Решение по дело №449/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20191300500449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №124

                       

                                             Гр . Видин  13.01.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА единадесети декември

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.                            

                                                                                                    2. Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ               И.К.                      И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

 Съдия       С.С.       в.  ГР.Д. № 449     ПО ОПИСА

ЗА     2019   ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

 

Делото е образувано по въззивна жалба на И.К.Х. чрез адв. Е.С.  против Решение №241   от 26.06.19г. по гр.д. №2388/18г. на ВРС ,в частта в която искът по чл.50 ЗЗД  е уважен.

Твърди,че по делото не е установено по категоричен начин,че постройката,в която е възникнал пожара,както и електромера,от който е тръгнал пожара са нейна собственост,а също така,че постройкатат,която е изгоряла е собственост на ищеца.Счита ,че не доказано какви точно вещи и какъв брой са изгорели при пожара.Твърди също,че изгорялата постройка на ищеца е незаконно построена и в негова тежест е следвало да се постави установяването,че тя е законна,а не в тежест на ответника,както е направил първоинстанционния съд.

 Иска  от съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба М.П.М.  е   подал писмен отговор,с който оспорва  жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Твърди,че пред първата инстанция не е направено оспорване относно собствеността на изгорялата постройка,нито на вещите в нея,но така или иначе тези обстоятелства са установени от гласните доказателства по делото.Счита,че това дали изгорялата постройка е законно построена не е предмет на делото.

От данните по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.50 ЗЗД като М.П.М.  претендира сума в размер на 4 098,30лв. като обезщетение за изгоряло имущество.

Установено у по делото и не е спорно между страните ,че на 26.12.2016 година в гр.Б. в имота на И.К.Х. възниква пожар в селскостопанска постройка.Пожарът се разпространил и в съседния имот на М.П.М.  , вследствие на което  е унищожен собственият му навес заедно с намиращите се в него движими вещи.  Според пожаро- техническата ексепртиза по образуваното ДП№1166/2016г. на РУ-Видин причината за пожара  е повреда в ел.таблото,собственост на И.К.Х..Всички други версии- умисъл, небрежност          ,  природни явления, самозапалване и др.  са отречени в експертизата.

По назначената съдебно- оценъчна експертиза  извършена от Б.А.унищоженото имущество е оценено на стойъност 4098,30лв. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че е ползвало материалите по ДП и е дала оценка след справка в магазини и търговски сайтове.

           По делото са събрани гласни доказателства, като свидетелите описват подробно, че цялото имущество –навес и всички движими вещи в него,собственост на ищеца М.П.М. е изгоряло напълно  и останките са неизползваеми .            

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

За да се ангажира отговорността по чл.50 ЗЗД  ищецът следва да установи следните елементи от сложния  фактически състав на тази законова разпоредба, а именно:

-вреда,

-вредата да произлиза от вещ,

-действие или бездействие от страна на собственика  и лицето под чийто  надзор се намира веща,

-причинно-следствена връзка между действието или бездействието на собственика на веща и настъпилия вредоносен резултат.

Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна, т.е.  не е необходимо да се изследва въпроса за вината или да е налице виновно поведение от страна на собственика на вещта за причинената  вреда.

В конкретния казус на база събраните  доказателства  могат да се направят следните изводи:

 Причинена е вреда на ищеца М.П.М.  вследствие възникнал пожар на 26.12.2016година в гр.Б. в имот ,собственост на И.К.Х. . Установено е, че ищецът е собственик  на изгорялото недвижимо и движимо имущество посочено в исковата молба. Движимото имущество по исковата молба е установено  в хода на делото с гласни доказателства- разпитаните свидетели  са уточнили броя и вида  на движимите вещи.

Причина за възникналия пожар е повреда в ел.таблото на И.К.Х.. Това е  установено  от назначенатаДП пожаро- техническа експертиза

Предвид изложеното е видно че са налице  всички елементи на фактическия състав на чл.50 ЗЗД, което ангажира отговорността на ответника.

 По повод направените възражения от жалбоподателя,настоящият състав счита,че пред първата инстанция е установено както собствеността на изгорелия навес,така и вида и броя на изгорелите движими вещи.Обстоятелството дали навесът е законно построен в случая е ирелевантно за спора.

По изложените съображения съдът намира, че правилно ВРС е уважи предявеният от М.П.М. иск по чл.50 ЗЗД срещу И.К.Х. като основателен  и доказан до размера,посочен от вещото лице по назначената експертиз като е съобразил и размера на притежаваните от нея права-3/4 ид. ч.,поради което е присъдил сумав размер на 3073,73лв.

С оглед  уважаване на основния иск по чл.50 ЗЗД съдът е уважил и акцесорния  иск по чл.86 ЗЗД и е присъдил законната лихва от настъпване на щетата 26,12.2016 година до окончателното изплащане на главницата.

Ответната по жалба страна не е претендирала разноски за въззивната инстанция и няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №241   от 26.06.19г.   по гр.д. №2388/18г. на ВРС ,в частта в която искът по чл.50 ЗЗД  е уважен за сумата от 3 073,73лв.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

                              Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                   2.