ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
гр. Перник/29.03.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и девети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в.
ч. гр. д. № 191 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577 вр. чл. 274 – чл. 278
от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията
С Определение № 24 от 12.03.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. П. е постановен отказ за вписване на искова молба по гр.д. № 775/2019 г. по
описа на П. РС, депозирана в Служба по вписванията – гр. П., с молба с вх. №
1000/12.03.2019 г. по описа на СВ – П., подадена от адв. К.К. от С. адвокатска
колегия.
Срещу определението е депозирана частна жалба с вх. № 24/25.03.2019 г. на Службата по
вписванията при ПРС, подадена от
молителя – адв. К.К., в
качеството й на пълномощник на Н.О.Р., с ЕГН: ********** като са изложени оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ. Поддържа се, че макар искът за делба да е оценяем
държавната такса се събира върху стойността на дяловете. Последната от своя
страна се определя едва с решението по извършване на делбата, поради което и
тогава става ясна държавната такса, която следва да заплати всеки съделител. По
тези съображения и посочването на цената на иска в исковата молба за делба не
било сред изискванията към съдържанието й. С тези аргументи се прави извод, че
не е необходимо и представяне на удостоверение за данъчна оценка на подлежащи
на делба имоти.
На следващо
място се твърди, че таксата за вписване на исковата молба за делба действително
следва да се определя съобразно приложение № 2 към ЗМДТ. Предвид специфичните
особености на производството по делба обаче, вписването на такава искова молба
следвало да се таксува в рамките на минималната такса от 10 лева, тъй като към
момента на вписването цената на иска не е определена. Уточнява се, че
окончателната такса за вписването следва да се определи съответно внесе при
вписване на съдебното решение за извършване на делбата. Цитирана е и съдебна
практика. По тези съображения се твърди, че след като е внесена сума в размер
на 12.56 лева – държавна такса, то същата е достатъчна, за да се извърши
поисканото вписване. Уточнява се, че в случая е неприложима и разпоредбата на
чл. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
(ТДТСАВ), защото ставало въпрос за акт, който не се таксува предварително. С
тези аргументи се иска обжалваното определение да бъде отменено, като на съдията
по вписванията бъде указано да извърши съответното вписване.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от
жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 577 ГПК, от
заинтересовано лице, чрез пълномощник с учредена представителна власт и срещу
подлежащ на обжалване акт – определение, в което е обективиран отказ на съдия по вписванията да извърши вписване на искова молба по гр.д. № 775/2019 г. по описа на РС – гр. П., поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява и основателна, предвид следните
съображения:
Съдията по вписванията е сезиран със заявление с вх. № 1000 от 12.03.2019 г., подадено от адв. К.К., с искане
за вписване на
искова молба по гр.д. № 775/2019 г., по описа на РС – гр. П., VIII-ми състав.
Към депозираното заявление са приложени документ за внесена държавна такса,
скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, данъчна оценка и
пълномощно.
За да постанови обжалваното
определение съдията по вписванията е приел, че приложеното удостоверение за данъчна
оценка, издадено на *** г., към момента на депозиране на заявлението за
вписване, е с изтекъл срок на валидност, доколкото същото е било валидно до
края на съответната календарна година – 31.12.2018 г. По тези съображения
съдията по вписванията е счел, че в случая е нарушена разпоредбата на 12, ал. 1
от Правилника за вписванията (ПВ).
На следващо
място предвид обстоятелството, че приложената данъчна оценка е с изтекъл срок
на валидност, съдията по вписванията е достигнал до извод, че в случая същата
не може да представлява доказателство за размера на данъчната оценка на имота,
съответно посочената в удостоверението данъчна оценка към 31.12.2018 г. не може
да послужи като основа за определяне размера на държавната такса, дължима за
вписването на исковата молба. В тази връзка съдията по вписванията е приел , че е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси, доколкото държавната такса се
събира при подаване на съответното искане за извършване на дадено действие,
както и на разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, която определя реда за изчисляване на размера на
дължимата държавна такса. Посоченият извод съдията по вписванията е обосновал с
обстоятелството, че внесената от молителя държавна такса е относима към размер
на данъчната оценка на делбения имот, който не е актуален предвид изтичането на
срока на валидност на удостоверението за данъчна оценка, и съответно не е
правилно изчислена според цитираните законови разпоредби. С тези съображения е постановен обжалваният отказ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Изложените от съдията по вписванията аргументи относно валидността на
удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот, съответно относно реда за
определяне размера на дължимата държавна такса при вписване на искова молба
относно съответния недвижим имот, са принципно верни, но не са приложими в
настоящия случай, поради специфичния предмет на предявения иск.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в конкретния случай с
подадената искова молба е предявен иск за съдебна делба. Доколкото делбата като
особено исково производство има за предмет прекратяване на
съсобственост върху вещи – движими или недвижими, които имат своя парична
стойност, то действително искът за делба е оценяем. В тази връзка съгласно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
дело за делба следва да се събира такса. Тази такса обаче е в размер на 4%
върху стойността на дяловете т.е. самата цена по иска за делба не се определя
спрямо данъчната или пазарната оценка на имота, а спрямо стойността на дяловете
на всеки съделител. Тази стойност обаче се
определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това
решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Именно
това „отложено“ определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е
една от особеностите на делбеното производство. В тази насока следва да се
изтъкне изрично предвиденото в чл.
341, ал. 1 ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е
посочване цена на иска, за разлика от съдържанието на исковата молба по чл.
127, ал. 1 ГПК, където цената на иска е един от необходимите реквизити. По
тези съображения и предвид изложените специфики на производството по съдебна
делба, то при предявяване на молбата за делба пред съда не се дължи внасяне на
държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за материален
интерес, каквото е удостоверението за данъчна оценка на делбените имоти (в този
смисъл е и трайната съдебна практика – Определение № 256 от 4.01.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 118/2014 г., III г. о., ГК).
На
следващо място съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, за вписване се
събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху
цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лева. Освен това, когато
цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху
оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и
такси. Въз основа тази разпоредба и с оглед посочените особености на исковата
молба за делба, то вписването й следва да се таксува в рамките на посочената
минимална цена от 10 лева, тъй като цената на иска към момента на извършване на
това вписване не е определена. Нейната стойност ще бъде установена с извършване
на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното
решение. Относно хипотезата на второто изречение на чл.
2, ал. 1 от цитираната ТДТСАВ, то същата е неприложима за
исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по
която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително (в този
смисъл е и трайната съдебна практика – Определение № 266 от 8.10.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3726/2015 г., II г. о.,
ГК, също Определение № 213 от 6.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4425/2017 г.,
II г. о., ГК) .
По тези съображения внесената от
молителката държавна такса за вписването в размер на 12.56 лева е достатъчна за
извършване на исканото действие, поради което отказът на съдията по вписванията
да извърши вписването поради непредставяне на данъчна оценка и внасяне на
държавна такса върху нея, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен като на
съдията по вписванията се укаже да извърши поисканото вписване.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 24
от 12.03.2019 г. на съдия
по вписванията при П.
районен съд, с което е постановен отказ за вписване на искова молба по гр.д. №
775/2019 г. по описа на П. РС, депозирана в Служба по вписванията – гр. П., със
заявление с вх. № 1000/12.03.2019 г. по описа на СВ – П., подадено от адв. К.К.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ВПИШЕ по
искане адв. К.Т.К. искова молба за съдебна делба по гр. д. № 775/2019 г. по
описа на П. районен съд.
ВРЪЩА делото
на съдията по вписванията при П. районен съд за извършване на необходимите
действия по вписването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.