РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502106 по описа за 2020 година
С Решение № 1495 от 02.07.2020г., постановено по гр. дело №
55/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция
,,Национална полиция“ при МВР да заплати на Д. К. А. сумата от общо 1 073,
25 лева, представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 157, 44 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него,
като ,,старши полицай“ в група ,,Специални операции“ в ЗЖУ Бургас към
Дирекция ,,Жандармерия“, за периода 01.10.2016г. -06.01.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2020г. до окончателното плащане; сумата
163.54 лева- обезщетение за забавено плащане за времето от 31.01.2017г. до
06.01.2020г., както и сумата от 350 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Главна дирекция ,,Национална полиция“ при МВР, с която се претендира да
бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде
поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че основният и единствен аргумент
1
на първоинстанционния съд, че е налице празнота в закона, тъй като норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0, 143 е била
предвидена в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след като в 1
следващите наредби, уреждащи тази материя, нощният труд не се превръща в
дневен не може да бъде споделен, тъй като процесния случай не касае
нормативен акт, който да е непълен, респективно липсва необходимост да
бъде преодоляна празнота в правната уредба чрез приложение по аналогия на
нормите на КТ. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема като обща
уредба тази в КТ, респективно – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като за държавните служители, чиито правоотношения
се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй не
са като са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на
нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми, а освен това Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, приета на основание чл. 67, ал. 3
от ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен
труд в дневен. В жалбата се посочва, че необосновано съдът е приел, че
неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва се, че
правните изводи на съда не са мотивирани съобразено с основни принципи на
прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове(чл.46, ал.1 от
ЗНА).
Претендира се постановяване решение на настоящата инстанция, с
което да бъде отменен изцяло като неправилен атакуваният съдебен акт.
В хода на въззивното производство – с Определение № 627 от
17.03.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 2106/2020г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е конституирана Главна дирекция "Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма" към Министерство на вътрешните
работи, представлявана от Директора Главен комисар Тодор Гребенаров в
качеството й на правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията
и архивния фонд на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с
дейността на или ползвани от Дирекция „Жандармерия“.
В съдебно заседание въззивната страна депозира писмено
2
становище, с което поддържа въззивната жалба и изразява становище по
основателността й, като претендира атакуваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба – Д. К. А. не депозира писмен
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемия депозира писмено становище,
което изразява становище по основателността на въззивната жалба и счита, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д. К. А.
против Главна дирекция ,,Национална полиция“ при МВР, с които се
претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от
738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 2 06.01.2020г., получен след
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сума в размер на
90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 738
лева за периода от 31.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба -
06.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството, ищецът е отправил искане за изменение
на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 738 лева на
сума в размер от 1 073, 25 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното
обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева в размер от 163,
54 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е приел направеното
изменение с нарочно Определение от 03.06.2020г., постановено по гр. дело
№55/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в открито съдебно заседание.
В исковата молба се твърди, че ищецът през исковия период е
полагал труд на смени на длъжността – Старши полицай в група „Специални
операции“ в Зонално жандармерийско управление. Същото е звено към
дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ГД
3
„Национална полиция“ към МВР (към момента на претенцията). Ищецът е
със статут на държавен служител. Твърди се в исковата молба, за положения
извънреден нощен труд от 123 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната
страна е оспорила иска. Твърди се, че от действалите през исковия период
подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда
умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия
отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в нормативната
уредба и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че е налице изрична уредба,
касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния
труд при сумирано отработено време на тримесечен период и тази уредба е в
цитираните наредби на министъра на вътрешните работи. Поради това не
може да става дума за непълнота и НСОРЗ, издадена на основание КТ е
неприложима.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е
изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на
Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., но при наличие на
такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 , ал. 2 от тази наредба,
при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
4
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. - 1,
143.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през
процесния период е заемал длъжността Старши полицай в група „Специални
операции“ в Зонално жандармерийско управление. Безспорно е също така,че
за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г. той е полагал труд на смени по
график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е
1 101 часа съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че след
преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, той
възлиза на 1 258, 44 часа. Разликата между отчетения нощен труд и
преизчисления е 157, 44 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 073, 25
лева, а лихвата за забава върху сумата от 1 073, 25 лева, изчислена за всеки
месец поотделно от последното число на месеца, следващ всяко тримесечие
до датата на завеждане на делото възлиза общо на сума в размер от 163, 54
лева.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време,режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
5
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице
предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143
за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното
преизчисление не се кумулира извънреден труд.
На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр.
ал. 6 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на
понятието „извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника,
със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното
за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно
време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че при работа на смени е възможно
полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на
тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е
използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това
6
съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители – полицейски органи е
8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време,
а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на
работното време през нощта. За процесния период са действали няколко
наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., като само наредбата от
2014г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0, 143, като
полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния
период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното
време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет
на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента
по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда
отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по
реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО
е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ е с това
съдържание от 2007г., когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с изключение на
7
наредбата от 2014г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по – конкретно НСОРЗ.
С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители, вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал.
2 от ЗНА. В случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт,
както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители са
държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на § 1а - нов –ДВ, бр.69/2008г., отм. – ДВ - бр. 88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл. 50а , ал. 2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното
време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава
посочената в чл. 140, ал.1 от КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В
цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра
на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
8
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата,
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ
и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно
време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден
труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР и че след
превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Настоящата инстанция намира, че следва да изложи и мотиви във
връзка с Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В решението е прието,
че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-
кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо
9
не съществува до 2020г. (вкл. и през исковия период) норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,
25 лева за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може
да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл. 8 от НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева
на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по
начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма
продължителност на нощния труд. Останалите, посочени от въззивника
придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и чл.
31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-
късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
10
ред, с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че
направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение,
съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а
постановеното решение да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на ответната страна по въззивната жалба – Д. К. АТ. да му бъдат заплатени
направените по делото разноски в размер на 316, 58 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат пред въззивното производство, съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие – лист 60 от въззивното
производство, от които е видно, че претендираните разноски реално са
направени. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да бъде уважено, съобразно предвидените с
минимални размери на адвокатските възнаграждения на основание чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на въззиваемия да бъде присъдена сума в
размер на 316, 58 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1495 от 02.07.2020г., постановено по
гр. дело № 55/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана
от Директора Главен комисар Тодор Гребенаров (в качеството й на
правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния
фонд на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с дейността на
или ползвани от Дирекция „Жандармерия“) да заплати на Д. К. А., ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет.
2 – адвокат Ели Димова сума в размер от 316, 58 (триста и шестнадесет лева и
петдесет и осем стотинки) лева, представляваща възнаграждение за адвокат за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12