Решение по дело №282/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано
по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение №
3.1-03181933029/S1 от 01.09.2022г., влязло в сила на 17.09.2022г., издадено от
несъдебен орган – Kreisverwaltung Kleve, Федерална Република Германия по
отношение българския гражданин Х. П. Х. e наложена по реда на § 24а, ал.2,
3 § 25 ал.2а, StVG (Закон за движението по пътищата); 242 BKat (Каталог за
глобите); § 4 ал.3 BKatV (Наредба за каталога за глобите) финансова санкция
в размер на 823,29 евро, от които глоба в размер на 500 евро и разходи по
съдебното и административно производство в размер на 323,29
евро. Изпратеното удостоверение /вкл. и на български език/ е издадено по
смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен заявява,
че са налице всички предпоставки за признаване решението за налагане на
финансовата санкция, поради което счита, че съдът следва да признае
влязлото в сила решение, с което е наложена фанансовата санкция на
засегнатото лице и да изпрати същото за изпълнение на НАП в частта за
остатъка от разноски, а именно за сумата от 296,60 евро.
Засегнатото лице, ниредовно призовано, не се явява.
Назначеният му служебен защитник заявява, че наложената санкция е
законосъобразна и трябвало да бъде постановен съдебен акт, въз основа на
който засегнатото лице да заплати остатъка от задължението си за разноски.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице Х. П. Х. е български гражданин, с постоянен адрес
гр. *** и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции е Окръжен съд –
Сливен.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
3.1-03181933029/S1 от 01.09.2022г., влязло в сила на 17.09.2022г., издадено от
несъдебен орган – Kreisverwaltung Kleve, Федерална Република Германия, с
което на засегнатото лице Х. П. Х. по реда на § 24а, ал.2, 3 § 25 ал.2а, StVG
(Закон за движението по пътищата); 242 BKat (Каталог за глобите); § 4 ал.3
BKatV (Наредба за каталога за глобите) е наложена финансова санкция в
размер на 823,29 евро, от които глоба в размер на 500 евро и разходи по
1

съдебното и административно производство в размер на 323,29
евро. Левовата равностойност на сумата от 823,29 евро е 1610,22 лева.
В Удостоверението е посочено, че част от финансовата санкция в
размер на 526,69 евро вече е платена в издаващата държава.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени,
обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице Х. са
следните: на 28.04.2022г. в 00:32 часа в Kerken – Nieukerk Straße, в качеството
си на шофьор на лек автомобил (марка Seat) с регистрация № СН 4749 АХ,
управлявал автомобила под влияние на упойващо вещество (канабис).
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба и разходи по съдебното
и административното производство. Нарушението, осъществено от
засегнатото лице Х. П. Х. попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
2

финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи
извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Kreisverwaltung Kleve,
Федерална Република Германия. С решението българският гражданин Х. е
осъден да заплати глоба и направените разноски по съдебното и
административното производство в общ размер на 823,29 евро, чиято левова
равностойност към датата на постановяване на решението в издаващата
държава е 1610,22 лева.
От така наложената финансова санкция засегнато лице е изплатило
сумата 526,69 евро. Предвид това и съобразявайки правилото на чл. 33 във вр.
с чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, настоящият състав намира, че следва да
приспадне от изпълнението на финансовата санкция изплатената сума в
размер на 526,69 евро с левова равностойност 1030,12 лв. по фиксинга на БНБ
към датата на постановяване на решението - 01.09.2022 г.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови решението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	95
Дата:	12 юни 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200282
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 май 2023 г.

Решение по дело №282/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите