразумението е 0,59%, и договорна надбавка
в размер на 6,22 %, като след изтичане на периода на облекчено погасяване
договорната надбавка е уговорена на 10,96%.
С Нотариална покана
рег. № 1130, т.1, № 115 от 15.02.2018г. на нотариус М.Д.С., банката е уведомила
ответницата, че обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо,
поради неплащане на погасителната вноска с падеж 10.02.2017г. Нотариалната
покана е връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК на 27.04.2018г., видно от
удостоверителното изявление на нотариуса върху поканата.
По делото е прието
заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и безпристрастно, видно от което кредитът е усвоен на 28.12.2006г.
със заверяване сметката на ответницата със сумата от 34 000 лв. и на
същата дата тази сума е преведена с основание „покупко-продажба на недвижим
имот/. Общо платените от ответницата суми по кредита са в размер на
45 571.86 лв., с които са погасени 9 235.30 лв. главница,
34 472.53 лв. лихви, 1 241.66 лв. такси по кредита и 622.37 лв.
нотариални такси. С платените суми са погасени изцяло 125 месечни вноски,
последната с падеж 10.01.2017г., и частично вноската с падеж 10.02.2017г., по
която е погасена възнаградителната лихва и част от главницата и е останала
непогасена главница в размер на 282.76 лв. последното плащане по кредита е
извършено на 17.03.2017г. в размер на 690 лв. След 17.03.2017г. е преустановено
погасяването на задълженията по кредита.
Вещото лице дава
заключение, че към датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г.
дължимите суми по договора за кредит са:
-30 226.22 лв. главница;
-4 346.08 лв.
лихви за периода 10.02.2017г. до 21.05.2018г.;
-200.76 лв. такси;
-67.22 лв. имуществени
застраховки и
-165.60 лв. нотариални
такси.
Дължимите суми за такси
са в размер на 200.76 лв. за периода 26.11.2018г.-17.02.2020г., начислени на 24.01.2017г.
– за подновяване на ипотека и на 17.03.2018г. – за просрочие.
Дължимите суми за
имуществени застраховки са в размер на 67.22 лв. за периода
26.11.2018г.-17.02.2020г., начислени на 17.03.2017г.
Начислените разходи за
събиране на вземането са в размер на 105.60 лв. такса за връчване на нотариална
покана и 60 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариална покана,
платени с преводно нареждане от 20.02.2018г.
Вещото лице дава
заключение, че дължимите суми по договора за кредит, ако се вземат предвид
уговорките в първоначалната редакция на договора съгласно първоначално
уговорения размер на годишна лихва от 12% и без да се включва капитализация на
лихви и такси, са:
-
20 658.74 лв. главница, в това
число по падежирали вноски към 22.05.2018г. от 6 191.75 лв. и предсрочно
изискуема главница в размер на 14 466.99 лв.;
-
4 721.27 лв. възнаградителна лихва
за периода 28.02.2016г.-21.05.2018г.;
- 1 512.56 лв. наказателна лихва за
периода 29.02.2016г.-21.05.2018г.;
- 33.84 лв. такси за управлеине на кредита и
92.19 лв. застрахователна премия.
При така установеното,
се налагат следните правни изводи:
По
така предявения иск съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК
ищецът носи тежест да докаже наличието
на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание /договор за
потребителски кредит/, предоставяне на заемната сума; уговореният начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
заема; наличие на предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем и
обявяване на предсрочната изискуемост на ответника; размер на непогасените
главница и лихви.
Ответникът следва да докаже възраженията си, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, както и в случай, че ищецът установи
фактите, за които носи тежестта на доказване - погасяване на дължимите суми
/изпълнение/ по договора.
Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Между страните не се спори относно сключването на
процесния договор за кредит и получаване от ответницата в заем на сумата от 34
000 лв., срещу което тя е поела задължение да я върне разсрочено, на вноски с
падежи 28-мо число на месеца, за срок от 180 месеца.
Предвид изложеното съдът приема, че между
страните е била сключена валидна облигация по правоотношение, притежаващо характеристиките на специфична търговска
сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален,
възмезден и двустранен договор.
За да настъпят правните последици на
договорното правоотношение, то същото следва да отговаря на изискванията за
валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков
кредит са: страните, паричната сума - предмет на договора, целта, за която е
отпусната, условията, при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния
характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване,
съответно - връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа
съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.
При така установеното съдът приема, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния
договор за кредит.
Искът е предявен против кредитополучател
по договор за банков кредит, при твърдения за обявена на кредитополучателя
предсрочна изискуемост поради забава от негова страна плащането на вноски, с
уведомление, получено на 27.04.2018г. Видно от заключението на вещото лице,
ответницата е допуснала неизпълнение на задължението си за плащане на месечните
вноски, поради което са били налице предпоставките на чл. 18, ал.1 от договора
за кредит за обявяването му за предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Безспорно в процесния договор за ипотечен кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост
при неизпълнение на задължение по договора, без да е необходимо да бъде уведомен длъжника, но
предвид задължителната съдебна практика, правомощието на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не настъпва автоматично с
факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се
възползва от него и го упражни, за което действие се съди от отправено
волеизявление до длъжника, било чрез отправено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост, било чрез инкорпорирано в исковата молба изявление при
предявен осъдителен иск за вземането.
В
процесният
случай се
установява, че кредитът е
обявен изцяло за предсрочно изискуем на 27.04.2018г., видно от
официалното удостоверително изявление на нотариуса, неоспорено от ответницата. Предвид спиране на плащанията, обективно е настъпила
предсрочната изискуемост по кредита, но тя е породила действие за длъжника от
момента на получаване на поканата - 27.04.2018г. Следователно, за дата на предсрочната изискуемост
следва да се приеме датата, на която е завършен фактическия състав с
получаването на уведомлението, от който момент задължението се трансформира от
срочно в незабавно предсрочно изискуемо за целия непогасен остатък от главница,
лихви, такси и разноски.
Между страните е
сключен договор за кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
кредитополучателя - физическо лице, и следователно същото има качеството
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което
разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП относно неравноправните клаузи са
приложими по отношение на процесния договор.
Клаузата
на чл.3, ал.1 от договора, с която е уговорено възнаграждение за предоставения
кредит, съдът намира за уговорена в съответствие с чл. 430, ал.2 ТЗ, като ясно е определен размерът му.
Уговореното, че лихвеният процент по кредита се състои от два компонента –
фиксирана надбавка за целия срок на кредита от 5 пункта и базов лихвен процент
в размер от 7% към момента на сключване на договора не представлява уговорка,
която да противоречи на закона и поради това да е нищожна, тъй като законовата
забрана се ограничавала до неоснователното и едностранно изменение на цената на
финансовата услуга от страна на доставчика. Уговорената, обаче, неиндивидуално
в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при която този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което такава уговорка е неравноправна, респ. – нищожна на основание чл. 146,
ал.1 от ЗЗП. Неравноправния характер на предвидената възможност за едностранно
увеличаване на базовия лихвен процент не води до неравноправност на цялата
клауза за възнаградителна лихва. Клаузата в
договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие за точно определен към
датата на подписване на договора размер в проценти на дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит, но и възможност
за промяната му, която е зависима от базовия лихвен процент, определен по одобрена
от банката методология и респ. – промяна на лихвата по кредита при промяна на
базовия лихвен процент по решение на банката, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 и нищожна съгласно чл.146
ЗЗП само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП
в определен размер, която представлява дължимата от кредитополучателя цена по
договора за кредит - чл.430, ал.2 ТЗ. По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ
договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да
отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок
заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва
по кредита. Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която
заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на
предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата по
чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договора за банков
кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя)
размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков
кредит, поради което настоящият състав споделя практиката, обективирана в
решение № 92/09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. по описа на ВКС, II
т.о., решение № 1353/28.02.2017 г. по гр. д. № 11642/2015 г. на Софийски
градски съд, според която произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП
нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на
банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на
БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от
кредитополучателя на договорна лихва в размер на базовия лихвен процент на
банката в точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти.
Ето защо съдът намира клаузата за договорна лихва по чл. 8 от договора, вр. чл.
7.1 от ОУ за действителна в частта, в която страните са постигнали съгласие за
заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в първоначално уговорения
размер от 12% /аритметичен сбор от БЛП в размер на 7% и непроменливата надбавка
от 5 пункта/.
При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице посочва, че лихвеният процент по кредита не е увеличаван
до сключването на допълнителното споразумение от 30.07.2012г.
С
клаузата на чл. 4, ал.3 и чл. 5 от допълнителното споразумение от 30.07.2012г.
са уговорени 6 месечен период на облекчено погасяване, като през този период
върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към тази дата
БЛП, намален с 8,9 пункта, след този период върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва, а след изтичането му се
начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия към същата дата БЛП
плюс лихвена надбавка в размер на 7,02 пункта. Към датата на подписване на
анекса БЛП за жилищни кредити е 10,5%.
С
допълнителното споразумение от 31.03.2013г. е уговорен 3 месечен период на
облекчено погасяване с прилагане на референтен лихвен процент Прайм и договорна
лихвена надбавка в размер на 7,1 пункта, като към момента на сключване на
споразумението референтния лихвен процент Прайм за жилищни кредити е посочен на
4,9 процента, при което лихвеният процент по кредита е 12%.
С
допълнителното споразумение от 13.10.2014г. е уговорен 6 месечен период на
облекчено погасяване при лихва, определена от референтен лихвен процент,
съставляващ 6 месечния СОФИБОР и договорна надбавка от 8,745%, а след
изтичането му – при лихва, съставляваща сбора от 6 месечния СОФИБОР и надбавка
от 10,105 пункта, като към момента на подписване на споразумението действащия
референтен лихвен процент е 1,345%.
С
допълнителното споразумение от 17.06.2016г.
е уговорен 6 месечен период на облекчено плащане, при приложима лихва,
равна на сбора от референтен лихвен процент, съставляващ 6 месечен СОФИБОР,
който към момента на подписване на споразумението е 0,59%, и договорна надбавка
в размер на 6,22 %, като след изтичане на периода на облекчено погасяване
договорната надбавка е уговорена на 10,96%.
В
практиката на ВКС, обективирана например в: Решение № 231/02.03.18г. по т.д.№
875/17г. на І т.о., Решение № 15/18.04.18г. по т.д.№ 2439/16г. на І т.о.,
Решение № 189/18.01.19г. по т.д.№ 1607/17г. на І т.о., Решение № 299/15.02.19г.
по т.д.№ 2023/17г. на ІІ т.о., Решение № 294/27.03.19г. по т.д.№ 1599/17г. на
ІІ т.о., Решение № 378/28.03.19г. по т.д. № 2775/17г. на ІІ т.о., Решение №
384/29.03.19г. по т.д.№ 2520/16г. на ІІ т.о., Решение № 314/29.07.19г. по т.д.№
1766/16г. на ІІ т.о., Решение № 92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о.,
Решение № 67/12.09.19г. по т.д.№ 1392/18г. на І т.о. е прието, че по отношение
на забраните за търговеца да променя едностранно условията в договора на
непредвидено в него основание (чл.143, т.10 ЗЗП), да определя цената на
услугата при предоставянето й или да я увеличава без потребителят да има право
да се откаже от договора (чл.143, т.12 ЗЗП), се прилагат изключенията по
чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.1 и чл.144, ал.4 ЗЗП, но при определени
предпоставки. Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива
93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съставите на
Върховния касационен съд са посочили, че промяната на цената следва да се
налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са
подробно разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да
е част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на
търговеца, съответно при изменение на договора да липсва възможност за
субективна едностранна преценка на доставчика на услугата. Уговорките, които
определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не
могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.145,
ал.2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на
договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено
не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и
средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.
Така
уговорените в клаузите на допълнителните споразумения промени в приложимия
лихвен процент съдът намира за действителни. Уговорките са постигнати
двустранно – по взаимно съгласие на страните, като не се касае до едностранно
увеличение на лихвения процент от страна на банката.
В в
чл. 5 на допълнителното споразумение от 30.07.2012г. се съдържат
ясни правила за условията и методиката, при която размерът на базовия лихвен
процент за жилищни кредити може да се променя, като е предвидена и възможност
за кредитополучателя при промяна на приложимия годишен лихвен процент
вследствие увеличаване на БЛП да погаси изцяло или частично кредита, без да
дължи такси. Предвид на това съдът намира, че клаузите на допълнителното
споразумение от 30.07.2012г. за размера на дължимата лихва и уговорките, даващи
право на банката едностранно да увеличава лихвения процент съобразно БЛП за
жилищни кредити, отговарят на изискването за добросъвестност и не са
неравноправни по см. на чл. 143, ал.2, т.11 ЗЗП, респ. – нищожни на основание
чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Освен това налице е и изключението по чл. 144, ал.2, т.1
ЗЗП.
В
следващите допълнителни споразумения уговорките относно приложимия лихвен
процент съдът също приема за действителни и породили правни последици,
доколкото той е намален, което няма как да е във вреда на потребителя, т.е. не
е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Възнаградителна лихва
се дължи за времето на действие на договора, т.е. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, на която договорът следва да се счита прекратен и с
отпадане преимуществото на срока кредитополучателят не дължи възнаграждение за
ползвания финансов ресурс. Както се приема в тълкувателните мотиви по т.2 на ТР
№ 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната
изискуемост по договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно
размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на
договора лихви. С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за
връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане
за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа
на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение
в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение,
освен ако в специален закон не е предвидено друго. По изложените съображения на
поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
Т.е. възнаградителна
лихва се дължи от 10.03.2017г. до 27.04.2018г., когато е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът намира за нищожни
като противоречащи на закона договорните клаузи във всяко едно от
допълнителните споразумения, уреждащи извършените преструктурирания на
процесния кредит чрез натрупване на дължими плащания към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като върху
вече изтекли лихви се начисляват отново лихви, което е в противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съгласно
чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен
ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на
доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
търговеца/доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП.
Клаузите
в допълнителните споразумения, с които неплатената част от
лихвите се включва като дължима главница по договора за кредит са нищожни в
тази си част на основание чл. 26, във вр. чл. 10, ал.3 от ЗЗД. В чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, в
отклонение от прогласения в чл. 9 принцип за свобода на договарянето, се
съдържа правилото, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите
на Българската народна банка. Разпоредбата е приета преди влизане в сила на
действащия сега Закон за Българската народна
банка, според който тя регулира и контролира дейността на
кредитните институции в страната, но не може да се намесва в отношенията им с
гражданите. Дори и да се допусне законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, през
периода, през който е извършвано капитализирането на лихви по договора за
кредит, не е действала наредба на БНБ, позволяваща анатоцизма. Т.нар. от ищеца
„капитализиране“ на лихвата по естеството си се покрива с понятието
„анатоцизъм“, тъй като върху вземането на банката за изтекли лихви се начислява
нова дължима лихва. Без значение е обстоятелство върху кой вид лихва се начислява
новата лихва и дали е възнаградителна или санкционна лихва. Не е налице такава нищожност по
отношение капитализираните такси и застрахователни премии.
С оглед изложеното, при преценка на
основателността на предявения иск за главница, съдът приема, че: е налице неизпълнение
от страна на ответницата на задължението и за погасяване на кредита; настъпила е
предсрочната изискуемост на кредита, за което ответницата е уведомена.
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, към
датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. дължимите суми по договора
за кредит са:
- 30 226.22 лв.
главница;
- 4 346.08 лв.
лихви за периода 10.02.2017г. до 21.05.2018г.;
- 200.76 лв. такси;
- 67.22 лв. имуществени
застраховки и
- 165.60 лв. нотариални
такси.
Дължимата главница
следва да се определи, като се приспаднат лихвите, които са прибавени
/капитализирани/ към нея и които, видно от заключението по ССчЕ възлизат общо
на 5 099.55 лв. Така, предявеният иск за главница е основателен и доказан
за сумата от 25 126.67 лв., а над него – до предявения размер от
30 226.22 лв. следва да се отхвърли.
Видно от таблицата за
начислените лихви, те са начислени до 21.05.2018г. Като се вземе предвид
посоченото по-горе, че както договорна, така и наказателна лихва се дължат за
времето на действие на договора, т.е. до 27.04.2018г., дължимите лихви, считано
от датата, посочена в исковата/уточнителната молба са в размер на:
-
Договорна лихва за периода
10.03.2017г.-27.04.2018г – 3 714.09 лв., поради което искът се явява
изцяло основателен и доказан;
-
Наказателна лихва за периода
10.03.2017г.-27.04.2018г. – 383.25 лв., в какъвто размер искът се явява
основателен и доказан, а над него – до предявения от 631.99 лв. следва да се
отхвърли.
По претенциите за заплащане на такси
по договора, разноски
по събиране на вземането и застрахователна премия се установява, че на осн. чл.
4, чл. 10, т.3 от договора за кредит и чл. 11 от допълнителното споразумение от
30.07.2012г. ответницата дължи на банката и такси за управление и
администриране на кредита, платените от кредитора застрахователни премии по
застраховка на недвижимия имот, служещ за обезпечение, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземането.
Размерите на тези вземания се потвърждават от заключението на вещото лице.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в исковото производство за платена
държавна такса в размер на 1 400.24
лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 800
лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 896.21 лв. и за особен представител
1 300 лв. – общо разноски в размер на 5 396.45 лв.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част на исковете в
размер на 4 561.65
лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД Б.У.Г. с ЕГН **********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
сумата от 25 126.67 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14557 от 29.11.2006г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.05.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 3 714.09 лв.
договорна лихва за периода 10.03.2017г.-27.04.2018г., сумата от 383.25 лв. наказателна лихва за периода
10.03.2017г.-27.04.2018г., сумата от 28.76
лв. начислени такси за управление на кредита за периода
11.02.2017г.-21.05.2018г., сумата от 172
лв. – начислени такси за администриране на просрочен кредит за периода
11.02.2017г.-21.05.2018г., сумата от 105.60
лв., представляваща направени разноски за платена нотариална такса за
връчване на нотариална покана от 15.02.2018г. за предсрочна изискуемост на
кредита, сумата от 60 лв.,
представляваща адвокатски хонорар за изготвяне на нотариалната покана и сумата
от 67.22 лв., представляваща
заплатена от банката застрахователна премия
по договор за застраховка на недвижим имот по застрахователен сертификат
към полица № 111404010888 от 13.12.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения
размер до предявения от 30 226.22 лв. и за наказателна лихва над уважения
размер до предявения от 631.99 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Б.У.Г. с ЕГН **********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** за разноски в настоящото производство сумата
от 4 561.65 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да
бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ: