Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 14385 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 69763 от
30.09.2019 г., подадена от С.О., чрез юрисконсулт М.М.– длъжник по изпълнително дело №
20198510401983 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу Разпореждане от 17.09.2019 г., в
което е обективиран отказ на ЧСИ П.да намали разноските по изпълнителното дело
за адвокатско възнаграждение и за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ неправилно е приел за събиране
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, при положение, че по
изпълнителното дело не били извършвани никакви действия от процесуалния
представител на взискателя, извън подаването на самата молба за образуване на
изпълнителното дело. В тази връзка се сочи, че приложение следвало да намери разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и адвокатското възнаграждение
да се определи в минималните размери от 200.00 лева. Поддържа, че пропорционалната
такса също била неправилно определена и следвало да се изчисли до законово
определения размер. Жалбоподателят моли разноските по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат
намалени. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят ЗД “Б.И.“АД, чрез
пълномощник – адвокат М.Г., е депозирал в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорил
същата по подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Счита, че
адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед материалния интерес и жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за настоящото
производство.
ЧСИ М.П.
е изложил мотиви по обжалваните
действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата
е допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и във възражението по нея, и
прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението; насочена е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като се
съобразят и постановките в ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Изпълнително
дело № 20198510401983 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от 04.09.2019
г. на взискателя ЗД “Б.И.“АД. ЕИК *******, чрез пълномощник - адвокат М.Г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 51328/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 153-ти състав, срещу длъжника С.О., за следните суми: сумата от 199.08
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 550.00 лева
– разноски по делото. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 4 и л. 5 от
изпълнителното дело). В последния е отразено, че сумата за процесуално
представителство по изпълнителното дело е 300.00 лева, без ДДС, платена
авансово изцяло в брой. В поканата за доброволно изпълнение на длъжника (л. 6 от
изпълнителното дело) освен сумите по изпълнителния лист е указано, че следва да
заплати и изчислената лихва в размер на 22.78 лева, както и 360.00 лева
разноски по изпълнителното дело, а също и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
в размер на 216.65 лева.
Настоящият
жалбоподател е подал възражение срещу така приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса (л. 9 от изпълнителното дело),
като помощник ЧСИ Велина Раева е постановила обжалвания отказ да редуцира
разноските по съображения, че адвокатският хонорар е в минималните размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (чл. 10, т. 1 и
т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.).
В кориците на изпратеното по компетентност на Софийски градски съд копие на изпълнителното дело не се съдържат
доказателства, установяващи да са извършвани действия с цел принудително
събиране на сумите по изпълнителния лист.
При тези данни
може да се обоснове с категоричност, че единствените усилия на представляващият взискателя адвокат са
сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по
защита е посочването на способ за принудително изпълнение. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Приетият
за събиране по изпълнителното дело
адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. - в размер на 200.00 лева за депозиране на
молба за образуване на изпълнително дело. Останалата
част от хонорара следва да остане в
тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на
договарянето.
Неправилно е
определен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по
самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране
адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по изпълнителния лист
- главница и обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва,
считано от 03.08.2018 г. към датата на
поканата за доброволно изпълнение, възлизат на общата сума от 771.86 лева.
Съгласно т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100.00 до 1 000.00 лева - размера на пропорционалната такса е 10.00 лева + 10 на сто за горницата над 100.00 лева. В конкретният случай размерът на пропорционалната
такса, изчислен по реда на т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от 77.19
лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС и като краен размер дължимата пропорционална такса по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 92.63 лева, с ДДС, а не в размер
на 216.65 лева, както това е прието от ЧСИ.
По изложените
съображения обжалваният отказ от 17.09.2019
г. да се намалят разноските по изпълнително дело № 20198510401983 по описа
на ЧСИ П.- за адвокатски хонорар и пропорционална такса, е неправилен и следва да се отмени.
По разноските за настоящото
производство.
Претенцията на ответника по жалбата
– взискателя ЗД “Б.И.“АД е неоснователна, с оглед изхода от делото.
Претенцията на жалбоподателя –
длъжник С.О., за присъждане на сторените разноски за настоящото производство също
е неоснователна, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод
жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.П., обективиран в
Разпореждане от 17.09.2019 г., постановен по изпълнително дело № 20198510401983
по негов опис, за намаляване на
разноските за адвокатски хонорар и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските и таксите по изпълнително дело № 20198510401983 по описа
на ЧСИ М.П., както следва: за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя ЗД“Б.И.“АД, ЕИК ******* –
до размера на сумата от 200.00 лева, и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
- до размера на сумата от 92.63
лева,
с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на С.О. и ЗД “Б.И.“АД за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.