Окръжен Съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Николай Грънчаров |
| | | Владимир Ковачев
Димитър Беровски |
| | | |
като разгледа докладваното от | Владимир Ковачев | |
взе предвид следното: Производството е по реда на глава 21 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. С. С., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу определение № 79/27.01.2015 г., постановено по гражданско дело № 24/2015 г. на Районен съд Петрич, ГО, 1 състав, с което последното е прекратено на основание чл.129, ал.3, изр.1 от ГПК - поради неотстраняване на нередовността на исковата му молба, предявена срещу М. С. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]. В частната жалба се сочи, че определението било изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за продължаване на производството. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Атакуваното с нея определение е правилно и трябва да се потвърди. Исковата молба е била оставена без движение, защото Районен съд Петрич е констатирал противоречие между обстоятелствената й част и петитума. На ищеца своевременно е било указано да коригира претенцията си. В указания срок по делото действително е постъпила нова искова молба, но съдържанието й не се е отличавало съществено от това на първоначалната искова молба. Отново са наведени обстоятелства, с които се оспорва съществуването на вземането на ответницата по запис на заповед. Същите очертават основание на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК - да се признае за установено несъществуването на вземането на ответницата. Същевременно с петитума се претендира да се признае за установено настъпването на погасителна давност, т.е. установяване съществуването на положителен факт. Това е обусловило и прилагането на санкцията по чл.129, ал.3 от ГПК от страна на първоинстанционния съд. Окръжен съд Благоевград споделя мотивите на Районен съд Петрич. Делото действително подлежи на прекратяване. Първата инстанция правилно е констатирала наличието на същественото несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петутим. То не е било коригирано от ищеца в дадения му от закона срок. Принципно е недопустимо установяване по съдебен ред на факти с правно значение, освен в случаите, когато това е изрично нормативно уредено /така и определение № 855 от 04.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 528/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./. Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на предмета на спора и вида на търсената защита, в резултат на което и правилно е приел, че се касае за установяване на самия факт на изтичане на погасителната давност, което е недопустимо. Предявеният от С. иск, на практика, съставлява претенция за установяване на положителен факт. Той е заявил искане за признаване на обстоятелството, че е изтекла погасителната давност досежно вземането по изпълнителния лист. Това по съществото си представлява предявяване на положителен установителен иск за факт. Установяването на факт с правно значение обикновено става в процеса, в който въз основа на този факт се търси защита на застрашено или накърнено право. Извън тази хипотеза, установяване на факти, имащи правно значение, като предмет на самостоятелен исков процес, е недопустимо извън изрично уредените в закона случаи /по аргумент на /. С оглед на изложените в исковата молба и в уточняващата молба на С. фактически обстоятелства и формулирания петитум, които индивидуализират иска му, претенцията следва да се приеме като такава за установяване на факт с правно значение по , а не като отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на определено правно отношение. Дори и обаче да се приеме тезата на жалбоподателя, искът в случая ще бъде недопустим поради липса на обоснован правен интерес. Въззивният съд намира, че в разглеждания спор недопустимостта произтича от извода, че правата, които ищецът иска да защити, няма да получат ефективна и реална защита при уважаването на предявения иск. Отричането на задължението чрез предявяване на отрицателен установителен иск за изтеклата давност, която го погасява, е недопустимо, тъй като защитата срещу такова задължение следва да бъде реализирана по пътя на възражението при предявен от претендиращата задължението страна осъдителен иск /така и определение № 2207 от 28.08.2014 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1342/2014 г./. Недопустим е отделен установителен иск, основан на фактическите твърдения и с петитум като тези в исковата молба на С.. Става въпрос не за установяване на несъществуването на вземането по правоотношението за сумата по записа на заповед, индивидуализирано със страни и съдържание, както неоснователно се твърди в частната жалба, а за установяване на съществуването именно на факт с правно значение. Установяването на съществуването или несъществуването на такъв факт с отделен установителен иск е недопустимо, доколкото съществуването или несъществуването му е елемент от установяването на основателността или неоснователността на евентуален предявен осъдителен иск за плащане на въпросната сума /в този смисъл и определение № 1503 от 20.06.2014 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1329/2014 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 22 от 21.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3162/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Преди да се обсъждат въпросите, обуславящи основателността на предявения установителен иск, трябва да са налице предпоставките за разглеждането му - искът да е допустим, което се определя от наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. Затова следва да се приеме, че относимият към настоящия спор въпрос е този за допустимостта на предявения установителен иск. Искът за установяване, че е изтекла погасителна давност по отношение на задължение по запис на заповед, съставлява иск за факт по и е недопустим, тъй като не се касае за факт с правно значение в случай, предвиден в закона. Установява се от данните по делото, че не е налице правен интерес у ищеца С. от установяване на съществуването на изложения факт, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл.124, ал.4, предл.2 от ГПК. Правният интерес от установителен иск по е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор. Допустимостта на установителния иск е обусловена от наличие на правен интерес у ищеца - положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, и когато констатира, че липсва правен интерес, да прекрати производството. Затова и не се е налагало Районен съд Петрич да му дава повторни указания да отстрани нередовността на исковата молба. Предявеният иск е недопустим, тъй като съгласно иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени изрично в закона, какъвто не е настоящият случай /в подобна насока е и определение № 712 от 11.11.2014 г. на ВКС по ч. д. № 3070/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р. К., както и определение № 907 от 30.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4230/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./. Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 въззивен състав ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 79/27.01.2015 г., постановено по гражданско дело № 24/2015 г. на Районен съд Петрич, ГО, 1 състав, с което последното е прекратено на основание чл.129, ал.3, изр.1 от ГПК - поради неотстраняване на нередовността на исковата молба, подадена от Ж. С. С., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу М. С. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица]. На Ж. С. С. да се връчи копие от настоящото определение, което може да бъде обжалвано от него пред Върховния касационен съд с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок, считано от връчването, ако са налице предпоставките на от Гражданския процесуален кодекс. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |