№ 482
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103767 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М.А. С.-П. срещу
„Топлофикация П.“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата
страна, поради погасяване по давност не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1648,28 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2007г. до 30.04.2009 г. вкл., сумата от 350,37 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2007 г. до 17.03.2010г., както и
законната лихва върху главницата от 29.03.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 129,96 лв., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В полза на „Топлофикация П.“ АД е издаден срещу М.А. Стоянова изпълнителен
лист от 01.06.2010 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-П. въз основа на влязла в сила
заповед да изпълнение, за сумата 1648,28 лева – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2007г. до 30.04.2009 г., сумата от 350,37 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.08.2007 г. до 17.03.2010г., както и законната лихва върху главницата от 29.03.2010 г.
1
до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 129,96 лв.
Установява се от приложено копие на изп. дело също, че въз основа на
посочения изп. лист по молба от 07.10.2010 г. на взискателя „Топлофикация П.“ АД е
образувано изп. дело № 1012/2010г. при ЧСИ Ст.Бадев. Извършвани са действия по
проучване имуществото на длъжника. Със съобщение от 06.01.2011 г., получено на
13.01.2011г. от „Стомана Индъстри“ АД е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
За периода от 24.02.2011 г.- 25.08.2011 г. са събрани принудително суми, като
сумата от 535,12 лв. е изплатена на взискателя, видно от отразяванията върху гърба на
изп. лист.
С писмо от 14.06.2011 г. „Стомана индъстри“ АД е уведомило ЧСИ, че
длъжникът е в процедура по прекратяване на трудовото правоотношение и няма повече
да се удържат суми за запорни вноски. С разпореждане от 16.08.2011 г. ЧСИ е
разпоредил извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника, за
което се събере такса в размер на 6,00 лева от взискателя. С молба от 05.02.2014 г. е
представено платежно нареждане за сумата от взискателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 07.10.2010 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 1012/2010 г. на ЧСИ С.Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият
случай. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС/.
2
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
двугодишният срок започва да тече от последното плащане– 25.08.2011 г. и предвид
липсата на предприети от страна на взискателя действия след този момент
производството е прекратено поради перемция след изтичане на две години – на
26.08.2013г., преди постановяване на ТР.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до 26.08.2013 г.
От този момент нататък ответникът не установява да е предприел действия, с
които да е прекъснал отново давността и към датата на предявяване на иска –
15.07.2021г. е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за
принудително събиране на вземането. Дори да се приеме, че с молбата от 05.02.2014г.,
която не съдържа конкретно искане до СИ за прилагане на изп. способ, но дори да се
приеме, че с нея се иска налагане на запор, то от тази дата до предявяване на иска,
3
също е изтекъл давностният срок за принудително събиране на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно изготвена сметка от ЧСИ размерът на дълга към 13.10.2010г. е в
размер на 2220,88 лв. С дължимите към ЧСИ такси възлиза на 2620, 08 лв. към тази
дата, като впоследствие са начислявани още такива, по изп. дело се събрани 739,12 лв.
Общият размер на вземанията, чиято дължимост се отрича е в размер на 2128,61 лв.
Независимо от извършените погашения ищцата има правен интерес да установи, че
сумите, за които е издаден изп. лист и образувано изп. дело са погасени по давност, тъй
като с извършените плащания, реално същите не са погасени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ от 85, 15 лв., такса по ТТР към ЗЧСИ в
размер на 24,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв., чието заплащане
се доказване с отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А. С.-П., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „М.С.”, */*** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради
погасяване по давност сумата в размер на 1648,28 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2007г. до 30.04.2009 г., сумата от 350,37 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.08.2007 г. до 17.03.2010г., както и законната лихва върху главницата от 29.03.2010 г.
до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 129, 96 лв.,
за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.А. С.-П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.С.”, */*** сумата от 489,15 лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5