Решение по дело №389/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 22
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 19.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр.д. № 389 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, а при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, срещу И.Д.С., ЕГН **********,  с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 899/04.12.2018 г. по ч. г. д. № 1109/2018 г. на РС Елин Пелин дължи сумите: 12182,34 лева, главница по договор за потребителски кредит от 06.02.2015 г.; 660,70 лева, изискуема редовна лихва от 05.02.2018 г. до 06.11.2018 г.; 203,58 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 29.11.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 04.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност се претендира осъждането на ответницата да заплати гореописаните суми.

Ответницата И.Д.С. не е открита на адреса, посочен в исковата молба – гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 10, на дати 14.05.2019, 20.05.2019, 26.05.2019, 31.05.2019, 08.06.2019, 14.06.2019 г., като е посочено, че лицето е било под наем, а апартаментът е с нов собственик от март 2018 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  било залепено уведомление на 19.06.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 15.07.2019 г. няма активен трудов договор. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Софийския адвокатски съвет е определил адвокат В.С.В. от САК, поради което последният е назначен за особен представител на ответницата.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител адв. В., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на исковете.

След изтичане на срока по чл. 131 ГПК на 06.11.2019 г. е постъпила молба от И.Д.С., в която същата заявява, че признава изцяло иска и моли за постановяване на решение при признание на иска.

В молба от 15.01.2020 г. е направено изрично искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на исковете по чл. 237 ГПК, поради което в откритото съдебно заседание на 22.01.2020 г. РС Елин Пелин е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба на ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат, като искът бъде уважен само въз основа на направеното признание.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 260,93 лв. за държавна такса в заповедното производство; 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 326,36 лв. за държавна такса в исковото производство; 921,40 лв. за особен представител в исковото производство и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.С., ЕГН **********,  с адрес: ***, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 899/04.12.2018 г. по ч. г. д. № 1109/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 12182,34 лв. (дванадесет хиляди сто осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), главница по договор за потребителски кредит от 06.02.2015 г.; 660,70 лв. (шестстотин и шестдесет лева и седемдесет стотинки), изискуема редовна лихва от 05.02.2018 г. до 06.11.2018 г.; 203,58 лв. (двеста и три лева и петдесет и осем стотинки), изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 29.11.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 04.12.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН **********,  с адрес: ***, да заплати  на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, сумата от: 260,93 лв. (двеста и шестдесет лева и деветдесет и три стотинки) за държавна такса в заповедното производство; 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 326,36 лв. (триста двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) за държавна такса в исковото производство; 921,40 лв. (деветстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки) за особен представител в исковото производство и 150 лв. (сто и петдесет лева)  за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по  чл. 237 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: