РЕШЕНИЕ
№ 2224
гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110115327 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат от АК
Варна - Й. А., със съдебен адрес: *** , е предявил във ВРС искова молба с рег. вх. №
89168/27.11.2023 г. против ответното дружество ЗАД "***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д..Исковата молба е уточнена с
молба от 8.12.2023 г., в изпълнение на дадените от съда указания.
Ищецът основава искова си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На
23.10.2023г., около 16:25 часа, в гр. Варна, ***, управлявайки собственият си автомобил
марка „***“, с рег. № ***, ищецът бил блъснат от лек автомобил марка „***“, с рег. № ***,
управляван от М. Д..
ПТП-то настъпило при следните обстоятелства: На 23.10.2023г., около 16:25 часа, в
гр. Варна, управлявайки л.а. марка „ ***“, с рег. № *** ищецът се движел по бул. „***“
посока гр. А.. Преди заведение за бързо хранене „М.“, насрещно движещ се автомобил
предприел изпреварване и навлязъл в пътната лента на ищеца. За да предотврати ищеца
настъпване на ПТП, предприел намаляване на скоростта, като водача на лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, не успял да намали и го блъснал отзад. За настъпилото ПТП
водачите на двете МПС - та уведомили контролните органи на тел. 112, като от там йм
указали, щом няма пострадали - да попълнят Двустранен протокол. За настъпилото
произшествие водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен
за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***.
1
Лекият автомобил на виновния водач сочи ищеца , че бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗАД „***“ АД, със срок на
действие от 29/05/2023г. до 28/05/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 24.10.2023г. твърди ищеца, че уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП. Същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис - техническа експертиза по щета № 0410-900-0127/2023г., в който описал
увредените детайли: задна броня и капаче теглич заден. Като обезщетение за претърпените
вреди сочи ищеца , че получил сумата в размер на 355.10 лева. Сумата много го изненада,
т.к. била много малка и не можела да покрие щетите, поради което ищецът извършил
проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила. От проведеното
проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
2 500.00 лв. Във връзка с гореизложеното, ищецът е обосновал правния си интерес от
завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователят следвало да заплати на ищеца за
възстановяване на автомобила възлизала на 2 500.00 лв., след приспадане на заплатената до
момента сума в размер 355.10 лв., сумата която следвало да му изплати ответника била в
размер на 2 144.90 лв.Имайки предвид гореизложеното, отново сочи ищеца, че за него е
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.Предявеният иск пред Варненския
районен съд изрично е уточнил в исковата си молба ищеца, че е на основание чл.115, ал.2 от
ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото
лице срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищците, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът
разполагал с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата
местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. В изпълнение на задължението по чл.127
, ал.4 ГПК ищецът е посочил в исковата си молба, че желае задължението да бъде заплатено
по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А.. Отправеното
в исковата молба искане до съда , съгласно чл.127 , ал.1, т.5 ГПК е : да бъде постановено
съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди ответника ЗАД „***“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца М. К. Д.,ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в размер на 20.00 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 2 144.90 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня и
капаче теглич заден на собственият на ищеца автомобил марка ***, с рег. № ***, причинени
в резултат на реализирано на 23.10.2023 г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 27.11.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата. Отправено е и
искане в полза на ищеца да се присъдят сторените от него по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар. В подкрепа на искането си ищецът е направил и
доказателствени искания .
2
В уточнителната си молба ищецът е конкретизирал, че на дата 20.11.2023 г., по
банков път е получил застрахователно обезщетение в размер на 355.10 лв. Посочено е как се
формира цената на иска. Цената на частичния иск от 20 лв.: задна броня - цена в ново
състояние 6 лв., боя и материали 2 лв., труд 1 лв. ; капаче теглич заден- цена в ново
състояние 1 лв., боя и материали 1 лв., труд 1 лв. и за камера и тониране 8 лв.Стойността от
2144.90 лв. за възстановяване на л.а., сочи ищеца, че се определя както следва: задна броня -
цена в ново състояние 1650.00 лв., боя и материали 153.80 лв., труд 201.10 лв.; капаче
теглич заден- цена в ново състояние 40 лв., боя и материали 15 лв., труд 5 лв. и за камера и
тониране 80 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество , представлявано от юрисконсулт Ст.Х.а
е депозирало по ел.път отговор на искова молба, регистриран под номер 8275/31.1.2024 г.
Към отговора е приложено само копие от пълномощно.
Твърди се от ответника, че са изплатили на ищеца застрахователно обезщетение от
355.10 лв. с платежно нареждане от 20.11.2023 г.
Ответникът намира, че спора с ищеца се свежда до размера на обезщетението.
Оспорено е твърдението на ищеца, че ремонта на л.а. възлиза на 2500 лв.
Не се оспорва факта, че на 23.10.2023 г. е възникнало ПТП, при което било увредено
застрахованото МПС , както и че л.а. „*** „ с рег. № *** е бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество към датата на
ПТП. Твърди се от ответника, че с изплащане на обезщетение в размер на 355,10 лв.
ответното дружество изпълнило задълженията си по договора за ЗЗГО и съгласно Кодекса
за застраховането, като обезщетението било изплатено по експертна оценка, доколкото не
били представени на застрахователя - ответник надлежни разходно оправдателни документи
за извършен ремонт. Към дата на ПТП процесният автомобил бил в експлоатация около 20
години, не бил гаранционен и ремонта можело да се извърши във всеки един автосервиз,
включително с влагане на нови части от алтернативни доставчици. При ликвидация на
щетата, от ответното дружеството извършили оглед на процесното МПС и описали вида и
степента на уврежданията в Опис-техническа експертиза, като за подмяна била описана
„задна броня“, а „капаче теглич заден“ - липсвало. Към датата на ПТП се предлагала нова
част „задна броня“ от алтернативен доставчик на цена от 676,82 лв. с ДДС и оригинална
такава с цена 1923,41 лв. Влагането на нови части от алтернативни доставчици,сочи
ответника, че постигало същият резултат по възстановяване на автомобила, без да
застрашава сигурността, безопасността и външния вид на автомобила. Ответникът е оспорил
претенцията за законна лихва, с оглед неоснователността на главния иск.
Предвид изложените съображения, счита ответника, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ЗАД „***“ АД като застраховател по ЗЗГО, поради което,
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.В отговора на искова молба е изразено
становище по доказателствените искания на ищеца и обективирано искане за допълване
задачите към САтЕ , заявено е , че ответникът не възразява делото да се гледа в отсъствие на
3
негов процесуален представител .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.05.2024 г. ищецът,
представляван от адв.Й.А. е сезирал съда с искане с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК,
за допускане изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 2157,57 лв. като
окончателен, представяйки доказателства за допълнително внесена държавна такса.
Видно от протокола от проведеното о.с.з. от 17.05.2024 г. , настоящият съдебен състав
е приел , че искането за изменение на частичния иск е процесуално допустимо и не би
затруднило защитата на ответника, поради което е допуснато и исканото изменение на осн.
чл.214 , ал.1 от ГПК,като искът се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба
-27.11.2023 г., за сумата от 2157,57 лв. (две хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет и
седем стотинки) - окончателен иск - обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на задна броня и капаче теглич заден на собствения на ищеца
автомобил марка ***, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.10.2023г.
ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка
„***“, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда -
27.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. от 17.05.2024 г. адв.Й.А. моли съда да уважи осъдителния иск съгласно
изменението ведно с присъждане на сторените по делото разноски съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК .Изрично е изразено становище от процесуалния представител на
ищеца, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и адвокатският труд не следва да се подценява и
да се омаловажава и да се присъжда под стойността, която се заплаща на едно вещо лице по
конкретното дело.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща представил, но
преди заседанието депозира становище вх.рег.№ 39011/15.05.2024 г., постъпило по
електронен път от ответната страна, чрез ю.к. Ст. Х.а, с което се желае делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие, ответникът желае постановяване на Решение съобразно
събраните по делото доказателства, ведно с присъждане на разноски, като е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съгл.чл.235 и чл.236 ГПК , намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
ВРС е сезиран с осъдителен иск, първоначално заявен като частичен, изменен в
окончателен размер, квалифициран от съда с доклада по делото по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД .
С доклада поделото ,приет без възражения от страните, съдът е отделил безспорните
по делото факти и разпределил тежестта на доказване.
4
Обявено е на основание чл.146 ал.1 т.4 и т.5 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните:
-че на 23.10.2023 г. е възникнало ПТП , при което е увредено застрахованото МПС ;
-съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност в ответното дружество, към датата на застрахователното събитие за
л.а. л.а. „*** „ с рег. № *** и
-изплащане на застрахователно обезщетение от ответника към ищеца по повод
застрахователното събитие в размер на 355.10 лв.
Съдът е указал на двете страни , в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, че
всяка една от страните следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцовата страна е било възложено да
установи и докаже: Настъпването на процесното застрахователно събитие; наличието на
валидна застраховка „гражданска отговорност“ между застрахователя и виновния водач на
л.а. „***" с рег. № ***, причинил ПТП, действаща по време на застрахователното събитие;
Механизма на ПТП, причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и
причинените имуществени вреди по лекия автомобил на ищеца; Съставянето на Двустранен
протокол за ПТП, отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените
вреди - обезщетение за настъпилото застрахователно събитие; Размера на претърпените
вреди. Отделно от горното в тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже, че
своевременно е уведомил застрахователя - ответник за настъпилото застрахователното
събитие, твърденията си, че по образуваната по случая преписка при ответника, ответникът
е извършил оглед и опис на увредените детайли и че ответникът е изпаднал в забава по
смисъла на чл. 86 , ал.1 ЗЗД и му дължи пълния размер на дължимо застрахователно
обезщетение, началната дата от която ответникът е изпаднал в забава, както и че ответникът
-застраховател продължава да се намира в забава.В тежест на ответната страна е било
възложено да установи и да докаже: възведените в отговора възражения - затова, че за
застрахователното събитие, от което ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди по
собствения си л.а. вече е изплатено обезщетение в сочения размер и от двете страни , както
и че това обезщетение напълно покрива всички вреди по л.а. на ищеца.В тежест на
ответната страна е било възложено да докаже, че иска е завишен по размер.
При така изложеното по –горе, съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 ,
ал.1 ГПК се налага и извод, че спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли
ответника – застраховател на ищеца застрахователно обезщетение за причинени
имуществени щети по л.а. на ищеца или с изпращане на застрахователното обезщетение от
355.10 лв. ответникът е изпълнил изцяло задължението си към ищеца .
За да даде правилен отговор на спорния по делото между страните въпрос, съдът след
съвкупен и поотделен анализ на събраните писмени доказателства / заверени за вярност с
оригнала копия от свидетелство за регистрация част I № *********; двустранен констативен
протокол за ПТП от 23.10.2023 г.; опис от 24.10.2023г.от техническа експертиза по щета №
04109000127/23 / и заключението по допусната САТЕ от вещото лице А. Х. В. от дата
5
09.05.2024 г., приема за установено и изяснено от фактическа страна следното:
На 23.10.2023 г., около 16:25 часа лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от
ищеца М. Д., се движел в гр. Варна, по бул. ,***" в посока към гр. А.. Лек автомобил „***“ с
рег. N ***, управляван от М. Д., се движел по същия булевард, в същата посока, зад лек
автомобил „***“ с рег. № ***. До № 289 лек автомобил „***" с рег. N: *** поради ситуация
на пътното платно бил принуден да намали скоростта си на движение и бил застигнат и
ударен от движещия се зад него лек автомобил „***" с рег. N ***. За произшествието
водачите на двете МПС –та съставили Двустранен Констативен Протокол за ПТП. За
произшествието бил уведомен застрахователя- ответник и след оглед на автомобила от
негов представител бил съставен Опис - техническа експертиза по щета № 04109000127/23.
Вследствие на удара настъпили материални щети по автомобилите. За лек автомобил „***“ с
рег. № *** ударът бил в предна лява част на автомобила, с видими щети според Двустранен
Констативен Протокол за ПТП - „предна броня“ . За „***“ с рег.№: *** ударът бил в задна
част на автомобила, с видими щети според Двустранен Констативен Протокол за ПТП -
„счупена задна броня в дясно“.
Гореописаният механизъм на ПТП е виден от вписаното в двустранния констативен
протокол за ПТП и заключението на в.л. авто – експерт.
Съгласно заключението на в.л. Ал. В. по допуснатата САТЕ , реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния : пряк контакт между две
превозни средства, движещи се в една и съща посока, като предното превозно средство
намалява скоростта си на движение, и бива застигнато и ударено от движещото се зад него
друго превозно средство. Експертизата е приела уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис - техническа експертиза по
щета № 04109000127/23, видими на предоставения снимков материал, а именно: Броня
задна, Капаче теглич заден.
В САТЕ в.л. Ал.В. определя и стойността на щетите по л.а. на ищеца, както следва:
Щетите по автомобила поотделно и като обща сума, след определяне стойността на
ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда е извършена от в.л. справка в поне 30 сервиза
на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, половината от тях притежаващи
европейски сертификат за качество, според в.л. Ал.В. възлизат на 2 548.64 лв., сбор от
следните позиции:обща стойност за резервни части - 1926.12 лв., общо за операции за Д/М и
Р/О - 2.5 ч. х 40.00 лв. = 100.00 лв., общо за операции за боядисване - 8.3 ч. х 40.00 лв. =
332.00 лв., общо за основни и допълнителни материали - 190.52 лв.
Общата стойност за възстановяване на процесния автомобил към датата на ПТП по
средни пазарни цени, като се вземат предвид и цените на предлаганите нови части от
алтернативни доставчици, заключава в т.4 от САТЕ в..л., че е в размер на 2 512.67 лв., която
включва следните позиции: обща стойност за резервни части - 1890.15 лв.;общо за операции
за Д/М и Р/О - 2.5 ч. х 40.00 лв. = 100.00 лв.; общо за операции за боядисване - 8.3 ч. х 40.00
6
лв. = 332.00 лв., общо за основни и допълнителни материали - 190.52 лв.
Извън всичко установено по-горе , в.л. Ал.В. дава и заключението, че уврежданията,
който са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя са в задна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение в посока отзад напред спрямо оста на автомобила. При съпоставяне на
механизма на произшествието, скицата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП и
установените увреждания, заключава в.л., че става ясно, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „***“ с рег.№ *** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
На последно място в.л. в т.5 от САТЕ изрично е вписано, че САТЕ е изготвена без
оглед на процесния лек автомобил, потвърдено от експерта в о.с.з.
Въз основа на писмените доказателства по делото и кредитираното напълно
заключение на в.л. Ал.В. по допуснатата по делото и неоспорена от страните САТЕ ,съдът
приема за установено, че именно при застрахователното събитие от 23.10.2023 г. , по
автомобила на ищеца са били причинени имуществени щети, констатирани и описани от
служител при ответника , изразяващи се в увреждане на броня задна и липса на капаче
теглич.
Този извод се налага от приобщения по делото опис – щета и от САТЕ .
Спорният по делото въпрос между страните е какъв е размера на щетите по л.а. на
ищеца и заплатено ли е в пълен размер застрахователно обезщетение от ответника на
ищеца. Видно от заключението на в.л. Ал.В. сумата необходима за възстановяване на
щетите по л.а. на възлиза на точно 2 548.64 лв.,а при използване на нови части от
алтернативни доставчици 2 512.67 лв.
При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца М. Д. иск съдът е квалифицирал по чл. 432,ал.1 КЗ вр.с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.Първоначално исковата претенция е била предявена във ВРС като частичен иск с
цена 20.00 лв., изменен в пълен размер от общо 2157.57 лв.
Искът съдът намира за допустим, а по същество и за основателен и доказан,като
излага следните мотиви : Страните по делото не спорят нито за наличието на
застрахователно правоотношение, нито за настъпването на застрахователно събитие, а и
безспорните факти и обстоятелства са отделени като ненуждаещи се от доказване с доклада
по делото, приет от страните без възражения. Спорният въпрос по делото е дали със
заплатената от ответника застраховател сума от общо 355.10 лв. застрахователят е покрил
напълно сумата необходима за отремонтираното на увредения л.а. на ищеца. Ищецът е
изменил размера на иска си на 2157.57 лв. , в пълен размер , за пълно отремониране на
щетите по л.а., като този размер се получава, след като от сумата посочена от в.л.Ал.В. за
възстановяване на л.а. 2512.67 лв. е приспаднато полученото обезщетение от 355.10 лв.
Предявеният и изменен в пълен размер иск с цена от 2157.57 лв.,съдът по същество на
спора намира за основателен и доказан. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
7
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Съдът счита, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството
за наличие на застрахователно правоотношениепо застрахователен договор„ Гражданска
отговорност„ при ответното дружество, действаща към датата на застрахователното събитие
- ПТП от 23.10.2023 г. Горният факт е установен на база писмените доказателства по делото
описани по-горе вкл. и от САТЕ , а и не и спорен.С оглед всичко изложено по –горе се
налага извод, че застрахователят - ответник е надлежно легитимиран да отговаря по
предявения спрямо него иск. Обстоятелствата от фактическия състав на произшествието –
механизъм, вреди и вина на водача на л.а. *** с рег.№ *** , както и причинна връзка съдът
намира за безспорно установени по делото. Механизмът на ПТП- то на първо място е
констатиран и установен от приложения на л.5-ти в заверено за вярност с оригинала копие
на двустранен констативен протокол за ПТП. Касателно механизма на ПТП –то съдът
напълно кредитира заключението на в.л.В. като обективно и компетентно дадено, изготвено
на база данните по делото. Анализирайки в съвкупност и поотделно доказателствения
материал, съдът намира за доказан фактическия състав на нормата на чл. 432, ал.1 КЗ .
Досежно вината на водача на л.а. ***, съдът отчита факта , че самият ответник не
оспорва същата, а и вината на водача е безспорно доказана дори и само от протокола за ПТП
и неоспореното заключение на в.л.Ал.В. по допусната САТЕ .
Предвид изложеното, при разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе
относно размера на обезщетението .
Размера на щетите по л.а. на ищеца, които следва да бъдат възстановени в. л. В. е
определило в два варианта, като логично при ползване на услугите на алтернатвни
доставчици общата стойност е по-ниската от двете : 2512.67 лв.
Съдът , в настоящия му съдебен състав напълно кредитира заключението на вещото
лице Ал.В. и като обективно и като компетентно дадено, като счита че именно посочената
от вещото лице сума от 2512.67лв. е действителната необходима за пълно отремонтиране на
причинените имуществени щети по л.а. на ищеца. Тази стойност именно, а не друга
стойност съобразена с методиката на застрахователя и Наредба № 24 , съдът намира че е
реалната, действителна пазарна, на която е възможно пълното възстановяване на
имуществените щети, а и в идентичен смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС
постановена в актове по чл.290 ГПК, задължителна за настоящата инстанция. От така
установения размер от 2512.67 лв., след приспадане на безспорно платеното обезщетение от
355.10 лв. се получава разликата представляваща цената на осъдителния окончателен иск
2157.57 лв., т.е. сумата, която ответникът - застраховател дължи на ищеца за да може да бъде
отремонтиран увредения л.а. напълно.
Приемайки иска за основателен и доказан, съдът присъжда в полза на ищеца и
законната лихва върху главницата от 2157.57 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 27.11.2023 г. и до окончателното изплащане на сумата , съгласно
нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претенцията на ищеца касаеща акесорното искане не налага
обсъждане на въпроса за дължимост на законната лихва от по-ранен момент , различен от
8
датата на сезиране на съда.
При така изложеното по-горе ВРС следва да определи и отговорността за разноски. С
оглед изхода на спора и нормите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК, съдът присъжда в полза на
ищеца сторените от него съдебно деловодни разноски за които са представени доказателства
за реалното йм извършване.Видно от списъка по чл. 80 ГПК представен от адв.А. в о.с.з./л.
60 /разноските, които ищецът претендира пред първа инстанция възлизат на общо 856.30
лв.- сбора от 50 лв. първоначално платена д.т., 150 лв. депозит за в.л., 36.30 лв.внесена д.т. с
оглед изменение на размера на иска и 620 лв.адвокатски хонорар с вкл.ДДС . Тези разноски
като доказани и по основание и размери, съдът присъжда изцяло и в пълен размер в полза
на ищеца и в тежест на ответника .
Заявеното от ответника възражение с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира за
изцяло неоснователно.
За да се приеме възнаграждението за процесуално представителство за заплатен
адвокатски хонорар от 620 лв. с ДДС, като прекомерно по см.на чл.78, ал.5 ГПК, при
предявен иск с правно осн. чл.432 КЗ и цена на иска 2157.57 лв., следва възнаграждението за
адвокатски хонорар да излиза извън възприетите критерии за минимален размер определяем
по Наредба № 1/ 2004 г. Такъв извод съдът не може да изведе , т.к. исковата молба е била
предявена пред съда през м. 11.2023 г., т.е. в период в който не е било постановено
Решението на СЕС по дело С 438/22 от 25.1.2024 г. Дори и при стриктно прилагане на чл.7,
ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1/2004 г., в редакцията съгласно изм. ДВ, бр.88/2022 г. минимума
на адвокатско възнаграждение възлиза на 515.76 лв.без ДДС, а плюс ДДС / 103.15 лв./
адв.възнаграждение е равно на 618.91 лв. , т.е. разлика от 1 лев и 9 стотинки , над законовия
миниум по Наредба 1 /2004 г. не е прекомерна, поради което и съдът не редуцира
възнаграждението платено в брой за процесуално представителство .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 2157,57 лв. (две хиляди сто петдесет и седем
лева и петдесет и седем стотинки) - окончателен иск - обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня и капаче теглич заден на
собствения на ищеца автомобил марка „*** „ , с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 23.10.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача
на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда - 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
9
Съгласно чл. 127, ал.4 ГПК присъденото парично вземане може да бъде заплатено по
банков път, по посочената от ищцата в исковата молба банкова сметка № *****, специална
сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 856.30 лв. (осемстотин петдесет и шест
лева и тридесет стотинки ) - сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10