Р Е Ш Е Н И Е
№ 184 30.11.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 221 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адв.А.В. *** като пълномощник на В.В.А., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис 4 обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №22-0348-000066/23.05.2022г. на началник група в РУ
– Дупница към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146,
т.2 и т.4 от АПК. Моли за отмяна на акта.
В писмено становище пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата и претендира деловодни разноски.
Ответният началник на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Дупница към ОДМВ – Кюстендил не изразява становище по
жалбата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Процесната заповед №22-0348-000066/23.05.2022г. е издадена
от Р.Р.С.на длъжност началник група в РУ – Дупница към ОДМВР - Кюстендил. С нея
на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че
на 23.05.2022г. около 00.55 часа в
гр.Дупница, ул.“Тобеница“ като водач на МПС – ВАЗ 21061 1500 С с рег.№*** държава България при
обстоятелства: гр.Дупница по ул.“Войводска“ в посока ул.“Тобеница“ срещу дом
номер 19, като водач на мотоциклет Хонда СХ 300 с рег.***/негова собственост/
отказва за бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с номер 0411. Записано е, че водачът има силен мирис на алкохол и е
във видимо нетрезво състояние. Издаден е ТМИ с номер 0059223. Видно от Протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол /етанол/ в
проби кръв №228/26.05.2022г. в изследваната кръвна проба, иззета от жалбоподателя,
се установява наличие на етилов алкохол в концентрация 1,26 промила. От така
описаната фактическа обстановка е формиран извод за извършено нарушение,
изразяващо се в това, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 03.06.2022г., а жалбата е
подадена чрез пощенски оператор на 17.06.2022г.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г.
директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от
ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.5 са
началниците на сектори/ групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Кюстендил.
Като част от административната
преписка органът е приложил АУАН серия GА
№441747, съставен от мл.автоконтрольор И.Н.З. в присъствие на свидетеля Н.Й.С.
АУАН е съставен за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП – отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта за това, че на 23.05.2022г. в 00.55 часа в гр.Дупница по
ул.“Войводска“ в посока ул.“Тобеница“ срещу дом номер 19 като водач на
мотоциклет Ходна СХ 300 с рег.номер КН3226В /негова собственост/ отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с номер 0411. С АУАН е иззето притежаваното от дееца СУМПС, контролния
талон, СРМПС и 1бр. регистрационна табела. АУАН е връчен на нарушителя, който е
записал, че има възражения. Издаденият ТМИ №0059223/23.05.2022г. е връчен на
нарушителя.
Част от административната преписка са фиш за спешна
медицинска помощ от 23.05.2022г., обяснение на жалбоподателя от 23.05.2022г.,
ДЗ от Н.Й.С от 23.05.2022г., Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол /етанол/ в кръвни проби №228/26.05.2022г. от НТЛ при
ОДМВР –Кюстендил, сметка за извършени разходи за експертизата УРИ
277р-5441/26.05.2022г. и протокол за медицинско изследване от 23.05.2022г. В
обяснението си жалбоподателя отрича да е отказал извършване на проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, което обаче противоречи на ДЗ от
актосъставителя, съдържанието на ТМИ и фиша за спешна медицинска помощ, поради
което съдът намира обяснението за недостоверно.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5
от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го
определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено
в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно
чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено
длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от
осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил.
По формата на акта:
Заповедта не съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът формално съдържа реквизитите по
чл.59, ал.2 от АПК - има наименование на органа-издател, адресат, фактически и
правни основания за издаване, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
лицето с означена длъжност. Мотивите в заповедта досежно мястото на извършване
на деянието и вида на управляваното от дееца МПС обаче са взаимно изключващи
се. Административната отговорност на дееца е ангажирана за извършено от него
управление на МПС, което е посочено като два вида – от една страна като ВАЗ
21061 1500С с рег.№3226В, а от друга като мотоциклет Хонда СХ 300 със същия
регистрационен номер. От друга страна, мястото на нарушението е посочено като
две отделни територии – от една страна е записано, че управлението е в
гр.Дупница, ул.“Тобеница“, а от друга страна – в гр.Дупница по ул.“Войводска“ в
посока ул.“Тобеница“ срещу дом номер 19. При този начин на фактическо описание
на нарушението не е ясно нито мястото на деянието, нито вида на управляваното
от дееца МПС. Неяснотата касае съставомерни за отговорността фактически
обстоятелства по повдигнатото обвинение за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което обвинение е предпоставка за издаване на оспорената заповед. Формулираното
обвинение нарушава правото на защита на дееца и на самостоятелно основание води
до незаконосъобразност на оспорената заповед. Независимо от горното, за пълнота
на мотивите съдът ще формира изводи досежно административната процедура и
спазването на материалния закон.
По процедурата:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници.
По материалния закон:
Материалноправно основание за издаване на процесната заповед
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид формираното от органа фактическо обвинение,
е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред. Предпоставките за издадената срещу дееца ПАМ са
две: 1/качеството водач на МПС и 2/управление на МПС с посочената от органа
концентрация на алкохол в кръвта. Доказателствата по преписката установяват
осъществяване на първата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ. Жалбоподателят
е имал качеството на водач по см. на легалната дефиниция на §6, т.25, пр.1 от
ДР на ЗДвП, т.е. бил е лице, което управлява ППС. Управлението на МПС се доказва
от съставения срещу дееца АУАН и приобщената ДЗ от свидетеля по АУАН Н.Й.С. АУАН
е с необорена в рамките на съдебното производство по делото материална
доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а обяснението на Николай Соньов
е достоверно, т.к. посочените в него факти и обстоятелства се потвърждават от
приобщения медицински документи. Самият жалбоподател в обяснението си не отрича
управлението на МПС. По делото обаче остана недоказана втората материалноправна
предпоставка за налагане на ПАМ. Процесната ПАМ е наложена за управление от
жалбоподателя с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, установено въз
основа на протокола за химическа експертиза. Този протокол обаче е изготвен на
26.05.2022г., докато оспорената заповед е издадена на 23.05.2022г. Няма данни
за недостоверност в датата на изготвяне на протокола от проверката, имайки
предвид датата на издаване на ТМИ и последващите медицински документи от 23.05.2022г.,
както и сметката за изследването, входирана в РУ – Дупница на 26.05.2022г.
Следователно, обвинението, послужило за налагане на ПАМ се базира на
съставомерно за отговорността обстоятелство, установено в обективната
действителност след издаване на оспорената заповед. Това ще рече, че отговорността
на дееца е ангажирана за недоказан към момента на издаване на акта юридически
факт. Аргумент в тази насока е съдържанието на съставения на 23.05.2022г. АУАН,
послужил за издаване на заповедта за ПАМ, т.к. обвинението и фактическите
обстоятелства относно извършеното деянието са свързани с отказ на водача да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство, което деяние е
различно от описаното в оспорената заповед.
Изводът от изложеното е за недоказано фактическо основание
за налагане на ПАМ, което налага отмяна на оспорената заповед и поради
нарушение на материалния закон.
На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР –
Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 510лв.,
включващи 10лв. внесена ДТ и 500лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и
съдействие на л.5 от делото. Адвокатското възнаграждение е под минималното по
чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0348-000066/23.05.2022г.
на началник група в РУ - Дупница към ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА
ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.В.А. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: