Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Хасково, 13.06.2019 г.
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Съдия: Йонко Георгиев
при секретаря
……………………...….........................................................................................
и в присъствието на прокурора ……………………………….................................……………
като разгледа докладваното от съдия Георгиев т.д. № 60 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. №
4425/07.05.2019 г. от В.Д.Т., В.Д.Т. и В.Д.Т., чрез адв. С.А., в която се
твърди, че съдът не се бил произнесъл по цялото искане така, както било заявено
в исковата молба за осъждане на главния ответник или при условията на
евентуалност на евентуалния ответник да заплати обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 433,33 лв. за всеки от ищците. Отправя се искане
за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Връчен е препис от молбата на
другата страна, която в срок е представила отговор. Моли съда да остави без
уважение искането за допълване на диспозитива на решението в частта по
предявения иск за имуществени вреди. Всъщност следвало да се извърши поправка
на очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите към решението съдът изложил
довод относно неоснователността на исковете за имуществени вреди, а в
диспозитива пропуснал да се произнесе в същата насока.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и във връзка с твърденията на процесуалния представител в
писмената молба, установи следното:
Производството е образувано по
искова молба от В.Д.Т., В.Д.Т. и В.Д.Д. против ЗК „Лев Инс“ АД и при условията
на евентуалност против М.М.М. за осъждането им да заплатят обезщетение в размер
на 80 000 лв. за неимуществени вреди и сума в размер на 1300 лв. за
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от евентуалния ответник в
качеството му на застраховано лице и ползвател на застраховка „Гражданско
отговорност“. Впоследствие, допълнително е уточнено, че се претендират
имуществени вреди в размер на 433,33 лв. за всеки един от ищците. С решение №
38 от 01.04.2019 г. съдът е уважил частично предявените искове за неимуществени
вреди.
Съдът намира, че подадената молба е
основателна, но всъщност следва да бъде разгледана по реда на чл. 247 ГПК, а не
по реда на чл. 250 ГПК. Неправилно в молбата е посочено, че съдът изобщо е
пропуснал да разгледа и да се произнесе по исковете за имуществени вреди.
Прегледът на решението показва, че в неговите мотиви съдът изрично е посочил,
че исковете за имуществени вреди, представляващи причинени загуби в размер на
433,33 лв., са недоказани и неоснователни поради липсата на каквито и да е
доказателства в тяхна подкрепа. Не е налице непълно решение в случаите, когато
съдът е пропуснал да изрази в диспозитива част от своята пълно формирана воля в
мотивите. В тази хипотеза е налице очевидна фактическа грешка, тъй като е
налице фактическо несъответствие между мотивите и диспозитива, какъвто е и
настоящият случай. В този смисъл, молбата се явява основателна и решението
следва да бъде поправено, като в диспозитива му изрично се посочи, че съдът
отхвърля предявените искове за имуществени вреди като неоснователни и
недоказани.
Водим от горното и на основание чл. 247 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от
01.04.2019 г. по т.д. № 60/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, като в диспозитива
на същото на стр. 8 след първи абзац, който завършва с думите „…като иска в
останалата част до пълно предявения размер за разликата над 5000 лв. до
20 000 лв. като неоснователен отхвърля“ следва да се чете абзац 2 по
следния начин:
„ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на обективно съединяване искове
за осъждане на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Красно село, бул. Черни връх № 51 да
заплати на В.Д.Т. с ЕГН: **********, В.Д.Т. с ЕГН: ********** и В.Д.Т. с ЕГН: **********
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби
общо в размер на 1300 лв., от които
по 1/3 част за всеки от ищците или в размер на 433,33 лв. за всеки от тях, като
недоказани и неоснователни“,
като в останалата част се запазва
последователността в диспозитива на решението без изменения.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: