Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор О.Куздов
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 219 по описа за
2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.Б.К.
с ЕГН: ********** *** против Решение № 328/31.07.2020г., постановено по АНХД № 485/2020г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0869-002780/21.08.2019год. на Началник сектор ПП към ОДМВР–
гр. Шумен. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно
материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало
безспорно, че жалбоподателя не е осъществил умишлено нарушенията, за които е
санкциониран. Твърди, че не е разбрал за причиненото ПТП и не е напуснал
мястото на произшествието с цел да бяга или да се скрие, а да върши работата си.
С оглед на тези съображения се иска
настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В
открито съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0869-002780/21.08.2019год. на Началник сектор ПП към ОДМВР–
гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, на Н.К. са наложени административни
наказания на основание чл. 179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение
на чл.25 ал.1 от ЗДвП- “глоба” в размер
на 200лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 80лв. /осемдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че жалбоподателят на 06.08.2019 г., около 14.30часа в гр.Шумен на бул. „Ришки
проход“, в района на фирма „Барс“, управлявал
състав от товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № Н 8634 ВТ,
собственост на трето лице с прикачено ремарке марка „Д.И.Е. „„„“ с рег. № „„„,
собственост на трето лице. При излизане от района, където се извършват годишни
технически прегледи, при извършване на маневра завой на дясно, жалбоподателят
не се убедил, че може да я извърши безопасно и със задната част на прикаченото
към автомобила ремарке блъснал в предната дясна част паркиран лек автомобил „Ф.П.“
с рег. № ..., бял на цвят, с което причинил пътно-транспортно произшествие. Въпреки,
че възприел настъпването на произшествието, водачът напуснал мястото, като не
останал на място и не уведомил собственика на увредения автомобил. Свидетели
очевидци казали на водача на ударения автомобил– свидетелят Г.Г. за случилото
се и кой го е причинил, като той с друг автомобил последвал жалбоподателя.
Настигнал го в района на автогарата и му заявил, че е ударил автомобила му и
трябва да се върне на местопроизшествието. За случая били сигнализирани
органите на полицията на телефон 112, като бил изпратен патрул на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- гр. Шумен– свидетелите по делото П.П. и С.С..
Пристигналите служители провели разговор със собственика на пострадалия от ПТП
автомобил, извършили оглед на автомобилите, констатирали и заснели щети,
изразяващи се в охлузен преден десен калник на ударения лек автомобил. Бил
съставен Протокол за ПТП №2019-1038-514/06.08.2019г., в който били посочени
участниците и механизма на произшествието и който бил подписан без възражения
от тях. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА №84836, в който като нарушени били посочени разпоредбите на
чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражение,
като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН също не
било депозирано такова. Въз основа на така съставения акт и материалите
в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление,
с което водачът бил санкциониран в два пункта за всяко нарушение.
Въззивният съд установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
ПП към ОД МВР Шумен, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на
вътрешните работи.
Настоящият
съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са
били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество
свидетели. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на
доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно
установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените
от въззивна инстанция правни изводи, включително относно липсата на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус, които настоящата инстанция не
следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Съгласно чл.25
ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Ирелевантна е скоростта на
движение, за която в жалбата се твърди, че била ниска, понеже теренът на
местопроизшествието не позволявал движение по друг начин. Правилно е издирена и приложимата за
нарушението санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
Съдът намира за безспорно установено,
че при извършената от водача маневра по излизане от място за технически
прегледи, в което има паркирани автомобили изчакващи пред пункта, същият не е
изпълнил задължението да се убеди, че с предприемането й няма да създаде
опасност за другия автомобил до него с оглед на неговото положение и фактът, че
управлява състав от превозни средства, в резултат на това нарушение е причинено
ПТП по смисъла на легалната дефиниция на §6 т.30 от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. От
разпита на извършилите огледа служители на ПП, се установява, че между двата
автомобила е било налице съприкосновение, което в протокола в ПТП и АУАН се
описва като „блъскане“. От събраните по делото доказателства се установява също
така, че след като е причинил ПТП, К. не спрял, за да установи какви са
последиците от произшествието. Като участник в ПТП, при което са причинени
материални щети, водачът е бил длъжен да спре и да окаже съдействие за
установяване на щетите, както и да уведоми собствениците на имуществото, което
е повредил и след като не е направил това, той е нарушил разпоредбата на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП.
Твърденията в касационната жалба,
че водачът не е разбрал за произшествието, съдът намира за неоснователни,
доколкото не се подкрепят от никакви доказателства. Видно от показанията на
свидетеля очевидец П.А., същият е извикал след товарния автомобил, въпреки
което водачът му продължил пътя си. Настоящата инстанция намира, че въззивният
съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля Г., водач на пострадалия
автомобил, който е установил нарушителя, тръгвайки след него и който свидетелства,
че жалбоподателят е признал за ударен бял автомобил. Свидетелят посочва още, че
други хора, намиращи се на мястото и преки свидетели на ПТП са му казали, че
водачът на товарния автомобил е разбрал за удара, защото се е обърнал назад, но
въпреки това е продължил пътя си. Констатациите в Акта за установяване на административно
нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното, а същите
се подкрепят от събрания доказателствен материал. В производството пред
въззивна инстанция, както и в настоящото производство, жалбоподателят не
ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 328 от 31.07.2020г., постановено
по АНД № 485/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.