№ 488
гр. Варна, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20223001000338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на Д.К. В., ЕГН **********, и
В. Д. В., ЕГН **********, срещу Определение № 74 от 05.04.2022г. по т.д.
199/2019 г. по описа на ОС–Добрич, с което е отхвърлено искането им за
изменение на Определение 260014/12.01.2022г. по същото дело, с което са
осъдени да заплатят 3 108лв. разноски на ответника по делото „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“.
Частните жалбоподатели считат постановеното определение за
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил посочените
аргументи в подадената молба по чл.248 ГПК и липса на конкретна преценка
за фактическата и правна сложност на делото, която обуславя дължимото
адвокатско възнаграждение. Считат, че не се дължи възнаграждение,
съответстващо на цялостно проведено производство, тъй като делото срещу
ответника е прекратено поради оттегляне на иска в много ранен етап – фаза по
размяна на книжа. Справедлив размер за така изготвената защита на
ответника смята сумата от 150 лв или 100 лв. Молят съда да отмени
обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което, ако са
налице предпоставки за присъждане на разноски, да намали същите до
размер от 100-150лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Изразено е мнение, че присъдените разноски са в справедлив размер,
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и осъществената
правна защита. Адвокатското възнаграждение е формирано въз основа на
минималния размер, определен с Наредба №1/9.07.2014г. за МРАВ за всеки
от двата иска, заедно с 20% ДДС в общ размер на 3 108лв. Последният е
1
съобразен със сложността на делото, чийто предмет обуславя запознаването
със специализирана правна материя, чуждо материално право, относимата
практика на Съда на ЕС, множество правни източници и документи на чужд
език. Твърди се, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, а
дори е указал на частните жалбоподатели какви действия трябва да
предприемат, за да издирят надлежния ответник и да се защитят. Ответникът
е поискал възстановяване на платените от него разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 108 лв., платени авансово видно
Фактура № 742 от 17.10.2019г. и извлечение от банкова сметка (л. 74-75).
Съдът след преценка на фактите по делото, намери следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предявени са в условията на активно субективно съединяване искове с
правно основание чл. 432 от КЗ в размер на по 25 500лв. – частични, от
200 000лв., които след двустранна размяна на книжа са оттеглени предвид
посочването на надлежен ответник след приключване на наказателното
производство срещу водача на МПС, предизвикал процесното ПТП.
Ответникът е осъществил защита и по двата активно субективно съединени
иска, предявени срещу него, като до оттеглянето на исковете е изготвил и
подал отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба.
Въпреки общността и сходството на правопораждащите вземането им
юридически факти и съвпадението на правното основание на претенциите,
ответникът е осъществил защита по всеки един от тях предвид претърпените
от всеки от ищците поотделно болки и страдания от смъртта на тяхното дете.
/ Определение № 29 от 20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. на ВКС, II т.о./
При частично заявена искова претенция от 25 500лв и направено
възражение за прекомерност в молба вх.№ 7632/29.11.19г. – л.92 на гърба,
мин.размер на адв.възнаграждение по единия иск е 1 554лв с ДДС или за
двата иска – 3 108лв. Тъй като адв.възнаграждение е определено в границите
на минималното такова, съдът счита за ненужно да се произнася по
възражението за прекомерност и да преценява всички критерии, свързани с
неговата основателност.
Липсват основания за присъждане на адв.възнаграждение по 100-150лв
за всеки иск, или за двата иска заедно. Чл.6 т.т.2 и 3 от Наредба № 1/04г. за
МРАВ в случая е неприложим.
Размерът на адв.възнаграждение следва да бъде изчислен за всеки иск
поотделно – чл.2 ал.5 от Наредба № 1/04г. за МРАВ, а не върху сумата от
50 000лв, както предлагат частните жалбоподатели.
По изложените съображения частната жалба се оставя без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.К. В., ЕГН
2
**********, и В. Д. В., ЕГН **********, срещу Определение № 74 от
05.04.2022г. по т.д. 199/2019 г. по описа на ОС–Добрич, с което е отхвърлено
искането им за изменение на Определение 260014/12.01.2022г. по същото
дело, с което са осъдени да заплатят 3 108лв. разноски на ответника по делото
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3