Решение по дело №257/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260003
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20204320100257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит,16.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседА.е на тридесет и първи август две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 257 по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Предявен е иск  с правно основА.е чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

 

Ищцата И.И.К. твърди в исковата молба, уточнена в първото съдебно заседание, че с договор, обективиран в  нотариален акт № 117, том ІІІ, рег. №1958, дело №168 от 2010 г. на нотариус Б.М., рег. № 591 в регистъра на НК прехвърлила на ответника М.Й.М., по време на брака му с втората ответница Р.В.П., правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч, с административен адрес: ул. З.**, подробно описан в акта, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ХІV-186, в кв. 38 по подробния устройствен план на селото, с площ от 1000 кв. метра, при съседи: улица „Здравец“, УПИ № ХІІ-187, УПИ № VІ-185 и УПИ № ХV-186, заедно с построените в този имот: Масивна жилищна сграда на един етаж и приземен етаж, двуетажна стопанска сграда и подобренията в имота срещу задължението на приобретателя към прехвърлителката за гледането и издръжката й при нужда и немощ, до края на живота й, като прехвърлителката си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.

Ищцата твърди, че е на 87 години, получава пенсия в размер на 280 лева, трудно подвижна след прекаран инсулт, който получила още преди сключване на сделката. Твърди се, че първите години ответникът М.М. изпращал трето лице – Й.да се грижи за ищцата.  За гледането обаче Й.започнала да иска ищцата да й заплаща по 80 лева месечно. Твърди се, че ответникът М.М. също притискал ищцата да плаща на Й.за гледането. Твърди се, че след като ищцата отказала, тъй като нямала възможност да заплаща такава сума, ответникът М.М. не е полагал никакви грижи за ищцата и дори не се интересувал как е. Ищцата твърди, че до преди около четири години й помагал и за нея се грижел нейният племенник Ц.от с. Карлуково, като й пазарувал, купувал лекарства, цепел и носел дърва, палел печката, почиствал, но той починал. След смъртта му й помагали съседите – А. и синът й Д., които й пазарували, чистели, цепели дърва, карали я на болницата и я връщали от там, купували лекарства. От преди около девет месеца - от лятото на 2020 г. ищцата получавала храна чрез социалния патронаж при Община Луковит. Твърди се, че ответникът М.М. основно идвал при ищцата да й иска пари. За последно идвал преди няколко месеца да й иска пари, за да си купи кола. Държал се арогантно и я заплашвал.   Поради това, че ответникът  не изпълнил поетото задължение за издръжка и гледане, като неизпълнението се твърди да е значително и виновно, ищцата претендира разваляне на сключения договор. Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват иска като неоснователен с твърденията, че от сключването на договора /който не се оспорва/, дори и преди това, ответникът М.Й.М. лично, непосредствено, постоянно, както и чрез други лица, е полагал ежедневни грижи за ищцата, осигурявал е изцяло необходимата издръжка съобразно конкретните потребности на ищцата и е полагал грижи за здравето, хигиената, за имуществото, което тя ползва, до края на юни 2020 г. непосредствено до завеждане на исковата молба, когато ищцата вече не го допускала до имота и отказвала срещи с него.  С отговора е направено искане за трансформиране на натуралното задължение за гледане и издръжка в паричния му еквивалент.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Безспорно е между страните и е видно от представения заверен препис на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 117, том ІІІ, рег. № 1958, дело № 168 от 2020 г. на нотариус Б.М., рег. № 591 по регистъра на Нот. камара, че на 27.05.2010 г. ищцата И.И.К. прехвърлила на ответника М.Й. М.следния свой недвижим имот, находящ се в с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч, с административен адрес: ул. З.**,  а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ХІV-186, в кв. 38 по подробния устройствен план на селото, с площ от 1000 кв. метра, при съседи: улица „Здравец“, УПИ № ХІІ-187, УПИ № VІ-185 и УПИ № ХV-186, заедно с построените в този имот: Масивна жилищна сграда на един етаж и приземен етаж, Двуетажна стопанска сграда и подобренията в имота  срещу задължението на приобретателя към прехвърлителката за гледането и издръжката й, при нужда и немощ, до края на живота й, като прехвърлителката си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.

От представената актуална скица № 15-589792/07.07.2020 г., издадена от СГКК – гр. Ловеч и удостоверение за идентичност на имот, издадено от Община Луковит, се установява, че понастоящем процесният имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36511.700.186по КККР, одобрени със Заповед РД-18-857/11.12.2019 г. на изпълн. директор на АГКК, с площ  1070 кв.м., при съседи: ПИ 36511.700.5231, 36511.700.970, 36511.700.188, 36511.700.185, 36511.700.968 и 36511.700.969 заедно с построените в имота: Жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 36511.700.186.1, застроена площ 49 кв.м, брой етажи 1; Селскостопанска сграда с идентификатор 36511.700.186.2, застроена площ 34 кв.м., брой етажи 2.

По делото е представени удостоверение за данъчна оценка.

Не е спорно и е видно от удостоверение за сключен брак – дубликат, изд. на 03.07.2020 г. от Община Луковит, че към датата на сключване на процесния договор, приобретателят М.Й.М. е имал сключен граждански брак с ответницата Р.В.П.. Не е спорно, че и към настоящия момент ответниците са в брак.

Представена е медицинска документация, от която е видно, че ищцата е във влошено здравословно състояние. В етапна епикриза, издадена от личния лекар "Медикус АИППМП Д-р З." ЕООД за последните години /от 2015 г. насам/ са вписани редица заболявания: застойна сърдечна недостатъчност; хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност; последици от други и неуточнени модзъчносъдови болести; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулоатия; исхемична кардиомиопатия; разстройство на зрението, неуточнено;световъртеж от централен произход и др. Представени са 4 бр. епикризи, издадени от МБАЛ - Луковит - Неврологично отделение, от които е видно, че ищцата е била хоспитализирана в лечебното заведение, както следва: в периода 17.10.2016 г. - 21.10.2016 г. с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт; в периода 01.04.2019 г. - 05.04.2019 г. с диагноза Световъртеж от централен произход; в периода 21.10.2019 г. - 25.10.2019 г. с диагноза Световъртеж от централен произход; в периода 02.03.2020 г. - 06.03.2020 г. с диагноза Световъртеж от централен произход. И в четирите епикризи са вписани придружаващи заболявания: Последици от МСБ; АХ - ІІІ ст.Ищцата представя рецептурна книжка на хронично болния, видно от която са й отпускани лекарства за заболяванията: ХСБ, Застойна сърдечна недостатъчност, Последици МСБ и ИКМП.

Приложено е заверено копие от преписка № 1489/2021 г. на РП - Ловеч, ТО - Луковит, образувана по жалба от ищцата за отправени на 15.03.2021 г. заплахи от страна на ответника. Проверката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

По делото са ангажирани свидетелски показания чрез разпит на трима свидетели на ищцовата стрА. и петима свидетели на ответната страна.

Св. В.Т.Г.излага, че е съседка на ищцата, знае, че през 2010 г. ищата е прехвърлила къщата на ответниите срещу гледане. Излага, че първоначално двамата ответници са се грижили за ищцата, но ответницата се разболяла и вече била в невъзможност да се грижи за ищцата. Ответникът продължил да осигурява грижи за ищцата с помощта на  Й./св.Й.Т.Х./ - помагали й, водели я на лекар. Даже свидетелката  преди шест години лично ги е засичала в болницата - Й.да бута количката с ищцата.  Преди около пет години ищцата получила втори инсулт. Тогава се оплакала на свидетелката, че  Й.започнала да й иска пари за грижите и че след като отказала, ответникът и Й.спрели да идват при нея.  Свидетелката сочи, че от пет години ответникът е спрял да се грижи за ищцата. След това първите две години на ищцата помагал с  пазаруване на продукти от магазина, цепене и внасяне на дърва, с работа в  градината неин родственик – Ц., който починал. В последните три години и понастоящем за ищцата се грижат А. /св. А. А.Н./ и синът й М./св. Д. Н.Н.– пране, чистене, пазаруване, дърва за зимата, водят я на лекар, носят й лекарства и пр. Ищцата сега е трудно подвижна - може да се придвижва в двора си на малки разстояния, на по-големи разстояния - до центъра не може да ходи.

Св. А. А.Н. излага, че живее близо до ищцата, работили са заеднои  в стола на психоболницата. Свидетелката след 2009 г. работила в магазина на РПК в селото, ищцата често тогава идвала да си пазарува, споделила, че е прехвърлила къщата на ответниците срещу гледане, разчитала на тях, тъй като им е кръстница. Ищцата й разказвала, че първите пет години не е имала проблеми с гледането – ответникът и Й.й помагали.  Свидетелката излага, че тогава ищцата не е и имала нужда от гледане, тъй като можела сама да се грижи за себе си. След като през 2016 г. ищцата получила инсулт, споделила, че Й.вече й искала пари, за да се грижи за нея. Свидетелката сочи, че от пет години не е виждала да идват при ищцата нито ответниците, нито Й.. Ищцата се оплаквала на свидетелката, че ответникът само я тормозел за пари. Известно време на ищцата е помагал неин племенник Ц., който е починал преди около три години. От 2017 г. и понастоящем само свидетелката и синът й се грижат за ищцата. Свидетелката излага, че прането на ищцата носи и пере в пералнята си, помага й при къпането, чистят, пазаруват й продукти от магазина, осигуряват й дървата за огрев, като ищцата си ги плаща. Пенсията преди й я носила началничката на пощата - Ю., плащала и сметките от пенсията. Ю. се разболяла и сега  М./синът на свидетелката/ й носи пенсията, за което ищцата го е упълномощила.  М.ходи за изписване на лекарствата, той  ги взема и й ги носи, води  я при личния лекар, а  веднъж в годината  я кара в болницата в неврологично отделение за по една седмица. Храната се осигурява от Социалния патронаж. От февруари 2021 г. синът й М.е назначен по програма към общината за личен асистент на ищцата.

В същия смисъл са и показанията на св. Д. Н.Н.– син на св. А. Н.. Свидетелят също сочи, че от поне две-три години той с помощта на майка си се грижи за ищцата - кара й дърва за зимата, цепи ги, реди ги,  купува й с нейни пари хранителни продукти от магазина, води я на личен лекар и при невролога, изписва с рецептурната книжка лекарствата и й ги носи, носи й пенсията. Майка му помага с прането, къпането, чистенето. Свидетелят сочи, че ищцата е трудно подвижна, горе-долу може да се самообслужва, може да се храна сама, личен тоалет сама не може. Преди този период е виждал ответника да я кара на лекар.

Св. Й.Т.Х. излага, че знае, че някъде 2009 г. ищцата е прехвърлила къщата на ответниците срещу гледане.  Излага, че от тогава до май-юни 2020 г. ответниците и тя са се грижили изцяло за ищцата – храна, лична хигиена, чистене, пазаруване, посещения при личния лекар и в болницата, лекарства и пр. Излага, че ответниците гледали животни и осигурявали на ищцата храна в изобилие, редовно зареждали фризера й с месо, за последно го били заредили преди 2-3 години. Ищцата била толкова задоволена, че даже си събирала парите в буркана. Излага, че преди 4-5 години Ц. отрязал един чемшир в двора и намерил под него буркан с пари. От тогава се и влошили отношенията между тях. Свидетелката отрича да е искала пари на ищцата за грижите, дори и след като разбрала за тези пари в буркана, тъй като ответникът лично й плащал по 50 лева. Сочи, че пролетта на 2020 г. – май-юни за последно тя и ответникът са отишли при ищцата, но тя ги изгонила, казала им, че си е намерила гледачи.

Св. В.И.Б.познава страните, знае, че през 2010 г. ищцата е прехвърлила на ответника къщата срещу гледане. Излага, че от тогава до лятото на 2020 г., ответникът се е грижил за ищцата. От ответника разбрала, че тогава /лятото на 2020 г./ ищцата го е изгонила, не желаела повече да я гледа той. Излага, че през годините често е ходила в дома на ищцата и винаги е заварвала там ответника и Й.. Помагали й в градината, носели й храна в изобилие – месо, кашкавал, сирене, мляко, даже ищцата е давала храна на свидетелката, тъй като нямала къде да  я съхранява.  От Й.знае, че тя е ходила да я къпе, пере, чисти, пазарува. Знае, че са я карали в болницата.  Не е чула А. и синът й в последните години да полагат грижи за ищцата, не ги е засичала при ищцата.  Свидетелката сочи, че за последно е ходила при ищцата преди около година и половина.

Св. А.Н.Д..излага, че е била медицински фелдшер. Познава ищцата, знае, че страда от високо кръвно налягане, има нарушения на мозъчното кръвообращение със световъртеж, има болки в кръста и краката. Свидетелката излага, че често е ходила да слага системи на ищцата, като понякога я е карал ответникът с колата, а понякога ищцата лично я викала по телефона. За тези услуги, ищцата й давала по някое яйце, а когато била ангажирана от ответника, той й е плащал. За последно есента на 2019 г. е поставяла системи на ищцата, като тогава ответникът я ангажирал, той носел и системите.

Св. Т.С.Т.познава страните, живее в селото  близо до ищцата -  на същата улица, отсреща. Излага, че до 2020 г., когато се берат доматите,ответниците са се грижили за ищцата, помагала им е Й.– храна, пране, къпане, чистене. Ищцата била му споделяла, че е много доволна от грижите, не се е оплаквала от нищо. Ответниците престанали да се грижат за ищцата, защото тя им казала, че има друг човек, който да я гледа.Свидетелят също разказва за буркана с пари, който Ц.намерил в двора на ищцата преди повече от две години. Парите били мухлясали, А. ги сменила в банката. От тогава А. и синът й почнали да посещават ищцата. Понастоящем те се грижат за нея.

Св. И. В.П. излага, че на 25.06.2020 г. ищцата й се е обадила по телефона и я помолила да каже на ответника да отиде при нея да си поговорят. Свидетелката твърди, че запомнила тази дата, тъй като я свързва със свои житейски проблеми, като не посочва какви са те.  Заявява декларативно, че до тогава  - до това обаждане, вече 10 години ответникът М.М. се е грижил за ищцата, след това той се е оттеглил и започнала А. да я гледа. Отрича ищцата да я е търсила за постоянна грижа, само епизодично я викала да й помогне с нещо конкретно.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 117, том ІІІ, рег. № 1958, дело № 168 от 2020 г. на нотариус Б.М., рег. № 591 по регистъра на Нот. камара.

Заявеното от ищцата спорно право обуславя процесуалната легитимация на страните по делото. Насрещна страна по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е насрещната страна по договора, чието разваляне се иска, респективно нейните наследници. Ищцата е насочила иска си и срещу съпругата на приобретателя по договора. Съпругът на приобретателя при алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен от другия  съпруг, не става длъжник, но придобитият имот става СИО, участва като страна в процеса, за да бъде обвързано от правните последици на решението, но това лице не е длъжник. То, от своя страна като ответник има интерес да се брани срещу претендиранотонеизпълнение на задълженията по договора. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. В настоящия случай, съдът намира, че ищцата има правен интерес да заведе иска и срещу съпругата, която получава вещни права върху имота, въпреки това, че не се явява задължителен другар.

Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а, когато се касае за договори, свързана с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред - ал. 3.

В конкретния случай между ищцата и ответника М.М. е сключен валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя, при нужда и немощ,  до края на живота му.

 Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а съдържанието на насрещните престации се определя от постигнатото съгласие между страните. При договор за издръжка и гледане, прехвърлителят има едно единствено задължение – да прехвърли недвижимия имот, което в настоящия случай няма спор, че е изпълнено. Задълженията на приобретателя се изразяват в предоставяне на издръжка и предоставяне на грижи (гледане). Неизпълнението на което и да е от тези две задължения, представлява неизпълнение на договора и на това основание той подлежи на разваляне. Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. Що се отнася до обема на дължимата престация, той се определя от постигнатото между страните съгласие, отразено в договора. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Издръжката включва изцяло хрА., режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда.

Ако прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи, води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура (в този смисъл са Решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 494 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 642/2011 г. на ВКС, ІV г.о.).

Според съдържанието на договора насрещната престация на приобретателя е да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, при нужда и немощ, до края на живота й.  Поради липсата на конкретна индивидуализация за дължимите грижи и издръжка, следва да се приеме, че в случая страните по договора са се съгласили приобретателят да осигури цялата необходима на прехвърлителката издръжка и да полага спрямо нея всички грижи, от които тя се нуждае – храни, режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената, домакинството.

В тежест на ответната страна е да докаже, че пълно и точно е изпълнила поетото по договора задължение за гледане и издръжка, съобразно вида и обема на дължимото, предвидени в договора. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформация на задължението.

Безспорно се установи по делото, че ищцата има необходимост от грижи и издръжка, не само с оглед напредналата си възраст /86 години при завеждане на исковата молба и 87 години към датата на устните състезания/, но и с оглед  съпътстващите я хронични заболявания  - застойна сърдечна недостатъчност; хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност; последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; исхемична кардиомиопатия; разстройство на зрението, неуточнено; световъртеж от централен произход и др. Отделно нужда от конкретни грижи е възникнала и след исхемичния мозъчен инсулт през 2016 г.

Ответниците претендират да са изправна страна след прехвърлителната сделка до лятото на 2020 г. - непосредствено преди предявяване на исковата молба. Излагат възражения за забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие за изпълнение на уговорената престация, като ищцата не ги допускала в имота.

От страна на кредитора се твърди неизпълнение на задълженията по договора в последните четири – пет години.

Не е спорно и се установява от всички свидетелски показания, че към датата на предявяване на исковата молба и към датата на устните състезания, ответникът е преустановил да престира дължимото по договора - нито лично, нито чрез друго лице изпълнява задълженията си за издръжка и гледане.Установява се от показанията и на двете групи свидетели, че физическите грижи за ищцата понастоящем са поети от св. А. А.Н. и св. Д. Н.Н.. Последният е назначен и за социален асистент на ищцата от февруари 2021 г.

Спорно е и е налице противоречие между двете групи свидетелски показания по отношение на причината и периода, за който се сочи, че ответникът е преустановил да престира дължимото по договора.

Така свидетелите В.Г., св. А. Н. и св. Д. Н.установяват, че след като през 2016 г. ищцата е получила инсулт и значително се е влошило здравословното й състояние, третото лице, чрез което до този момент ответникът М.М. е изпълнявал задължението си предоставяне на грижи /гледане/ – св. Й.Х.е започнала да  иска от ищцата да й плаща за тези услуги. Ищцата отказала и от тогава – около четири-пет години ответникът преустановил грижите за нея.

Втората група свидетели – Й.Х., В.Б., Т.Т.и И.П. твърдят, че ответникът лично и чрез други лица е изпълнявал задълженията си за предоставяне на издръжка и гледане до лятото на 2020 г., а св. П. дори посочва конкретна дата /25.06.2020 г/, когато ищцата изгонила ответника от дома си, заявила му, че си намерила други гледачи. Св. А.Д.посочи, че последно е била ангажирана от ответника да окаже  медицинска помощ на ищцата през есента на 2019 г.

Съдът кредитира показанията на първата група свидетели. Липсва логично обяснение защо ищцата е потърсила помощта на други лица - първоначално родственика Ц., а след неговата смърт  и помощта на св. А. Н. и св. Д. Нинов, ако е била толкова доволна от предоставяните грижи и издръжка /храна в изобилие/, както твърдят свидетелите от втората група. Обстоятелството, че Ц.е помагал на ищцата с дървата, пазаруването, градината се установява и от показанията на свидетелите от втората група. Същевременно св. Х.сочи, че отношенията между ответника и ищцата се влошили след като преди около 3-4 години Ц.е намерил буркан с пари в градината /"...дрязгите станаха заради парите..."/. Св. Х.твърди, че до последно, до май-юни 2020 г., когато са отишли с ответника и ищата ги изгонила, до тогава са й зареждали редовно фризера с храна, в след това заявява, че от две години не са го зареждали. Според показанията на св. П. пък  ищцата е била тази, която е потърсила контакт с ответника.

Настоящият състав намира, че от събраните и кредитирани доказателства се установява, че последните поне три години преди завеждане на исковата молба ответникът не е престирал дължимото по договора, лично или чрез трето лице.

Дори да се приеме, че предпочитание следва да се отдаде на втората група свидетелски показания, то при неоправдан отказ за съдействие на кредитора, длъжникът следва незабавно да продължи изпълнението в пари и без да чака решение за трансформация, тъй като задълженията за издръжка и гледане имат ежедневен, непосредствен и непрекъснат характер. В противен случай, длъжникът е в забава и последицата от нея е развалянето на договора, поради виновно неизпълнение (в този смисъл решение №494/16.11.2011г. по гр.д.№642/2011г.; решение №165/01.03. 2010г. по гр.д.№71/2009г.; решение №363/26.05. 2010г. по гр.д.№756/ 2009г. и определение №1388/22.12.2011г. по гр.д.№ 617/2011г. на ВКС, ІІІг.о.). В конкретния случай, дори и да се приеме, че съдът може да бъде сезиран с искане за трансформация с писмения отговор на исковата молба, а не под формата на насрещен иск или на иск в самостоятелно  производство, то за периода на цялата забава на кредитора от май-юни 2020 г. /както твърдят ответниците/ до датата на приключване на устните състезания - 31.08.2021,  приобретателят не е превел каквато и да е сума на прехвърлителя, поради което самият той е в състояние на забава и то за значителен период от време - близо година, поради което са налице предпоставките за разваляне на договора и предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е доказан по основание.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен, а и разноски в производството се претендират, в общ размер на 510,76 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения между И.И.К., ЕГН ********** ***  и  М.Й.М., ЕГН **********о***. С.** договор за прехвърляне на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36511.700.186 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-857/11.12.2019 г. на изпълн. директор на АГКК, с площ  1070 кв.м., при съседи: ПИ 36511.700.5231, 36511.700.970, 36511.700.188, 36511.700.185, 36511.700.968 и 36511.700.969 заедно с построените в имота: Жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 36511.700.186.1, застроена площ 49 кв.м, брой етажи 1; Селскостопанска сграда с идентификатор 36511.700.186.2, застроена площ 34 кв.м., брой етажи 2 срещу задължението на приобретателя към прехвърлителката за гледането и издръжката й, при нужда и немощ, до края на живота й,  като тя си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на имота, обективиран в Нотариален акт № 117, том ІІІ, рег. № 1958, дело № 168 от 2020 г. на нотариус Б.М., рег. № 591 по регистъра на Нот. камара, поради  неизпълнение на това задължение от приобретателя – ответника М.Й.М..

ОСЪЖДА М.Й.М.,  ЕГН ********** и Р.В.П., ЕГН **********,***. Стамболийски № 37  ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И.К., ЕГН ********** ***  сумата от 510,76 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: