№ 46
гр. Б., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500550 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „М.т.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано
от изпълнителния директор М.С.К., чрез адв.Д.Б., против Решение
№92440/17.03.2021 г. по гр.д.№2917/2018 г. по описа на РС-Б..
С атакуваното решение, на първо място, е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „М.т.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано от изпълнителния директор М.С.К.,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д.,
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 3362, 69 лв. (три хиляди триста
шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
недължимо платена от ищеца сметка за вода за хотелски комплекс „А.м.“, за
периода от 10.07.2018 г. до 02.12.2018 г., която вода реално не е консумирана
1
от „М.т.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 05.12.2018 г. до окончателното плащане.
С атакуваното решение, на следващо място, е отхвърлен като неоснователен и
предявения от „М.т.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано от изпълнителния директор М.С.К.,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д.
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да отстрани за своя сметка неизправностите във водомерния възел
и водопроводното отклонение за хотелски комплекс „А.м.“, които водят до
нереално отчитане на изразходваното количество вода от потребителя „М.т.“
АД.
Не на последно място, с атакуваното решение ищецът М.т.“ АД е осъден да
заплати на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Б. сторените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Посочва се, че съгласно чл.7 ГПК съдът е длъжен служебно да
следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
въпреки че жалбоподателят е направи изрично възражение в тази насока,
съдът не го е обсъдил и взел предвид. Посочва се, че „М.т.“ АД е абонат на
„ВиК“ ЕООД-гр.Б., който ползва потребителска услуга №4110114,
предоставена от „ВиК“-Б. за хотелски комплекс „А.м.“, като се посочва, че
хотелът е собственост на „М.т.“ АД. Твърди се, че на 10.07.2018 г. служители
на „ВиК“ ЕООД-гр.Б. пристигнали в хотела, и без да попитат, демонтирали
съществуващите водомери от сградата на хотел „А.м.“ и от сградата на
конферентната зала към хотел „А.м.“, които дотогава отчитали
изразходваната от двете сгради вода. Вместо това, за измерването на
изразходваната вода от двете сгради на хотелския комплекс, „ВиК“ ЕООД-
гр.Б. монтирали общ водомер в шахта на площада пред хотелски комплекс
„А.м.“, с начални показания 012 006 м3. Твърди се, че на 29.08.2018 г., т.е.
четиридесет и девет дни след монтажа, показанията на новия общ водомер
били 013 425 м3, което означавало, че според показанията на общия водомер,
след преместването, за посочения период са изразходвани 1419 м3, което е
2
равно на 29 м3 на денонощие. В жалбата се излага, че отчетените от общия
водомер показатели са неверни и същите не отразяват реално изразходваното
от „М.т.“ АД количество вода в двете сгради, предвид факта, че през този
период хотелът не е работил, а в хотелския комплекс работели само кафето,
фризьорския салон и казиното. Твърди се, че това е огромно количество вода,
което обективно не може да се изразходва за толкова кратък период от време,
дори ако работел целият хотелски комплекс. Жалбоподателят посочва, че
когато установил, че има такова несъответствие в показанията на общия
водомер, което очевидно не отговаряло на изразходваното от потребителя
количество вода за периода, служители на „М.т.“ АД незабавно проверили и
двете сгради за течове, но такива не били установени при извършения оглед,
което било установено и от двете експертизи. Нещо повече, при проверката
констатирали, че дори при затворени главни кранове на двете сгради от
хотелския комплекс, новият общ водомер, който бил доставен и монтиран от
„ВиК“ ЕООД продължавал да отчита изразходване на вода. Жалбоподателят
посочва още, че незабавно уведомил „ВиК“ ЕООД-гр.Б., като поискал от него
да установи причините и да отстрани неизправностите във водопроводната
система, които водят до отчитане на неверни показания от водомера за
разходвано количество вода, което „М.т.“ реално не е консумирало в периода
след преместването на водомера във външната шахта на площада. Твърди се,
че „ВиК“ ЕООД, гр.Б. не направила проверка по случая и не взела никакви
мерки. Вместо това, „ВиК“ ЕООД, гр.Б. начислила за плащане цялото
количество вода, което общия водомер отчитал, като разходвано след датата
на преместването на водомера във външната шахта на площада пред хотела -
10.07.2018 г. Посочва се, че по този начин ищцовото дружество било
задължено да плаща неправомерно начисленото му количество вода, което
реално не е консумирало. Твърди се, че за периода от 31.07.2018 г. до
31.10.2018г. на „М.т.“ АД е начислено за плащане 3227 куб. метра вода,
равняващи се на 5382.64 лева. За същия период през миналата година, преди
„ВиК“ ЕООД, гр.Б. да премести водомера във въшна шахта на площада, на
„М.т.“ АД било начислено в пъти по - малко количество разходвана вода, а
именно; 1211 куб. метра вода, равняващи се на 2019.95 лева. Твърди се, че на
29.11.2018 г. „М.т.“ АД е платило на „ВиК“ ЕООД-гр.Б. сумата от 600 лв., а
на 01.12.2018 г. (събота) и сумата от 5354, 97 лв. по фактури, или общо 5954,
97 лв. Твърди се, че тази сума е прекомерно висока и не отговаря на реално
3
изразходваното от „М.т.“ АД количество вода през този период. Навежда се,
че горницата над 2592, 28 лв. била начислена неправилно от „ВиК“ ЕООД,
поради неизправност на водоснабдителната система, възникнала след
преместването на водомера на сградите във външна шахта на площада пред
хотела. Посочва се, че начислената сума в размер на 3362, 69 лв. за периода
от 10.07.2018 г. до 02.12.2018 г. е платена без основание, защото „М.т.“ АД не
е разходвало реално вода на такава стойност. Твърди се, че тази сума е
формирана като разлика между сумата, която „М.т.“ АД е платила на „ВиК“ в
периода от 10.07.2018 г. до 02.12.2018 г. въз основа на неверните показатели
на общия водомер и сумата, която „М.т.“ АД е платило за същия период през
миналата година, при изправно работеща водоснабдителна система. Твърди
се, че в случая „ВиК“ ЕООД-Б. е демонтирало съществуващите водомери от
сградата на хотел „А.м.“ и от сградата на конферентната зала към хотел
„А.м.“ и е монтирало общ водомер в шахта на площада пред хотелския
комплекс за измерване на изразходваната вода от двете сгради на хотелския
комплекс, като се поддържа, че при тази реконструкция е възникнала
неизправност на водоснабдителната система в частта, която касае водомерния
възел и водопроводното отклонение от входа на водопроводните тръби в
двете сгради на хотелския комплекс „А.м.“ АД. Твърди се, че по силата на
чл.8, ал.6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б.
именно „ВиК“ ЕООД е длъжно да отстрани за своя сметка всички
неизправности и повреди в общата водоснабдителна мрежа, които водят до
нереално отчитане на сметките за вода на потребителя. В жалбата се твърди,
че не е било налице и изискването за необходимост от преместване на
водомерите по смисъла на чл.8, ал.6 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД-гр.Б.. В тази насока се твърди, че предишните места на
водомерните възли са съгласувани от „ВиК“ – Б. с писмо №682 от 31.08.1981
г. и чрез съгласуване на проект-ситуация за изграждане на ниската сграда на
хотелския комплекс от 28.08.1981 г. Видно било от проекта, че отклонението
от градската водопроводна мрежа – собственост на „ВиК“ ЕООД-гр.Б. е
показано и съответно изпълнено на булевард „Св.Св. Кирил и Методий“ пред
входа за паркинга на хотел „А.м.“. Впоследствие, по времето на
реконструкцията на хотел „А.м.“ за посрещане на дипломатическия корпус в
4
България през 1987 г. е направено ново отклонение, от градската
водопроводна мрежа на площада пред хотела, през прохода между двете
сгради на хотелския комплекс, до градската водопроводна мрежа,
преминаваща през паркинга на хотелския комплекс и захранваща двете
сгради на хотелския комплекс. Твърди се, че тогава, поради недостатъчен
напор в градския водопровод, градското и окръжно ръководство на Б.
задължило „ВиК“-Б. да монтира до водомерния възел в хотела две напорни
помпи за увеличаване на напора във вътрешната водопроводна мрежа на
хотела и това е изпълнено. Посочва се, че от построяването на хотел „А.м.“
през 1975 г. до датата 10.07.2018 г., когато ответникът демонтирал
съществуващите водомери и съответно монтирал водомерни възел в шахтата
на площада пред хотел „А.м.“, водопроводната мрежа до входа на
водопроводните тръби за двете сгради на хотелския комплекс „А.м.“ са
собственост на водоснабдителното дружество и негово задължение е да ги
стопанисва и да следи за правилното им функциониране, поради което
именно посоченото дружество било длъжно да отстрани за своя сметка и
всички повреди, които водят до нереално отчитане на сметките за вода. В
заключение на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата
от въззиваемата страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б.,
представлявано от управителя инж.Р.Н.Д., чрез адв.П.П.. Поддържа се, че
жалбата е неоснователна. Твърди се, че съдът правилно е установил, че между
страните по делото има сключен договор за предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги, за което въззивникът има открита партида с
абонатен №4110114. Твърди се, че жалбоподателят, в качеството си на
собственик на хотел „А.м.“ е потребител на предоставяните услуги съгласно
параграф 1, ал.1, т.2, б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Посочва се, че в качеството си на потребител е
задължен да заплаща ползваните „ВиК“ услуги след издаването на
ежемесечни фактури. Посочва се, че задължението на потребителя да заплаща
ползваните услуги не представлява неравноправно условие. Поддържа се, че
след подадения от въззивника сигнал до „ВиК“ ЕООД Б., същото е изпратило
експерт в съответствие с договорните му задължения, в резултат на което е
5
установена изправност на водоснабдителната инсталация, попадаща в обхвата
извън имота на „М.т.“ АД. Твърди се, че правилно районният съд е стигнал до
извода, че въззиваемото дружество е изправна страна при изпълнението на
договора. Твърди се, че било безспорно установено и количеството на
доставената до имота на жалбоподателя вода за процесния период, като било
установено също, че водоснабдителната система, за която „ВиК“ ЕООД – Б.
отговоря, е в изправност. Твърди се, че в хода на първоинстанционното дело
било допуснато, че е възможно да има неизправност в частта от
водопроводната мрежа, попадаща в регулацията на имота, чиято поддръжка е
задължение на собственика на имота, но не и на въззиваемото дружество.
Посочва се, че нецелесъобразното или неефективно разходване, било то и
дължащо се на техническа повреда в границите на имота, е в тежест на
абоната. Твърди се, че ако е съществувало обстоятелство, което да е довело
до поддържаното от въззивника завишено отчитане на разходваното
количество вода, то същото не би могло да се вмени във вина на въззиваемия,
който е изпълнил задължението си към абоната и е доставил услугите си до
границата на имота, поради което и същият дължи заплащането им. С оглед
горното се моли за постановяване на решение, с което да се потвърди
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените
въззиваемия разноски по делото.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не изпраща процесуален представител.
В открито съдебно заседание, за въззиваемото дружество, редовно призовано,
се явява адв.Първанов, който по съществото на делото поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
6
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността на
атакуваното решение, въззивната инстанция намира следното:
Видно е от представения в кориците на делото нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по представени писмени доказателства № 43, том I, рег.
№ 2218, дело № 195 от 14.09.2000г., че ищцовото дружество е собственик на
хотелски комплекс „А.м.“, състоящ се от хотелска част, кафе-сладкарница,
тераса-лятна градина с площ от 324 кв.м., ресторант, зимна градина, механа,
масивна двуетажна постройка, както и на прилежащо към хотелския комплекс
съоръжение-паркинг с площ от 882, 00 кв.м.
По делото са представени и приети като доказателства писмо
№682/31.08.1981г. и проект - ситуационен чертеж на площадков водопровод,
от които се установява, че е дадено техническо решение за осигуряване на
водоподаването в процесните сгради.
По делото са приети и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД – Б..
Видно е от същите, че в чл.8, ал.1 е закрепено правилото, че „ВиК операторът
предоставя услугата доставяне на питейна вода до потребителите чрез
водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна
инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот“. В
чл.8, ал.3 от Общите условия е посочено, че „Водопроводното отклонение е
участък от водоснабдителната система, състоящо се от водовземна част,
водопроводни тръби, тротоарен спирателен кран и водомерен възел, и се
изгражда и поддържа от В и К оператора“. В ал.4 е посочено, че „водомерната
шахта, сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна
мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост
на потребителя. Те се изграждат и поддържат от и за негова сметка. Съгласно
чл.8, ал.6 от Общите условия „при необходимост ВиК операторът може да
монтира за негова сметка водомерната шахта и водомерния възел извън
границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата
водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. В тези
7
случаи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение до границата
на имота на потребителя са част от общите мрежи на водоснабдителната
система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и Закона за
водите (ЗВ) от В и К оператора”.
По делото са приети като доказателства извадка от вестник Струма от
28.08.2014 г., от която е видно публикуването на посочените по-горе Общи
условия и електронен документ на хартиен носител, от който е видно
публикуването на ОУ на страницата на ответното дружество.
Видно от приета по делото Фактура № **********/05.09.2018 г. с посочен
отчетен период 30.04.2018 г.-31.08.2018 г.; фактура №**********/05.10.2018
г. с посочен период на отчитане 31.08.2018г. - 30.09.2018 г. и Фактура
№**********/06.11.2018 г. с посочен период на отчитане 30.09.2018 г. -
31.10.2018 г. фактурираното количество вода по тези фактури за хотел „А.м.”
е 3227 куб.м. на стойност 4 485,53 лв. без ДДС и 5382,64 лв. с ДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените два броя платежни
нареждания, че посочените фактури са заплатени по банков път на 29.11.2018
г. - 600,00 лева и на 01.12.2018 г. - 5354,97 лева, общо платена сума 5954,97
лева.
Липсва спор между страните, че на 10.07.2018 г. служители на „ВиК” ЕООД -
Б. са демонтирали съществуващите водомери в сградата на хотел „А.м.“ и в
сградата на конферентната зала към хотела и са монтирали един общ водомер
за двете сгради, като водомерът е разположен в съществуваща шахта в
площадното пространство пред хотелския комплекс и при монтажа същият е с
начално показание 12006 куб.м.
Видно от писмо на изпълнителния директор на „М.т.“ АД до „ВиК“ ЕООД –
Б. с вх.№ ПИ-10-170/03.09.2018 г., на 29.08.2018 г. е извършено отчитане на
показанията на новомонтирания водомер и е установено показание на
водомера 13 425 куб.м. или консумираното количество вода в периода било
1419 куб.м. по 29 куб.м. на денонощие. Отразено е в писмото от ищцовото
дружество, че през този период в хотелския комплекс са работели само
кафето, фризьорският салон и казиното и че това количество изразходвана
вода е нереално и не може да се изразходва дори и хотелския комплекс да е
работил. Посочено е още, че са проверени и двете сгради за течове, но няма
такива, а при затворени главни кранове на двете сгради водомерът
8
продължавал да отчита изразходвана вода. Поискано е установяване на
причините за това.
Във връзка с подадената жалба ответното дружество е отговорило с писмо
изх. № ПИ-10-184/18.09.2018 г., в което се сочи, че на 05.09.2018 г. е
извършена проверка на място в присъствието на представител на
жалбоподателя - З.Гоцев. Позовало се е на отговорностите и задълженията на
ВиК като оператор и доставчик на ВиК услуги според ОУ и че в случая е
извършена реконструкция и тестване на водопроводната мрежа на
площадното пространство пред хотела, както и на водопроводното
отклонение към хотел „А.м.“ до границите на имота, като в следствие на
ремонта на основание чл. 6 от ОУ ВиК Б. е предприел мерки за изнасяне на
водомерния възел на Хотела във водомерна шахта извън границите на имота.
На основание чл. 8, ал. 1 от ОУ е посочено в писмото, че всички проблеми по
мрежата след общия водомер се отстраняват за сметка на собственика, а
изразходваните количества вода следва да бъдат заплатени.
От страна на ищцовото дружество е подадена нова жалба с вх.№ПИ-
10.188/19.09.2018г., в която е отразено, че след предходната при извършената
проверка на място от служители на „ВиК“ ЕООД е установено, че при
затваряне на крановете на хотела, водомера, който е монтиран на площада
продължава да отчита вода, като не знаят дали причината е водомера или
друго. Посочено е, че задължение на ВиК е да отстранят проблема. От страна
на ответното дружество е изпратен отговор с изх. №ПИ-10-197/02.10.2018г., в
който е посочено, че на 10.07.2018 г. с предизвестие от три дни са предприети
действия по демонтаж на водомери от специалисти на дружеството,
допуснати до помещенията с водомерите в присъствието на упълномощено
лице на ищцовото дружество. В същото писмо отново е налице позоваване на
чл.8, ал.6 от ОУ, като е посочено, че отговорността на ответника по
поддръжката на мрежата е до регулационната линия на имота и всеки
проблем след общия водомер (на площадковия водопровод и/или по
сградната водопроводна мрежа) следва да бъде отстранен за сметка на
собственика. От ищцовото дружество е подадена и трета жалба с вх. №ПИ-10-
207/05.10.2018 г., в която отново се поддържа, че отчетените количества вода
са нереални.
В рамките на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни
9
доказателства чрез разпита на свидетелите Здравко Гоцев на страната на
ищцовото дружество и свидетеля М.П. на страната на ответното дружество.
В показанията си свидетелят Здравко Гоцев, който е служител при ищеца,
сочи, че на 10.07.2018 година го извикали представители на ВиК, като му
казали, че правят изместване на измерването на водата, като до тогава било с
водомери в двете сгради на А.м., а оттогава вече монтирали водомер, който е
пред хотел „А.м.”, на площада пред хотел „А.м.”, в шахта. Показали му
водомера, който бил монтиран и свидетелят засякъл показанията и на стария
и на новия. Свидетелят заявява, че след като монтирали новия водомер, още
на другия ден, засякъл показанията на водомера и установил, че има голямо
количество, което преминава през водомера, като установил и след други
проверки, че на ден се изразходват 29 кубически метра вода, което не било
реално. В тази връзка направили проверка да няма течове, като затворили
главните кранове на двете сгради и проверили навсякъде дали някъде тече, но
никъде в този случай нямало вода, като новият водомер продължавал да
отчита. Сочи, че на тази проверка не присъствали служители на ВиК, но след
това била изпратена една група под ръководството на представител- Д. на
ВиК, с който направили проба, затворили крановете, но водомерът
продължавал да отчита. Заявява и че на място от ВиК на паркинга на А.м.,
където е външната ВиК мрежа, която не е в сградите, „площадков
водопровод“, с техни системи, отбелязали трасето на водопровода на
територията на паркинга, но не могли да установят, че има теч на територията
на паркинга, което е собственост на „М.т.“, като имот.
Свидетелят М.П., който работи при ответното дружество, сочи, че два пъти е
ходил на среща с представител на ищцовото дружество, като му било
обяснено, че ще съдействат за констатиране на течове и ако има скрит теч да
се види трасето на водопровода и евентуално, ако се констатира теч може да
бъде отстранен срещу заплащане. Ходили в подземията, видяли са
водопроводната инсталация, където са били общите водомери, има кранове,
които са затваряни, правен е тест да се види дали водомера ще спре, викан е
екип от аварийната група с лаборатория да се локализира дълбочината на
водопровода, трасето и е констатирано, че тези тръби не са реалната картина
на водопроводното изпълнение, тоест, че те ще се разминават от
фактическото състояние на тръбите. Сочи, че водомерът, който е на шахта на
границата на имота е единствено и само за сградата „М.т.“ и към него няма
10
други отклонения да преминава вода от други обекти. Заявява, че на
проверката, на която присъствал се установило, че трасето на водопровода не
отговаря на това, което им е показано и на 100 % не могат да кажат има ли
скрит теч, защото уредите им не показали, че има скрити течове, но има
процент, който може и да има теч, но ако има той е в границите на имота на
дружеството. Заявява още, че знае за извършена проверка, при която са
затваряни крановете, като резултата от нея е, че върти водомера, но двата
крана с течение на времето са остарели и не могат да бъдат сигурни, че
затварят на 100 %, има възможност и да не работят крановете. Този водомер,
общия, който е поставен в шахта, пред хотела, е поставен, извън имота на
„М.т.“, но трасето е подменено до границата с имота и е тествано да бъдат
сигурни, че няма течове.
По делото са допуснати и назначени комплексна съдебно-техническа-
счетоводна експертиза и повторна комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза.
Според заключението на вещите лица по основната комплексна съдебно-
техническа-счетоводна експертиза, изготвено от вещите лица С.П. и С.Т. през
2018 г. се извършва реконструкция и тестване на водопроводната мрежа на
площадното пространство пред хотелски комплекс (хотел “А.м.“ и
конферетна зала“) с Възложител Община Б., което се констатира след
извършената проверка в Общинска администрация Б.. При проверка на
наличните строителни книжа в Общинска администрация Б., относно
процесните сгради, разположени в ПИ с идентификатор 04279.612.102 се
установило следното: 1. За Хотел-ресторант „А.м.“-Изграден е съгласно
издадено разрешение за строеж *19-6 от 31.12.1968г., в технически архив се
съхраняват единствено проекти по части: „електро“, „машинна“,
„Архитектурно-строителни работи“, „Озеленяване“ и „ВиК“, всички
изготвени във фаза „идеен проект“, одобрени с дата юли 1970 г.;
Захранването с вода на хотел-ресторант “А.м.“ в ситуационния план е
посочено, че се извършва с етернитови тръби ф100, а водомерният възел е
разположен в котелното; 2. Хотел“А.м.“- Конферентна зала и магазини. На
основание Протокол *7, решение *3/19.05.1980г.на САБ при ОНС е одобрен
архитектурния проект; проектите са изготвени във фаза “работна“; Изграден е
съгласно издадено разрешение за строеж *19-6 от 31.12.1981 г.; Изграденото
11
отклонение за питейна вода захранващо хотел-ресторант “А.м.“ попада под
петното на застрояване на конферетната зала, поради което в ситуационния
план е предвидено изместване на същото /лист №25 от първоинстанционното
дело/; в ситуационния план е дадено техническо решение за осигуряване на
водоподаването в процесните сгради, като за целта трябва да се изгради
площадков водопровод ф 125/10атм.; Съгласно разработеният работен проект
е предвиден водомер разположен в сутерена в помещение посочено за
„склад“; видно от проекта /лист 25 от първоинстанционното дело -
ситуационен чертеж на площадковия водопровод/, отклонението от градската
водопроводна мрежа е показано от булевард „С.с.К.М.” пред входа за
паркинга на хотел „А.м.” и през паркинга се захранват двете сгради.
Посочено е още в експертизата, че е изградено „Подземно нафтово
стопанство“ в зоната между хотел-ресторант „А.м.“ и конферентната зала; В
техническия архив на Община Б. няма налични одобрени (съгласувани)
проекти; издадено е разрешение за строеж № 204/05.09.1986г. в което е
цитирано, че има одобрени проекти с дата 02.09.1986г.; В технически архив
на Община Б. не се съхранява, т.е няма подземен кадастър, така както са
изискванията на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ.
Според заключението при извършения оглед на място в началото на м.юли
2019 г. се установило, че сградите към хотелския комплекс са захранени с
питейна вода; демонтирани са старите комбинирани водомери;
новомонтираният водомер за студена вода е с фабричен № 17302199, тип :
MWN80-NKOP. Предоставен е протокол от ответника за проверка на водомер
от одобрен тип с дата 06.06.2018 г. /Приложение */; в съществуваща шахта до
имотната граница извън имота е монтиран водомерният възел; До имотната
граница от новия водомерен възел ответника е подменил водопроводното
отклонение и по информация от свидетелските показания на М.П. не е
установен шум при обследване на трасето в тази част. Посочено е от вещите
лица, че в присъствието на страните през м.юли 2019 г. се извършил оглед на
хоризонталната водопроводна мрежа в сградите и спирателната
арматура/кранове/. Ищецът е извършил подмяна на водопроводното
отклонение след имотната граница с полиетиленови тръби и връзката с
водопроводната инсталация на сградата след 30.03.2019г. /Приложение *-
снимка от 1 до 6/. Извършените монтажни работи не отговарят на
техническите изисквания. Към датата на огледа се забелязва намокрен под.
12
Установено е още, че на площадката на паркинга /на гърба на конферентната
зала/ е монтиран пожарен хидрант, съгласно изискванията на
противопожарните технически норми. При поискване от ищеца да се
установи в последният наличието на водни количества било отговорено, че
той е неизправен. Това наложило на 15.11.2019 г. да се извърши разкопаване в
зоната на пожарния хидрант с цел установяване захранването му, при което
се констатирало, че същият е захранен не от бул.“С.К.М.“, а от площадков
водопровод с трасе различно от това, посочено в ситуационния план на лист
25 от първоинстанционното дело. Вещите лица са заключили, че
площадковият водопровод по местоположение посочен лист 25 от
първоинстанционното дело не е изпълнен, така както е посочен, а пожарният
хидрант се захранва с водни количества от водопровод с друго трасе,
минаващ през площадката на паркинга. Според заключението средното
количество вода, което е консумирал хотелски комплекс „А.м.” през първите
три години - 2015; 2016 и 2017г, както и през първите 6 месеца на 2018г е
268,04 куб.м на месец, отчетеното количество вода по оспорените три
фактури е за период от 30.04.2018г до 31.10.2018г., а не за период от
10.07.2018г. до 02.12.2018 г.;Средното количество вода, което фактурирано по
оспорените фактури за Хотел А.м. е 537,83 куб.м. на месец.
В заключението се посочва още, че процесните три броя фактури са
заплатени по банков път, на дати както следва: на 29.11.2018г.-600,00 лева и
на 01.12.2018 г. - 5354, 97 лева или общо платени - 5 954,97 лева. Заключено
е, че след извършеното от ВиК Б. преместване на водомера на 10.07.2018г.
при затваряне крановете към хотела, които се намират в централната шахта на
ВиК, водомера за хотелски комплекс „А.м.” спира да върти и да отчита
разходването на вода. Монтираният от ответното дружество водомер на
10.07.2018г във външна шахта на площада пред хотелски комплекс „А.м.” е
изправен, видно от Протокола за проверка с дата 06.06.2018 г., приложен към
експертизата. Заключено е още, че неизправности във водомерният възел
няма, има неизправности във водопроводното отклонение в зоната на
поземленият имот, където е ситуиран хотелски комплекс“А.м.“. Средно
месечният разход за изразходваната вода след процесния период до
30.03.2019г. е 1345,75 куб.м, а след извършване на ремонт от ищеца / подмяна
на тръби и фитинги/ и до 30.11.2019г. е 304,57 куб.м. Дадено е заключение, че
видно от предхождащото сравнение е, че извършената подмяна на тръбите и
13
фитингите значително намалява разхода на вода за хотелския комплекс.
Независимо от това, при извършване на монтажа не са спазени техническите
изисквания относно разположение, укрепване и др. Подземни течове е
възможно да има и в зоната на площадковия водопровод, който захранва
пожарния хидрант. Водопровода се експлоатира повече от 35г., а
амортизационния срок за този вид съоръжения е 30 г. Други консуматори,
които да захранва водопроводното отклонение, захранващо хотелски
комплекс „А.м. няма.
С оглед оспорване на експертното заключение от страна на ищцовото
дружество е назначена повторна комплексна съдебно-техническа-счетоводна
експертиза, заключението по която е изготвено от вещите лица Е.Ц. и Р.В..
Според заключението на повторната експертиза в площадното пространство
пред хотелски комплекс „А.м.“ се намира шахта, в която е монтиран водомер
с Q = 100 куб.м./час. Същият е монтиран на водопроводна полиетиленова
тръба с диаметър ф90мм, която захранва с вода хотелския комплекс. От
водомерната шахта до регулационната граница на имота на хотелския
комплекс разстоянието е около 7-8 метра. В този участък тръбата е подменена
с нова полиетиленова тръба, поради което е изключено след водомера да има
свързани и други потребители на вода извън хотелския комплекс. От
водомерната шахта тръбата върви по права линия и навлиза в проход между
хотела и конферентната зала, излиза от прохода и оттам върви до точка в
дворното място на имота (паркинг), откъдето се разделят две тръби, които
влизат в сградите - за хотела и за конферентната зала. На тези две тръби са
били монтирани старите водомери вътре в сградите (при входа на тръбите в
сградите) и водата се е измервала поотделно. Над този проход е топла връзка
между хотела и залата. При това местоположение на водомерите не са
отчитани загубите на вода от течове в дворната водопроводна мрежа (до
влизането на тръбите в сградите), ако е имало такива течове. Около 3-4
месеца след демонтажа на двата вътрешни водомера и монтажа на общия
водомер във водомерната шахта на площадното пространство, „М.т.“ АД са
направили нови отклонения към двете сгради. Отклоненията са изпълнени в
прохода под топлата връзка и по този начин е прекъсната старата
водопроводна мрежа разположена в дворното място (паркинга) на хотела.
След като е изпълнена тази връзка отчетните стойности на консумираната
вода са намалени. Заключено е, че това предполага извода, че е имало течове
14
на вода от водопроводите, разположени в дворното място на хотела (в
обхвата на паркинга). Старите водопроводни тръби са метални. При огледа на
място се виждат трасетата на старите водопроводни тръби, тъй като същите са
установени от „ВиК“ ЕООД и са маркирани с боя върху асфалтовото
покритие на дворното място. При проверка на място „ВиК“ ЕООД не са
установили на място течове, но е възможно такъв или такива да е имало, като
водата е дренирала в подземните пластове. При огледа на място от експерта
при отворени спирателни кранове на водопроводите за двете сгради се
установило, че водомерът върти и отчита консумация на вода. След като
затворили крановете водата спряла във фризьорския салон, находящ се на
приземния етаж на хотела и процесния водомер също спрял да върти и не
отчитал консумация на вода. При огледа на място водомерът показвал отчетна
стойност 26 417 куб.м. или отчетената като изразходвана вода в периода от
10.07.2018г. до датата на огледа 09.12.2020 год. е 14 411 куб.м. Според
заключението на вещите лица Е.Ц. и Р.В. средномесечното количество вода,
което е консумирал хотелски комплекс „А.м.” през първите три години -
2015г., 2016г. и 2017г., както и през първите 6 месеца на 2018г. е 268,04 куб.м
на месец, отчетеното количество вода за периода от 10.07.2018г. до
02.12.2018г. е 4264 куб.м. и е заплатено. Отчетеното количество вода за
периода от 10.07.2018г. до 31.10.2018г. (периода на процесиите три фактури)
е 3227 куб.м. и е заплатено. Плащането по въпросните 3 бр. фактури е
извършено, както следва на 29.11.2018г.- платена сума 600,00 лева; на
01.12.2018г. - платена сума 5 354,97 лева или общо платена сума 5 954,97
лева. Заключено е още, че след извършеното от ВиК Б. преместване на
водомера на 10.07.2018 г. при затваряне крановете към хотела, които се
намират в централната шахта на ВиК, водомерът за хотелски комплекс „А.м.“
спира да върти и не отчита разходването на вода. Това се установява при
огледа на място за експертизата. Монтираният водомер от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД - Б. на 10.07.2018 г. във външна шахта на площада пред
хотелски комплекс „А.м.“ е изправен. Същият е изпитван в лабораторни
условия преди монтажа видно от Протокол за проверка с дата 06.06.2018г.
Вещите лица са заключили, че към настоящия момент не се установили
неизправности във водомерния възел и във водопроводното отклонение,
които да водят до нереално отчитане на потребената вода от хотелски
комплекс „А.м.“. При огледа на място сега не се установили течове. Към
15
момента на монтажа на процесния водомер е възможно да е имало такива.
Други консуматори, които да захранва водопроводното отклонение,
захранващо хотелски комплекс „А.м.“ няма.
При така установеното от фактическа страна, РС-Б. е приел от правна страна,
че предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.79
ЗЗД са неоснователни. По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че той е неоснователен, с
оглед заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, че към
настоящия момент не се установяват неизправности във водомерния възел и
във водопроводното отклонение, които да водят до нереално отчитане на
потребената вода от хотелски комплекс „А.м.“, а и доколкото по делото не
било установено да са налице течове. Ето защо съдът е приел, че
количеството отчетена за доставена и потребена вода реално е преминало
през водомера за имота на ищцовото дружество, поради което ответникът не е
станал причина за необичайно голямото отчетено количество вода. Приел е,
че по горните причини за ищеца е възникнало задължение да заплати
фактурираната му услуга от 10.07.2018 г. до 02.12.2018 г., а в този смисъл
било и налице основание за твърдяното от ищеца имуществено разместване.
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД районният съд е приел,
че същият е неоснователен, тъй като е налице изпълнение на договорното
задължение на ответното дружество да поддържа в изправност
водопроводното отклонение до границите на имота на ищеца, като липсват
неизправности във водомерния възел и водопроводното отклонение, за които
да отговаря ответникът.
С оглед данните по делото, въззивната инстанция намира следното:
Относно иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи
основание на иска, сочат, че първата претенция на ищеца има своето правно
основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, доколкото ищецът
поддържа, че е налице плащане на процесната сума в полза на ответното
дружество, при начална липса на основание (т.е. твърди се обогатяване от
т.нар. престационен тип). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 ГПК), ищецът следва да докаже факта
на плащането, а ответната следва да докаже, при условията на пълно и главно
16
доказване, положителния факт – наличие на правно основание за получаване
на престираната му сума. Установяването на основание предполага
ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане
юридически факт, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни
услуги (В и К услуги), обема на доставените на ищеца услуги през процесния
период (10.07.2018 г.-02.12.2018 г.), както и че стойността им възлиза именно
на спорната сума (в размер на 3362, 69 лв.).
В случая по делото е безспорно установено, че ищецът е платил в полза на
„ВиК“ ЕООД-Б. сумата в общ размер на 5954, 97 лв. във връзка с
представените по делото три броя фактури, издадени от ответното дружество.
Последното се установя освен от представените с исковата молба платежни
нареждания (л.22 и л.23 от първоинстанционното дело), още и от
комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, изпълнена от
вещите лица Снежана Печеклийска и С.Т.. Процесната сума от 3362, 69 лв. се
претендира като част от платената такава в общ размер на 5954, 97 лв., т.е.
иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се основава на твърдения, че
сумата в размер над 2592, 28 лв. до 5954, 97 лв., т.е. в размер на 3362, 69 лв. е
платена без основание.
Както се посочи по-горе, с оглед характера на предявения иск, в тежест на
ответното дружество е било да докаже наличие на правно основание за
получаване на престираната му сума в размер на 3362, 69 лв., което според
настоящия съдебен състав не е сторено от ответното дружество.
На първо място, съдът намира, че по делото не са представени доказателства
от ответника, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №4
от 14.09.2004 г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По
делото не е оспорено одобряването от ДКЕВР на представените от ответника
Общи условия, но съдът намира, че разгласяването им не е станало по
указания в закона начин. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г.
17
операторите задължително публикуват одобрените общи условия най-малко в
един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, а ал.3
обвързва влизането им в сила с изтичането на едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник. И чл.11, ал.7 от ЗРВКУ изисква
Общите условия да бъдат публикувани най-малко в един централен и един
местен ежедневник, като влизането им в сила е определено в едномесечен
срок от публикуването им. В тази насока следва да се посочи, че изискването
за публикуване в местен и централен ежедневник не е алтернативно, а
кумулативно – необходима е публикация най-малко в по един от двата вида
ежедневници (местен и централен), като влизането в сила на Общите условия
е предпоставено от публикацията в централния (така чл.8, ал.3 от Наредбата).
В случая, ищецът е представил доказателства за публикуване на Общите
условия на дата 28.08.2014 г. във в-к „Струма“, който е местен ежедневник.
Доказателства за публикуване на общите условия и в централен ежедневник
ответникът не е представил, с което той не е установил по отношение на
ищеца в рамките на настоящото дело влизането в сила на приложените към
отговора Общи условия. Правната характеристика на общоизвестен факт по
смисъла на чл.155 ГПК общите условия придобиват едва след публикуването
им в съответните ежедневници (централен и местен), но публикацията (извън
осъществената такава в „Държавен вестник“) не е ноторна, поради което
подлежи на пълно доказване в процеса (в този смисъл вж. определение
№83/12.02.2019 г. на ВКС по т.д. №541/2008 г., II т.о., ТК). Доколкото не се
доказва съществуването на валидно облигационно отношение между страните
през процесния период процесните общи условия нямат действие по
отношение на ищеца – същият е направил изрично такова възражение в
първото открито съдебно заседание по делото, посочвайки, че общите
условия нямат сила по отношение на него, а не е представен по делото и
сключен индивидуален договор с ищеца, то следва да се приеме, че платената
от него сума в размер на 3362, 69 лв. за процесния период, считано от
10.07.2018 г. до 02.12.2018 г. се явява платена при начална липса на правно
основание – чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради което и предявеният иск
с посоченото правно основание се явява основателен, само на това основание.
Независимо от изложеното обаче, следва да се изтъкне, че споменатият иск е
основателен, дори и да се приеме, че страните са били обвързани от валидно
облигационно отношение през процесния период, поради следните
18
съображения:
В тежест на ответника по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД е да докаже, че доставката на вода на ищеца е в обема, посочен в
съответните фактури, както и стойността на доставената вода. В случая,
районният съд е приел, че отчетеното количество вода реално е доставено на
ищеца, тъй като се установявало от приетите по делото експертни
заключения, че монтираният от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Б.
водомер е изправен. Това становище не може да се сподели. За да се приеме,
че процесният водомер е изправен, то същият преди да бъде поставен е
следвало да премине през т.нар. първоначална проверка (метрологичен
контрол) по реда на чл.38 и чл.39 от Закона за измерванията (ЗИ) – от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Според чл.32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004 г., операторът на
водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното
количество вода. Съгласно чл.34, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
водомерът на водопроводното отклонение подлежи на задължителен
метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията. В случая, по делото
е представен Протокол от 05.06.2018 г. за проверка на водомер от одобрен тип
– водомер с фабричен номер 17302199, съставен от „К.г.“ ООД, в който е
посочено заключение „съответстващ“, т.е. изправен. Именно на този протокол
са основани заключенията на вещите лица, че процесният водомер е изправен.
Съдът намира обаче, че този протокол не следва да се кредитира като
доказателство за изправността на водомера, тъй като по делото нито се
твърди, нито се доказва, че „К.г.“ ООД е била оправомощена да извършва
метрологичен контрол от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, както изисква чл.38 ЗИ. Отделно от това,
в частта, касаеща лицето, извършило проверката, е посочено, че проверката е
извършена от лице с фамилно име „А.“, без посочване на собствено име на
лицето. Това опорочава извършената проверка, тъй като не дава възможност
да се провери дали лицето, извършило проверката, разполага с правото да я
извърши и дали изобщо е било служител на въпросното дружество, на което е
била възложена проверката. По своята същност коментирания протокол
представлява частен документ, чиято доказателствена сила се определя от
19
разпоредбата на чл.180 ГПК. Същият документ няма материална
доказателствена сила и се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед
всички обстоятелства и събрани по делото доказателства. В случая, по
изложените по-горе причини, съдът приема, че представения протокол за
първоначална проверка на процесния водомер, не може да се кредитира, а
оттук и обективираното в него заключение, че същият е бил изправен преди
поставянето му, не може да се възприеме, че е вярно. В този смисъл, съдът
намира, че неправилно съдебните експертизи са приели, че процесният
водомер е изправен, опирайки изводите си в тази насока въз основа на
обсъдения по-горе протокол. Неправилно районният съд е приел
заключенията на експертизите в тази им част. Същите в споменатата част, по
посочените причини, не се кредитират от въззивния съд. След като
процесният водомер не е преминал по надлежния ред – този по чл.38 и чл.39
ЗИ, през първоначална проверка преди да бъде поставен, то не може да се
приеме, че същият е отчитал правилно количеството на доставената в
ищцовия имот питейна вода. Следователно не може да се приеме, че
отчетеното количество вода съответства на доставеното, а след като това е
така, то следва да се приеме, че ответникът не е доказал по надлежния
процесуален ред фактите, от които произтича правото му на заплатената от
ищеца и претендирана по делото парична сума, а в случая това са
обстоятелствата, касаещи доставката на вода и обема на доставените на ищеца
услуги през процесния период (10.07.2018 г.-02.12.2018 г.).
На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя
изводите на районния съд, че в процесния случай е имало течове на вода от
водопроводите, разположени в дворното място на хотела (в обхвата на
паркинга), като водата била дренирала в подземните пластове. Не се споделя
крайният извод на съда, че обстоятелството, че доставената на ищеца вода,
отчетена от водомера не е използвана изцяло от ищцовото дружество, тъй
като част от нея поради течове във водопроводите в имота му е изтичала в
подземните пластове, не водило до извода, че ответното дружество не е
доставило отчетеното количество вода. Съдът не споделя тези изводи на
районния съд, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че е
имало течове на вода от водопроводите на ищеца, разположени в дворното
място на хотела, които да са дренирали в подземните пластове. В подкрепа на
това становище следва да се посочат два основани аргумента. На първо
20
място, в заключението на вещите лица С.Г.П. и С.Т. (т.5 от заключението)
действително се прави извод, че има неизправности във водопроводното
отклонение в зоната на поземления имот, където е ситуиран хотелския
комплекс „А.м.“. Същевременно обаче нито в споменатата точка на
експертизата, нито в останалите такива, не е посочено в какво се изразяват
неизправностите на водопроводното отклонение в зоната на поземления имот
на хотел „А.м.“. Изобщо не е посочено, че тези неизправности се дължат на
течове, още по-малко на такива в обхвата на паркинга. Напротив. В т.6 от
същото заключение се прави извод, че подземни течове е възможно (но не е
сигурно) да има и в зоната на площадковия водопровод, който захранва
пожарния хидрант. Следователно въз основа на коментираното заключение не
може да се направи извод за наличието на течове, още по-малко за такива в
имота на хотел „А.м.“. На второ място, от извършената от вещите лица
инж.Е.Ц. и Р.В. комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
също не може да се направи извод за наличието на споменатите течове. Така,
според отговора на въпрос №5 от споменатото заключение към настоящия
момент не се установяват неизправности във водомерния възел и във
водопроводното отклонение, които да водят до нереално отчитане на
потребената вода от хотелски комплекс „А.м.“. В отговора на въпрос №6 от
заключението се сочи изрично, че при огледа не са се установили течове. Ето
защо и изводите на районния съд за наличието на такива в имота на ищеца са
необосновани, поради което и не се споделят от въззивния съд. Съвсем
отделен е въпросът, че по делото не е допусната и извършена експертиза,
която да посочи регулационните линии на процесния имот, след
установяването на които би могло да се установи и дали евентуалните течове,
ако въобще е имало такива, се намират в имота на ищеца или не. При липса
на данни за регулационните линии на ищцовия имот няма как с
категоричност да се твърди, че ако е имало течове, то те са в ищцовия имот.
На следващо място, съдът намира, че в случая не е спазена и процедурата по
отчитане на доставеното количество питейна вода от страна на „ВиК“ ЕООД-
Б.. За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение за
заплащане на доставено количество питейна вода, в тежест на ответното
дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално
доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В тази насока следва да се
21
посочи, че в Раздел втори „Отчитане на количествата питейна вода“ в
представените от страна на ищеца ОУ, чл.23, ал.4 е предвидено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Предвидено е,
че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет (пред каквито хипотези не сме изправени в
процесния казус). По този начин резултатите от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист,
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с
оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала. В конкретния
случай, по делото не е представен карнетен лист, касаещ отчитанията
показанията на водомера относно релевирания период. Не са представени
също така доказателства, за отказ на абоната за предоставяне на достъп
имота. Не са съставени и констативни протоколи, съставени по реда на чл. 24,
ал. 4 ОУ на ищцовото дружество. Ето защо, съдът намира, че в случая
процедурата по отчитане на средството за търговско измерване на процесния
водомер не е изпълнена надлежно, което е основание за извод, че ответникът
не е доказал при условията на пълно доказване, че осчетоводеното с
процесните фактури количество ВиК услуги е реално доставено, т.е.
ответникът не е доказал основанието за получаване на претендираната от него
парична сума.
В контекста на всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения от
„М.т.“ АД срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, и вместо него се постанови ново
решение, с което същият да бъде уважен изцяло.
Относно предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД:
Този иск се основава на твърдения за съществуващи неизправности във
22
водопроводния възел и водопроводното отклонение за хотелски комплекс
„А.м.“, които водят до нереално отчитане на разходваното количество вода от
потребителя „М.т.“ АД. По делото се установи обаче, както се изтъкна по-
горе, че такива неизправности към момента не са установени, поради което
правилно искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да отстрани неизправности във водопроводния възел и водопроводното
отклонение е отхвърлен като неоснователен. Решението в тази част следва да
се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода от делото решението в частта относно разноските следва да
се отмени и да се постанови ново разпределение на отговорността за
разноските съобразно изхода от настоящото дело.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
уважената част от исковете в размер на 734, 50 лв., както и такива за
въззивното разглеждане на делото в размер на 67, 25 лв. Или общо в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете инстанция в общ
размер на 801, 75 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за двете инстанция за адвокатско
възнаграждение във връзка с отхвърления иск по чл.79, ал.1 ЗЗД в общ размер
на 1100 лв.
Водим от горните съображения, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №92440/17.03.2021 г. по гр.д.№2917/2018 г. по описа на
РС-Б., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „М.т.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *,
представлявано от изпълнителния директор М.С.К., против „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д., иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 3362, 69 лв. (три хиляди триста шестдесет и два лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща недължимо платена от ищеца
23
сметка за вода за хотелски комплекс „А.м.“, за периода от 10.07.2018 г. до
02.12.2018 г., която вода реално не е консумирана от „М.т.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
05.12.2018 г. до окончателното плащане, както и частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д., да заплати на „М.т.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *,
представлявано от изпълнителния директор М.С.К., сумата от 3362, 69 лв.
(три хиляди триста шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща недължимо платена от ищеца сметка за вода за хотелски
комплекс „А.м.“, за периода от 10.07.2018 г. до 02.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 05.12.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92440/17.03.2021 г. по гр.д.№2917/2018 г. по
описа на РС-Б., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от „М.т.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано от изпълнителния директор М.С.К., против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д. иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да отстрани за своя сметка неизправностите във водомерния възел и
водопроводното отклонение за хотелски комплекс „А.м.“, които водят до
нереално отчитане на изразходваното количество вода от потребителя „М.т.“
АД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.Ч.“ *,
представлявано от управителя Р.Н.Д., да заплати на „М.т.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано от
изпълнителния директор М.С.К., сумата в размер на 801, 75 лв. (осемстотин
и един лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „М.т.“ АД, ЕИК ***, със седалище
24
и адрес на управление: гр.Б., бул.“С.с.К.М.“ *, представлявано от
изпълнителния директор М.С.К., да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.“А.Ч.“ *, представлявано от управителя Р.Н.Д., сумата в размер на 1100 лв.
(хиляда и сто лева) – разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25