М
О Т И
В И
по НОХД № 2144/2010 год.
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
против подсъдимия С. С. Я., за това че
на …..г. в гр. П. е дал дар – банкнота с
номинал от 20 лева на длъжностните лица П.Д.Д. и С.Д.К. – полицейски служители
при ……. на МВР – гр. П., за да не извършат действия по служба, а именно да не
му съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за
движението по пътищата – престъпление по чл.304, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия
обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на
същия, с оглед предпоставките на чл.373, ал.2 от НК да се определи наказание по
реда на чл.58а /изм./ вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” вр. с чл.2, ал.2 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ за срок от една
година, включващо освен първите две задължителни пробационни
мерки и мярката поправителен труд при удръжки от трудовото възнаграждение на
дееца в размер от 10 на сто.
Подсъдимият С. С. Я. се признава за виновен по
обвинението. При условията на чл.371, т.2 от НПК той признава изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява дълбоко съжаление и
разкаяние за стореното и моли за по-леко наказание. Защитникът му адв.Х. се солидаризира със становището на прокурора относно
санкционирането на подсъдимия, но претендира за минималната по закон
периодичност на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за да не
се препятства възможността на неговия клиент да упражнява трудовата си дейност.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С. С. Я. е роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, работещ във фирма за почистване
като оператор на почистваща машина, неженен, неосъждан,
с ЕГН **********.
На …………. год.
преди обед, свидетелите П.Д. и С.К. – полицаи от сектор „*****” при …. на МВР
гр.П., изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред, превенция на
престъпността и контрол на движението по пътищата, като извършвали редовен обход
на патрулен участък в района на полицейското управление, съгласно седмичния си
график и ведомостта на личния състав за деня. За целта, свидетелите ползвали
служебен автомобил „****” с ДК № ****. Минавайки по ул. „*****” от обхождания
участък в града, те забелязали пред тях да се движи друг лек автомобил – марка
„*****”, който бил без регистрационни номера. На кръстовището на улиците „****”
и „****”, полицаите го спрели за проверка. Водачът – подс.С.Я.,
им представил собственото си свидетелство за управление и италиански документи
за превозното средство. На въпроса на служителите защо липсват регистрационни
номера и дали колата е застрахована, подсъдимият отговорил, че я е закупил
наскоро и заради това нито я е регистрирал, нито е направил задължителната
застраховка. Тогава свид.П.Д. заявил на дееца, че ще
му състави акт за установяване на административно нарушение за неспазване на
изискванията по ЗДП за регистриране и застраховане, извадил бланка на АУАН и
започнал съставянето на документа. Последвала реплика от страна на водача: „Недей да съставяш акт, по добре е да се
почерпим”, на което свид.Д. отвърнал, че нещата
не стават така, че ще се издаде наказателно постановление и по него
проверяваният ще си плати глобата. В този момент, Я. извадил една банкнота от
20 лева и през вдигнатата багажна врата на патрулния автомобил подхвърлил
банкнотата в купето и тя паднала на задната седалка на „……”. Действията на
подсъдимия били наблюдавани и от свид.Р.К., който
случайно се намирал с товарния си автомобил „****” на същото кръстовище, на
разстояние от около два метра от полицейската кола. Д. и К. задържали дееца на
място и незабавно сигнализирали колегите си от оперативната дежурна група,
които скоро пристигнали на мястото. Проведен бил оглед, в хода на който
посочената банкнота се иззела. За огледа се изготвил съответен протокол и се
направили фотоснимки. Водачът бил отведен в ….. на МВР гр.П. , където му бил
съставен нов акт за административно нарушение по ЗДП.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия направено
по реда на чл.371, т.2 от НПК в съдебно заседание, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства,
приобщени надлежно към делото, а именно: показанията, съдържащи се в
протоколите за разпит на свидетелите Р.К. /л.15 и л.16, л.17/, П.Д. /л.18 и
л.19/, С. К. /л.20 и л.21/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум /л.3 до л.8/, справка за съдимост на подсъдимия /л.23 и л.24/, бланка
на АУАН № ……. частично попълнена /л.25/, служебна бележка от Началника на ……..
на МВР гр.П. за изпълняваната от свид.Д. и К. дейност на инкриминираната дата /л.26/,
седмичен график на служителите от **** при …. на МВР гр.П. за периода 15 – 21.03.2010 год. /л.27/,
ежедневна ведомост на личния състав на същото РУ за …….. год. /л.28 и л.29/,
типова длъжностна характеристика на полицай от …. – П. /л.30/, писмо от Началник Сектор „*****” при …
на МВР гр.П. от ….. год. /л.31/,
характеристична справка на подсъдимия /л.33/, приемо-предаватален протокол за иззетите пари, както и самата
банкнота от 20 лева сериен № ****, съставляваща веществено доказателство по
делото.
Описаната по-горе доказателствена съвкупност, се
възприема от съда и се ползва при постановяване на присъдата, понеже е
изградена от обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се доказателства,
събрани съгласно изискванията НПК. Показанията на
цитираните свидетели, съдържащи се в протоколите им за разпит в досъдебната фаза, в т.ч. показанията на свид.К.
дадени пред съдия, настоящият състав третира за достоверни, логични и
кореспондиращи както по между си, така и на останалия доказателствен материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият С.С.Я. е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.304,
ал.1 от НК, т.нар. „активен подкуп”, за това че на ….. г. в гр. П. е дал дар –
една банкнота с номинал от 20 лева на длъжностните лица П.Д.Д. и С.Д.К. –
полицейски служители при ……. на МВР – гр. П. , за да не извършат действия по
служба, а именно да не му съставят акт за установяване на административно
нарушение по Закона за движението по пътищата.
От обективна страна – подсъдимият е реализирал
изискуемите обективни признаци на горното престъпление. Предлагането на имотния
дар, е станало с думи и с конклудентни действия – първо
репликата „Недей да съставяш акт, по
добре е да се почерпим” и после подхвърляне на парите в полицейския
автомобил, с което се е преследвала само една цел – осуетяване на актосъставянето. Свидетелите Д. и К. – полицаи при …………на
МВР гр.П. , безспорно са имали
качеството на длъжностни лица по см. на чл.93, т.1, б. „А” от НК, които към
инкриминирания момент и на инкриминираното място са изпълнявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред, превенция на престъпността и контрол
на движението по пътищата, а последното неминуемо е включвало и проверки на МПС
и техните водачи. Те са имали правомощия да съставят актове за констатирани
нарушения по ЗДП и именно за да не бъде извършено това действие по служба,
подсъдимият е предложил паричната сума.
От субективна страна – престъплението е осъществено от
дееца с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Я. е
съзнавал общественоопасния характер на проявата си, предвиждал е и е искал
настъпването на нейните общественоопасни последици. Във волевата му сфера са
съществували представи за всички обективни признаци на престъплението, което е видно от комплексното му поведение.
Именно последното показва, че намерението за подкупване е било насочено и към
двамата полицаи, за да не извърши никой от тях действия по служба, независимо
от обстоятелството, че практически с актосъставянето
се е заел само единият от тях – свид.Д..
С оглед на възприетата правна квалификация, като се
съобрази с целите по чл.36 от НК, както и с императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 от НПК, съдът намира, че на дееца трябва да се определи наказание при
условията на чл.58а вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК, т.е. предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” до шест години,
без долен предел, да бъде заменено с наказание „пробация”. Независимо коя от
тезите ще се възприеме – дали за прилагането на правилата на стария чл.58а вр. с чл.2, ал.2 от НК или за прилагането на новата
редакция на чл.58а от НК /изм. с ДВ бр. 26 от 06.04.2010 год./, при всички
случаи, са налице предпоставките за привилегировано наказване на виновния по чл.55,
ал.1, т.2, б. „Б” от НК, защото де факто съществуват
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които правят и
най-лекото наказание „лишаване от свобода” несъразмерно тежко за дееца и изискват
визираната по-горя замяна с наказание „пробация”. Това са чистото съдебно
минало на лицето, младата му възраст и характерните за нея прибързани решения и
повърхностна оценка на ситуациите, инцидентния характер на проявата, изразеното
дълбоко и искрено разкаяние от подсъдимия за стореното, трудовата му заетост,
както и ниската стойност на подкупа. Ето защо, дори да се приеме тезата за
приложимост на сега действащия чл.58а от НК, едновременно са налице и условията
на чл.55 от НК, а последният без съмнение е по-благоприятен за Я. и в този
смисъл наказанието трябва да се определи според неговите условия /чл.58а, ал.4
от НК/.
Съдът счита, че е най-справедливо ПРОБАЦИЯТА да
включва първите две задължителни пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес /гр. П. , ул. „*****”, № …../, за срок
от ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и подписване два
пъти седмично; и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител, също за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Този комплекс от мерки и
избраната им продължителност, първата инстанция намира за съответни на
извършеното деяние и на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
като счита още, че същите мерки по вид, срок и честотност /за задължителната
регистрация/, са подходящи и достатъчни да изпълнят поправящото и
превъзпитаващо въздействие на наказанието спрямо виновния.
Наред с наказанието пробация обаче, първата инстанция
преценява за нужно да наложи на Я. и кумулативно предвиденото в чл.304, ал.1 от НК по-леко наказание ГЛОБА. По мнението на съда, това наказание с имуществен
характер ще име сериозен принос за изпълнението на целите по чл.36 от НК и ще
подейства от тук насетне правовъзпиращо на дееца. Що
се касае до размера на глобата, съдебният състав го определи на 500 /петстотин/
лева, тъй като счита, че такава сума е
съответна на имущественото състояние на подсъдимия и на обществената опасност
на извършеното.
Впрочем с наказанието глоба, по мнението на настоящия
състав, по-бързо и по-ефективно ще се реализира както специалната, така и
генералната превенция, отколкото чрез налагането на поисканата от прокурора
трета пробационна мярка – поправителен труд при
удръжки 10 на сто от трудовото възнаграждение на подсъдимия. Определянето пък и
на двете едновременно, би било прекомерно утежняващо за дееца. Ето защо,
предложението на държавният обвинител не се споделя.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред и стремеж за избягване на административна отговорност,
чрез ползване на корупционни механизми.
На основание чл. 307А от НК вещественото доказателство – 1 брой банкнота, с номинал от 20 лева, сер. № ******, като предмет на подкупа, следва да бъде отнето
в полза на Държавата.
Разноски по делото не са направени.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: